Идва ли Революцията на милиардерите?
През последните дни летях над цяла Европа, след това над Гренландия и Канада и най-после над Съединени американски щати, с цел да дойде в петата стопанска система в света - Калифорния.
Летях в облаците на просперитета и мира. И на свободата. И се чудех какво му става на тъкмо този свят - нашия свят на Европа и Америка.
Доскуча ли му, че скоро не е имало революции? Забрави ли за следващ път, че доста, доста рядко революциите не изяждат революционерите?
Често си мислим, че познаваме Америка. За Съединени американски щати става дума. И се учудваме на някои неща, които стават там, и нерядко си ги тълкуваме малко опростено или - най-често - както ни е комфортно.
Доналд Тръмп е добре прочут и надали можем да прибавим нещо ново за него. Той желае да е най-великият президент и всички да му носят блага, тъй като Съединени американски щати са с най-силната войска и с най-сериозните технологии и нововъведения. Той постоянно нападна, постоянно е прав - бъркат другите.
Някога са носили блага на императори, султани и крале. Но най-често тъй като те персонално са постигнали своята мощ и разцвет. В случая с Тръмп нито военната, нито икономическата мощност на Съединени американски щати имат нещо общо с него.
Колоси като Рузвелт, Айзенхауер, Рейгън, Клинтън са прокарвали политики, довели в този момент до тези 30 трилиона $ БВП (БВП) на Съединени американски щати. Колос като Дън Сяо Пин стои в основата на 18-19 трилиона $ Брутният вътрешен продукт на Китай. Могъщи водачи като Чърчил, Аденауер, Де Гол, Тачър, Кол, Хавел, Валенса и други са в основата на свободата в Европа и стопанска система с 20 трилиона $ Брутният вътрешен продукт.
На този декор следва странният въпрос, добре дефиниран тези дни:
Как може Европа с 500 милиона души население да се моли на малко над 300-милионните Съединени американски щати да я защитят от 130-милионна Русия, чийто Брутният вътрешен продукт е едвам 2 трилиона $ – или 10 пъти по-малък от този на Европа?
Отговорът евентуално е: Така решил Хари Труман при подписването на контракта за НАТО на 4 април 1949 година И тъй като стана дума за НАТО - да напомним по какъв начин е основан.
Всичко стартира с Договора от Дюнкерк, подписан от Франция и Обединеното кралство на 4 март 1947 година след края на Втората международна война и началото на Студената война. Това е контракт за съюз и взаимна помощ при положение на вероятни офанзиви от Германия или Съветския съюз.През март 1948 година този съюз е уголемен в Договора от Брюксел, с цел да включи Белгия, Нидерландия и Люксембург, образувайки Организацията на Брюкселския контракт, известна като Западния съюз.Преговорите за по-широк боен съюз, който може да включва Северна Америка, също стартират тогава в Съединени американски щати, чиято външна политика според доктрината Труман предизвиква интернационалната взаимност против дейности, които Щатите считат за комунистическа експанзия - да вземем за пример държавния прелом от февруари 1948 година в Чехословакия.
Запомнихте ли - да предизвиква интернационалната взаимност против експанзията!
Освен това през 1948 година стартира проектът „ Маршал “ - американски пари за възобновяване на Западна Европа. Тези пари са заем. Съединени американски щати би трябвало да пазят страните, които би трябвало да го върнат. Заемът на Англия да вземем за пример е за 60 години. Изплатен е дефинитивно през 21 век. Лондон и Вашингтон са близки, другари са, само че договорът си е контракт.
Така се стига до подписването на Северноатлантическия контракт на 4 април 1949 година от страните членки на Западния съюз плюс Съединени американски щати, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия. Този контракт има 14 члена и е единствено 4 страници (справка: книгата на Питър Апс “Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО ”).
Кой в последна сметка завоюва от този проект „ Маршал “ – пари назаем - НАТО или Съюзът за въглища и стомана в Европа, който се трансформира в Европейски Съюз и в него е и България?
Може би в човешката история няма по-уникални процеси, години, контракти - всички участници завоюваха. ВСИЧКИ. От двете страни на Северния Атлантик.
Над 45% от Брутният вътрешен продукт на света се основава тук - на под 20% от сухоземната територия на Земята, освен това в случай че включим арктическите недостъпни територии на Канада, Скандинавието, Гренландия. Ако стопански ги пренебрегнем, към този момент сме на под 15% от сухоземната територия.
Следващият въпрос обаче е:
След Епохата на революциите идва ли световната Епоха на автократите (по едноименната книга на Гидеон Рахман) и навлизаме ли в Революцията на милиардерите?
Нека да погледнем към модела на Тръмп - Мъск в стопанската система. Целта е да се възвърне индустриалният потенциал на Съединени американски щати, да се понижи държавната, щатската, общинска бюрокрация/администрация, да се понижи държавният дълг. Да се понижи силата на $ (спрямо другите валути), с цел да са по-евтини американските артикули, които се продават в чужбина, а по този начин да се усили износът и в Съединени американски щати да влизат повече пари. Търговският недостиг с други страни да се трансформира в търговски остатък. Поне това бе обяснено преди изборите.
Един метод по посока към задачата съгласно Тръмп е увеличение на вносните мита върху артикули и материали за всички мощни стопански системи по света. Особено за тези, с които Съединени американски щати регистрират търговски недостиг. Резултатът - контрамита, сриване на доверието към Съединени американски щати, преустановяване на контракти и фрапантен спад на цените на акциите на американската борса. Последното се оказа много значимо.
Има желязно предписание - купуваш акции, когато пазарът върви надолу, и продаваш, когато върви нагоре.
Уорън Бъфет – най-известният и най-богатият вложител в акции в Съединени американски щати, който не е последовател на Тръмп, само че е талантлив в умеенето на предвижда пазара, два месеца преди изборите продаде акции от американски компании за стотици милиарди долари и в този момент има стотици милиарди в брой (твърди се за 350 милиарда $ в банки). Той следи политическите и икономическите стъпки и когато реши, че към този момент е време, ще стартира да купува на ниска цена. И не е единствено той.
Това държавно управление на Тръмп е главно от милиардери. Не от политици както първия път, а от милиардери. Без да включваме Илон Мъск, членовете на държавното управление имат благосъстояние от общо над 25 милиарда $ (за съпоставяне политиците в държавното управление при Джо Байдън имаха общо под 500 млн $ – разликата е 50 пъти). Едва ли актуалните ще пропуснат да вършат облаги. Нали би трябвало да бъдат наградени за поддръжката?
Друг значим миг е съкращаването на държавните разноски, с цел да се понижи големият недостиг на Съединени американски щати, да се освободят хора, които да отидат на пазара на труда и да има фрагменти за възможната нова индустриализация, да се вкарат всеобщо електронните услуги и да се върви към концепцията на милиардерите. А тя е съвсем да няма страна, те да поемат част от дейностите и проблемите да се вземат решение с договаряния и покупко-продажби. Те това знаят и това желаят да вършат. Ще докара ли то до разцвет на страната?
Няколко огромни и мъдри екипа, клубове, другарски кръгове на високи равнища деликатно разискват главните настоящи и идни проблеми на света доста общо разпределени в три групи:
Войната и мираИкономика и неестествен интелектБиология/имунология/медицина и ДНК/РНК проучвания и технологии, дълготрайност на живота и качество
За общоприета индустриализация не приказваме. Става дума за услуги. Всякакви услуги за комфорта на хората. В стопанската система на Съединени американски щати услугите са 80%, а чисто индустриалните действия са под 10%. От ИТ, финанси, забавление и други нематериални услуги комерсиалният баланс на Съединени американски щати със света е мощно позитивен. Животът на младия Тръмп е бил във време на промишленост и строителство на здания на придобита/присвоена земя. Затова го тегли към голямата земя на Гренландия. Светът обаче е различен към този момент.
Един дребен образец - едни маратонки се създават за 25-30 $ (индустриалната част на продукта) и се продават за 100 $ (70 $ са нематериалната част - дизайн, маркетинг, търговски надценки и други).
За страдание и Япония, предходна през големи мита за непознати артикули и материали ( което Съединени американски щати в този момент прави) и постигнала в края на 20 век голям промишлен напредък, към този момент по-скоро върви обратно. Не върви по-бавно напред, а върви обратно. Европа и по-специално Германия се бие като луда за автомобилните си фабрики (да, би трябвало да ги има) и проспа ИТ революцията. SAP - най-голямата ИТ компания в Европа - е някъде във втората десятка в света. Дори в случай че сравните приложенията на самолетните компании „ Луфтханза “ (Германия) и на „ Юнайтед еърлайнс “ (САЩ), разликата в интерес на „ Юнайтед “ е явна.
Намаляването на непосредствено заетите в промишлеността се случва на всички места по света - поради роботизирани технологии и модернизации в промишлеността и поради отлива на работна ръка към услугите, които нарастват както като размер, по този начин и като възнаграждение. Случва се даже в Япония и Германия, които бяха светила в края на 20 век.
Това не е поход против промишлеността - просто тя се трансформира. Но спомените на Тръмп за нея - не.
В основата в този момент са знанията.
На автократи като Тръмп, вицето му Джей Ди Ванс и хора към тях обаче не има харесва свободата. А тя най-много идва от университетите. Примери доста. Такива са даже България през 1989-а и 1990-а и Сърбия през 2025-а. Според разнообразни организации класациите за най-хубави университети в света демонстрират, че 65-75% от челните места са заети от американски университети. Ванс през 2021 година разгласи война за университетите. Професорите са врагове. Те основават познания и възпитават независимост.
Вече мина първата четвърт на 21 век. Научният напредък (така се споделяше по време на младия Тръмп и младия Путин) е невъобразим. И внезапно милиарди долари за фундаментални и приложни проучвания в Съединени американски щати се редуцират. Националният институт за здраве и Националната фондация за научни проучвания поддържат развиването на науката и технологиите дружно с доста частни институции и фондации. Тази екосистема сътвори всички чудеса на мозъка, пристигнали от Америка. А те май са съвсем всички в света. Това важи изключително за имунизациите, за битката с рака и другите заболявания. Над 50% от научните проучвания в тези области в топ университетите и частните стартъпи идват от тези институции.
Тези проучвания с отплащат неведнъж. Но са врагове за Ванс, работят погрешно или ненужно съгласно министъра на здравето Кенеди (каква фамилна драма!) и пречат даже на Илон Мъск, на който, с цел да отиде на Марс, тъкмо този вид проучвания са му нужни.
Разбирането и данните за живот в орбита са животоспасяващи. Пример са двамата астронавти, престояли неподготвени девет месеца в Международната галактическа станция, вместо 2 седмици. Атаката против науката в Съединени американски щати е доста по огромен удар даже от мита, ниски налози, дейностите по отношение на Гренландия, Панама и кой ли не. Какво ще копаеш, добиваш, преработваш и произвеждаш за най-фината промишленост без просвета? Какъв Марс, даже каква „ Тесла “ без просвета. Както пишеше на афиш на млада жена по време на националния митинг на учените - “Science is not silence ” - Науката не е безмълвие. И освен науката.
За тези две огромни тематики - стопанска система и изкуствен интелект и имунология/медицина/здраве - трябват доста, доста познания и умения да управляваш незнайни процеси. За да се успее в тези сфери трябват дух и сила. Това е духът на свободата и предприемчивостта, освободен от силата на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Духът на конкуренцията, а не духът на митата, държавните подкрепи, данъчните ваканции.
Е, от време на време и духът има потребност от поддръжка - даже финансова, само че преди този момент би трябвало да го има. За да върви светът напред и даже отвън Земята. Но Тръмп и Путин са останали в първата половина на 20 век.
От нас зависи.
А за войната и мира – идващия път.
* Цитат от Ф.Д.Рузвелт, 32-рия президент на Съединени американски щати, който ръководи 12 години, в това число по време на превъзмогването на Голямата меланхолия и по време на Втората международна война
Авторът Свилен Спасов е лекар на техническите науки и член на Европейския съвет за външна политика. Създател е на пoредицата книги “Власт и отговорност ”, дружно с издателство " Сиела ". Работил е по/за планове с " Шел " (Холандия), " Уестингхаус " (САЩ), " Камел Леърд " (Великобритания), " МакДермот " (САЩ)
Летях в облаците на просперитета и мира. И на свободата. И се чудех какво му става на тъкмо този свят - нашия свят на Европа и Америка.
Доскуча ли му, че скоро не е имало революции? Забрави ли за следващ път, че доста, доста рядко революциите не изяждат революционерите?
Често си мислим, че познаваме Америка. За Съединени американски щати става дума. И се учудваме на някои неща, които стават там, и нерядко си ги тълкуваме малко опростено или - най-често - както ни е комфортно.
Доналд Тръмп е добре прочут и надали можем да прибавим нещо ново за него. Той желае да е най-великият президент и всички да му носят блага, тъй като Съединени американски щати са с най-силната войска и с най-сериозните технологии и нововъведения. Той постоянно нападна, постоянно е прав - бъркат другите.
Някога са носили блага на императори, султани и крале. Но най-често тъй като те персонално са постигнали своята мощ и разцвет. В случая с Тръмп нито военната, нито икономическата мощност на Съединени американски щати имат нещо общо с него.
Колоси като Рузвелт, Айзенхауер, Рейгън, Клинтън са прокарвали политики, довели в този момент до тези 30 трилиона $ БВП (БВП) на Съединени американски щати. Колос като Дън Сяо Пин стои в основата на 18-19 трилиона $ Брутният вътрешен продукт на Китай. Могъщи водачи като Чърчил, Аденауер, Де Гол, Тачър, Кол, Хавел, Валенса и други са в основата на свободата в Европа и стопанска система с 20 трилиона $ Брутният вътрешен продукт.
На този декор следва странният въпрос, добре дефиниран тези дни:
Как може Европа с 500 милиона души население да се моли на малко над 300-милионните Съединени американски щати да я защитят от 130-милионна Русия, чийто Брутният вътрешен продукт е едвам 2 трилиона $ – или 10 пъти по-малък от този на Европа?
Отговорът евентуално е: Така решил Хари Труман при подписването на контракта за НАТО на 4 април 1949 година И тъй като стана дума за НАТО - да напомним по какъв начин е основан.
Всичко стартира с Договора от Дюнкерк, подписан от Франция и Обединеното кралство на 4 март 1947 година след края на Втората международна война и началото на Студената война. Това е контракт за съюз и взаимна помощ при положение на вероятни офанзиви от Германия или Съветския съюз.През март 1948 година този съюз е уголемен в Договора от Брюксел, с цел да включи Белгия, Нидерландия и Люксембург, образувайки Организацията на Брюкселския контракт, известна като Западния съюз.Преговорите за по-широк боен съюз, който може да включва Северна Америка, също стартират тогава в Съединени американски щати, чиято външна политика според доктрината Труман предизвиква интернационалната взаимност против дейности, които Щатите считат за комунистическа експанзия - да вземем за пример държавния прелом от февруари 1948 година в Чехословакия.
Запомнихте ли - да предизвиква интернационалната взаимност против експанзията!
Освен това през 1948 година стартира проектът „ Маршал “ - американски пари за възобновяване на Западна Европа. Тези пари са заем. Съединени американски щати би трябвало да пазят страните, които би трябвало да го върнат. Заемът на Англия да вземем за пример е за 60 години. Изплатен е дефинитивно през 21 век. Лондон и Вашингтон са близки, другари са, само че договорът си е контракт.
Така се стига до подписването на Северноатлантическия контракт на 4 април 1949 година от страните членки на Западния съюз плюс Съединени американски щати, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия. Този контракт има 14 члена и е единствено 4 страници (справка: книгата на Питър Апс “Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО ”).
Кой в последна сметка завоюва от този проект „ Маршал “ – пари назаем - НАТО или Съюзът за въглища и стомана в Европа, който се трансформира в Европейски Съюз и в него е и България?
Може би в човешката история няма по-уникални процеси, години, контракти - всички участници завоюваха. ВСИЧКИ. От двете страни на Северния Атлантик.
Над 45% от Брутният вътрешен продукт на света се основава тук - на под 20% от сухоземната територия на Земята, освен това в случай че включим арктическите недостъпни територии на Канада, Скандинавието, Гренландия. Ако стопански ги пренебрегнем, към този момент сме на под 15% от сухоземната територия.
Следващият въпрос обаче е:
След Епохата на революциите идва ли световната Епоха на автократите (по едноименната книга на Гидеон Рахман) и навлизаме ли в Революцията на милиардерите?
Нека да погледнем към модела на Тръмп - Мъск в стопанската система. Целта е да се възвърне индустриалният потенциал на Съединени американски щати, да се понижи държавната, щатската, общинска бюрокрация/администрация, да се понижи държавният дълг. Да се понижи силата на $ (спрямо другите валути), с цел да са по-евтини американските артикули, които се продават в чужбина, а по този начин да се усили износът и в Съединени американски щати да влизат повече пари. Търговският недостиг с други страни да се трансформира в търговски остатък. Поне това бе обяснено преди изборите.
Един метод по посока към задачата съгласно Тръмп е увеличение на вносните мита върху артикули и материали за всички мощни стопански системи по света. Особено за тези, с които Съединени американски щати регистрират търговски недостиг. Резултатът - контрамита, сриване на доверието към Съединени американски щати, преустановяване на контракти и фрапантен спад на цените на акциите на американската борса. Последното се оказа много значимо.
Има желязно предписание - купуваш акции, когато пазарът върви надолу, и продаваш, когато върви нагоре.
Уорън Бъфет – най-известният и най-богатият вложител в акции в Съединени американски щати, който не е последовател на Тръмп, само че е талантлив в умеенето на предвижда пазара, два месеца преди изборите продаде акции от американски компании за стотици милиарди долари и в този момент има стотици милиарди в брой (твърди се за 350 милиарда $ в банки). Той следи политическите и икономическите стъпки и когато реши, че към този момент е време, ще стартира да купува на ниска цена. И не е единствено той.
Това държавно управление на Тръмп е главно от милиардери. Не от политици както първия път, а от милиардери. Без да включваме Илон Мъск, членовете на държавното управление имат благосъстояние от общо над 25 милиарда $ (за съпоставяне политиците в държавното управление при Джо Байдън имаха общо под 500 млн $ – разликата е 50 пъти). Едва ли актуалните ще пропуснат да вършат облаги. Нали би трябвало да бъдат наградени за поддръжката?
Друг значим миг е съкращаването на държавните разноски, с цел да се понижи големият недостиг на Съединени американски щати, да се освободят хора, които да отидат на пазара на труда и да има фрагменти за възможната нова индустриализация, да се вкарат всеобщо електронните услуги и да се върви към концепцията на милиардерите. А тя е съвсем да няма страна, те да поемат част от дейностите и проблемите да се вземат решение с договаряния и покупко-продажби. Те това знаят и това желаят да вършат. Ще докара ли то до разцвет на страната?
Няколко огромни и мъдри екипа, клубове, другарски кръгове на високи равнища деликатно разискват главните настоящи и идни проблеми на света доста общо разпределени в три групи:
Войната и мираИкономика и неестествен интелектБиология/имунология/медицина и ДНК/РНК проучвания и технологии, дълготрайност на живота и качество
За общоприета индустриализация не приказваме. Става дума за услуги. Всякакви услуги за комфорта на хората. В стопанската система на Съединени американски щати услугите са 80%, а чисто индустриалните действия са под 10%. От ИТ, финанси, забавление и други нематериални услуги комерсиалният баланс на Съединени американски щати със света е мощно позитивен. Животът на младия Тръмп е бил във време на промишленост и строителство на здания на придобита/присвоена земя. Затова го тегли към голямата земя на Гренландия. Светът обаче е различен към този момент.
Един дребен образец - едни маратонки се създават за 25-30 $ (индустриалната част на продукта) и се продават за 100 $ (70 $ са нематериалната част - дизайн, маркетинг, търговски надценки и други).
За страдание и Япония, предходна през големи мита за непознати артикули и материали ( което Съединени американски щати в този момент прави) и постигнала в края на 20 век голям промишлен напредък, към този момент по-скоро върви обратно. Не върви по-бавно напред, а върви обратно. Европа и по-специално Германия се бие като луда за автомобилните си фабрики (да, би трябвало да ги има) и проспа ИТ революцията. SAP - най-голямата ИТ компания в Европа - е някъде във втората десятка в света. Дори в случай че сравните приложенията на самолетните компании „ Луфтханза “ (Германия) и на „ Юнайтед еърлайнс “ (САЩ), разликата в интерес на „ Юнайтед “ е явна.
Намаляването на непосредствено заетите в промишлеността се случва на всички места по света - поради роботизирани технологии и модернизации в промишлеността и поради отлива на работна ръка към услугите, които нарастват както като размер, по този начин и като възнаграждение. Случва се даже в Япония и Германия, които бяха светила в края на 20 век.
Това не е поход против промишлеността - просто тя се трансформира. Но спомените на Тръмп за нея - не.
В основата в този момент са знанията.
На автократи като Тръмп, вицето му Джей Ди Ванс и хора към тях обаче не има харесва свободата. А тя най-много идва от университетите. Примери доста. Такива са даже България през 1989-а и 1990-а и Сърбия през 2025-а. Според разнообразни организации класациите за най-хубави университети в света демонстрират, че 65-75% от челните места са заети от американски университети. Ванс през 2021 година разгласи война за университетите. Професорите са врагове. Те основават познания и възпитават независимост.
Вече мина първата четвърт на 21 век. Научният напредък (така се споделяше по време на младия Тръмп и младия Путин) е невъобразим. И внезапно милиарди долари за фундаментални и приложни проучвания в Съединени американски щати се редуцират. Националният институт за здраве и Националната фондация за научни проучвания поддържат развиването на науката и технологиите дружно с доста частни институции и фондации. Тази екосистема сътвори всички чудеса на мозъка, пристигнали от Америка. А те май са съвсем всички в света. Това важи изключително за имунизациите, за битката с рака и другите заболявания. Над 50% от научните проучвания в тези области в топ университетите и частните стартъпи идват от тези институции.
Тези проучвания с отплащат неведнъж. Но са врагове за Ванс, работят погрешно или ненужно съгласно министъра на здравето Кенеди (каква фамилна драма!) и пречат даже на Илон Мъск, на който, с цел да отиде на Марс, тъкмо този вид проучвания са му нужни.
Разбирането и данните за живот в орбита са животоспасяващи. Пример са двамата астронавти, престояли неподготвени девет месеца в Международната галактическа станция, вместо 2 седмици. Атаката против науката в Съединени американски щати е доста по огромен удар даже от мита, ниски налози, дейностите по отношение на Гренландия, Панама и кой ли не. Какво ще копаеш, добиваш, преработваш и произвеждаш за най-фината промишленост без просвета? Какъв Марс, даже каква „ Тесла “ без просвета. Както пишеше на афиш на млада жена по време на националния митинг на учените - “Science is not silence ” - Науката не е безмълвие. И освен науката.
За тези две огромни тематики - стопанска система и изкуствен интелект и имунология/медицина/здраве - трябват доста, доста познания и умения да управляваш незнайни процеси. За да се успее в тези сфери трябват дух и сила. Това е духът на свободата и предприемчивостта, освободен от силата на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Духът на конкуренцията, а не духът на митата, държавните подкрепи, данъчните ваканции.
Е, от време на време и духът има потребност от поддръжка - даже финансова, само че преди този момент би трябвало да го има. За да върви светът напред и даже отвън Земята. Но Тръмп и Путин са останали в първата половина на 20 век.
От нас зависи.
А за войната и мира – идващия път.
* Цитат от Ф.Д.Рузвелт, 32-рия президент на Съединени американски щати, който ръководи 12 години, в това число по време на превъзмогването на Голямата меланхолия и по време на Втората международна война
Авторът Свилен Спасов е лекар на техническите науки и член на Европейския съвет за външна политика. Създател е на пoредицата книги “Власт и отговорност ”, дружно с издателство " Сиела ". Работил е по/за планове с " Шел " (Холандия), " Уестингхаус " (САЩ), " Камел Леърд " (Великобритания), " МакДермот " (САЩ)
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ