ГЕРБ и ДПС - стабилна връзка, но без брак
През последните 5 години, откогато официално е в съпротива, Движение за права и свободи праволинейно и неуморно работи в една посока - да стане открит сътрудник на ГЕРБ. Но не с цел да получи постове в държавното ръководство. Движението и в този момент разполага със подмолни канали, по които да стартира своите любимци. А с цел да бетонира статута си на „ незаобиколим фактор ” на българската политическа сцена, което би подсигурило неговото бъдеще.
За тази цел е належащо на първо място да изолира партията на Бойко Борисов от всички други евентуални съдружници, тъй че да остане единствената допустима опция. По отношение на Българска социалистическа партия това не съставлява проблем. У нас необятна коалиция от немски вид е немислима. А даже в миналото да е била допустима, от дълго време към този момент не е, откакто соцлидерът Корнелия Нинова реши, че най-хубавата тактика за левицата е да поведе тотална война с ГЕРБ.
Що се отнася до обичайна десница, придвижването изигра значима роля за нейния раздор с Борисов. Провалът на конституционната промяна в региона на правораздаването през 2015 година докара до разпада на Реформаторския блок, който герберите по това време бяха избрали за собствен сътрудник. Тогава реформаторите се подадоха на лъжливия „ исторически компромис ”, който им предложи Движение за права и свободи, и по този начин си подсигуряваха разгром на изборите през 2017 година и изпадане от Народното събрание.
Оттам нататък Борисов нямаше на кого да разчита,
с цел да получи болшинство в Народното събрание, с изключение на на коалиция с „ Обединени патриоти ” или Движение за права и свободи. Той избра патриотите.
Желанието да разбие и този политически съюз на ГЕРБ е действителната причина, заради която Движение за права и свободи безкрайно води война с патриотите. Движението няма проблем с гневната им националистическа изразителност, даже се възползва от нея, с цел да събира под своето крило наплашените от призрака на възродителния развой български мюсюлмани и турци. Това, което обаче вбесява Ахмед Доган и хората му, е, че Борисов по всякакъв начин се мъчи да резервира ръководещата коалиция и отхвърля обществено да припознае даже опцията за Движение за права и свободи като сътрудник, въпреки че непрестанно си сътрудничи с него. Затова придвижването поставя всевъзможни старания да компрометира патриотите и да понижи тежестта им като политически и парламентарен съдружник. Надеждата му е, че в даден миг това ще сътвори обстановка, в която ще заеме мястото им до ГЕРБ.
Това се вижда и в този момент, когато тече дебатът в Народното събрание за смяна в модела на партийното финансиране.
В тази полемика
партията на Доган съумя да заеме централно място,
въпреки че разполага с предпоследната по мярка парламентарна група. За това се оказа задоволителна намесата на депутата предприемач Делян Пеевски, който от името на Движение за права и свободи стартира концепцията да отпаднат рестриктивните мерки пред корпоративното спонсорство на партиите. Забележителното в тази ситуация беше, че в един миг излезе, че всички диалози по проблема, изходът от който би предопределил развиването на родната политическа система, в действителност протичат сред ГЕРБ и Движение за права и свободи - сякаш придвижването е същинският съдружен сътрудник на Борисов в ръководството. Същото чувство се сътвори и в редом протичащия спор за вероятно понижаване на ставки по ДДС. Патриотите се усетиха, че са изместени, и единият от водачите им - Валери Симеонов, напряко засипа герберите с обвинявания, че са се преориентирали към Движение за права и свободи като съдружен сътрудник. От придвижването използваха мотива, с цел да натрият носовете на националистите. „ Да напомня на мъничкия съдружен сътрудник, че вотът на гласоподавателите на европейските избори демонстрира друго - тяхното смаляване и изгубване, и растежа на Движение за права и свободи ”, пренебрежително процеди депутатът от придвижването Йордан Цонев по техен адрес.
Този парламентарен епизод мина добре за Движение за права и свободи. Движението съумя да изпъкне като партията, с която герберите се преценяват - при това дотам, че са склонни да поддържат извънредно рисковите й хрумвания за партийните финанси. Между депутатите от парламентарните им групи имаше очевидно добър синхрон - дотолкова, че
общественият спор по тематиката се оказа надали не непотребен
В такава обстановка дистанцията от подмолно до публично политическо съдействие сред двете партии е единствено една крачка. Поне по този начин го вижда (и желае) придвижването.
От 2014 година насам, когато ритнаха текмето на кабинета „ Орешарски ”, тъй като схванаха, че взаимното ръководство с Българска социалистическа партия няма бъдеще, депесарите стартират два вероятни политически сюжета. Първият, който беше заложен в предизборната им стратегия от 2017 година, е за самобитно програмно държавно управление, към чиито цели да се обединят политически сили, които са „ систематични, проевропейски, със сходни управнически стратегии ”. Вторият датира още от 2014 година и предлага основаването на държавно управление на малцинството на ГЕРБ с парламентарната поддръжка на придвижването. В взаимозависимост от обстановката Движение за права и свободи се пробва да наложи ту единия, ту другия вид. И в двата случая обаче главното политическо условие на Догановата партия е да не бъдат допускани в ръководството националистите - единственият останал важен политически състезател, който ГЕРБ намира за комфортен за коалиция.
Борисов обаче преглежда насилствено сходна опция, което става явно от вниманието, с което подхожда към своите капризни и постоянно недоволни сегашни сътрудници. Ето и в този момент - веднага щом патриотите се разбушуваха поради демонстративната непосредственост сред неговите депутати и сътрудниците им от Движение за права и свободи, министър председателят отсрочи решаването на висящите въпроси за партийните финанси и намаляването на Данък добавена стойност, до момента в който се събере съветът на ръководещата коалиция.
Пеевски и Движение за права и свободи са значими, само че стабилността на обединението - много повече
И нещо друго - лидерът на ГЕРБ показва предпочитание да търси нови политически съдружници измежду десницата. Борисов направи коалиция със Съюз на демократичните сили за европейските избори, отпусна на сините избираемо място в своята листа и даже позволи, че на идния избор за кметове и общински съветници наесен ГЕРБ ще се съюзи по места с дребните десни обединения. Изглежда нищожно, само че в действителност е много огромна смяна за партия, която до неотдавна се гордееше, че се явява и печели независимо избори. Тук нещата не опират до гласове, тъй като в това отношение десните мъници нямат кой знае какво да дадат. Търсейки нови съдружници и пазейки старите, ГЕРБ основава избрана политическа еднаквост, с която не може да се вмести в бляновете на Движение за права и свободи за „ ценностно-хомогенно управническо болшинство ”.
Изглежда в сметките на Борисов бракът с алчните за власт и непопулярни в Европа националисти и с използваните отвред десни излиза надалеч по-евтин и безвреден, в сравнение с прегръдка с подлото и вмирисано на корупция Движение за права и свободи. Мечтата на Доган - Борисов да ръководи с неговата благословия, до момента в който Българска социалистическа партия, патриотите и десните беснеят безсилно в профил, към този момент остава по-скоро отдалечен идеал, в сравнение с постижима цел.
За тази цел е належащо на първо място да изолира партията на Бойко Борисов от всички други евентуални съдружници, тъй че да остане единствената допустима опция. По отношение на Българска социалистическа партия това не съставлява проблем. У нас необятна коалиция от немски вид е немислима. А даже в миналото да е била допустима, от дълго време към този момент не е, откакто соцлидерът Корнелия Нинова реши, че най-хубавата тактика за левицата е да поведе тотална война с ГЕРБ.
Що се отнася до обичайна десница, придвижването изигра значима роля за нейния раздор с Борисов. Провалът на конституционната промяна в региона на правораздаването през 2015 година докара до разпада на Реформаторския блок, който герберите по това време бяха избрали за собствен сътрудник. Тогава реформаторите се подадоха на лъжливия „ исторически компромис ”, който им предложи Движение за права и свободи, и по този начин си подсигуряваха разгром на изборите през 2017 година и изпадане от Народното събрание.
Оттам нататък Борисов нямаше на кого да разчита,
с цел да получи болшинство в Народното събрание, с изключение на на коалиция с „ Обединени патриоти ” или Движение за права и свободи. Той избра патриотите.
Желанието да разбие и този политически съюз на ГЕРБ е действителната причина, заради която Движение за права и свободи безкрайно води война с патриотите. Движението няма проблем с гневната им националистическа изразителност, даже се възползва от нея, с цел да събира под своето крило наплашените от призрака на възродителния развой български мюсюлмани и турци. Това, което обаче вбесява Ахмед Доган и хората му, е, че Борисов по всякакъв начин се мъчи да резервира ръководещата коалиция и отхвърля обществено да припознае даже опцията за Движение за права и свободи като сътрудник, въпреки че непрестанно си сътрудничи с него. Затова придвижването поставя всевъзможни старания да компрометира патриотите и да понижи тежестта им като политически и парламентарен съдружник. Надеждата му е, че в даден миг това ще сътвори обстановка, в която ще заеме мястото им до ГЕРБ.
Това се вижда и в този момент, когато тече дебатът в Народното събрание за смяна в модела на партийното финансиране.
В тази полемика
партията на Доган съумя да заеме централно място,
въпреки че разполага с предпоследната по мярка парламентарна група. За това се оказа задоволителна намесата на депутата предприемач Делян Пеевски, който от името на Движение за права и свободи стартира концепцията да отпаднат рестриктивните мерки пред корпоративното спонсорство на партиите. Забележителното в тази ситуация беше, че в един миг излезе, че всички диалози по проблема, изходът от който би предопределил развиването на родната политическа система, в действителност протичат сред ГЕРБ и Движение за права и свободи - сякаш придвижването е същинският съдружен сътрудник на Борисов в ръководството. Същото чувство се сътвори и в редом протичащия спор за вероятно понижаване на ставки по ДДС. Патриотите се усетиха, че са изместени, и единият от водачите им - Валери Симеонов, напряко засипа герберите с обвинявания, че са се преориентирали към Движение за права и свободи като съдружен сътрудник. От придвижването използваха мотива, с цел да натрият носовете на националистите. „ Да напомня на мъничкия съдружен сътрудник, че вотът на гласоподавателите на европейските избори демонстрира друго - тяхното смаляване и изгубване, и растежа на Движение за права и свободи ”, пренебрежително процеди депутатът от придвижването Йордан Цонев по техен адрес.
Този парламентарен епизод мина добре за Движение за права и свободи. Движението съумя да изпъкне като партията, с която герберите се преценяват - при това дотам, че са склонни да поддържат извънредно рисковите й хрумвания за партийните финанси. Между депутатите от парламентарните им групи имаше очевидно добър синхрон - дотолкова, че
общественият спор по тематиката се оказа надали не непотребен
В такава обстановка дистанцията от подмолно до публично политическо съдействие сред двете партии е единствено една крачка. Поне по този начин го вижда (и желае) придвижването.
От 2014 година насам, когато ритнаха текмето на кабинета „ Орешарски ”, тъй като схванаха, че взаимното ръководство с Българска социалистическа партия няма бъдеще, депесарите стартират два вероятни политически сюжета. Първият, който беше заложен в предизборната им стратегия от 2017 година, е за самобитно програмно държавно управление, към чиито цели да се обединят политически сили, които са „ систематични, проевропейски, със сходни управнически стратегии ”. Вторият датира още от 2014 година и предлага основаването на държавно управление на малцинството на ГЕРБ с парламентарната поддръжка на придвижването. В взаимозависимост от обстановката Движение за права и свободи се пробва да наложи ту единия, ту другия вид. И в двата случая обаче главното политическо условие на Догановата партия е да не бъдат допускани в ръководството националистите - единственият останал важен политически състезател, който ГЕРБ намира за комфортен за коалиция.
Борисов обаче преглежда насилствено сходна опция, което става явно от вниманието, с което подхожда към своите капризни и постоянно недоволни сегашни сътрудници. Ето и в този момент - веднага щом патриотите се разбушуваха поради демонстративната непосредственост сред неговите депутати и сътрудниците им от Движение за права и свободи, министър председателят отсрочи решаването на висящите въпроси за партийните финанси и намаляването на Данък добавена стойност, до момента в който се събере съветът на ръководещата коалиция.
Пеевски и Движение за права и свободи са значими, само че стабилността на обединението - много повече
И нещо друго - лидерът на ГЕРБ показва предпочитание да търси нови политически съдружници измежду десницата. Борисов направи коалиция със Съюз на демократичните сили за европейските избори, отпусна на сините избираемо място в своята листа и даже позволи, че на идния избор за кметове и общински съветници наесен ГЕРБ ще се съюзи по места с дребните десни обединения. Изглежда нищожно, само че в действителност е много огромна смяна за партия, която до неотдавна се гордееше, че се явява и печели независимо избори. Тук нещата не опират до гласове, тъй като в това отношение десните мъници нямат кой знае какво да дадат. Търсейки нови съдружници и пазейки старите, ГЕРБ основава избрана политическа еднаквост, с която не може да се вмести в бляновете на Движение за права и свободи за „ ценностно-хомогенно управническо болшинство ”.
Изглежда в сметките на Борисов бракът с алчните за власт и непопулярни в Европа националисти и с използваните отвред десни излиза надалеч по-евтин и безвреден, в сравнение с прегръдка с подлото и вмирисано на корупция Движение за права и свободи. Мечтата на Доган - Борисов да ръководи с неговата благословия, до момента в който Българска социалистическа партия, патриотите и десните беснеят безсилно в профил, към този момент остава по-скоро отдалечен идеал, в сравнение с постижима цел.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ