Митове и легенди за Мильо, който всеки ден ни гледа от Главната!
През последните два дни при гостувания в студиото на ПОТВ на Тома Спространов и Георги Григоров беше хвърлена още светлина върху живота на Мильо – една емблематична персона, за която старите пловдивчани си спомнят с положително възприятие. Георги Григоров сподели незнайна фотография на този пътешественик, която го демонстрира в положително въодушевление, с цигара " Фемина " в ръка. Опитахме да се изясним по кое време е роден и по кое време е умрял.
Според зрителка, която се обади в ефир, рождената му година е съвсем несъмнено 1922-а. Има версии облаче и за 1920. Припомняме, че Мильо е бил обикновено дете, само че след заболяване в началното учебно заведение се е стигнало до познатите душевен отклонения. Много евентуално е повода да не е била някаква болест, а жестоките побои, които му е нанасял вуйчо му. Мильо е бил сирак и вуйчо му и жена му са се грижили за него. Ако под " грижи " разбираме непрекъснатите побои и оставянето му да гладува.
Редовната зрителка на ПОТВ пък написа писмо, в което споделя, че съгласно нейни познати като юноша Мильо е бил вкаран от полицаи в ареста и там също е бил грубо обичай. Тома Спространов описа за съвсем ежедневните си срещи със своя комшия.
Според други фенове Мильо е изгубил предпочитание за живот след известната преживелица, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото на Цар Симеоновата градина. " Скимтеше като куче ", спомня си един очевидец на гаврата. Според някои Мильо почива някъде към 1973 година
Продавачка в магазин, където са приютявали Мильо на топло, твърди, че той умира към 1976-77-а година. Последният спомен за него е, че към този момент ходил опърпан и все по-малко са били тези, които са му помагали. Намират го вкоченен в стаичката му на ул. " Теодосий Търновски ".
Вълнуващата легенда за свръхчовешката даровитост на зевзека карала мнозина да го замъкват някъде, да му описват всякакви истории за дами и да го карат да се възбуди. Искали да видят истина ли е. Така един непредвидлив млад мъж завел годеницата си пред прозореца на Мильо, с цел да го гледат като се съблича. Гледали, гледали, след което момичето развалило годежа.
Д-р Георги Лазаров, съученикът на починалия в концлагер музикант Сашо Сладура от тогавашния френски лицей в Пловдив, е основателят за паметника на Мильо преди години. Емигрантът в Балтимор, Съединени американски щати, подари средства и за монумент на Сладура. Скулптурата е дело на майстора Данко Данев. Мильо, с ръка на ухото и друга – надълбоко в джоба, седи на стълбището над Главната, където постоянно е бил виждан приживе.
" Той беше един безопасен глупак, аз го помня – споделя в свое изявление някогашният ректор на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " проф. Огнян Сапарев. Смятам, че той е най-големият знак на Пловдив след тепетата. Мильо беше приветлив глупак, до момента в който атмосферата в Пловдив е идиотска, само че не толкоз безобидна ".
Според зрителка, която се обади в ефир, рождената му година е съвсем несъмнено 1922-а. Има версии облаче и за 1920. Припомняме, че Мильо е бил обикновено дете, само че след заболяване в началното учебно заведение се е стигнало до познатите душевен отклонения. Много евентуално е повода да не е била някаква болест, а жестоките побои, които му е нанасял вуйчо му. Мильо е бил сирак и вуйчо му и жена му са се грижили за него. Ако под " грижи " разбираме непрекъснатите побои и оставянето му да гладува.
Редовната зрителка на ПОТВ пък написа писмо, в което споделя, че съгласно нейни познати като юноша Мильо е бил вкаран от полицаи в ареста и там също е бил грубо обичай. Тома Спространов описа за съвсем ежедневните си срещи със своя комшия.
Според други фенове Мильо е изгубил предпочитание за живот след известната преживелица, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото на Цар Симеоновата градина. " Скимтеше като куче ", спомня си един очевидец на гаврата. Според някои Мильо почива някъде към 1973 година
Продавачка в магазин, където са приютявали Мильо на топло, твърди, че той умира към 1976-77-а година. Последният спомен за него е, че към този момент ходил опърпан и все по-малко са били тези, които са му помагали. Намират го вкоченен в стаичката му на ул. " Теодосий Търновски ".
Вълнуващата легенда за свръхчовешката даровитост на зевзека карала мнозина да го замъкват някъде, да му описват всякакви истории за дами и да го карат да се възбуди. Искали да видят истина ли е. Така един непредвидлив млад мъж завел годеницата си пред прозореца на Мильо, с цел да го гледат като се съблича. Гледали, гледали, след което момичето развалило годежа.
Д-р Георги Лазаров, съученикът на починалия в концлагер музикант Сашо Сладура от тогавашния френски лицей в Пловдив, е основателят за паметника на Мильо преди години. Емигрантът в Балтимор, Съединени американски щати, подари средства и за монумент на Сладура. Скулптурата е дело на майстора Данко Данев. Мильо, с ръка на ухото и друга – надълбоко в джоба, седи на стълбището над Главната, където постоянно е бил виждан приживе.
" Той беше един безопасен глупак, аз го помня – споделя в свое изявление някогашният ректор на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " проф. Огнян Сапарев. Смятам, че той е най-големият знак на Пловдив след тепетата. Мильо беше приветлив глупак, до момента в който атмосферата в Пловдив е идиотска, само че не толкоз безобидна ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ