През последните 35 години средната температура в Бургас е била

През последните 35 години междинната температура в Бургас е била почти 24 градуса, като се изключи интервала 2023-2025 - за какво, ще разберете тук

Опасни жеги в средата и към края на юли - 32-33 градуса. Глобалното стопляне идва и се постанова да строим хиляди ветрогенератори - в морето и на сушата, да окичим обработваемата земя със слънчеви панели и да изхвърлим моторите с вътрешно горене, заменяйки ги с чисти електрически коли, задвижвани с ток, съхраняван в акумулатори, създадени от деца в Африка. Ако някой счита, че 32 градуса е рискова горещина през юли и че това заслужава да бъде „ вест ”,  почтена за отразяване даже и в BG-Alert - система със противоречива функционалност, която се употребява за щяло и не щяло в последните месеци, дано намерения отново.

Защото май ще се окаже, че се отсрочва климатичния апокалипсис. И то за следващ път. Нищо, че през 2006 година тогавашния претендент за президент на Съединени американски щати Ал Гор и след това притежател на Нобелова премия, ни убеждаваше, че сме „ изтървали влака ”, че измененията са необратими. Климатичният деятел от Демократическата партия, който и до ден-днешен продължава спорадично да се появява в медийното пространство - по някаква причина - тогава ни показваше трагични фрагменти на разтопени ледници и давещи се бели мечки, на пресъхнали реки, водопади и цели морета, с изказване, че 75% от северната полярна шапка ще е разтопена през идващите до 7 години - сиреч до 2016 година

Но на какво, в случай че не на човешка активност, се дължи стоплянето в последните години? Има ли въобще такова? Има ли защо да се тормозим? На тези още въпроси ще опитаме да отговорим с къс разбор на данни. Ще приказваме съответно за Бургас.

Разглеждайки междинните температури в юлските горещници - обосновано най-топлият месец в годината - попадаме на забавна информация. Няма съображение да се смята, че има растеж в междинните температури за интервал от 35 години - те варират сред 23 и 24 градуса по Целзий за целия месец от 1990 година до 2024 година Значително завишение следим обаче в междинните температури в последните отчетни години - 2023 и 2024. Наблюдаваните междинни температури са съответно  26 и 25 градуса. 

И фактически - през миналото лято, както и през настоящното, имахме дни, в които жегата фактически се усети. Но на какво се дължи това?

Няколко са факторите, които могат да окажат въздействие на междинните температури - да отчетем обаче, че това са научните, измерени междинни температури, а не субективното чувство за горещина или мраз, което всеки човек изпитва. На първо място е презастрояването. Наливането на бетон и асфалт, основаването на нови улици за сметка на растителност и издигането на нови и нови жилищни кооперации изрично има резултат върху температурата в градска среда. Светлината се всмуква от асфалта, а той я отдава като топлота - без растителност това води до растеж в температурите. И това дава въздействие върху междинните.

Втора, може би по-важна причина, е неналичието на превалявания. Казваме „ по-важна ”, тъй като тази догадка се удостоверява от данните. Двете най-сухи години за месец юли през последните 35 години са били... 2023 и 2024. А най-сухата може би ще е 2025 година, в случай че приказваме за Бургас като град. 47 мм на кв.м е било количеството на междинните валежи през 1990 година До 2018 година (разбира се с девиации) това число се подвига до съвсем 50, само че в последните 2 отчетни години - 2017 и 2018  спада  доста - до 42-41 мм.

Процентното съответствие на спада във превалявания и повдигането на температурата е повече от аналогично. Температурата се е повишила с 12%, до момента в който преваляванията са спаднали с 13%. Това би трябвало да е задоволително показателно за растежа в температурите. Но има ли място за суматоха?
Не, тъй като задълбочаваща се наклонност не се следи. Имаме краткотрайно отклоняване от нормите, което може да бъде породено от редица фактори, значителен измежду които е безразборната сеч на дървета, само че даже и това да бъде регистрирано, неговото въздействие няма да е толкоз доста, колкото нещо друго.

Да, юли 2025 година се обрисува да бъде. Горят паркове, вилни зони, обитаеми места, гори, аграрни земи. Огнеборците са на всички места - изтощени и на лимита на силите си. Но температурните покачвания ли са повода за това? 
Истината е, че предизвестието за „ рискови жеги ” от 32 градуса през юли, поставено едно до друго с това за нараснала заплаха от пожари, е на практика несъвместимо. Защото такива температури е имало и в предходни години, ще има и в последващи. Но точно през 2025 година, следим голям растеж на пожарите, в случай, че множеството фактори за тяхното възпламеняване остават едни и същи.

Ръст от 2 градуса приблизително за месеца не може да е съществена причина за пожарите. Липсата на превалявания също. Защото това основава по-подходящи условия, само че не е директен извършител на огнищата в района и изобщо където и да е. Истината е по-проста и се стига до главната променлива - хората.

Пожарите се предизвикват от хора - интензивно или не, съзнателно или несъзнателно. Дали ще е пренебрегнат незагасен фас, дали ще е стъклена бутилка в гората или на поляната, дали ще е напълно умишлено възпламеняване на сухи треви за „ разчистване ”, или ще е напряко дело на някой пироман - няма изключително значение. Факторът е индивидът. А в последните години хората  са станали освен немарливи, само че и по-отдалечени от действителностите спрямо тези отпреди 20 години. Тогава беше въпрос на обща просвета да не хвърляме фасове в полето или да не пушим на бензиностанция, в този момент това усещане за света и схващане за заобикалящата ни среда просто липсва.

А, че растежът на пожарите ще се употребява за политически цели, това е ясно.

Не винете човечеството за това, че покачва температурите на планетата. Винете неколцината рискови идиоти, като или като , които с нелепостта си предизвикват сходни кошмари. Не е световно стопляне, а световно затъпяване.

И винете обществото като групова същина. Че позволи нормализирането на простотията.