Антарктида и Южна Америка били едно
През последните 60-70 години откриватели от разнообразни области на знанието и от влиятелни научни институти по света постоянно показват доказателства, че преди стотици и милиони години сушата на Земята не е имала днешния тип, а в Антактида и Грендландия е било топло и цялостно с разнороден живот. За това се приказва в митове, предания и легенди на нации от целия свят, които към момента се възприемат единствено като приказка, а не като отзив от действително съществували обстоятелства.
Още преди 5 века мореплаватели от разнообразни страни вършат географски карти, които демонстрират извънредно разположение на земната суша и намиращото се върху нея. Например,
на картите на Пири Рейс от 1513 година е показано по какъв начин двамата континента – Антактида и Южна Америка, са съединени.
Повечето откриватели са на мнение, че разделянето е настъпило в огромен интервал, маркиран от времето сред 34 и 13 милиона години от нашето време. От което следва, че оригиналът на картите на Пири Рейс е формиран в този интервал. Това са трите карти на в действителност Древна Атарктида. Те отразяват положението на част от земната повърхнина в края на така наречен Златен век или на времето директно след него.
Картата на Оронтия Фини от 1531 година е показана Антактида със свободни от ледове крайбрежия, с планини и реки. Релефът на централната част на континента не е обозначен, което може да се дължи на съществуването на неголяма полярна шапка или на различен фактор. Материали от геоложки проучвания демонстрират, че заледяването на Антактида с образуване на полярна шапка стартира преди към 23 милиона години.
Преди това върху огромна част от този континент има сдържан климат и едвам преди към 13 милиона години ледът сковава материка.
Картата на Герардус Меркатор от 1554 година демонстрира митичният континент Хиперборея. Изображението демонстрира огромен континент на мястото на днешния Северен ледовит океан. Този материк също има вътрешно море, разграничено на четири елементи от огромни реки или проливи.
На картата няма никакви следи от замръзване на континента или прилежаща Гренландия и островите от днешния Северен ледовит океан.
Първите ледове се появяват там пред към 16-10 милиона години.
Картата на Филип Буше от 1737 година демонстрира изцяло свободната от ледове Антарктида. В средата на континента е показан водно пространство, което разделя материка на два огромни острова, съпоставими с размерите на Грендландия.
Такава географска картина е допустима единствено допреди 34 млн. години, когато в Източна Антарктида стартира образуването на ледници.
Според някои откриватели първите следи от замръзване се появяват на южния континент дори по-рано – преди 45-42 млн. години. Но това не се удостоверява от находките, доказващи съществуването на субтропичен климат и флора в Антактида.
Всички тези карти са копирани от антични източници от разнообразни столетия.
Учените считат, че източникът на картата на Филип Буше е от интервала към 13 000 г.пр.н.е. Източникът на картата на Фини датира отпреди 9 хиляди години. Източникът на Пири Рейс и Меркатор отпраща във време отпреди 5000 години.
Което води до извода, че в дълбока за нас античност на Земята са съществували растения, животни и хора на развити цивилизации, чиито следи би трябвало да се търсят не на днешните континенти, а под ледовете на Северния ледовит океан и Антактида. Преди милиони години това са били процъфтяващи континенти със субтропичен и умереноконтинентален климат, широколистна и тропическа растителност в комбиниране с постоянно светещо и единствено за малко залязващо слънце.
Още преди 5 века мореплаватели от разнообразни страни вършат географски карти, които демонстрират извънредно разположение на земната суша и намиращото се върху нея. Например,
на картите на Пири Рейс от 1513 година е показано по какъв начин двамата континента – Антактида и Южна Америка, са съединени.
Повечето откриватели са на мнение, че разделянето е настъпило в огромен интервал, маркиран от времето сред 34 и 13 милиона години от нашето време. От което следва, че оригиналът на картите на Пири Рейс е формиран в този интервал. Това са трите карти на в действителност Древна Атарктида. Те отразяват положението на част от земната повърхнина в края на така наречен Златен век или на времето директно след него.
Картата на Оронтия Фини от 1531 година е показана Антактида със свободни от ледове крайбрежия, с планини и реки. Релефът на централната част на континента не е обозначен, което може да се дължи на съществуването на неголяма полярна шапка или на различен фактор. Материали от геоложки проучвания демонстрират, че заледяването на Антактида с образуване на полярна шапка стартира преди към 23 милиона години.
Преди това върху огромна част от този континент има сдържан климат и едвам преди към 13 милиона години ледът сковава материка.
Картата на Герардус Меркатор от 1554 година демонстрира митичният континент Хиперборея. Изображението демонстрира огромен континент на мястото на днешния Северен ледовит океан. Този материк също има вътрешно море, разграничено на четири елементи от огромни реки или проливи.
На картата няма никакви следи от замръзване на континента или прилежаща Гренландия и островите от днешния Северен ледовит океан.
Първите ледове се появяват там пред към 16-10 милиона години.
Картата на Филип Буше от 1737 година демонстрира изцяло свободната от ледове Антарктида. В средата на континента е показан водно пространство, което разделя материка на два огромни острова, съпоставими с размерите на Грендландия.
Такава географска картина е допустима единствено допреди 34 млн. години, когато в Източна Антарктида стартира образуването на ледници.
Според някои откриватели първите следи от замръзване се появяват на южния континент дори по-рано – преди 45-42 млн. години. Но това не се удостоверява от находките, доказващи съществуването на субтропичен климат и флора в Антактида.
Всички тези карти са копирани от антични източници от разнообразни столетия.
Учените считат, че източникът на картата на Филип Буше е от интервала към 13 000 г.пр.н.е. Източникът на картата на Фини датира отпреди 9 хиляди години. Източникът на Пири Рейс и Меркатор отпраща във време отпреди 5000 години.
Което води до извода, че в дълбока за нас античност на Земята са съществували растения, животни и хора на развити цивилизации, чиито следи би трябвало да се търсят не на днешните континенти, а под ледовете на Северния ледовит океан и Антактида. Преди милиони години това са били процъфтяващи континенти със субтропичен и умереноконтинентален климат, широколистна и тропическа растителност в комбиниране с постоянно светещо и единствено за малко залязващо слънце.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




