Да влезеш в светлината на прожекторите: Когато свириш във фонов режим е достатъчно слава
През последните четири десетилетия Марк Ривера срутва къщата като саксофонист на Били Джоел, поемайки шоуто със своите сола на класики като „ New Йорк Състояние на мозъка. " „ Няма такова възприятие на света “, засмя се Ривера. „ Това е моят миг да изляза на ярко. “
Но когато музиката го изисква, той признава, че се връща в сянката. „ Имам ли нещо срещу сянката? Изобщо. “
След като половин век поддържаше хедлайнери като Пол Маккартни, Елтън Джон, Тони Бенет и Саймън и Гарфънкъл, Ривера има на какво да научи останалите от нас изживян живот, не в светлината на прожекторите, а както подсказва заглавието на неотдавнашната му книга, единствено настрана от него.
" Sideman: В гонене на идващия концерт. " Да бъдеш сайдмен, сподели той, значи „ да знаеш къде е мястото ти. Това е доста значимо, да знаеш къде е мястото ти в живота. “Акселрод попита: „ Коя е най-голямата неточност, която един сайдмен може да направи? “
" Мисли си, че е по-голям от името на шатрата! " Ривера отвърна. „ Превишаване на длъжностната ви характерност, мислене, че вашата роля е по-голяма, в сравнение с е. “
Авторът на бестселъри Тим Браун също мисли за някои невъзпяти герои, които работят най-вече в сянка, освен в музиката, само че и в спорта, развлечения и всекидневие.
Но не порастват ли децата, мечтаейки за светлината на прожекторите, а не за сенките? „ Мисля, че намираш чест в това, което правиш всеки ден “, сподели Браун за живота в сянката на величието. „ Дори и това да не е целият сън, отново можеш да бъдеш страховит в това, което би трябвало да свършиш през днешния ден. Все още можеш да нахраниш каквото и да е вътре в теб и да си легнеш онази вечер с мисълта, Добре, през днешния ден бях най-хубавият. Това целият сън ли е? Не. Части от съня ли са? Да. “
Последната книга на Браун, „ The Tao of the Backup Catcher “, преглежда аварийните кечъри – бейзболната версия на сайдмен от Висшата лига, разказана през очите на пенсиониран ловджия на име Ерик Крац. „ Ти си там, с цел да дадеш почивен ден на човек номер едно “, сподели Крац.
И какъв брой значимо е да се бориш с егото си на земята? — Толкова значимо — сподели той. „ Не можеш да оставиш егото си на напред във времето. “
Кратц построи дълга, удовлетворяваща кариера, правейки нещо, което обичаше, играейки 11 сезона за 14 организации от висшата лига. Неговото дългоденствие в бейзболната лига, сподели той, е " 100% " построено от това да не е суперзвезда. След като разбра, че геният му ще го води единствено толкоз надалеч и надалеч от звездата, той сътвори стойност с отношението на тима преди всичко. „ Така че, до момента в който играя единствено в една трета от игрите, аз съм там всеки ден “, сподели Крац. „ Тренирам също толкоз интензивно, с цел да се приготвя за мача, тъй че когато играя – на моето изцяло приблизително равнище! – това е най-хубавото, което мога да бъда за тези 26 момчета. “
Браун споделя, че триумфът се свежда до това „ да откриеш кой си, каквото и да е това, и да бъдеш най-хубавият в това, което можеш да бъдеш. “
Това е урок за намиране на задоволство, построено върху основата на смирението и признателност: „ Смирението няма нищо общо с вашите постижения; става дума за усеща към останалите от нас “, сподели Браун. „ Благодарност за това къде се намирате, кой сте, в какво се превръщате, даже и да не е всичко, което желаете да бъде. “
Акселрод сподели: „ Има уроци за това, което научавате, когато говорите с аварийното копие хващачи, които имат огромна стойност даже отвън бейзболен стадион: Бъдете част от тима и се гордейте и изпитвайте наслаждение от това. Работите дълго време и ще намерите персонално задоволство. “
„ Мисля, че това е правилно на бейзболното игрище; правилно е на сцената на Бродуей; правилно е на Холивуд Боул ", сподели Браун.
Kayla Pecchioni върви, приказва, пее, танцува, доказателство за тезата на Браун. На 31 тя таман стартира на Бродуей, което съгласно нея надвишава и най-смелите й фантазии като дете. Като дубльор в мюзикъла „ Райският площад “, Печиони изправи публиката на крайници, когато я заместиха за основната роля.
Акселрод попита: „ След това прекарване част от теб не мисли ли за себе си, желая повече от това? "
„ Да. Да. Трябва, нали? " – отвърна Пекиони. „ Като да вземем за пример, когато имаш този акцент върху себе си, това е толкоз хубав миг. “
Но тя е вундеркинд, когато става въпрос за това по какъв начин преследва кариерата си – и намирането на благополучие в преследването на нещо толкоз капризно и неуловимо като звезда. „ Чували ли сте в миналото за термина проблясъци? “ тя сподели. „ Проблясъците са дребни моменти в живота, които те карат да цениш доста ежедневни всемирски неща. И мисля, че моя суперсила е да виждам проблясъците. “
И както ще ви каже Марк Ривера, има доста проблясъци, които могат да бъдат открити, даже в сенките – в никакъв случай да не изсвирвам на концерт без тези съществени съставни елементи, които Тим Браун разпознава: примирение и признателност. „ Колкото по-благодарен ставам или колкото по-благодарен се усещам за опцията да стъпя в светлината и да осъзная, че смирението ме връща назад от светлината “, сподели Ривера. „ Обичам това, което върша. Наистина обичам това, което върша! “
За повече информация:
История, продуцирана от Амиел Вайсфогел. Редактор: Remington Korper.
