Съдбата на съветските паметници в Европа
През последните години доста руски монументи, на които преди този момент са полагани цветя и венци, бяха заличени. Този развой е най-ясно изразен в някои страни от Източна Европа и балтийските страни, се споделя в материал квалифициран от БГНЕС.
В постсъветските страни от Източна Европа съвсем на всяка крачка се срещат освен грандиозни паметници, само че и серийно създадени скулптури или бюстове на държавни и партийни водачи, писатели и художници. Подобни монументи са освен това от елементарна агитация, съгласно някои те са метод освен за възпоменание, само че и индоктринация на локалното население.
В продължение на десетилетия управлението на Съветския съюз гледа на построяването на монументи като на метод за обучение и израз на респект към починалите, само че част от паметниците заемат най-централните места в източноевропейските столици, против което обществото недоволства.
Статуи и мемориали, издигнати в възхвала и чест на Съветския съюз и Червената войска, бяха съборени в редица страни на фона на отвращение от съветското навлизане в Украйна на 22 февруари 2022 година, а този развой наподобява няма да завърши скоро.
На 2 август българското държавно управление промени статута на мемориалния комплекс „ Паметник на руската войска “ от парцел обществена държавна благосъстоятелност в парцел частна държавна благосъстоятелност. Това беше следващата стъпка към премахването на паметника, пораждащ несъгласия в обществото от десетилетия, именуван постоянно МОЧА (Монумент на окупационната алена войска, от съветски на български моча значи урина – бел. ред.).
Какво обаче е отношението на други източноевропейски страни към паметниците от времената на Съюз на съветските социалистически републики?
Украйна
Киев се зае с премахването на паметници от Втората международна война доста по-късно от Полша, само че не по-малко ревниво.
Редица монументи в Украйна бяха демонтирани или напряко разрушени след анексирането на Крим от Русия през 2014 година Някои от тях бяха изменени, тъй че да отразяват почитта към украинските бойци, взели участие в спора против сепаратистите в Донбас.
Особено след ескалацията на войната през февруари 2022 година, военните мемориали в Украйна са обект на яростни разногласия още веднъж и още веднъж. Те са хванати в кръстосания огън, защото в доста случаи са издигнати тук-там със стратегическо значение, които са били обект на тежки боеве по време на нацисткото настъпление през Втората Световна война и през днешния ден още веднъж се намират в извънредно значими градове и села, част от военните проекти.
Киев от дълго време демонтира паметника на другарството сред Украйна и Русия от руската ера.
Още по-важно обаче е, че и двете страни виждат продължаващия спор като възстановка на Втората международна война – съгласно съветската агитация това е повторна война против хипотетични нацисти, до момента в който за Украйна това е патриотична война против непозната експанзия, окупация и геноцид, което придава на паметниците голямо алегорично значение.
На 1 август тази година служащи смъкнаха сърп и чук от гигантска скулптурна фигура, която бди над украинската столица, като част от акцията за унищожаване на руски знаци, която се разрасна след нахлуването на Русия в Украйна предходната година.
62-метровата стоманена фигура на жена, която държи щит с меч, сърп и чук, е открита през 1981 година като мемориал на руската победа във Втората международна война. Издигната на върха на постройката на военния музей, тя е известна на украински език като „ Баткившчина Мати “, безусловно " Майка на Отечеството ".
Министерството на културата на Украйна поддържа проект за слагане на нов щит на фигурата с тризъбеца на страната, оповестиха локалните издания.
Полша
През 2017 година Полша одобри закон, забраняващ монументи, които " символизират или пропагандират " тоталитарни режими. Законът не важи за паметници, които са „ художествени творби или са издигнати върху останките на починали бойци “.
Полша умерено може да се назова рекордьор по брой разрушени монументи на руската войска. От 561 монументи на воини отвън военните гробища, в този момент са останали единствено към 100, само че те понижават бързо.
По време на Втората международна война Червената войска прогонва немските сили от Полша, само че последвалият комунистически режим, натрапен в страната, се преглежда от множеството поляци като не по-малко тъмен интервал в тяхната история, преди да възвърнат своята самостоятелност през 1989 година
Поляците обръщат внимание на обстоятелството, че през 1939 година точно Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики си поделят територията на Полша. Впоследствие Москва убива близо 22 хиляди поляци, най-много офицери, в Катин.
Всичко това кара полския народ да се запита: Трябва ли една окупационна войска, изгонила друга окупационна войска да бъде почитана в Полша?
Докато президентът на Института за национална памет на Полша участва на разрушаването на монумент в Хжовице преди няколко години, той декларира пред Би Би Си „ Няма място за монументи и знаци, маркирани с алената звезда обществено в свободна, самостоятелна и демократична Полша, нито в свободна Европа. "
Унгария
„ Ботушите на Сталин “ - знак на респект към голямата скулптура на печално известния руски деспот, която в миналото се е издигала в центъра на Будапеща и която е съборена в гнева на унгарците по време на въстанието през 1956 година, три години след гибелта на диктатора – е завещание от комунистическия режим, който владее страната в продължение на десетилетия. Разположени пред някогашна спортна сцена в предградие на Будапеща, „ ботушите “ са позиционирани на необичайно място, само че в действителност това е входът към една от най-любопитните туристически атракции в света. Първият тематичен музей в Централна Европа, който „ припомня на хората за една тирания и нейното рухване ", паркът " Мементо " е гробище за комунистически скулптури, свалени по време на прехода на страната към народна власт.
В този самобитен музей на великански монументи, бойци от Червената войска стоят паралелно с бюстове на Ленин, а героични релефи на маджарски служащи се намират до скулптури на комунистически водачи. Във време, когато доста страни по света се борят с задачата и смисъла на статуите, този обект в Будапеща предлага евентуален модел за разискване на историческите монументи, а не просто за тяхното унищожаване.
Балтийските страни
Литва, Латвия и Естония организираха акция за унищожаване на руските монументи макар че значително етнически руснаци са жители на трите балтийски страни.
Паметникът на освободителите на Съветска Латвия и Рига от немските завоеватели, импровизирано прочут като Паметник на успеха, е мемориален комплекс в Парка на успеха, Пардаугава, Рига, Латвия, повдигнат през 1985 година в памет на бойците от Червената войска, отвоювали Рига и останалата част от Латвия в края на Втората международна война (1944-1945 г.).
Комплексът се състои от 79-метров обелиск, държащ се на пет колони, увенчани с петолъчка, и две статуи - Родина-майка (Dzimtene-māte, Родина-мать) и трима бойци.
Паметникът е обект на дългогодишни разногласия в актуалното латвийско общество, свързани с историческата памет за Втората международна война и наследството на руското ръководство. Много етнически латвийци го считат не за знак на освобождението, а по-скоро за начало на руската окупация. Обелискът на паметника от време на време е именуван на латвийски език " пръстът на Москва " или „ okupeklis “ („ Паметник на окупацията “ – бел. ред.)
След съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година е взето решение паметникът да бъде дефинитивно отстранен. Това събитие е единствено част от поредицата акции против паметници, които биват възприемани като знак на господството на Кремъл в Прибалтика.
През август 2022 година министър-председателят на Естония Кая Калас разгласи, че в допълнение към паметника на танка Т-34 в Нарва ще бъдат преместени още шест руски паметника. Според тогавашните известия в локалните медии това са мемориални плочи на Петровския площад, обелиск на бойците от Червената войска, монумент на Героя на Съветския съюз Игор Графов, два паметника, свързани с Втората международна война в Нарва-Йоенсуу, и монумент на руския десант в Мерикула.
В изказване на държавното управление се посочваше, че военните монументи на Съветския съюз " към този момент не са въпрос на локална основа ".
" Като се има поради скоростта на повишаване на напрежението и объркването към паметниците в Нарва, би трябвало да действаме бързо, с цел да осигурим публичния ред и вътрешната сигурност ", съобщи по това време Калас. " Ето за какво държавното управление одобри решението за унищожаване на военните монументи на някогашния задграничен режим там, с цел да не им разреши да активизират повече неприязън в обществото и да отворят остарели рани. "
Литва също продължава методично да отстранява монументи на руски бойци. Още през 2018 година е отстранен монумент край село Мирославас, който е бил инсталиран през 1985 година на мястото на едно от първите сражения от така наречен „ Велика отечествена война “, написа „ mk.ru “.
Неотдавна в Каунас беше демонтиран монумент, изобразяващ руски боец, на военното гробище в Аукстеджи Шанчи. А на 25 април предходната година в литовските градове Кедайняй и Шета локалните управляващи взеха решение да демонтират още два паметника.
Чехия и Словакия
Властите на Прага стигнаха най-далеч от всички, проявявайки особена изобртателност. Паметникът на маршал Конев, под чието командване войските на 1-ви Украински фронт освобождават Прага на 9 май 1945 година, е отстранен през април 2020 година Скулптурата на маршала с букет люляк в ръце е сложена на площад " Интербригада " на 9 май 1980 година
През май т.г. управлението на регион Прага 3 взема решение да преименува улицата, кръстена на маршал Иван Конев през 1946 година, а кметството на чешката столица лишава руския пълководец от статута на почетен жител на града.
В началото на март 2022 година в град Свидник в Източна Словакия протестиращи нападнаха скулптура, издигната в памет на бойците от Съветската войска. Плочите бяха залети със синя и жълта багра, а фигурата на руския боец зацапана с алена багра. Подобни случаи с митинги под формата на артистичност, се организират от години в столиците на България, Полша, Украйна, Балтийските страни, Чехия, Словения, Унгария и други.
Подобни акции против монументи в Германия, изключително в столицата Берлин, не са възприемани толкоз задушевно. Често недоволната част от обществото организира митинги в поддръжка на руските паметници.
По своята същина военните монументи са политическо изражение, даже единствено тъй като символизират мощта на Червената войска, която в доста случаи не е възприемана като избавител.
Вследствие на това тези паметници постоянно са евентуално конфликтни, защото интерпретацията им е изключително податлива на исторически промени и преоценки. Това важи с особена мощ за руските военни мемориали, защото те освен са издигнати на територията на самия Съветски съюз в отдалечени военни гробища, само че и съзнателно са сложени на централни места в съвсем всяка страна, доминирана от Съюз на съветските социалистически републики – империя, която към този момент не съществува. /БГНЕС
