България преди и днес: Живеем ли по-добре или просто плащаме повече?
През последните единадесет години животът в България сензитивно е поскъпнал – само че и приходите на семействата също са нарастнали. Това демонстрират последните данни на Националния статистически институт от проучване, което наблюдава междинните цени, покупките и покупателната дарба на българските фамилии за интервала 2013–2024 година
Прочетете още
Според проучването, номиналните приходи и разноски на човек в домакинство са се нараснали над два пъти. Реално – т.е. с регистрирана инфлация – приходите са се повишили с над 86%, а разноските – с близо 83%. За същия интервал цените са нарастнали с към 64%. Това значи, че средностатистическият българин през днешния ден може да си разреши повече, в сравнение с преди десетилетие.
Но зад тази обща картина се крият и значими елементи. Ръстът в цените е изключително осезателен при някои съществени хранителни артикули. В съпоставяне с 2013 година, най-вече е поскъпнало гроздето – с над 200%. Следват зеле, пипер, домати, сирене, кайсии и праскови, както и дини и пъпеши. При нехранителните артикули, най-сериозен скок има в цените на дървата за огрев и обувките – и то при всички възрастови и полови категории.
Въпреки това, покупателната дарба – т.е. какъв брой може да се купи със междинния приход – също бележи растеж. Цифрите сочат общо усъвършенстване в благосъстоянието на семействата, само че с нюанси. Най-сериозно усъвършенстване има при захарта, свинското месо, зрелия боб, ябълките и ориза. Най-слабо нараства опцията за покупка на сирене и пипер, а при гроздето се регистрира даже спад – през днешния ден можем да си купим по-малко грозде с прихода си, в сравнение с през 2013 година.
Данните демонстрират още, че през последната година – 2024 по отношение на 2023 – действителните приходи са се нараснали с близо 16%, а цените – с 3.2%. Тоест, опциите за покупка са се подобрили доста единствено за една година, най-малко приблизително статистически.
Съществен скок има и при нехранителните артикули. Цената на дървата за огрев се е нараснала с над 100%, а тази на мъжките обувки – с близо 99%. Подобен растеж има и при женските и детските обувки, както и при домашен уреди като прахосмукачки, перални и бойлери. Макар тези артикули да се купуват по-рядко, тяхното повишаване оказва напън върху бюджета в дълготраен проект. Например, прахосмукачките са поскъпнали с над 76%, а хладилниците – с близо 40%. Сред нехранителните артикули, които са станали по-достъпни за семействата, се открояват тв приемниците – макар съмненията в цените, покупателната дарба по тази позиция се е нараснала с над 130%.
Изследването стъпва на наблюдения на домакинските бюджети на над 3060 семейства годишно, а не на етикетните цени по магазините. То включва покупки от пазари, търговия сред частни лица и даже втора ръка. Средните цени са изчислени на база закупени действителни количества, а освен офертни или етикетни цени.
Цифрите удостоверяват това, което мнозина усещат интуитивно – макар осезаемото повишаване на редица артикули, животът става една концепция по-достъпен за доста семейства. Но също по този начин припомнят, че тази досегаемост не всеки път е отмерено разпределена – някои храни и артикули от първа нужда не престават да тежат на фамилния бюджет.
Прочетете още
Според проучването, номиналните приходи и разноски на човек в домакинство са се нараснали над два пъти. Реално – т.е. с регистрирана инфлация – приходите са се повишили с над 86%, а разноските – с близо 83%. За същия интервал цените са нарастнали с към 64%. Това значи, че средностатистическият българин през днешния ден може да си разреши повече, в сравнение с преди десетилетие.
Но зад тази обща картина се крият и значими елементи. Ръстът в цените е изключително осезателен при някои съществени хранителни артикули. В съпоставяне с 2013 година, най-вече е поскъпнало гроздето – с над 200%. Следват зеле, пипер, домати, сирене, кайсии и праскови, както и дини и пъпеши. При нехранителните артикули, най-сериозен скок има в цените на дървата за огрев и обувките – и то при всички възрастови и полови категории.
Въпреки това, покупателната дарба – т.е. какъв брой може да се купи със междинния приход – също бележи растеж. Цифрите сочат общо усъвършенстване в благосъстоянието на семействата, само че с нюанси. Най-сериозно усъвършенстване има при захарта, свинското месо, зрелия боб, ябълките и ориза. Най-слабо нараства опцията за покупка на сирене и пипер, а при гроздето се регистрира даже спад – през днешния ден можем да си купим по-малко грозде с прихода си, в сравнение с през 2013 година.
Данните демонстрират още, че през последната година – 2024 по отношение на 2023 – действителните приходи са се нараснали с близо 16%, а цените – с 3.2%. Тоест, опциите за покупка са се подобрили доста единствено за една година, най-малко приблизително статистически.
Съществен скок има и при нехранителните артикули. Цената на дървата за огрев се е нараснала с над 100%, а тази на мъжките обувки – с близо 99%. Подобен растеж има и при женските и детските обувки, както и при домашен уреди като прахосмукачки, перални и бойлери. Макар тези артикули да се купуват по-рядко, тяхното повишаване оказва напън върху бюджета в дълготраен проект. Например, прахосмукачките са поскъпнали с над 76%, а хладилниците – с близо 40%. Сред нехранителните артикули, които са станали по-достъпни за семействата, се открояват тв приемниците – макар съмненията в цените, покупателната дарба по тази позиция се е нараснала с над 130%.
Изследването стъпва на наблюдения на домакинските бюджети на над 3060 семейства годишно, а не на етикетните цени по магазините. То включва покупки от пазари, търговия сред частни лица и даже втора ръка. Средните цени са изчислени на база закупени действителни количества, а освен офертни или етикетни цени.
Цифрите удостоверяват това, което мнозина усещат интуитивно – макар осезаемото повишаване на редица артикули, животът става една концепция по-достъпен за доста семейства. Но също по този начин припомнят, че тази досегаемост не всеки път е отмерено разпределена – някои храни и артикули от първа нужда не престават да тежат на фамилния бюджет.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




