Проблемът не е в обществото. Защо България е последна по брой трансплантации в ЕС
През последните години броят на хората, които се съгласяват да дарят органите на техни близки, се усилва. Едновременно с това обаче България остава последна в Европейски Съюз по брой на трансплантациите. Чакащите за такава животоспасяваща интервенция са стотици. Как може да бъде решен казусът?
През последната седмица тематиката за сложната обстановка, в която се намират българите, нуждаещи се от трансплантация, откри място в съвсем всяка медия. Поводът беше отбелязването на европейския ден на донорството 7 октомври.
Бяха повторени за следващ път тревожните констатации, че България е последна в Европейския съюз (ЕС) по брой трупни донори на милион население, последна по брой трансплантации на милион население и че даже Северна Македония развива по-успешно донорско-трансплантационната си политика.
Липсва вест
Това състояние не е ново.
В Националната здравна тактика с небосвод 2030 година, писана през 2020 година и обновена и призната през 2022 година, е маркирано, че за интервала 2014 - 2018 година междинният брой трупни донори е 5,54 на милион население за целия интервал. За съпоставим интервал в Европейския съюз, междинният брой трупни донори е 20,74 на 1 млн. население .
По данни на Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, под чиято шапка сега се намира дирекцията, отговаряща за трансплантациите в България, към 4 октомври тази година чакащите за органна трансплантация са 849 . От тях 793 чакат за бъбрек, 21 за черен дроб, 29 за сърце, 6 за бял дроб.
Десет години по-рано, през 2013 година, по данни на тогавашната Изпълнителна организация по трансплантация, чакащите са 1021 . От тях 935 за бъбрек, 47 за черен дроб, 33 за сърце, 6 за бял дроб.
През 2022 година броят на чакащите за трансплантация е бил 1041 или изцяло еднакъв с този отпреди 10 години
Привидната смяна в статистиката обаче не е устойчива – единствено преди година общият брой на чакащите е бил 1041 или изцяло еднакъв с този отпреди 10 години.
Публично наличен разбор на какво се дължат флуктуациите в броя на чакащите за бъбрек и черен дроб липсва., през последните години нараства броят на пациентите, бъбречно трансплантирани в Турция. Там е позволено и развито кръстосаното донорство – процедура, при която двама нуждаещи се могат да „ си разменят “ донор, с който имат близка родствена връзка, само че не и нужната съгласуемост.
„ Не е казусът в обществото “
„ Обществото ни е узряло за донорството, отводите са все по-малко “, уверен е проф. Никола Владов – шеф на Клиниката по Чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия. Сходни наблюдения изричат обществено и други експерти, както и голям брой хора, дали единодушие за даряване на органите на техни близки.
Обществото ни е узряло за донорството, отводите са все по-малкопроф. Никола Владов
Според Националната здравна тактика 2030 делът на отводите в интервала 2014 – 2018 година е бил под 20%. Пред „ В центъра на системата “ проф. Владов отбелязва потребността от повече заинтригуваност по тематиката от Министерството на здравеопазването и споделя, че адресираните към ведомство проблеми на трансплантолозите до момента не са получили отговор от няколко следващи политически екипа, а сега даже не е ясно кой е отрасловият заместник-министър.
Организация в кома
„ Липсва ни добра организация “, на БНР доктор Сибила Маринова – анестезиолог и координатор по донорство в МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов “ във Велико Търново.
За да се стигне до донорска обстановка, първо е належащо задоволително рано да бъде разпознат пациент с тежко мозъчно увреждане и да му бъде оказана качествена реанимация
Д-р Маринова изяснява, че с цел да се стигне до донорска обстановка, първо е належащо задоволително рано да бъде разпознат пациент с тежко мозъчно увреждане и да му бъде оказана качествена реанимация.
„ Един пациент с тежко мозъчно увреждане може да почине незабавно, само че може и да изпадне в кома или във вегетативно положение, и по-късно да изпадне в мозъчна гибел “, споделя реаниматорката.
По думите ѝ, качествената реанимация на подобен пациент дава късмет както за спасяването му, по този начин и за опазване на органите в положително положение, в случай че се стигне до мозъчна гибел. И добавя че „ това не са разнообразни процеси, еднакъв е. Ако не сме се борили за живота на този човек, когато настъпи мозъчната гибел, неговите органи няма да са годни “.
Д-р Маринова от години обществено застъпва тезата, че този развой не е еднообразно добре проведен в другите случаи и другите лечебни заведения, което води до загуба на евентуални донори и загуба на човешки животи.
Новият проект – да създадем крачка обратно
Наскоро министърът на опазването на здравето Христо Хинков разгласи, че възнамерява да усъвършенства донорско-трансплантационната активност в страната, като още веднъж извади ръководството ѝ от ИА „ Медицински контрол “ (ИАМН) и обособи независима Изпълнителна организация по трансплантация. Малко по-късно смени шефа на ИАМН, като измежду причините за назначението на поста на Иванка Динева – правист с дългогодишна процедура в здравната администрация, само че и със противоречива известност - беше точно работата, която се чака да бъде свършена по разделянето на двете структури.
Свободна Европа изпрати въпроси по отношение на проектите по разделянето и по какъв начин то ще се отрази всъщност на работата на донорските бази и трансплантационните центрове в страната. От ИАМН обясниха, че не са подготвени да отговорят по тази тематика.
Омагьосаният кръг на административните промени
Дали административната промяна сама по себе си ще реши проблемите на експертите и пациентите е по-скоро риторичен въпрос.
През 2013 година броят на трупните донори е 10 . В идващите няколко години се усилва и доближава приблизително 16-18 на година. Тази наклонност се резервира до 2019 година, когато Изпълнителната организация по трансплантация е закрита, а активността ѝ се поема от дирекция под шапката на новосъздадената ИА „ Медицински контрол “.
Административната промяна, директно последвана от експлоадирането на пандемията, водят до срив, и през 2020 година в страната ни са осъществени едвам 4 донорски обстановки. През 2021 година обаче активността се стабилизира на равнищата си отпреди пандемията.
От тези данни може да се направи разумният извод, че измененията в административната форма на органа, който се занимава с донорството и трансплантациите, не са решили проблемите на лекари и пациенти, тъй като крайният резултат е неизменен.
Както и различен път се е случвало, значима ще се окаже не формата на административния орган, а наличието на политиките в сферата. Какво ще е то, очевидно занапред ще стане ясно.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
През последната седмица тематиката за сложната обстановка, в която се намират българите, нуждаещи се от трансплантация, откри място в съвсем всяка медия. Поводът беше отбелязването на европейския ден на донорството 7 октомври.
Бяха повторени за следващ път тревожните констатации, че България е последна в Европейския съюз (ЕС) по брой трупни донори на милион население, последна по брой трансплантации на милион население и че даже Северна Македония развива по-успешно донорско-трансплантационната си политика.
Липсва вест
Това състояние не е ново.
В Националната здравна тактика с небосвод 2030 година, писана през 2020 година и обновена и призната през 2022 година, е маркирано, че за интервала 2014 - 2018 година междинният брой трупни донори е 5,54 на милион население за целия интервал. За съпоставим интервал в Европейския съюз, междинният брой трупни донори е 20,74 на 1 млн. население .
По данни на Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, под чиято шапка сега се намира дирекцията, отговаряща за трансплантациите в България, към 4 октомври тази година чакащите за органна трансплантация са 849 . От тях 793 чакат за бъбрек, 21 за черен дроб, 29 за сърце, 6 за бял дроб.
Десет години по-рано, през 2013 година, по данни на тогавашната Изпълнителна организация по трансплантация, чакащите са 1021 . От тях 935 за бъбрек, 47 за черен дроб, 33 за сърце, 6 за бял дроб.
През 2022 година броят на чакащите за трансплантация е бил 1041 или изцяло еднакъв с този отпреди 10 години
Привидната смяна в статистиката обаче не е устойчива – единствено преди година общият брой на чакащите е бил 1041 или изцяло еднакъв с този отпреди 10 години.
Публично наличен разбор на какво се дължат флуктуациите в броя на чакащите за бъбрек и черен дроб липсва., през последните години нараства броят на пациентите, бъбречно трансплантирани в Турция. Там е позволено и развито кръстосаното донорство – процедура, при която двама нуждаещи се могат да „ си разменят “ донор, с който имат близка родствена връзка, само че не и нужната съгласуемост.
„ Не е казусът в обществото “
„ Обществото ни е узряло за донорството, отводите са все по-малко “, уверен е проф. Никола Владов – шеф на Клиниката по Чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия. Сходни наблюдения изричат обществено и други експерти, както и голям брой хора, дали единодушие за даряване на органите на техни близки.
Обществото ни е узряло за донорството, отводите са все по-малкопроф. Никола Владов
Според Националната здравна тактика 2030 делът на отводите в интервала 2014 – 2018 година е бил под 20%. Пред „ В центъра на системата “ проф. Владов отбелязва потребността от повече заинтригуваност по тематиката от Министерството на здравеопазването и споделя, че адресираните към ведомство проблеми на трансплантолозите до момента не са получили отговор от няколко следващи политически екипа, а сега даже не е ясно кой е отрасловият заместник-министър.
Организация в кома
„ Липсва ни добра организация “, на БНР доктор Сибила Маринова – анестезиолог и координатор по донорство в МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов “ във Велико Търново.
За да се стигне до донорска обстановка, първо е належащо задоволително рано да бъде разпознат пациент с тежко мозъчно увреждане и да му бъде оказана качествена реанимация
Д-р Маринова изяснява, че с цел да се стигне до донорска обстановка, първо е належащо задоволително рано да бъде разпознат пациент с тежко мозъчно увреждане и да му бъде оказана качествена реанимация.
„ Един пациент с тежко мозъчно увреждане може да почине незабавно, само че може и да изпадне в кома или във вегетативно положение, и по-късно да изпадне в мозъчна гибел “, споделя реаниматорката.
По думите ѝ, качествената реанимация на подобен пациент дава късмет както за спасяването му, по този начин и за опазване на органите в положително положение, в случай че се стигне до мозъчна гибел. И добавя че „ това не са разнообразни процеси, еднакъв е. Ако не сме се борили за живота на този човек, когато настъпи мозъчната гибел, неговите органи няма да са годни “.
Д-р Маринова от години обществено застъпва тезата, че този развой не е еднообразно добре проведен в другите случаи и другите лечебни заведения, което води до загуба на евентуални донори и загуба на човешки животи.
Новият проект – да създадем крачка обратно
Наскоро министърът на опазването на здравето Христо Хинков разгласи, че възнамерява да усъвършенства донорско-трансплантационната активност в страната, като още веднъж извади ръководството ѝ от ИА „ Медицински контрол “ (ИАМН) и обособи независима Изпълнителна организация по трансплантация. Малко по-късно смени шефа на ИАМН, като измежду причините за назначението на поста на Иванка Динева – правист с дългогодишна процедура в здравната администрация, само че и със противоречива известност - беше точно работата, която се чака да бъде свършена по разделянето на двете структури.
Свободна Европа изпрати въпроси по отношение на проектите по разделянето и по какъв начин то ще се отрази всъщност на работата на донорските бази и трансплантационните центрове в страната. От ИАМН обясниха, че не са подготвени да отговорят по тази тематика.
Омагьосаният кръг на административните промени
Дали административната промяна сама по себе си ще реши проблемите на експертите и пациентите е по-скоро риторичен въпрос.
През 2013 година броят на трупните донори е 10 . В идващите няколко години се усилва и доближава приблизително 16-18 на година. Тази наклонност се резервира до 2019 година, когато Изпълнителната организация по трансплантация е закрита, а активността ѝ се поема от дирекция под шапката на новосъздадената ИА „ Медицински контрол “.
Административната промяна, директно последвана от експлоадирането на пандемията, водят до срив, и през 2020 година в страната ни са осъществени едвам 4 донорски обстановки. През 2021 година обаче активността се стабилизира на равнищата си отпреди пандемията.
От тези данни може да се направи разумният извод, че измененията в административната форма на органа, който се занимава с донорството и трансплантациите, не са решили проблемите на лекари и пациенти, тъй като крайният резултат е неизменен.
Както и различен път се е случвало, значима ще се окаже не формата на административния орган, а наличието на политиките в сферата. Какво ще е то, очевидно занапред ще стане ясно.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ