Истината за бурния живот и мистериозните последни часове на Мерилин Монро
През последните 60 години е невероятно човек да обърне внимание на звездната кариера на секссимвола на Холивуд от 50-те години на предишния век - Мерилин Монро, без да се замислили какво е довело до нейната загадъчна гибел.
И въпреки всичко точно културният потрес, който тя причиняваше приживе - излъчването на хубост и харизма от екрана, до момента в който бурният ѝ персонален живот непрекъснато засенчва сериозните ѝ актьорски качества и упоритости - направи хората захласнати от преждевременната ѝ кончина.
От момента, в който 36-годишната Монро е открита мъртва (или убита?) в дома си в Брентууд на 5 август 1962 година, за мнозина тя става мистерия, която би трябвало да бъде разгадана, само че в същото време и човек от плът и кръв, за който би трябвало да се скърби.
Няма доста информация за дамата, родена като Норма Джийн Мортенсън, която да не е подложена на обширен разбор през годините - от детството ѝ, прекарано сред приемни фамилии и непознаването на татко ѝ, през копнежа ѝ да има лично дете, до аферите ѝ с високопоставени мъже и последвалите тайни теории, че любовният ѝ живот е довел до трагичната ѝ гибел.
Но както самата икона споделя в новия документален филм " Тайната на Мерилин Монро ": Как се написа история на живота? Защото същинските неща рядко влизат в послание. Обикновено се появяват подправените неща. Трудно е да знаеш от кое място да започнеш, в случай че не започнеш с истината. "
Филмът на стрийминг платформата Netflix стартира с аудиозаписи от проучването, което журналистът и създател Антъни Съмърс стартира през 1982 година, когато окръжната прокуратура на Лос Анджелис стартира следствие на гибелта на Монро от свръхдоза барбитурати, предшестващо решението дали да стартира задълбочено следствие.
През тези дни Съмърс е интервюирал хиляда души, от които 650 са записани на магнетофонни ленти, като две дузини от тях чуваме във кино лентата.
Макар че по-голямата част от тематиката е добре проучена (като изключим другите безбройни задълбочени изследвания на живота и гибелта ѝ, този план е построен върху книгата на Съмърс " Богинята " от 1985 година: Тайният живот на Мерилин Монро), несъгласието сред метода, по който светът е виждал актрисата, и действителността на нейния персонален живот като суперзвезда, не стопира да оставя въпросителни.
И в случай че не сте осведомени с хипотетичната действителна последователност на събитията, за която Съмърс претендира, че истината се е криела в края на някои добре подбрани телефонни позвънявания, да го гледате по какъв начин споделя за детективската си работа в това си качество може да бъде много отварящо очите.
Ето всички случаи, в които историята на Мерилин ни накара да изкрещим пред тв приемника " Ти заслужаваше доста повече! ":
Знаейки, че външният ѝ тип работи както в нейна изгода, по този начин и срещу нея (макар и най-вече в нейна полза), Мерилин Монро желае повече от всичко да бъде възприемана като сериозна актриса.
" Ако съм звезда, хората са ме създали звезда... само че аз желая да бъда прелестна, разбирате ли? " - чуваме я да споделя в аудиозапис. Друг път тя споделя: " Това, което бих желала да реализира, е да бъда добра актриса, същинска актриса. Артист с честност. "
Сред десетките остарели клипове с изявленията, включени в документалния филм на Netflix, нейната колежка от " Джентълмените избират русокоски " Джейн Ръсел споделя пред журналиста Антъни Съмърс, че са работили по през целия ден, а Монро се е срещала с преподавателя си по актьорско майсторство през нощта. " Тя беше доста интелигентна и искаше да се учи ", споделя Ръсел и прибавя: " и се интересуваше от всичко, което можеше да ѝ помогне да управлява кариерата си ".
Джон Хюстън, който режисира Монро в един от първите ѝ филми, " Асфалтовата джунгла " от 1950 година, и в последния ѝ приключен филм, " Непригодните " от 1961 година, си спомня, че за първи път среща " доста свежа, доста привлекателна, по-скоро плаха, срамежлива " млада жена на прослушването, където тя " чете репликите си прелестно ".
А привлекателността ѝ надвишава външния ѝ тип, отбелязва режисьорът. Въпреки че тя е " секссимволът на този век ", той отбелязва, че през 80-те години на предишния век " въобще не става дума единствено за секс. Жените се усещаха по същия метод, както и мъжете. В Мерилин постоянно имаше нещо надълбоко вълнуващо. "
Монро се среща със звездата на " Ню Йорк Янкис " Джо ДиМаджо, откакто той се пенсионира, и двамата се срещат повече от година, преди да се венчаят в кметството на Сан Франциско на 14 януари 1954 година, което е втори брак и за двамата. И двамата желаят да имат деца, само че късият им съюз е придружен от това, че не са на едно мнение за кариерата ѝ.
Известният с ревността си ДиМаджо е на снимачната площадка в деня, в който снимат емблематичния миг с развятата от вятъра пола за " Седемгодишен сърбеж " пред манхатънския спектакъл Trans-Lux на 52-ра улица, и избухва за това във фоайето. Говорейки със Съмърс, фризьорката на кино лентата Гладис Уитън си спомня, че Монро е пристигнала на работа на идващия ден със синини по раменете. " С малко грим тя продължи да работи ", споделя Уитън.
Монро подава молба за бракоразвод през октомври същата година, като на конференция с юриста си споделя на репортерите: " Бракът ни не беше благополучен, той завърши за девет месеца, за жалост. Не знам какво друго да кажа. "
ДиМаджо, който има наследник от първата си брачна половинка, в никакъв случай не се дами наново, а юристът му Морис Енгелбърг, който е измежду хората до смъртното му легло, когато умира през 1999 година, споделя пред Vanity Fair, че последните думи на спортиста са били: " " Най-накрая ще мога да видя Мерилин ".
Трайна контузия в детството
Монро в никакъв случай не посочва имена, само че признава, че е била полово измъчвана в някакъв миг от детството си, когато е живяла допълнително от 10 приемни фамилии и е прекарала известно време в сиропиталище, до момента в който майка ѝ е влизала и излизала от психиатрични клиники. Никога не е познавала татко си (предстоящ френски документален филм твърди, че разполага с нова информация за тази мистерия) и тази липса я преследва през целия ѝ живот.
" Тя познаваше хора, които бяха изпаднали в неуравновесеност от това, че са били измъчвани, и смяташе, че най-малко това е продоляла ", споделя пред Съмърс приятелката ѝ - актрисата Пеги Фюри за отношението на Монро към насилието над нея. Монро един път споделя, представена от Съмърс във кино лентата на Netflix: " Знаех, че е неверно, само че почтено казано, мисля, че бях по-скоро любопитна от всичко останало. Никой в никакъв случай не ми е разказвал за секса и почтено казано, в никакъв случай не съм считала, че това е толкоз значимо ".
Производителят на рокли и непосредствен другар на Монро Хенри Розенфелд твърди пред Съмърс, че Монро една вечер по време на празненство игра, в която всеки споделял какво желае най-вече на света, " споделила, че желае да си постави черна перука, да заведе татко си в бар, да го накара да прави обич с нея, а по-късно да каже: " Е, какво е възприятието в този момент да имаш щерка, с която си правил обич? "
Монро е била безпределно влюбена в драматурга Артър Милър, за който се омъжва през 1956 година А той вижда в нея... капацитет.
" Артър Милър смяташе, че тя е в действителност умна и има мозък, който в никакъв случай не е бил обработен. И тъкмо поради това я ухажваше ", акцентира приятелят на Монро Артър Джеймс пред Съмърс.
В Лондон, до момента в който Монро е по д режисурата на Лоурънс Оливие в " Принцът и шоугърлата " през 1957 година, тя вижда някои от бележките на Милър, които са пръснати в близост, и е съкрушена да прочете някои доста нараняващи думи за това " какъв брой отчаян " е бил от жена си и че е считал, че тя е " някакъв ангел ", само че е бъркал.
Междувременно тя разказвала на хората, че нямала самообладание да завърши с кино лентата (за който е номинирана за БАФТА за най-хубава задгранична актриса), с цел да може да се прибере вкъщи и да роди дете на Артър.
Най-голямата рана в сърцето на Мерилин
След като прави импровизиран аборт през септември 1956 година и губи извънматочна бременност през 1957 година, Монро забременява още веднъж по време на фотосите на кино лентата " Някои го харесват горещо " през 1958 година И макар че " от самото начало беше леко разконцентрирана ", както споделя режисьорът Били Уайлдър пред Съмърс, това е един от най-хубавите ѝ и запаметяващи се филми.
" Нямах никакъв проблем с Монро ", акцентира Уайлдър. " Монро имаше проблеми с Монро. Тя имаше проблеми със себе си. "
През декември същата година, откакто завършват фотосите, тя още веднъж прави импровизиран аборт.
Не е на себе си
Когато Монро се явява на работа по кино лентата " Непригодните ", чийто сценарист е Милър, тя пие доста и злоупотребява с опиати - амфетамини, с цел да не спи, и барбитурати, с цел да спи.
" Много бързо разбрахме, че тя е проблем ", споделя режисьорът Джон Хюстън пред Съмърс. " Тя постоянно закъсняваше на снимачната площадка. Понякога я нямаше цялата заран. Понякога беше добре. Понякога тя беше на практика non compos mentis ", което значи, че не демонстрира здрав разсъдък.
Хюстън споделя, че в хода на кино лентата е схванал какъв е казусът и " припомням си, че един ден споделих на Милър - връща се обратно във времето спри, - че в случай че продължава с тези темпове, след две-три години ще бъде или в болница или мъртва ". И споделих, че всеки, който ѝ разреши да взема опиати, би трябвало да бъде убит. "
Три дни след приключването на кино лентата " Непригодните " сътрудника му Кларк Гейбъл получава четвърти сърдечен удар и умира 11 дни по-късно, на 16 ноември 1960 година
Монро и Милър се развеждат през януари 1961 година
Монро прекарва четири дни в психиатричната клиника " Пейн Уитни " в Ню Йорк, а репортерите и фотографите я чакат сега, в който излиза, откакто са получили известие, че е там, с цел да се лекува от пристрастяване към сънотворни.
" Чувствам се прелестно, благодаря ви ", дава отговор тя на въпроса по какъв начин се усеща.
В въодушевление за обич
Монро става относително близка със фамилията на психиатъра, който я лекува през последната година от живота ѝ, доктор Ралф Грийнсън. Той умира през 1979 година, само че брачната половинка му Хилди, щерка му Джоан и синът му Дани беседват със Съмърс за следенето на последните дни на актрисата, които, както той изяснява при започване на кино лентата, са били неразривно свързани с ранните ѝ дни.
Дани Грийнсън споделя на Съмърс, че татко му в никакъв случай не е имал пациент, който да почине от самоубийство, и че в никакъв случай не е лекувал никого толкоз " ексцентричен ", колкото Монро. " Усещането му беше, че поради това, което тя беше, в никакъв случай не можеше да бъде приета в болница ", сподели Дани, " тъй че, като се има поради, че не можеше да направи това, чувството му беше, че най-хубавият късмет, който имаше, беше да се опита да я лекува по този извънредно необикновен, ексцентричен метод, по който го правеше ", в това число и посредством телефонни позвънявания към дома ѝ.
Синът признава, че постоянно е считал, че холивудската аудитория е противна, само че е харесвал Монро и е оценявал обстоятелството, че тя е споделяла неговите леви възгледи в политиката.
Джоан си спомня, че Монро ѝ е разказала за " в действителност страховит, доста подреден и сладостен " нов мъж в живота ѝ. Актрисата споделила, че той е прекомерно значим, с цел да го назове, а вместо това го назовава единствено " генерала ".
Афера, която би трябвало да се помни
Според голям брой биографи на Кенеди и Монро хипотетичната спекулация на актрисата с президента Джон Ф. Кенеди се е случила по време на неговия мандат като президент и значително нейното място е Калифорния. Той отивал там сякаш с цел да посети своя шурей и член на Rat Pack Питър Лоуфорд, който провел разгулни празненства в дома си в Малибу, както си спомня пред Съмърс някогашната брачна половинка на Дийн Мартин - Джийн Мартин.
Но се счита, че " генералът ", за който приказва Монро, е основният прокурор на Съединени американски щати Робърт Ф. Кенеди, по-малкият брат на Джон, който е женен и татко на 10 деца с още едно на път, когато е погубен през 1968 година
" Питър явно щеше да е нещо като сводник и на двамата Кенеди ", споделя Джийн за Лоуфорд, който възнамерява събирания, служещи като заслон за секрети срещи.
Монро " говорела напълно намерено " за възприятията си към Боби Кенеди, споделя пред Съмърс нейният другар Артър Джеймс. " О, това беше мощна обич и удивление. "
На несъответствуващото място в несъответствуващото време
Тъй като Студената война е в разгара си, ФБР води досие на Монро, документиращо най-вече ползите ѝ към лявата политика и възможни комунистически връзки или благосклонности от нейна страна. (Милър е член на Лигата на американските писатели, в която членуват редица комунисти, от 1935 до 1943 година и приключва другарството си с Елия Казан, откакто режисьорът посочва името му пред Комисията за неамериканска активност към Камарата на представителите).
В допълнение към този надзор Монро попада и в центъра на продължителната омраза на администрацията на Кенеди с профсъюзния водач Джими Хофа, който е оказал помощ за събирането на поддръжка за избирането на Кенеди, само че по-късно е набелязан от Министерството на правораздаването на Боби. Затова той наема частен детектив, който да намери мръсни секрети на братята, издава частният детектив Фред Оташ, и това включва подслушване на домовете на Лоуфорд и Монро.
Междувременно Монро най-сетне се снабди с това, което трябваше да бъде нейното безвредно място - къщата ѝ в Брентууд. " Баща ми я насърчаваше в това да има свое лично място и да пусне корени ", спомня си Джоан Грийнсън. " Силно я вълнуваше основаването на свое лично семейство. "
Последни фотоси
През април 1962 година Монро стартира фотосите на кино лентата " Something's Got to Give " (с присъединяване на Дийн Мартин). Както предава здравната сестра на Джордж Кюкор, Робин Торн, на Съмърс, режисьорът е предполагал, че Монро ще се трансформира в най-популярната актриса на своето потомство, в случай че не и на целия век - само че е считал, че най-хубавата ѝ работа ще пристигна едвам на по-късен стадий от живота.
" Тя имаше огромен, необработен трагичен гений ", сподели един път той.
Джон Хюстън също е споделил за Монро, че тя " за всичко се впуска в персоналния си опит. Тя доближаваше до себе си и извличаше от себе си нещо, което беше неповторимо и неизмеримо. Тя откриваше в себе си неща за женската природа. Тя нямаше техника, всичко идваше от самата нея. Не беше единствено Мерилин, тя беше Мерилин плюс. "
Исторически рожден ден
Няколко месеца след историческото осъществяване на Монро на " Happy Birthday " за президента Кенеди в " Медисън Скуеър Гардън " на 19 май 1962 година, съгласно многочислените свидетелства, Боби ѝ споделил в никакъв случай повече да не се обажда нито на него, нито на Джон.
" Тя беше засегната, извънредно засегната, когато ѝ беше казано непосредствено в никакъв случай повече да не се обажда и да не се свързва нито с Робърт, нито с Джон ", споделя приятелят ѝ Артър Джеймс пред Съмърс. " Това беше заповед. Джак не се е свързвал с нея, а Боб го е направил. И това я умъртви. "
Загадъчните последни часове на Мерилин
Според добре познатия роман за последните часове на Мерилин нейната домашна помощница Юнис Мъри си спомня, че актрисата се е отдръпнала в спалнята си в 20:00 ч. на 4 август 1962 година Около 3 ч. през нощта Мъри се събудила и видяла, че светлината в спалнята на Монро към момента свети. Вратата била заключена и никой не отговарял, по тази причина Мъри се обадила на доктор Грийнсън.
След изненадващото позвъняване той пропътувал километър и половина до дома на Монро и видял през прозореца на спалнята звездата, която лежала в леглото си по стомах. Полицията била извикана малко по-късно - в 4:25 ч. сутринта.
Съмърс обаче разкрива друга версия на събитията, съгласно която Монро механически към момента е била жива по време на пътуването с колата за спешна помощ до болница " Сейнт Джон " в Санта Моника, а откакто е умряла, е била превозена назад до дома си.
Всичко това сякаш е трябвало да даде на Боби Кенеди задоволително време, с цел да стигне до летището и да почисти дома на Монро от всевъзможни следи от връзката ѝ с някой от братята. Но макар купчината клевети и сочене с пръст, заключението на Съмърс въпреки всичко е, че Монро е взела прекалено много приспивателни сама, в резултат на което е умряла.
Дали е имала желание да се самоубие, или е било случай, остава неразрешима мистерия, въпреки че душевните и прочувствени контузии, довели до тази нощ, карат нещата да наподобяват по този начин, че тя е била задоволително нещастна, с цел да не се интересува от това, което ще се случи с нея след поглъщането на съдбовния брой хапчета.
Отбелязвайки какъв брой " прелестен " е бил с нея Кукор на снимачната площадка на кино лентата " Something's got to give ", който по този начин и не е приключен, Монро споделя: " Да бъдеш благополучен е съвсем толкоз мъчно, едвам се опитваш да бъдеш добра актриса. Трябва да работиш и върху двете. "
Разследването на окръжния прокурор на Лос Анджелис през 1982 година, почнало вследствие на възобновените спекулации, че Монро е била убита поради политическите си връзки, още веднъж удостоверява първичните изводи от 1962 година
" Въз основа на доказателствата, с които разполагаме, се оказва, че гибелта ѝ може да е била самоубийство или да е настъпила вследствие на инцидентно предозиране с опиати ", декларира на конференция тогавашният областен прокурор Джон Ван де Камп.
" Позволете ми да изразя слаба вяра, че на Мерилин Монро ще бъде разрешено да почива в мир. ", приключва той.
И въпреки всичко точно културният потрес, който тя причиняваше приживе - излъчването на хубост и харизма от екрана, до момента в който бурният ѝ персонален живот непрекъснато засенчва сериозните ѝ актьорски качества и упоритости - направи хората захласнати от преждевременната ѝ кончина.
От момента, в който 36-годишната Монро е открита мъртва (или убита?) в дома си в Брентууд на 5 август 1962 година, за мнозина тя става мистерия, която би трябвало да бъде разгадана, само че в същото време и човек от плът и кръв, за който би трябвало да се скърби.
Няма доста информация за дамата, родена като Норма Джийн Мортенсън, която да не е подложена на обширен разбор през годините - от детството ѝ, прекарано сред приемни фамилии и непознаването на татко ѝ, през копнежа ѝ да има лично дете, до аферите ѝ с високопоставени мъже и последвалите тайни теории, че любовният ѝ живот е довел до трагичната ѝ гибел.
Но както самата икона споделя в новия документален филм " Тайната на Мерилин Монро ": Как се написа история на живота? Защото същинските неща рядко влизат в послание. Обикновено се появяват подправените неща. Трудно е да знаеш от кое място да започнеш, в случай че не започнеш с истината. "
Филмът на стрийминг платформата Netflix стартира с аудиозаписи от проучването, което журналистът и създател Антъни Съмърс стартира през 1982 година, когато окръжната прокуратура на Лос Анджелис стартира следствие на гибелта на Монро от свръхдоза барбитурати, предшестващо решението дали да стартира задълбочено следствие.
През тези дни Съмърс е интервюирал хиляда души, от които 650 са записани на магнетофонни ленти, като две дузини от тях чуваме във кино лентата.
Макар че по-голямата част от тематиката е добре проучена (като изключим другите безбройни задълбочени изследвания на живота и гибелта ѝ, този план е построен върху книгата на Съмърс " Богинята " от 1985 година: Тайният живот на Мерилин Монро), несъгласието сред метода, по който светът е виждал актрисата, и действителността на нейния персонален живот като суперзвезда, не стопира да оставя въпросителни.
И в случай че не сте осведомени с хипотетичната действителна последователност на събитията, за която Съмърс претендира, че истината се е криела в края на някои добре подбрани телефонни позвънявания, да го гледате по какъв начин споделя за детективската си работа в това си качество може да бъде много отварящо очите.
Ето всички случаи, в които историята на Мерилин ни накара да изкрещим пред тв приемника " Ти заслужаваше доста повече! ":
Знаейки, че външният ѝ тип работи както в нейна изгода, по този начин и срещу нея (макар и най-вече в нейна полза), Мерилин Монро желае повече от всичко да бъде възприемана като сериозна актриса.
" Ако съм звезда, хората са ме създали звезда... само че аз желая да бъда прелестна, разбирате ли? " - чуваме я да споделя в аудиозапис. Друг път тя споделя: " Това, което бих желала да реализира, е да бъда добра актриса, същинска актриса. Артист с честност. "
Сред десетките остарели клипове с изявленията, включени в документалния филм на Netflix, нейната колежка от " Джентълмените избират русокоски " Джейн Ръсел споделя пред журналиста Антъни Съмърс, че са работили по през целия ден, а Монро се е срещала с преподавателя си по актьорско майсторство през нощта. " Тя беше доста интелигентна и искаше да се учи ", споделя Ръсел и прибавя: " и се интересуваше от всичко, което можеше да ѝ помогне да управлява кариерата си ".
Джон Хюстън, който режисира Монро в един от първите ѝ филми, " Асфалтовата джунгла " от 1950 година, и в последния ѝ приключен филм, " Непригодните " от 1961 година, си спомня, че за първи път среща " доста свежа, доста привлекателна, по-скоро плаха, срамежлива " млада жена на прослушването, където тя " чете репликите си прелестно ".
А привлекателността ѝ надвишава външния ѝ тип, отбелязва режисьорът. Въпреки че тя е " секссимволът на този век ", той отбелязва, че през 80-те години на предишния век " въобще не става дума единствено за секс. Жените се усещаха по същия метод, както и мъжете. В Мерилин постоянно имаше нещо надълбоко вълнуващо. "
Монро се среща със звездата на " Ню Йорк Янкис " Джо ДиМаджо, откакто той се пенсионира, и двамата се срещат повече от година, преди да се венчаят в кметството на Сан Франциско на 14 януари 1954 година, което е втори брак и за двамата. И двамата желаят да имат деца, само че късият им съюз е придружен от това, че не са на едно мнение за кариерата ѝ.
Известният с ревността си ДиМаджо е на снимачната площадка в деня, в който снимат емблематичния миг с развятата от вятъра пола за " Седемгодишен сърбеж " пред манхатънския спектакъл Trans-Lux на 52-ра улица, и избухва за това във фоайето. Говорейки със Съмърс, фризьорката на кино лентата Гладис Уитън си спомня, че Монро е пристигнала на работа на идващия ден със синини по раменете. " С малко грим тя продължи да работи ", споделя Уитън.
Монро подава молба за бракоразвод през октомври същата година, като на конференция с юриста си споделя на репортерите: " Бракът ни не беше благополучен, той завърши за девет месеца, за жалост. Не знам какво друго да кажа. "
ДиМаджо, който има наследник от първата си брачна половинка, в никакъв случай не се дами наново, а юристът му Морис Енгелбърг, който е измежду хората до смъртното му легло, когато умира през 1999 година, споделя пред Vanity Fair, че последните думи на спортиста са били: " " Най-накрая ще мога да видя Мерилин ".
Трайна контузия в детството
Монро в никакъв случай не посочва имена, само че признава, че е била полово измъчвана в някакъв миг от детството си, когато е живяла допълнително от 10 приемни фамилии и е прекарала известно време в сиропиталище, до момента в който майка ѝ е влизала и излизала от психиатрични клиники. Никога не е познавала татко си (предстоящ френски документален филм твърди, че разполага с нова информация за тази мистерия) и тази липса я преследва през целия ѝ живот.
" Тя познаваше хора, които бяха изпаднали в неуравновесеност от това, че са били измъчвани, и смяташе, че най-малко това е продоляла ", споделя пред Съмърс приятелката ѝ - актрисата Пеги Фюри за отношението на Монро към насилието над нея. Монро един път споделя, представена от Съмърс във кино лентата на Netflix: " Знаех, че е неверно, само че почтено казано, мисля, че бях по-скоро любопитна от всичко останало. Никой в никакъв случай не ми е разказвал за секса и почтено казано, в никакъв случай не съм считала, че това е толкоз значимо ".
Производителят на рокли и непосредствен другар на Монро Хенри Розенфелд твърди пред Съмърс, че Монро една вечер по време на празненство игра, в която всеки споделял какво желае най-вече на света, " споделила, че желае да си постави черна перука, да заведе татко си в бар, да го накара да прави обич с нея, а по-късно да каже: " Е, какво е възприятието в този момент да имаш щерка, с която си правил обич? "
Монро е била безпределно влюбена в драматурга Артър Милър, за който се омъжва през 1956 година А той вижда в нея... капацитет.
" Артър Милър смяташе, че тя е в действителност умна и има мозък, който в никакъв случай не е бил обработен. И тъкмо поради това я ухажваше ", акцентира приятелят на Монро Артър Джеймс пред Съмърс.
В Лондон, до момента в който Монро е по д режисурата на Лоурънс Оливие в " Принцът и шоугърлата " през 1957 година, тя вижда някои от бележките на Милър, които са пръснати в близост, и е съкрушена да прочете някои доста нараняващи думи за това " какъв брой отчаян " е бил от жена си и че е считал, че тя е " някакъв ангел ", само че е бъркал.
Междувременно тя разказвала на хората, че нямала самообладание да завърши с кино лентата (за който е номинирана за БАФТА за най-хубава задгранична актриса), с цел да може да се прибере вкъщи и да роди дете на Артър.
Най-голямата рана в сърцето на Мерилин
След като прави импровизиран аборт през септември 1956 година и губи извънматочна бременност през 1957 година, Монро забременява още веднъж по време на фотосите на кино лентата " Някои го харесват горещо " през 1958 година И макар че " от самото начало беше леко разконцентрирана ", както споделя режисьорът Били Уайлдър пред Съмърс, това е един от най-хубавите ѝ и запаметяващи се филми.
" Нямах никакъв проблем с Монро ", акцентира Уайлдър. " Монро имаше проблеми с Монро. Тя имаше проблеми със себе си. "
През декември същата година, откакто завършват фотосите, тя още веднъж прави импровизиран аборт.
Не е на себе си
Когато Монро се явява на работа по кино лентата " Непригодните ", чийто сценарист е Милър, тя пие доста и злоупотребява с опиати - амфетамини, с цел да не спи, и барбитурати, с цел да спи.
" Много бързо разбрахме, че тя е проблем ", споделя режисьорът Джон Хюстън пред Съмърс. " Тя постоянно закъсняваше на снимачната площадка. Понякога я нямаше цялата заран. Понякога беше добре. Понякога тя беше на практика non compos mentis ", което значи, че не демонстрира здрав разсъдък.
Хюстън споделя, че в хода на кино лентата е схванал какъв е казусът и " припомням си, че един ден споделих на Милър - връща се обратно във времето спри, - че в случай че продължава с тези темпове, след две-три години ще бъде или в болница или мъртва ". И споделих, че всеки, който ѝ разреши да взема опиати, би трябвало да бъде убит. "
Три дни след приключването на кино лентата " Непригодните " сътрудника му Кларк Гейбъл получава четвърти сърдечен удар и умира 11 дни по-късно, на 16 ноември 1960 година
Монро и Милър се развеждат през януари 1961 година
Монро прекарва четири дни в психиатричната клиника " Пейн Уитни " в Ню Йорк, а репортерите и фотографите я чакат сега, в който излиза, откакто са получили известие, че е там, с цел да се лекува от пристрастяване към сънотворни.
" Чувствам се прелестно, благодаря ви ", дава отговор тя на въпроса по какъв начин се усеща.
В въодушевление за обич
Монро става относително близка със фамилията на психиатъра, който я лекува през последната година от живота ѝ, доктор Ралф Грийнсън. Той умира през 1979 година, само че брачната половинка му Хилди, щерка му Джоан и синът му Дани беседват със Съмърс за следенето на последните дни на актрисата, които, както той изяснява при започване на кино лентата, са били неразривно свързани с ранните ѝ дни.
Дани Грийнсън споделя на Съмърс, че татко му в никакъв случай не е имал пациент, който да почине от самоубийство, и че в никакъв случай не е лекувал никого толкоз " ексцентричен ", колкото Монро. " Усещането му беше, че поради това, което тя беше, в никакъв случай не можеше да бъде приета в болница ", сподели Дани, " тъй че, като се има поради, че не можеше да направи това, чувството му беше, че най-хубавият късмет, който имаше, беше да се опита да я лекува по този извънредно необикновен, ексцентричен метод, по който го правеше ", в това число и посредством телефонни позвънявания към дома ѝ.
Синът признава, че постоянно е считал, че холивудската аудитория е противна, само че е харесвал Монро и е оценявал обстоятелството, че тя е споделяла неговите леви възгледи в политиката.
Джоан си спомня, че Монро ѝ е разказала за " в действителност страховит, доста подреден и сладостен " нов мъж в живота ѝ. Актрисата споделила, че той е прекомерно значим, с цел да го назове, а вместо това го назовава единствено " генерала ".
Афера, която би трябвало да се помни
Според голям брой биографи на Кенеди и Монро хипотетичната спекулация на актрисата с президента Джон Ф. Кенеди се е случила по време на неговия мандат като президент и значително нейното място е Калифорния. Той отивал там сякаш с цел да посети своя шурей и член на Rat Pack Питър Лоуфорд, който провел разгулни празненства в дома си в Малибу, както си спомня пред Съмърс някогашната брачна половинка на Дийн Мартин - Джийн Мартин.
Но се счита, че " генералът ", за който приказва Монро, е основният прокурор на Съединени американски щати Робърт Ф. Кенеди, по-малкият брат на Джон, който е женен и татко на 10 деца с още едно на път, когато е погубен през 1968 година
" Питър явно щеше да е нещо като сводник и на двамата Кенеди ", споделя Джийн за Лоуфорд, който възнамерява събирания, служещи като заслон за секрети срещи.
Монро " говорела напълно намерено " за възприятията си към Боби Кенеди, споделя пред Съмърс нейният другар Артър Джеймс. " О, това беше мощна обич и удивление. "
На несъответствуващото място в несъответствуващото време
Тъй като Студената война е в разгара си, ФБР води досие на Монро, документиращо най-вече ползите ѝ към лявата политика и възможни комунистически връзки или благосклонности от нейна страна. (Милър е член на Лигата на американските писатели, в която членуват редица комунисти, от 1935 до 1943 година и приключва другарството си с Елия Казан, откакто режисьорът посочва името му пред Комисията за неамериканска активност към Камарата на представителите).
В допълнение към този надзор Монро попада и в центъра на продължителната омраза на администрацията на Кенеди с профсъюзния водач Джими Хофа, който е оказал помощ за събирането на поддръжка за избирането на Кенеди, само че по-късно е набелязан от Министерството на правораздаването на Боби. Затова той наема частен детектив, който да намери мръсни секрети на братята, издава частният детектив Фред Оташ, и това включва подслушване на домовете на Лоуфорд и Монро.
Междувременно Монро най-сетне се снабди с това, което трябваше да бъде нейното безвредно място - къщата ѝ в Брентууд. " Баща ми я насърчаваше в това да има свое лично място и да пусне корени ", спомня си Джоан Грийнсън. " Силно я вълнуваше основаването на свое лично семейство. "
Последни фотоси
През април 1962 година Монро стартира фотосите на кино лентата " Something's Got to Give " (с присъединяване на Дийн Мартин). Както предава здравната сестра на Джордж Кюкор, Робин Торн, на Съмърс, режисьорът е предполагал, че Монро ще се трансформира в най-популярната актриса на своето потомство, в случай че не и на целия век - само че е считал, че най-хубавата ѝ работа ще пристигна едвам на по-късен стадий от живота.
" Тя имаше огромен, необработен трагичен гений ", сподели един път той.
Джон Хюстън също е споделил за Монро, че тя " за всичко се впуска в персоналния си опит. Тя доближаваше до себе си и извличаше от себе си нещо, което беше неповторимо и неизмеримо. Тя откриваше в себе си неща за женската природа. Тя нямаше техника, всичко идваше от самата нея. Не беше единствено Мерилин, тя беше Мерилин плюс. "
Исторически рожден ден
Няколко месеца след историческото осъществяване на Монро на " Happy Birthday " за президента Кенеди в " Медисън Скуеър Гардън " на 19 май 1962 година, съгласно многочислените свидетелства, Боби ѝ споделил в никакъв случай повече да не се обажда нито на него, нито на Джон.
" Тя беше засегната, извънредно засегната, когато ѝ беше казано непосредствено в никакъв случай повече да не се обажда и да не се свързва нито с Робърт, нито с Джон ", споделя приятелят ѝ Артър Джеймс пред Съмърс. " Това беше заповед. Джак не се е свързвал с нея, а Боб го е направил. И това я умъртви. "
Загадъчните последни часове на Мерилин
Според добре познатия роман за последните часове на Мерилин нейната домашна помощница Юнис Мъри си спомня, че актрисата се е отдръпнала в спалнята си в 20:00 ч. на 4 август 1962 година Около 3 ч. през нощта Мъри се събудила и видяла, че светлината в спалнята на Монро към момента свети. Вратата била заключена и никой не отговарял, по тази причина Мъри се обадила на доктор Грийнсън.
След изненадващото позвъняване той пропътувал километър и половина до дома на Монро и видял през прозореца на спалнята звездата, която лежала в леглото си по стомах. Полицията била извикана малко по-късно - в 4:25 ч. сутринта.
Съмърс обаче разкрива друга версия на събитията, съгласно която Монро механически към момента е била жива по време на пътуването с колата за спешна помощ до болница " Сейнт Джон " в Санта Моника, а откакто е умряла, е била превозена назад до дома си.
Всичко това сякаш е трябвало да даде на Боби Кенеди задоволително време, с цел да стигне до летището и да почисти дома на Монро от всевъзможни следи от връзката ѝ с някой от братята. Но макар купчината клевети и сочене с пръст, заключението на Съмърс въпреки всичко е, че Монро е взела прекалено много приспивателни сама, в резултат на което е умряла.
Дали е имала желание да се самоубие, или е било случай, остава неразрешима мистерия, въпреки че душевните и прочувствени контузии, довели до тази нощ, карат нещата да наподобяват по този начин, че тя е била задоволително нещастна, с цел да не се интересува от това, което ще се случи с нея след поглъщането на съдбовния брой хапчета.
Отбелязвайки какъв брой " прелестен " е бил с нея Кукор на снимачната площадка на кино лентата " Something's got to give ", който по този начин и не е приключен, Монро споделя: " Да бъдеш благополучен е съвсем толкоз мъчно, едвам се опитваш да бъдеш добра актриса. Трябва да работиш и върху двете. "
Разследването на окръжния прокурор на Лос Анджелис през 1982 година, почнало вследствие на възобновените спекулации, че Монро е била убита поради политическите си връзки, още веднъж удостоверява първичните изводи от 1962 година
" Въз основа на доказателствата, с които разполагаме, се оказва, че гибелта ѝ може да е била самоубийство или да е настъпила вследствие на инцидентно предозиране с опиати ", декларира на конференция тогавашният областен прокурор Джон Ван де Камп.
" Позволете ми да изразя слаба вяра, че на Мерилин Монро ще бъде разрешено да почива в мир. ", приключва той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ