Опорки, опорки, ама и малко акъл си трЕбе
През последните години ние, българските жители, обръгнахме на партийни опорки, с които политическите организации обилно ни облъчват изключително в предизборни интервали. Прави неприятно усещане обаче, че в тези наброски липсват логичност, разум и въображение. Можем единствено да гадаем дали това се прави от неможене или от обидно надменност от страна на създателите им.
Най-последният образец за гламава опорка е днешното изказване, че хем простреляният словашки министър председател Роберт Фицо бил проруски сътрудник, хем и убиецът му Юрая бил подобен! И от какъв напън тогава единият да стреля по другият щом са съидейници, съратници?
Айде уточнете се, с цел да не ви се смеят и гаргите на щуравите недомислици! Да не приказваме за тежкия честен грях, който си туряте с сходни мнения във връзка на опита за политическо нападение в Словакия. И за
тежкото разделяне в обществото там, което мощно прилича на разединението и у нас.
С изцяло нелепи и глупави опорки преди дни една неправителствена организация, нарекла се „ Атлантически съвет на България ” е разпоредила на военното министерство да забрани представянето на книгата на българския военачалник, служил на родината си над 40 години!?
Тук е значимо да се направи уточнението, че „ Атлантическия съвет на България ” е едно Неправителствени организации, а „ Атлантическия клуб в България ” е друга неправителствена организация. В клуба има по-известни в обществото лица като Соломон Паси 
Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 година в Пловдив. Син е на известния професор по философия и, Елена Поптодорова и впрочем, до момента в който в съвета са незнайни за множеството жители радетели за „ атлантическите полезности ”.
И по този начин, по донесение на тези деятели от съвета до МО беше спряна перзентацията на книгите на двама български офицери. Генерал- майор о.з. доктор Стоимен Стоименов трябваше да показа книгата си „ Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът “ в Централния боен клуб, само че макар службата и пагонът, това му бе отказано с претекст, че страната е в „ предизборна акция и военните клубове няма да се дават за мероприятия на външни ползватели “. И какъв брой тъкмо да е „ външен ” човек, служил близо 4 десетилетия на жанр и татковина?!
Впрочем със същите искрено глупави причини бе отказано и представянето на исторически разказ за живота и творчеството на Алеко Константинов, чийто създател е Бойко Беленски, също някогашен офицер от армията.
Примерите за тъпи опорки по нашите земи изобилстват и провокират смях и насмешки по този начин, както лозунгите по времето на соца от сорта на:
„ 45 години цирк – 45 години национална власт ”,
„ Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. “
„ Всички луди - на битка за мир! “
„ Да приберем в точния момент хляба на народа! “
„ Правим обувки с кожа на клиента. “
Четейки всички тези днешни и вчерашни „ премъдрости ”, мислещият човек няма по какъв начин да не пита: за какво, аджеба, сегашните партийни функционери и медийните им маши не надграждат в основаването на директивите и опорките си, щом настояват, че са по-различни и по-добри от предходните?!
