Дойде ли краят на обективната журналистика?
През последните години, а изключително след 7 октомври, водещи интернационалните медии като BBC, New York Times и Deutsche Welle изпаднаха в най-дълбоката си рецесия на доверие от десетилетия. Това не е локално събитие, а редовно разбъркване, което разкрива композиция от структурна идеологическа предубеденост; публицистични практики, които от време на време стигат до манипулация; нормализиране на антисемитски или антиционистки рамки; неспособност да се балансират обстоятелствата с активистки дискурс; напън от обществените мрежи и поляризираните аудитории.
Това, че тъкмо флагманите на журналистическите стандарти в международен мащаб се оказаха неведнъж жертва на идеологически напън извън и вътре в самите им редици, е обезпокоително. Не тъй като демонстрира рецесията в съответните медии, от които от десетилетия се учат милиони публицисти. А тъй като са удостоверение за разпад на публичния спор и подчинение на класическата публицистика пред новата, активистка нейна форма.
Вече не е толкоз значимо да се заяви какво тъкмо се случва – познатите общоприети въпроси, на които дава отговор журналистическата работа „ кой, какво, къде, по кое време и за какво “ отстъпиха място на различен въпрос: „ На кого ще помогнем/навредим, в случай че съобщим за случилото се? “ Под натиска на този въпрос се премълчават значими събития и се преувеличава смисъла на други. За това написа в материалите си неведнъж и някогашният сътрудник на „ Асошиейтед прес “ в Израел Мати Фридман. Той подава оставка като началник на кореспондентското бюро на организацията, откакто централата принуждава екипа му да зачертава и цензурира вести от Газа под натиска на “Хамас “.
Причината за решението на централата са съображения за сигурност за публицистите, което е разбираемо и евентуално би трябвало да е водещо, само че когато поради сигурността се възприемат пропагандни тези, това към този момент не е публицистика. Фридман дава като образец за новата активистка публицистика мълчанието към здравословното положение на предходния президент на Съединени американски щати. Джо Байдън очевидно не бе в добра здравословна форма в края на мандата си и макар, че беше нежен, объркан и страдаше от многочислени блекаути пред очите на целия свят, нито една от демократичните медии не тематизира това. До момента, в който той падна от власт. Тогава ненадейно нескрито излязоха медицински отчети и дълго сдържани опасения и мнения на анализатори. Това, съгласно Фридман, се е случило, точно тъй като новата публицистика работи под натиска на въпроса „ На кого ще помогнем или навредим “ – в тази ситуация такива материали щях а да оказват помощ на „ врага “ Тръмп и да навредят на „ нашия човек “ Байдън.
1. BBC – сред институционална рецесия и идеологически инстикт
За страдание това не остава индивидуален случай и не се изчерпва единствено с президентската акция в Съединени американски щати или с медиите зад Океана. Преди дни една от най-авторитетните медии в света, съумяла да удържи на не една рецесия и все пак постоянно успявала да отбрани репутацията си на най-достоверен източник - Военновъздушни сили, бе разтърсена от голяма институционална рецесия.
Доклад на някогашния външен консултант на Комитета за публицистични стандарти на BBC Майкъл Прескот за систематични публицистични неточности на медията изтече към консервативния „ Дейли Телеграф “ и стана обществено притежание.
Докладът е с дължина към 19 страници и съдържа обвинявания в фрапантни нарушавания и демонстрация на „ институционална пристрастност “ в отразяването си на въпроси като Тръмп, спора в Газа и трансджендър тематиките. Най-широк отзив откри операцията на речта на Доналд Тръмп преди нападението на Капитолия. Тази тирада е излъчена посредством манипулативен монтаж, като са съешени началото и края й, тъй че да звучи като че ли Тръмп насъсква почитателите си да атакуван Капитолия.
Друг проблем е антиизраелското въодушевление в медията. Най-голям скандал по тази тематика провокира филм на BBC, който показа 13-годишно дете в документален филм за Газа, като знак на страданието на децата в линията, без да заяви, че то е наследник на министър на „ Хамас “ и информацията, която подава, явно идва от „ Хамас “. Но филмът не бе единична неточност, а единствено част от други хронични проблеми:
- BBC редовно избягваше да употребява думата „ терористи “ за „ Хамас “, даже след всеобщото ликвидиране на 7 октомври. Това беше целесъобразно „ с цел да се резервира индиферентност “, само че в практиката създаваше честен подправен баланс, в който нападател и жертва биват сложени на едно морално равнище.
- размиване на фактологичната изясненост.
- неяснота и селективност на обстоятелствата
Случаите на прикриване на основна информация – фамилна съгласуваност с „ Хамас “, липса на подтекст за потреблението на човешки щитове, никакви данни за стотиците ракети на „ Хамас “, паднали в Газа – сътвориха усещане за структурна публицистична наклонност, не за единични неточности. BBC беше подложена на критика неведнъж за репортажи, които възстановяват гледната точка на „ Хамас “, както и за неуспеха да разпознава антисемитски претекстове в покритието на митинги. Така да вземем за пример медията излъчи непосредствено концерт на английски рапър, в който той неведнъж показваше и викаше от сцената антисемитски лозунги. Друго обвиняване е, че Военновъздушни сили подчертава върху израелските дейности, без да дава и най-малък подтекст за терора на „ Хамас “.
Това не е открит антисемитизъм, а систематичен анти-израелски фатализъм, който обаче създава същите резултати като антисемитизма.
Отделен огромен проблем е антисемитизмът в BBC Arabic: В отчета се загатва, че арабската работа на BBC (BBC Arabic) е включвала коментатори с антисемитски гледни точки и това не е било редактирано от централата.
Третата огромна тематика с рецензии в отчета е цензурата във връзка с трансджендър-теми: Прескот упреква отдел „ LGBT “ в медията в отвод за отразяване на сериозни отзиви за трансджендър въпроси. Като образец се дава случай, в който водеща поправя в крачка подавания й термин „ бременни хора “ и споделя „ бременни дами “. Под напън на редколегията тя е осъдена за това. Излиза, че огромна или най-малко авторитетна част от публицистите в Военновъздушни сили реагират сензитивно на отвод да следваш наложена идеологическа рамка, само че пък нямат никакъв проблем с жестоко манипулиране на цяла тирада на Тръмп, променяйки радикално смисъла й.
BBC признава, че е изработен „ неверен публицистичен избор “ при монтажа на речта на Тръмп, само че отхвърля по-широките обвинявания за „ институционална пристрастност “. В последна сметка двама от управлението – Тим Дейвис и Дебора Търнес подадоха оставки.
Някои критици и инсайдери приказват за напън и „ акция “, която е довела до оставките. Според The Guardian, един от членовете на борда — Роби Гиб, който има консервативни връзки, „ водил офанзивата “ против BBC по тематики като Газа, Тръмп и трансджендър.
Че Военновъздушни сили попада под пресечен огън сред леви и десни има традиция в кралството.
„ Когато двама души подлагат на критика Военновъздушни сили, те могат да имат поради диаметрално противоположни неща “, споделя Емили Мейтлис пред радио LBC.
Бившата журналистка на Военновъздушни сили Мейтлис е измежду най-ярките критици на сегашния ръб на медията.
„ Десният популист Найджъл Фараж споделя, че Би Би Си е прекомерно ‘woke’ и градска и не се интересува от проблемите на хората отвън Лондон “, споделя Мейтлис. „ Лидерът на либералдемократите Ед Дейви, в противен случай, подлага на критика Военновъздушни сили тъкмо за това, че дава прекомерно огромна платформа на Фараж и други политически артисти от неговия вид, и пренебрегва по-прогресивната съпротива. “
Остава въпросът дали при възходящата поляризация на Англия и света запазването на неутралността, към която Военновъздушни сили се е заела, въобще е допустимо през днешния ден.
Това не е проблем единствено и само за английската социална медия.
2. „ Ню Йорк Таймс “ – публицистика, превърната в активизъм
Три огромни медийни абсурда съпровождат отразяването на спора в Газа от „ Ню Йорк Таймс “: Случаят с „ отчета на проверяващото звено “ за хипотетично всеобщо обезчестяване от страна на израелски бойци (който по-късно се оказа методологически злепоставен и редакцията призна тежки пропуски), фотографията на дете с генетични увреждания на първа страница, показано лъжливо като дете, стигнало до това положение поради всеобщ апетит, както и обявата за болничното заведение „ А-Хали “ на база неподтвърдени данни от „ Хамас “, в която в началото Израел бе упрекнат, че е умъртвил 500 души с ракета, изстреляна по паркинга на болничното заведение, само че в следствие се оказа, че ракетата е на Ислямски джихад и убитите са десетки, само че не 500. Тези пропуски също разкриват сериен модел:
Активистки идеологически филтри
„ Ню Йорк Таймс “ следва линия, в която публицистичните решения постоянно дават отговор на вътрешни културни упования на журналистическата общественост. Такива да вземем за пример са описанието на Запада като колониален подтисник, а Израел – като представител и знак на Запада и колониалната му политика. Така трансформират войната, стартирана от терористична ислямистка групировка за да унищожи Израел в нещо напълно друго: борба сред колониален подтисник и освободително придвижване.
Не на последно място вестникът се подава на мощен напън от личната прогресивна публика.
Нова „ идентичностна “ публицистика
„ Ню Йорк Таймс “ минава от „ инспекция на обстоятелствата “ към „ описване на истории “, в които прочувственият заряд е по-голям от фактологичната тежест. „ Маргинализираните “ артисти получават привилегията на непоклатимо доверие, даже когато става дума за терористични организации.
Антисемитски структури
Проблемите с антисемитизма не са директно в текстовете, а в тяхното рамкиране. Израел е агресор по формулировка и няма никакво значение кой е почнал войната и каква е предисторията на нападателите. Често се прави изборно отразяване, като опроверганите изказвания за израелски набези постоянно остават некоригирани. Избира се език, който е сходен на антиционистки пропагандни разкази.
Според редица медийни наблюдаващи „ Ню Йорк Таймс “ от време на време възпроизвежда дискурси, които на процедура легитимират антисемитски стандарти – „ мощен Израел против безпомощни палестинци “, олигархични еврейски структури и други
3. Deutsche Welle – немската версия на рецесията
DW беше разтърсена от поредност кавги през 2021–2023 година поради антисемитски изявления от публицисти, както и постове на кореспонденти, които в обществените мрежи оправдаваха „ Хамас “. Още преди войната медията бе подложена на вътрешно следствие поради структурна пропалестинска и анти-израелска просвета на отразяване. Въпреки опитите да се изясни това с арабския генезис на някои публицисти, казусът се потвърди не като самостоятелен, а като систематичен. Преди няколко месеца публицисти от редакциите желаеха нова вътрешна инспекция и упрекнаха управлението си, че не прави нищо, с цел да спре искрено антиизраелски материали. Пример за подобен е разбор, извиняващ частично лозунга „ От реката до морето “.
Независимият отчет, поръчан от DW, откри, че:
- казусът не е „ няколко публицисти “;
- съществува дълбока културна динамичност, в която израелската позиция се показва като „ публична агитация “, а палестинската – като „ истина “.
DW беше принудена да уволни чиновници, да промени публицистичните си правила и да премине към по-строга инспекция на наличието.
Описаното не е проблем единствено в тези три медии, а общ за публицистиката, който не е предизвикан в този момент от спора в Газа, само че той съумя най-бързо и тъкмо да покаже какъв брой е напреднала деградацията на обичайна публицистика
Всички медии се пробват да оцеляват във времена на мощно културно и политическо разделяне, подклаждано и от голям напън от обществените мрежи. Все по-често медиите от всеки политически набор демонстрират блян към морална позиция вместо блян към обстоятелства. Не по-малък е казусът вътре в редакциите. Често отразяването на тематики отразява в действителност идеологическите настроения в редакциите, в които избрани тематики са рамкирани авансово. И до момента в който при тематики като Тръмп или трансджендърите към момента става дума за разнообразни политически и културни визии, то при антисемитизмът не можем да твърдим, че това е просто „ друга позиция “.
Разбира се, изключително в демократичните медии, не става дума за открит, ултрадесен антисемитизъм. Става дума за систематичен антиционизъм, който делегитимира правото на битие на Израел; омаловажава терора против евреи; слага под въпрос самия факт на еврейската страна.
Този дискурс, въпреки да е маскиран като „ прогресивна рецензия “, постоянно възпроизвежда типичен антисемитски тези.
Резултатът е поляризиран медиен пейзаж – освен в Съединени американски щати, само че и в Европа. Ефектът се укрепва от обществените мрежи, където „ потребителите “ от ден на ден се движат в своите си хомогенни балони.
В такава обстановка уравновесеното отразяване рискува да бъде смазано сред фронтовете. Това се вижда и в реакциите на оставките в BBC след абсурда с видеото на Тръмп. Левите упрекнаха медията в раболепство пред Тръмп, а самият Тръмп и десните нарекоха BBC „ пропагандна машина “ за „ 100 % подправени вести “.
Човек не би желал да се приобщи нито към едната, нито към другата страна.
Да практикуваш през днешния ден още в действителност публицистика – или най-малко да се опитваш – е неблагодарна задача. В най-лошия случай ще би трябвало да напуснеш, в най-хубавия – ще си обект на напън, насмешки и обвинявания. Само че обективността не се реализира единствено с „ положителни планове и религия в хуманните дела “. Нужна е непрекъсната сериозна инспекция на личните усещания и модели на мислене. Защото въпросът не е какви убеждения персонално поддържат публицистите. Те би трябвало да бъдат задоволително професионални, с цел да се въздържат от частни отзиви по време на работа и да показват и мненията на хора, чиито възгледи другояче отхвърлят. Именно в това отношение към инакомислещите се демонстрира либерализма. Всичко останало е неговият противовес
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това, че тъкмо флагманите на журналистическите стандарти в международен мащаб се оказаха неведнъж жертва на идеологически напън извън и вътре в самите им редици, е обезпокоително. Не тъй като демонстрира рецесията в съответните медии, от които от десетилетия се учат милиони публицисти. А тъй като са удостоверение за разпад на публичния спор и подчинение на класическата публицистика пред новата, активистка нейна форма.
Вече не е толкоз значимо да се заяви какво тъкмо се случва – познатите общоприети въпроси, на които дава отговор журналистическата работа „ кой, какво, къде, по кое време и за какво “ отстъпиха място на различен въпрос: „ На кого ще помогнем/навредим, в случай че съобщим за случилото се? “ Под натиска на този въпрос се премълчават значими събития и се преувеличава смисъла на други. За това написа в материалите си неведнъж и някогашният сътрудник на „ Асошиейтед прес “ в Израел Мати Фридман. Той подава оставка като началник на кореспондентското бюро на организацията, откакто централата принуждава екипа му да зачертава и цензурира вести от Газа под натиска на “Хамас “.
Причината за решението на централата са съображения за сигурност за публицистите, което е разбираемо и евентуално би трябвало да е водещо, само че когато поради сигурността се възприемат пропагандни тези, това към този момент не е публицистика. Фридман дава като образец за новата активистка публицистика мълчанието към здравословното положение на предходния президент на Съединени американски щати. Джо Байдън очевидно не бе в добра здравословна форма в края на мандата си и макар, че беше нежен, объркан и страдаше от многочислени блекаути пред очите на целия свят, нито една от демократичните медии не тематизира това. До момента, в който той падна от власт. Тогава ненадейно нескрито излязоха медицински отчети и дълго сдържани опасения и мнения на анализатори. Това, съгласно Фридман, се е случило, точно тъй като новата публицистика работи под натиска на въпроса „ На кого ще помогнем или навредим “ – в тази ситуация такива материали щях а да оказват помощ на „ врага “ Тръмп и да навредят на „ нашия човек “ Байдън.
1. BBC – сред институционална рецесия и идеологически инстикт
За страдание това не остава индивидуален случай и не се изчерпва единствено с президентската акция в Съединени американски щати или с медиите зад Океана. Преди дни една от най-авторитетните медии в света, съумяла да удържи на не една рецесия и все пак постоянно успявала да отбрани репутацията си на най-достоверен източник - Военновъздушни сили, бе разтърсена от голяма институционална рецесия.
Доклад на някогашния външен консултант на Комитета за публицистични стандарти на BBC Майкъл Прескот за систематични публицистични неточности на медията изтече към консервативния „ Дейли Телеграф “ и стана обществено притежание.
Докладът е с дължина към 19 страници и съдържа обвинявания в фрапантни нарушавания и демонстрация на „ институционална пристрастност “ в отразяването си на въпроси като Тръмп, спора в Газа и трансджендър тематиките. Най-широк отзив откри операцията на речта на Доналд Тръмп преди нападението на Капитолия. Тази тирада е излъчена посредством манипулативен монтаж, като са съешени началото и края й, тъй че да звучи като че ли Тръмп насъсква почитателите си да атакуван Капитолия.
Друг проблем е антиизраелското въодушевление в медията. Най-голям скандал по тази тематика провокира филм на BBC, който показа 13-годишно дете в документален филм за Газа, като знак на страданието на децата в линията, без да заяви, че то е наследник на министър на „ Хамас “ и информацията, която подава, явно идва от „ Хамас “. Но филмът не бе единична неточност, а единствено част от други хронични проблеми:
- BBC редовно избягваше да употребява думата „ терористи “ за „ Хамас “, даже след всеобщото ликвидиране на 7 октомври. Това беше целесъобразно „ с цел да се резервира индиферентност “, само че в практиката създаваше честен подправен баланс, в който нападател и жертва биват сложени на едно морално равнище.
- размиване на фактологичната изясненост.
- неяснота и селективност на обстоятелствата
Случаите на прикриване на основна информация – фамилна съгласуваност с „ Хамас “, липса на подтекст за потреблението на човешки щитове, никакви данни за стотиците ракети на „ Хамас “, паднали в Газа – сътвориха усещане за структурна публицистична наклонност, не за единични неточности. BBC беше подложена на критика неведнъж за репортажи, които възстановяват гледната точка на „ Хамас “, както и за неуспеха да разпознава антисемитски претекстове в покритието на митинги. Така да вземем за пример медията излъчи непосредствено концерт на английски рапър, в който той неведнъж показваше и викаше от сцената антисемитски лозунги. Друго обвиняване е, че Военновъздушни сили подчертава върху израелските дейности, без да дава и най-малък подтекст за терора на „ Хамас “.
Това не е открит антисемитизъм, а систематичен анти-израелски фатализъм, който обаче създава същите резултати като антисемитизма.
Отделен огромен проблем е антисемитизмът в BBC Arabic: В отчета се загатва, че арабската работа на BBC (BBC Arabic) е включвала коментатори с антисемитски гледни точки и това не е било редактирано от централата.
Третата огромна тематика с рецензии в отчета е цензурата във връзка с трансджендър-теми: Прескот упреква отдел „ LGBT “ в медията в отвод за отразяване на сериозни отзиви за трансджендър въпроси. Като образец се дава случай, в който водеща поправя в крачка подавания й термин „ бременни хора “ и споделя „ бременни дами “. Под напън на редколегията тя е осъдена за това. Излиза, че огромна или най-малко авторитетна част от публицистите в Военновъздушни сили реагират сензитивно на отвод да следваш наложена идеологическа рамка, само че пък нямат никакъв проблем с жестоко манипулиране на цяла тирада на Тръмп, променяйки радикално смисъла й.
BBC признава, че е изработен „ неверен публицистичен избор “ при монтажа на речта на Тръмп, само че отхвърля по-широките обвинявания за „ институционална пристрастност “. В последна сметка двама от управлението – Тим Дейвис и Дебора Търнес подадоха оставки.
Някои критици и инсайдери приказват за напън и „ акция “, която е довела до оставките. Според The Guardian, един от членовете на борда — Роби Гиб, който има консервативни връзки, „ водил офанзивата “ против BBC по тематики като Газа, Тръмп и трансджендър.
Че Военновъздушни сили попада под пресечен огън сред леви и десни има традиция в кралството.
„ Когато двама души подлагат на критика Военновъздушни сили, те могат да имат поради диаметрално противоположни неща “, споделя Емили Мейтлис пред радио LBC.
Бившата журналистка на Военновъздушни сили Мейтлис е измежду най-ярките критици на сегашния ръб на медията.
„ Десният популист Найджъл Фараж споделя, че Би Би Си е прекомерно ‘woke’ и градска и не се интересува от проблемите на хората отвън Лондон “, споделя Мейтлис. „ Лидерът на либералдемократите Ед Дейви, в противен случай, подлага на критика Военновъздушни сили тъкмо за това, че дава прекомерно огромна платформа на Фараж и други политически артисти от неговия вид, и пренебрегва по-прогресивната съпротива. “
Остава въпросът дали при възходящата поляризация на Англия и света запазването на неутралността, към която Военновъздушни сили се е заела, въобще е допустимо през днешния ден.
Това не е проблем единствено и само за английската социална медия.
2. „ Ню Йорк Таймс “ – публицистика, превърната в активизъм
Три огромни медийни абсурда съпровождат отразяването на спора в Газа от „ Ню Йорк Таймс “: Случаят с „ отчета на проверяващото звено “ за хипотетично всеобщо обезчестяване от страна на израелски бойци (който по-късно се оказа методологически злепоставен и редакцията призна тежки пропуски), фотографията на дете с генетични увреждания на първа страница, показано лъжливо като дете, стигнало до това положение поради всеобщ апетит, както и обявата за болничното заведение „ А-Хали “ на база неподтвърдени данни от „ Хамас “, в която в началото Израел бе упрекнат, че е умъртвил 500 души с ракета, изстреляна по паркинга на болничното заведение, само че в следствие се оказа, че ракетата е на Ислямски джихад и убитите са десетки, само че не 500. Тези пропуски също разкриват сериен модел:
Активистки идеологически филтри
„ Ню Йорк Таймс “ следва линия, в която публицистичните решения постоянно дават отговор на вътрешни културни упования на журналистическата общественост. Такива да вземем за пример са описанието на Запада като колониален подтисник, а Израел – като представител и знак на Запада и колониалната му политика. Така трансформират войната, стартирана от терористична ислямистка групировка за да унищожи Израел в нещо напълно друго: борба сред колониален подтисник и освободително придвижване.
Не на последно място вестникът се подава на мощен напън от личната прогресивна публика.
Нова „ идентичностна “ публицистика
„ Ню Йорк Таймс “ минава от „ инспекция на обстоятелствата “ към „ описване на истории “, в които прочувственият заряд е по-голям от фактологичната тежест. „ Маргинализираните “ артисти получават привилегията на непоклатимо доверие, даже когато става дума за терористични организации.
Антисемитски структури
Проблемите с антисемитизма не са директно в текстовете, а в тяхното рамкиране. Израел е агресор по формулировка и няма никакво значение кой е почнал войната и каква е предисторията на нападателите. Често се прави изборно отразяване, като опроверганите изказвания за израелски набези постоянно остават некоригирани. Избира се език, който е сходен на антиционистки пропагандни разкази.
Според редица медийни наблюдаващи „ Ню Йорк Таймс “ от време на време възпроизвежда дискурси, които на процедура легитимират антисемитски стандарти – „ мощен Израел против безпомощни палестинци “, олигархични еврейски структури и други
3. Deutsche Welle – немската версия на рецесията
DW беше разтърсена от поредност кавги през 2021–2023 година поради антисемитски изявления от публицисти, както и постове на кореспонденти, които в обществените мрежи оправдаваха „ Хамас “. Още преди войната медията бе подложена на вътрешно следствие поради структурна пропалестинска и анти-израелска просвета на отразяване. Въпреки опитите да се изясни това с арабския генезис на някои публицисти, казусът се потвърди не като самостоятелен, а като систематичен. Преди няколко месеца публицисти от редакциите желаеха нова вътрешна инспекция и упрекнаха управлението си, че не прави нищо, с цел да спре искрено антиизраелски материали. Пример за подобен е разбор, извиняващ частично лозунга „ От реката до морето “.
Независимият отчет, поръчан от DW, откри, че:
- казусът не е „ няколко публицисти “;
- съществува дълбока културна динамичност, в която израелската позиция се показва като „ публична агитация “, а палестинската – като „ истина “.
DW беше принудена да уволни чиновници, да промени публицистичните си правила и да премине към по-строга инспекция на наличието.
Описаното не е проблем единствено в тези три медии, а общ за публицистиката, който не е предизвикан в този момент от спора в Газа, само че той съумя най-бързо и тъкмо да покаже какъв брой е напреднала деградацията на обичайна публицистика
Всички медии се пробват да оцеляват във времена на мощно културно и политическо разделяне, подклаждано и от голям напън от обществените мрежи. Все по-често медиите от всеки политически набор демонстрират блян към морална позиция вместо блян към обстоятелства. Не по-малък е казусът вътре в редакциите. Често отразяването на тематики отразява в действителност идеологическите настроения в редакциите, в които избрани тематики са рамкирани авансово. И до момента в който при тематики като Тръмп или трансджендърите към момента става дума за разнообразни политически и културни визии, то при антисемитизмът не можем да твърдим, че това е просто „ друга позиция “.
Разбира се, изключително в демократичните медии, не става дума за открит, ултрадесен антисемитизъм. Става дума за систематичен антиционизъм, който делегитимира правото на битие на Израел; омаловажава терора против евреи; слага под въпрос самия факт на еврейската страна.
Този дискурс, въпреки да е маскиран като „ прогресивна рецензия “, постоянно възпроизвежда типичен антисемитски тези.
Резултатът е поляризиран медиен пейзаж – освен в Съединени американски щати, само че и в Европа. Ефектът се укрепва от обществените мрежи, където „ потребителите “ от ден на ден се движат в своите си хомогенни балони.
В такава обстановка уравновесеното отразяване рискува да бъде смазано сред фронтовете. Това се вижда и в реакциите на оставките в BBC след абсурда с видеото на Тръмп. Левите упрекнаха медията в раболепство пред Тръмп, а самият Тръмп и десните нарекоха BBC „ пропагандна машина “ за „ 100 % подправени вести “.
Човек не би желал да се приобщи нито към едната, нито към другата страна.
Да практикуваш през днешния ден още в действителност публицистика – или най-малко да се опитваш – е неблагодарна задача. В най-лошия случай ще би трябвало да напуснеш, в най-хубавия – ще си обект на напън, насмешки и обвинявания. Само че обективността не се реализира единствено с „ положителни планове и религия в хуманните дела “. Нужна е непрекъсната сериозна инспекция на личните усещания и модели на мислене. Защото въпросът не е какви убеждения персонално поддържат публицистите. Те би трябвало да бъдат задоволително професионални, с цел да се въздържат от частни отзиви по време на работа и да показват и мненията на хора, чиито възгледи другояче отхвърлят. Именно в това отношение към инакомислещите се демонстрира либерализма. Всичко останало е неговият противовес
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ