Успелите македонци и провалените патриоти в съвременна България
През последните 30 години българската страна преотстъпи терена за борба на лица, които посредством нея търсеха персонална политическа и икономическа полза от връзките ни с Македония. Това обаче не е най-голямата неволя. Напълно умишлено тези лица последователно, само че поредно постановяваха мечтаната от Атина и Белград разграничителна линия сред хората от двете страни на версайската граница.
Заразиха българското общество с примитивни и комплексирани послания като тези, че " луната е македонска ", че " след къпане македонецът ставал българин "... и да не изброяваме още сходни обидни за самия българин внушения. Това са всъщност огледалните облици, които сръбската и гръцката агитация постановат от 150 години в Егейска и Вардарска Македония по отношение на българите. От " дебелоглавите българи " в Гърция, до " българи-татари " в Македония и Сърбия.
След 1989 година в самата България се построи една много огромна общественост от съумели македонци. Днес в България македонци посрещат пациентите в отделенията на огромните лечебни заведения, те ви оперират, те ви венчават, те кръщават децата ви, те са измежду най-хубавите пиари, има ги в артистичната и музикалната общественост. Те са мениджъри на огромни компании, в това число и интернационалните в София.
Кои са те? Защо не ги познавате? Защо не се приказва за тях? Или когато им се дава думата - диалогът е чисто професионален, само че не и за произхода им, а за триумфите в персонален проект.
Не ги познавате, тъй като те са достоверните стълбове на положителните връзки България - Македония. Те са същинските съперници на сръбския и гръцкия хегемонизъм. Те не са комплексирани и не се срамят от произхода си. НО, не желаят да бъдат употребявани за нечистите " патриотични цели " на последователите на непознатите планове, които тровят душите на хората от двете страни на границата.
В България има сдружения на най-различни чужденци - палестинци, сирийци, англичани, китайци, даже и на индийци, само че няма на македонци. Защо е по този начин? Отговорът е доста елементарен! Те сами бяха построили при започване на 20-ти век във всеки един град своя МАКЕДОНСКИ ДОМ, който стартира да се разрушава през 1934 година, а след 1944 бе неразрешен, а след 1989 приватизиран. Ако проследим участниците в този развой, ще видим безспорната поредност в " завладяването им " от просръбски, проюгославски, проруски или прогръцки детайли.
В друг интервал псевдопатриотите, които унищожават македонските братства и злоупотребяват с тяхната кървава орис, през 1934 година те назовават македонските българи " терористи ", след 1944 година - " фашисти ", а след 1989 година - " сътрудници на УДБА ". Те в никакъв случай не са се вълнували от ориста на българите. Те и през днешния ден имат потребност от потърпевши македонски българи, само че не с цел да ги защитят, а да прикрият закононарушенията, които правят по отношение на българската страна. И естествено да натрупат благосъстояния от заграбеното. /БГНЕС
……………………….
Любчо Нешков, организация БГНЕС
