Бюти браншът сн приход от 316 млн. лв. 6500 души работят без регистрация
През последните години, става известно, бюти браншът се обрисува като един от най-примамливите за работа. Все повече са искащите да се образоват за фризьори, маникюристи и козметици, а бръснарниците сякаш изживяват своя подем и все нови и нови отварят порти, оповестява Нова тв.
Колко салони, предлагащи сходни услуги, има у нас, какъв брой души работят в тях и на какви условия би трябвало да дават отговор?
Подобна статистика, оказа се, никой не води. Налична е обаче друга информация, която ни оказа помощ да придобием визия за мащабите на бюти сектора и да разберем какъв брой мечтани в действителност са тези специалности напоследък. По данни на Националната статистика, близо 15 хиляди са записаните предприятия, които правят фризьорски и козметични услуги у нас. Една компания може да разполага с повече от един салон. Затова точният брой на салоните остава неразбираем.
През 2024 година в центровете за професионално образование, за които дава отговор Агенцията за професионално обучение и образование, над 6600 души са били подготвени за част от специалност по направлението „ фризьорски и козметични услуги ”. Над 1500 пък, са били подготвените за придобиване на професионална подготовка, което за втора поредна година прави специалностите маникюрист-педикюрист, коафьор и козметик – тъкмо в този ред, най-желаните измежду всички предлагани в тези центрове. Така, на процедура всеки пети попаднал там, е поискал да се образова в това.
През 2023-а са подадени 1000 повече годишни данъчни заявления, с посочена активност в тях „ Фризьорски и козметични услуги ”. Така броят им към този момент надвишава 12 хиляди. Всяка четвърта идва от София, следват Варна и Пловдив, а заявените в тях доходи са над 316 милиона лв.. Според разбор на риска изработен от Национална агенция за приходите, нелегитимните лица в сектора, които работят без да имат регистрация, са 6500. Такъв разбор е открил, че страната е била ощетена с 47 милиона лв. поради укрити доходи и осигурителни отговорности, а рисковите лица са над 7000 – с максимален дял във Видин, Благоевград и Монтана. Неиздаване на касов бон, маркиране на сума друга от цената на услугата и липса на фискално устройство са измежду най-често срещаните нарушавания в сектора.
По информация на Асоциацията на козметиците в България, професионалните гимназии, в които може да се учи за козметик у нас, са 8 и през актуалната образователна година в тях са се обучавали малко над 400 възпитаници. Освен там, специалността се предлага и в 280 центъра за професионално обучение и образование. За подготовка от втора степен се учи 660 часа. Миналата година през такова образование са минали над 400 души. За трета степен, са нужни 960. През това по-разширено образование, което дава към този момент и знания за ръководство на салон, са минали 200 души. Основният проблем на всички тези експерти обаче, е неналичието на регулация, заради която всеки, даже без такова обучение, сега би могъл да практикува.
Поради големия интерес към специалността през последните години, към този момент 5 от медицинските колежи в страната оферират бакалавър по специалността „ Медицинска козметика ”. Това вършат колежите на първо време в София, а от относително скоро и тези в Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. Завършилите могат да работят в центрове по здравна козметика, дерматологични кабинети, козметични салони и други обекти, които оферират грижи за кожата и тялото. За всички тях, както и за приключилите медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти и кинезитерапевти, от 4 години съществува и магистратура, във Факултета по публично здраве към Медицинския университет в София.
Поглед и към фризьорите, за които статистика е събрала Европейската комисия.
Работещите в бранша на територията на целия Европейски съюз, са над 1 милион души, 80% от тях са дами. Обслужват към 350 милиона клиенти, в към 400 хиляди фризьорски салона. Тенденцията дребните салони да изместват огромните продължава. Те разполагат със приблизително не повече от двама-трима фризьори, които все по-често работят независимо, без да са подвластни чиновници. Все по-популярно става и „ мобилното фризьорство ” – т.е., фризьори предлагащи услуги на разнообразни места, в това число и отвън салоните. В някои страни членки всеки четвърти коафьор към този момент е подобен.
