Природните бедствия в Европа - нарастващи щети и застрахователен дефицит
През последните години Европа претърпява невиждан растеж на вредите от естествени бедствия, подбудени от климатичните промени и рискови метеорологични феномени като наводнения, горещи талази, стихии и . Наводненията в Германия и Белгия през 2021 година водят до вреди за от към 40 милиарда евро, разкривайки уязвимостта на инфраструктурата и обитаемоте места. През 2022 и 2023 година рекордните горещини и засушавания нанасят съществени загуби в земеделието и усилват натиска върху водните запаси. Есента на 2024 година носи нови бедствия - тежки наводнения в Италия, Полша и Испания. След бедствието в района на Валенсия беше задействана държавната скица за изключителни опасности Consorcio de Compensación de Seguros. Всичко това ясно демонстрира систематичния темперамент на климатичния риск и неравномерната подготвеност на страните да се оправят с финансовите последствия от тези бедствия.
Основният проблем, пред който са изправени европейските страни, е разривът сред общите стопански вреди и застрахователното покритие. Според данни на Европейския орган за обезпечаване и професионално пенсионно обезпечаване (EIOPA) и Европейската централна банка, сред 1981 и 2023 година естествените бедствия са предизвикали загуби от близо 900 милиарда евро, като едвам към 20% от тях са били застраховани, като в някои страни този % е под 5%. Този " осигурителен недостиг " (protection gap) се задълбочава заради възходящите награди и презастрахователни ставки, ниската застрахователна просвета в редица страни, спадащия дял на семействата с имуществено покритие и реактивния метод на държавните управления, които изплащат помощи едвам след настъпване на бедствията.
Графика: Годишни стопански загуби, породени от рискови метеорологични и климатични събития в страните членки на Европейски Съюз
Източник: CATDAT, RiskLayer GmbH
В отговор на тези възходящи опасности, европейските регулатори и застрахователни органи стартират да слагат по-силен акцент върху нуждата от засилени условия за обезпечаване против естествени бедствия. Вече има апели за по-обхватни застрахователни покрития и за консолидиране на оценките на климатичния риск в процеса на установяване на изискванията по полиците. Целта е да се подсигурява, че както жителите, по този начин и бизнесът ще бъдат по-добре предпазени от финансовите последствия на бъдещи естествени бедствия, като в същото време се предизвиква устойчивостта в изискванията на изменящ се климат.
Национални решения и модели в Европейски Съюз
В Европа съществуват разнообразни национални модели за ръководство на естествените опасности посредством обезпечаване.
Франция прилага типичен публично-частен модел посредством схемата Catastrophes Naturelles (CatNat), където имуществените полици включват наложително покритие за естествени бедствия, а държавният презастраховател Caisse Centrale de Réassurance (CCR) обезпечава ликвидност и непоклатимост при всеобщи вреди, като поема част от разноските.
В Испания чрез Consorcio de Compensación de Seguros се обезпечава покритие за изключителни опасности като трусове, наводнения и терористични актове, като консорциумът работи като държавна " backstop " конструкция за частните застрахователи. Надбавката е наложителна за съвсем всички частни имуществени полици, като при " ексклузивен риск " Consorcio изплаща компенсации съгласно покритието.
Наводненията в провинция Валенсия, Испания
В Обединеното кралство схемата Flood Re предлага реиншуриране за семейства в рискови зони, субсидирайки наградите и стабилизирайки пазара на застраховки против наводнения. Схемата получава средства от годишна такса върху всички полици, като " замества " част от риска за фирмите и лимитира разноските за крайните клиенти.
Италия въвежда наложително застрахователно покритие за естествени бедствия за компании поетапно от 2025 до 2026 година Ако обещано дружество избере самозастраховане (т.е. да поеме единствено риска от естествени бедствия, без застрахователна полица), то няма право да кандидатства за обществени обезщетения и финансови помощи, в това число за такива, свързани с вреди от естествени бедствия.
Гърция от средата на 2025 година изисква наложителна застраховка против естествени бедствия за компании с годишен оборот над 500 000 евро. Застраховката ще обезпечава отбрана срещу горски пожари, наводнения и трусове.
Турция повиши цените за наложителните застраховки против трусове и вулканични изригвания, с цел да обезпечи по-устойчив фонд и съответно покритие в сеизмично дейни региони.
България - систематична липса на осигурителен механизъм
Ситуацията в България е по-различна. Няма народен законов режим за наложителна застраховка против естествени бедствия. Съществуват единствено доброволни полици " имущество ", в които сходни опасности могат да бъдат включени като алтернатива и не са част от главния пакет. Това води до ниското навлизане на пазара - съгласно оценки под 20% от жилищата имат такова покритие.
Държавата поема вреди в стеснен обсег, като механизмът е муден, административен и не покрива действителните вреди.Това е реактивен, а не предпазен модел - средствата се отпускат след бедствието, без акумулиран фонд или авансово застрахователно обмисляне. Единствено в земеделието има отчасти редовно присъединяване, като страната субсидира наградите по застраховки против градушки, суша и измръзване, само че не поема самия риск.
След земетресението в Перник (2012 г.) и наводненията във Варна и Карловско са обсъждани хрумвания за Национален пул за катастрофичен риск, сходен на френския CatNat. Липсата на политически консенсус и опасенията от публично неодобрение блокират самодейността.
Европейският отговор - към общоевропейска скица
През декември 2024 година EIOPA и ЕЦБ разгласяват предложение за амбициозна двупилонна европейска скица, ориентирана към понижаване на застрахователния недостиг и подсилване на финансовата резистентност на Европейски Съюз. Първият дирек включва публично-частна презастрахователна скица, която сплотява рисковете сред страните членки, стабилизирайки наградите и улеснявайки достъпа до застраховка. Вторият дирек е фонд на Европейски Съюз за подкрепяне при бедствия, който да финансира възобновяване на публичната инфраструктура и да понижи фискалния напън
Предложението е концептуално и към момента предстои на разискване и утвърждение от Европейски Съюз. Целта е диверсификация на риска, повишение на солидарността сред страните, финансова резистентност и стимулиране на вложения в предварителна защита и акомодация. Основните провокации са свързани с разликите в националните пазари и климатичните условия, риск от кръстосано субсидиране, незадоволителна наличност на данни за моделиране на риска и потребността от по-голямо внимание върху предварителната защита, с цел да се понижи зависимостта от обезщетения след бедствия.
В подтекста на климатичните промени и възходящите вреди от естествени бедствия построяването на интегриран и систематичен механизъм за ръководство на риска и финансовата отбрана на популацията става наложително. Климатичните промени към този момент не съставляват нереален или далечен риск, а действителна и непосредствена опасност за стопанската система, инфраструктурата и общественото богатство на жителите. Без ефикасен народен или европейски метод, включващ наложително или подтиквано застрахователно покритие, публично-частни партньорства и превантивни вложения в резистентност, страните евентуално ще не престават да реагират постфактум, изразходвайки обилни обществени средства за обезщетения и възобновяване, вместо да минимизират вредите и да построяват резистентност. Системното обмисляне и финансиране на рисковете от естествени бедствия може да се окаже основно освен за отбраната на обособените семейства и предприятия, само че и за икономическата непоклатимост и обществената сигурност на цялото общество.
Основният проблем, пред който са изправени европейските страни, е разривът сред общите стопански вреди и застрахователното покритие. Според данни на Европейския орган за обезпечаване и професионално пенсионно обезпечаване (EIOPA) и Европейската централна банка, сред 1981 и 2023 година естествените бедствия са предизвикали загуби от близо 900 милиарда евро, като едвам към 20% от тях са били застраховани, като в някои страни този % е под 5%. Този " осигурителен недостиг " (protection gap) се задълбочава заради възходящите награди и презастрахователни ставки, ниската застрахователна просвета в редица страни, спадащия дял на семействата с имуществено покритие и реактивния метод на държавните управления, които изплащат помощи едвам след настъпване на бедствията.
Графика: Годишни стопански загуби, породени от рискови метеорологични и климатични събития в страните членки на Европейски Съюз
Източник: CATDAT, RiskLayer GmbH
В отговор на тези възходящи опасности, европейските регулатори и застрахователни органи стартират да слагат по-силен акцент върху нуждата от засилени условия за обезпечаване против естествени бедствия. Вече има апели за по-обхватни застрахователни покрития и за консолидиране на оценките на климатичния риск в процеса на установяване на изискванията по полиците. Целта е да се подсигурява, че както жителите, по този начин и бизнесът ще бъдат по-добре предпазени от финансовите последствия на бъдещи естествени бедствия, като в същото време се предизвиква устойчивостта в изискванията на изменящ се климат.
Национални решения и модели в Европейски Съюз
В Европа съществуват разнообразни национални модели за ръководство на естествените опасности посредством обезпечаване.
Франция прилага типичен публично-частен модел посредством схемата Catastrophes Naturelles (CatNat), където имуществените полици включват наложително покритие за естествени бедствия, а държавният презастраховател Caisse Centrale de Réassurance (CCR) обезпечава ликвидност и непоклатимост при всеобщи вреди, като поема част от разноските.
В Испания чрез Consorcio de Compensación de Seguros се обезпечава покритие за изключителни опасности като трусове, наводнения и терористични актове, като консорциумът работи като държавна " backstop " конструкция за частните застрахователи. Надбавката е наложителна за съвсем всички частни имуществени полици, като при " ексклузивен риск " Consorcio изплаща компенсации съгласно покритието.
Наводненията в провинция Валенсия, Испания
В Обединеното кралство схемата Flood Re предлага реиншуриране за семейства в рискови зони, субсидирайки наградите и стабилизирайки пазара на застраховки против наводнения. Схемата получава средства от годишна такса върху всички полици, като " замества " част от риска за фирмите и лимитира разноските за крайните клиенти.
Италия въвежда наложително застрахователно покритие за естествени бедствия за компании поетапно от 2025 до 2026 година Ако обещано дружество избере самозастраховане (т.е. да поеме единствено риска от естествени бедствия, без застрахователна полица), то няма право да кандидатства за обществени обезщетения и финансови помощи, в това число за такива, свързани с вреди от естествени бедствия.
Гърция от средата на 2025 година изисква наложителна застраховка против естествени бедствия за компании с годишен оборот над 500 000 евро. Застраховката ще обезпечава отбрана срещу горски пожари, наводнения и трусове.
Турция повиши цените за наложителните застраховки против трусове и вулканични изригвания, с цел да обезпечи по-устойчив фонд и съответно покритие в сеизмично дейни региони.
България - систематична липса на осигурителен механизъм
Ситуацията в България е по-различна. Няма народен законов режим за наложителна застраховка против естествени бедствия. Съществуват единствено доброволни полици " имущество ", в които сходни опасности могат да бъдат включени като алтернатива и не са част от главния пакет. Това води до ниското навлизане на пазара - съгласно оценки под 20% от жилищата имат такова покритие.
Държавата поема вреди в стеснен обсег, като механизмът е муден, административен и не покрива действителните вреди.Това е реактивен, а не предпазен модел - средствата се отпускат след бедствието, без акумулиран фонд или авансово застрахователно обмисляне. Единствено в земеделието има отчасти редовно присъединяване, като страната субсидира наградите по застраховки против градушки, суша и измръзване, само че не поема самия риск.
След земетресението в Перник (2012 г.) и наводненията във Варна и Карловско са обсъждани хрумвания за Национален пул за катастрофичен риск, сходен на френския CatNat. Липсата на политически консенсус и опасенията от публично неодобрение блокират самодейността.
Европейският отговор - към общоевропейска скица
През декември 2024 година EIOPA и ЕЦБ разгласяват предложение за амбициозна двупилонна европейска скица, ориентирана към понижаване на застрахователния недостиг и подсилване на финансовата резистентност на Европейски Съюз. Първият дирек включва публично-частна презастрахователна скица, която сплотява рисковете сред страните членки, стабилизирайки наградите и улеснявайки достъпа до застраховка. Вторият дирек е фонд на Европейски Съюз за подкрепяне при бедствия, който да финансира възобновяване на публичната инфраструктура и да понижи фискалния напън
Предложението е концептуално и към момента предстои на разискване и утвърждение от Европейски Съюз. Целта е диверсификация на риска, повишение на солидарността сред страните, финансова резистентност и стимулиране на вложения в предварителна защита и акомодация. Основните провокации са свързани с разликите в националните пазари и климатичните условия, риск от кръстосано субсидиране, незадоволителна наличност на данни за моделиране на риска и потребността от по-голямо внимание върху предварителната защита, с цел да се понижи зависимостта от обезщетения след бедствия.
В подтекста на климатичните промени и възходящите вреди от естествени бедствия построяването на интегриран и систематичен механизъм за ръководство на риска и финансовата отбрана на популацията става наложително. Климатичните промени към този момент не съставляват нереален или далечен риск, а действителна и непосредствена опасност за стопанската система, инфраструктурата и общественото богатство на жителите. Без ефикасен народен или европейски метод, включващ наложително или подтиквано застрахователно покритие, публично-частни партньорства и превантивни вложения в резистентност, страните евентуално ще не престават да реагират постфактум, изразходвайки обилни обществени средства за обезщетения и възобновяване, вместо да минимизират вредите и да построяват резистентност. Системното обмисляне и финансиране на рисковете от естествени бедствия може да се окаже основно освен за отбраната на обособените семейства и предприятия, само че и за икономическата непоклатимост и обществената сигурност на цялото общество.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ