Да играеш футбол при минус 15 градуса
През последните дни студеното време и снегът превзеха Европа. Лошите метеорологични условия доведоха до отлагането на междинния 23-ти кръг на Първа професионална лига. В Русия обаче минусовите температури от дълго време не са от голяма важност. Това принуди българския национал Петър Занев да играе за „ Амкар “ (Перм) против „ Авангард “ в мач за Купата на Русия в миг, когато термометрите посочваха минус 14 градуса.
Но какво се случва с тялото на един състезател при сходни условия за игра? Какви процеси настъпват в организма и по какъв начин той съумява да се оправи с шока?
Разглеждаме този развой от 3 разнообразни гледни точки – на кондициония треньор, здравното лице и самия състезател.
Кондиционият треньор
Професор Марин Гъдев е експерт с дългогодишна кариера в спорта. Подготвил е 19 републикански първенци и двама призьори от балкански игри по лека атлетика. Работил е като кондиционен треньор на футболни тимове у нас и в Русия, а също така бе и в щаба на Христо Стоичков в националния тим на България.
„ За Русия тези температури не би трябвало да са чак подобен проблем. Аз съм работил там като треньор на женския футболен тим „ Росиянка “, както и на националния тим, и още на първата подготовка температурите там бяха минус 25 градуса. Очаквах при такива условия заниманието да се организира в зала, само че се изненадах, когато видях, че дами упражняват при такива условия на открито. В интерес на истината, човешкият организъм се оправя по-добре при негативни температури, в сравнение с при горещини от 38-40 градуса. Защото при високи температури има заплаха от прегряване и топлинен удар.
Относно подготовката за мач при минусови температури, има няколко главните аспекти, на които би трябвало да обърнем внимание. Първата част от разгряването се организира в зала, с цел да може организмът да се приспособява. Втората част, която е и по-активна, се прави на терена. Там към този момент влизат упражненията с топка – подавания, квадрати, удари и така нататък
Много значимо е да се употребява и термобельо. Не би трябвало да се подценява и питейният режим за контролиране на електролитния баланс. В подготвителен развой е наложително приемането на течности при всяка пауза. А по време на мач – при всяка опция. Препоръчителни са топлите питиета, съдържащи билки и лимони.
Друга основна част от спортната активност при такива условия е стадионите да имат апаратура за затопляне на терена. Защото даже и при минус 3 градуса теренът става като бетон и при всяко рухване има риск от контузии. В Русия и Германия това не е проблем, там съвсем всеки стадион има такава система. У нас мисля, че изоставаме в това отношение.
Медицинското лице
Д-р Михаил Илиев е дълготраен доктор, работил в националния тим на България, „ Спартак “ (Плевен), „ Славия “ и „ Левски “. Тази година се навършват 40 години откогато е във футбола. Лекар на българския народен отбор на международното Франция-98 и европейското Португалия 2004. Представител на страната ни във всички конгреси по футболна медицина на ФИФА и УЕФА от 1996 година – до момента.
„ Абсолютно вярно мачовете у нас бяха отсрочени – установи доктор Илиев. – Все отново приказваме за артикул, който би трябвало да притегля интереса на ентусиастите и те да изпитват приятност от играта. А такава няма по какъв начин да има при сходни условия. Самите футболисти не се любуват на футбола. Видяхте, че и в Италия отложиха мач (б.а – „ Ювентус “ – „ Аталанта “), а там имат по-добри условия. Футбол може да се играе при минусови температури от няколко градуса, само че при избрани условия и без да има вятър. По отношение на подготовката за подобен мач се вършат специфични разтривки с нужните за задачата смазки, с цел да се приготви мускулатурата. Но като цяло нищо действително не може да помогне при такива условия. Особено против риска от травми, който е нараснал. От значително значение е самият терен. В Русия особено има два типа покритие – изкуствено и тревно. Но и тук е значимо да е налице апаратура за стопляне на терена. Защото твърдите терени водят най-малкото до набиване на краката.
А у нас на неприятни терени даже юношите играят контроли през зимата. Неслучайно се стигна до там, че играчи като Атанас Кабов, Валентин Антов, Деян Иванов и Стивън Петков се подложиха на няколко интервенции още на 17-18 години. Само и единствено, с цел да се проведат мачовете. А това напълно не е пътят да развиваме родните гении и уповавам се треньори и ръководители да са го разбрали, въпреки и по сложния, бих споделил даже по мъчителния метод.
Футболистът
Петър Занев е национал на България. У нас е играл за „ Пирин “ и „ Литекс “, само че кариерата му се развива главно зад граница. В чужбина се е подвизавал в испанските „ Селта “ и „ Расинг Ферол “, украинският „ Волин “, а от 2013 година е част от „ Амкар “. Пред „ Труд “ той приказва за въпросното отпадане на 1/4-финалите от „ Авангард “ след дузпи и за възприятието да играеш при минус 14 гладуса.
„ След въпросния мач имаме двама контузени -заяви Занев. – Единият е с проблем в бедрото, а другият страда от разтежение на задния бедрен мускул. Дори и аз получих лек дискомфорт и ще мина резонанс. Разбирам да имаше натоварена стратегия и да е в края на декември, с цел да не го отсрочват, само че това ни беше първи мач за годината. Можеше да бъде пренасочен. Да, термобельото оказва помощ, само че не е същото.
По отношение на подготовката за сходен мач, всеки самостоятелно загрява преди главните извършения. Аз персонално въртя колело във фитнеса преди да стартира същинската разгрявка. Други употребяват ластици, с цел да разсънят мускулите. Всичко е до организъм. Всеки самичък знае тялото си най-добре.
А в Русия, съгласно вътрешния устав, мачове се анулират, в случай че температурите паднат под минус 17 градуса. Но би трябвало да създадем едно конкретизиране, че в България имаме други показа за тези температури. Тук минус 15 се усещат като минус 5 у нас. Ако беше както в България, щеше да е немислимо. По мое мнение мачове може да се играят при минус 10 градуса. Това е прагът на допустимата температура под нулата. Има и друго – доста е значимо на какъв терен се организират срещите. Тук в Русия играем домакинските си дуели на изкуствена настилка. Ако в деня на мача не вали сняг, всичко е наред. Но от време на време системата за стопляне на терена не стига софтуерното време да разтопи леда и снега, в случай че той е навалял в деня на срещата.
Относно мачът с „ Авангард “ за купата, при естествени условия, щяхме да ги отстраним без проблем. Ние сме по-класният тим. Това си говорихме и след мача с почитателите. Ако наш съперник беше „ Зенит “ или „ Локомотив “ (Москва) най-вероятно ние щяхме да сме краен победител. Просто тези условия изравняват силите. Но беше толкоз студено, че нашите запаси стояха в съблекалнята.
Но в случай че би трябвало да съм безусловно неутрален, сред жегата и студа избирам минусовите температури. Организмът ми реагира по-добре.
Но какво се случва с тялото на един състезател при сходни условия за игра? Какви процеси настъпват в организма и по какъв начин той съумява да се оправи с шока?
Разглеждаме този развой от 3 разнообразни гледни точки – на кондициония треньор, здравното лице и самия състезател.
Кондиционият треньор
Професор Марин Гъдев е експерт с дългогодишна кариера в спорта. Подготвил е 19 републикански първенци и двама призьори от балкански игри по лека атлетика. Работил е като кондиционен треньор на футболни тимове у нас и в Русия, а също така бе и в щаба на Христо Стоичков в националния тим на България.
„ За Русия тези температури не би трябвало да са чак подобен проблем. Аз съм работил там като треньор на женския футболен тим „ Росиянка “, както и на националния тим, и още на първата подготовка температурите там бяха минус 25 градуса. Очаквах при такива условия заниманието да се организира в зала, само че се изненадах, когато видях, че дами упражняват при такива условия на открито. В интерес на истината, човешкият организъм се оправя по-добре при негативни температури, в сравнение с при горещини от 38-40 градуса. Защото при високи температури има заплаха от прегряване и топлинен удар.
Относно подготовката за мач при минусови температури, има няколко главните аспекти, на които би трябвало да обърнем внимание. Първата част от разгряването се организира в зала, с цел да може организмът да се приспособява. Втората част, която е и по-активна, се прави на терена. Там към този момент влизат упражненията с топка – подавания, квадрати, удари и така нататък
Много значимо е да се употребява и термобельо. Не би трябвало да се подценява и питейният режим за контролиране на електролитния баланс. В подготвителен развой е наложително приемането на течности при всяка пауза. А по време на мач – при всяка опция. Препоръчителни са топлите питиета, съдържащи билки и лимони.
Друга основна част от спортната активност при такива условия е стадионите да имат апаратура за затопляне на терена. Защото даже и при минус 3 градуса теренът става като бетон и при всяко рухване има риск от контузии. В Русия и Германия това не е проблем, там съвсем всеки стадион има такава система. У нас мисля, че изоставаме в това отношение.
Медицинското лице
Д-р Михаил Илиев е дълготраен доктор, работил в националния тим на България, „ Спартак “ (Плевен), „ Славия “ и „ Левски “. Тази година се навършват 40 години откогато е във футбола. Лекар на българския народен отбор на международното Франция-98 и европейското Португалия 2004. Представител на страната ни във всички конгреси по футболна медицина на ФИФА и УЕФА от 1996 година – до момента.
„ Абсолютно вярно мачовете у нас бяха отсрочени – установи доктор Илиев. – Все отново приказваме за артикул, който би трябвало да притегля интереса на ентусиастите и те да изпитват приятност от играта. А такава няма по какъв начин да има при сходни условия. Самите футболисти не се любуват на футбола. Видяхте, че и в Италия отложиха мач (б.а – „ Ювентус “ – „ Аталанта “), а там имат по-добри условия. Футбол може да се играе при минусови температури от няколко градуса, само че при избрани условия и без да има вятър. По отношение на подготовката за подобен мач се вършат специфични разтривки с нужните за задачата смазки, с цел да се приготви мускулатурата. Но като цяло нищо действително не може да помогне при такива условия. Особено против риска от травми, който е нараснал. От значително значение е самият терен. В Русия особено има два типа покритие – изкуствено и тревно. Но и тук е значимо да е налице апаратура за стопляне на терена. Защото твърдите терени водят най-малкото до набиване на краката.
А у нас на неприятни терени даже юношите играят контроли през зимата. Неслучайно се стигна до там, че играчи като Атанас Кабов, Валентин Антов, Деян Иванов и Стивън Петков се подложиха на няколко интервенции още на 17-18 години. Само и единствено, с цел да се проведат мачовете. А това напълно не е пътят да развиваме родните гении и уповавам се треньори и ръководители да са го разбрали, въпреки и по сложния, бих споделил даже по мъчителния метод.
Футболистът
Петър Занев е национал на България. У нас е играл за „ Пирин “ и „ Литекс “, само че кариерата му се развива главно зад граница. В чужбина се е подвизавал в испанските „ Селта “ и „ Расинг Ферол “, украинският „ Волин “, а от 2013 година е част от „ Амкар “. Пред „ Труд “ той приказва за въпросното отпадане на 1/4-финалите от „ Авангард “ след дузпи и за възприятието да играеш при минус 14 гладуса.
„ След въпросния мач имаме двама контузени -заяви Занев. – Единият е с проблем в бедрото, а другият страда от разтежение на задния бедрен мускул. Дори и аз получих лек дискомфорт и ще мина резонанс. Разбирам да имаше натоварена стратегия и да е в края на декември, с цел да не го отсрочват, само че това ни беше първи мач за годината. Можеше да бъде пренасочен. Да, термобельото оказва помощ, само че не е същото.
По отношение на подготовката за сходен мач, всеки самостоятелно загрява преди главните извършения. Аз персонално въртя колело във фитнеса преди да стартира същинската разгрявка. Други употребяват ластици, с цел да разсънят мускулите. Всичко е до организъм. Всеки самичък знае тялото си най-добре.
А в Русия, съгласно вътрешния устав, мачове се анулират, в случай че температурите паднат под минус 17 градуса. Но би трябвало да създадем едно конкретизиране, че в България имаме други показа за тези температури. Тук минус 15 се усещат като минус 5 у нас. Ако беше както в България, щеше да е немислимо. По мое мнение мачове може да се играят при минус 10 градуса. Това е прагът на допустимата температура под нулата. Има и друго – доста е значимо на какъв терен се организират срещите. Тук в Русия играем домакинските си дуели на изкуствена настилка. Ако в деня на мача не вали сняг, всичко е наред. Но от време на време системата за стопляне на терена не стига софтуерното време да разтопи леда и снега, в случай че той е навалял в деня на срещата.
Относно мачът с „ Авангард “ за купата, при естествени условия, щяхме да ги отстраним без проблем. Ние сме по-класният тим. Това си говорихме и след мача с почитателите. Ако наш съперник беше „ Зенит “ или „ Локомотив “ (Москва) най-вероятно ние щяхме да сме краен победител. Просто тези условия изравняват силите. Но беше толкоз студено, че нашите запаси стояха в съблекалнята.
Но в случай че би трябвало да съм безусловно неутрален, сред жегата и студа избирам минусовите температури. Организмът ми реагира по-добре.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ