COVID-19 се диагностицира и лекува грешно?
През последните 3–5 дни от Ню Йорк, Италия, Испания и други се натрупаха купища от емпирични данни за COVID-19 и характерностите на пациентите, които страдат от съществени затруднения. Тези данни освен се натрупат, само че в този момент към този момент ни водят до общ консенсус на професионално равнище, подсилен от няколко по-малко известни досега изследвания, които ни сочат че сме били на неверен път от самото начало, се споделя в материал, оповестен на web.archive.org, преведен на български от доктор Владимир Шишков, представен от nbox.bg
Реално няма никаква „ пневмония “, нито ARDS (Acute Respiratory Distress Syndrome). Поне не ARDS с открити протоколи за лекуване и процедури, с които сме осведомени. Изкуствената вентилация освен е неправилно решение, само че интубацията под високо налягане може в действителност да повреди, причинявайки повече вреди, в сравнение с в случай че я няма, да не приказваме за затруднения от пострадвания на трахеята и язви, неизбежни при продължителна интубация, а такава постоянно се изисква… Тя въпреки всичко би могла да се употребява в близко бъдеще за пациентите които тежко са се влошили, с цел да се възстановят благодарение на това ново знание, само че би трябвало да се сътвори нов протокол за лекуване, с цел да се приключи досегашната процедура на неправилно лекуване на пациентите заради сбъркана диагноза.
През последните малко повече от 48 часа направихме голямо изобретение:
COVID-19 предизвиква продължителна и прогресираща хипоксия (тялото ви гладува за кислород), като се свързва с хемовите групи в хемоглобина в алените ви кръвни кафези. Хората просто десатурират (губят O2 в кръвта си) и това в последна сметка води до нарушавания на органите, които точно ги повреждат, а не някаква си там форма на ARDS (Тежък Остър Респираторен Синдром) или пневмония. Цялостното увреждане на белите дробове, което виждате при CT (компютърна томография), е от отделянето на окислено желязо от хема, което преодолява естествената отбрана против белодробния оксидативен стрес и предизвиква тази добре забележима, постоянно двустранна неяснота наподобяваща матово стъкло в белите дробове. Пациентите, които се връщат за повторна хоспитализация дни или седмици след възобновяване, страдащи от очевидно забавена постхипоксична левкоенцефалопатия, ускоряват усещането, че COVID-19-пациентите страдат от хипоксия, макар че няма признаци на респираторен „ срив “ или отмалялост.
Червените ви кръвни кафези придвижват О2 от белите дробове до всички ваши органи и останалата част от тялото. Червените кръвни кафези могат да правят това с помощта на хемоглобина, който е протеин, състоящ се от четири „ хема “. Хемовете удържат специфичен тип стоманен йон, който нормално е много отровен в свободната си форма, и е заключен в центъра на хема с порфирин, настоящ като „ резервоар “. По този метод желязният йон може да бъде „ подложен в клетка “ и безвредно да се носи от хемоглобина, само че и да се употребява за свързване с О2, когато стигне до белите ви дробове.
Когато алената кръвна клетка стигне до алвеолите или дребните торбички в белите ви дробове, където се случва цялата обмяна на газове, този специфичен дребен стоманен йон може да се преобразува сред Fе2 + и Fе3 + положения посредством продан на електрон и да се свърже с О2, след което към този момент е изключена опцията да достави О2 някъде другаде.
Ето къде се намесва вирусът на COVID-19. Неговите гликопротеини се свързват с хема и по този метод специфичните и токсични окислителни стоманени йони се „ разделят “ (освобождават се). По принцип стоманеният йон се измъква от клетката и в този момент свободно се скита самичък. Това е неприятно, заради две аргументи:
1) Без стоманения йон хемоглобинът към този момент не може да се свързва с О2. След като целият хемоглобин е развален, алената кръвна клетка всъщност се трансформира в кабина на камион без ремарке и няма опция да тегли товара си… той е ненужен и просто се движи в близост с вируса COVID-19, прикован към порфирина му. Всички тези безполезни еритроцити, които се движат в близост, не доставят О2 и това стартира да води до спадането на равнищата на О2 в кръвта на пациента. НЕВЕРОЯТНО е да приемете всичко това за баналния ARDS и по този метод да лекувате признака, а не действителната болест. Мислете за това положение по-скоро като отравяне с въглероден окис, при което Следствен отдел към окръжна прокуратура се свързва с хемоглобина, като го прави некадърен да придвижва О2. В тези случаи респираторите не лекуват първопричината; белите дробове на пациента не се „ изморяват “, те си изпомпват добре. Червените кръвни кафези просто не могат да придвижват О2, в последна сметка. Само че в този случай, за разлика от отравянето с Следствен отдел към окръжна прокуратура, при което най-после Следствен отдел към окръжна прокуратура може да се разпадне, повреденият хемоглобин е трайно лишен от способността си да придвижва О2, тъй като е изгубил стоманения си йон. Тялото компенсира тази липса на пренасяща дарба и доставките на О2, посредством бъбреците ви които отделят хормони като еритропоетин, а той на собствен ред споделя на вашите заводи за костен мозък да усилят производството на нови червени кръвни кафези с прясно създаден и изцяло работещ хемоглобин. Това е повода да се смятат нарасналият хемоглобин и понижената сатурация с О2 в кръвта като едни от 3-те съществени знака за това дали белодробният срив е към този момент настъпил за съответен пациент или не е.
2) Този дребен стоманен йон, дружно с милиони негови другари, освободени от други хемове, към този момент плуват свободно през кръвта ви. Както загатнах по-рано, този тип стоманен йон е мощно реактивен и предизвиква окислително увреждане. Оказва се, че това непрекъснато се случва въпреки и в лимитирана степен естествено в телата ни, заради което си имаме и естествени механизми за разчистване и отбрана, посредством които поддържаме салдото. Белите дробове имат по-специално 3 съществени защитни механизма за поддържане на естествена „ хомеостаза на стоманените йони “, 2 от които са в алвеолите, тези дребни торбички в белите ви дробове, за които говорихме по-рано. Първият от двата защитни механизма са дребни макрофаги, които бродят в близост и почистват всички свободни радикали каквото съставлява и това окислително желязо. Вторият предпазен механизъм е облицовката по стените на алвеолите (наречена епителна повърхност), върху която има тъничък пласт течност (сърфактант), съдържаща висока централизация на антиоксидантни молекули каквато е да вземем за пример аскорбиновата киселина (известна още под името витамин С), апропо. Е, това нормално е задоволително дейно за естествено срещащите се окислителни стоманени йони, само че при един разрастващ се COVID-19 тялото ви в действителност е претрупано … просто агресивното окисляващо желязо става прекалено много и стартира да преодолява естествената отбрана в белите дробове което води до началото на процесът именуван белодробен оксидативен стрес. Той на собствен ред води до увреждане и инфектиране, а оттова се стига до всички тези гадни увреждания, които виждате при CT (комютърна томография) на белите дробове на пациент с COVID-19. Забелязали ли сте по какъв начин постоянно този развой е двустранен? (и левият и белият дроб се повреждат едновременно)
При същинска пневмония това рядко се случва, само че при COVID-19 се случва … ВСЕКИ ПЪТ.
След като тялото ви към този момент изчерпва контрола си, когато всичките ви кислородни камиони се движат в близост без никакъв товар и купища от тази токсична форма на желязо заплуват в кръвообращението ви, защитни сили стартират да се изчерпват. Докато дробовете ви са заети с целия този оксидативен стрес те не могат да се оправят и вашите органи гладуват заради липса на О2 (О2) и без непрекъснатия му приток обезпечен от хемоглобина на алените кръвни кафези, тогава черният ви дроб се пробва да направи всичко допустимо, с цел да почисти желязото и да го съхранява в неговото „ стоманено хранилище “. Той обаче също бива претрупан в един миг. И тогава заради тежката загуба на О2 породена от разваления хемоглобин, който освобождава нападателните стоманени йони, той стартира да вика: „ Помощ, нанасям вреди! “ като освобождава ензим, наименуван аланин-аминотрансфераза (ALT). И ето, това е другият от трите съществени знака за това дали обстановката е на път да стане сериозна за съответен пациент или не.
В последна сметка, в случай че имунната система на пациента не се бори с вируса в точния момент, преди насищането с О2 в кръвта да падне прекомерно ниско, без значение дали има или няма включен респиратор, органите стартират да се изключват. Без гориво те не могат да работят. Единственият метод е да се опитате да ги поддържате работещи с най-много кислороден импорт, или даже хипербарна камера, в случай че е налична, за засищане с до 100% О2 с вариране на налягането, за да се даде опция на това, което е останало от функциониращия в кръвта хемоглобин, да придвижи задоволително количество О2 в органите и да ги поддържа живи. Да, само че ние нормално не разполагаме с задоволително от тези камери, тъй че ще би трябвало да се погрижим да се доставят свежи червени кръвни кафези с естествен хемоглобин под формата на трансфузия.
Основният миг в лекуването на пациенти при съществуване на стоманени йони изпуснати от хемоглобина не е посредством интубация и респиратор, което е нефункционално и значително неефикасно, в случай че просто не се надявате имунната система на пациента да сътвори магията си във времето. Трябва да се стигне до коренната причина на болестта.
Най-добрият сюжет?
Да се стартира протокол за лекуване колкото може по-рано, преди признаците да се развият и утежнят. Хидроксихлорохинът (повече за него след минута, обещавам) в композиция с Азитромицин сподели фантастични резултати, въпреки и критиците да употребяват думата „ анекдотично “, с цел да опишат планината от обстоятелства, давам обещание да обясня за какво е по този начин – по-нататък. Но забравете плазмата с антитела, която може да сработи в случай че е на задоволително ранен стадий, само че в случай че пациентът е прекомерно влошен, ще би трябвало да се направи освен това. Той ще се нуждае от пълноценна кръв: антитела дружно с червени кръвни кафези. Защото никаква помощ не е да изпратиш на отряд от бойци единствено муниции, когато към този момент те са изпаднали в безсъзнание и кървят на открито на бойното поле, а би трябвало да изпратите тези муниции дружно с някаква мощна поддръжка на хемоглобина, с цел да може те да дойдат на себе си и да изстрелят тези муниции по врага.
Историята с хидроксихлороксин
Цялата тази смехотворно заблудена и контрапродуктивна рецензия, на която медиите подлагат хлорохина ( по чисто политически причини) като дейно лекуване, в този момент ще се трансформира в най-голямата неточност на източниците на подправени вести и ще удари назад върху тях. Медиите нападателно покачиха своята интензивност за битка с „ неприятния оранжев човек “ (алегоричен израз за хлорохина) на цената на хиляди изгубени животи. Позор за тях.
Как работи хлорохинът?
По същия метод, както при маларията. Виждате ли, маларийният плазмодий е този дребен паразит, който влиза в алените кръвни кафези и стартира да се храни с хемоглобина като негов хранителен източник. Причината, поради която хлорохинът работи при малария, е същата причина, заради която той е ефикасен и против COVID-19 – и въпреки и да не е разбрана до дъно, се подозира, че заради свързването му с хемоглобина, той пречи на способността на вируса да поврежда хемоглобина. Същият механизъм, който пречи на маларийния плазмоди да доближи до хемоглобина и да го фрагментира, наподобява, се задейства и при среща с COVID-19 (който всъщност съставлява фрагменти от РНК в белтъчна обвивка) блокира свързването му с хемоглобина. На всичкото от горната страна хидроксихлорохинът (подобрено производно на познатия ни остарял хлорохин) намалява pH, което в допълнение пречи на репликацията на вируса. И по този начин, до момента в който не станат известни цялостните детайлности на този механизъм, цялата концепция за това евентуално лекуване което може да докара до поврат в лечението, главната цел си остава да се предотврати увреждането на хемоглобина, без значение дали се дължи на малария или на COVID-19.
Вече няма по какъв начин медиите и псевдо-лекарите, седящи на фотьойла в дребните си кули от слонова кост, да настояват „ Какви са тези нелепости, маларията е бактерия, COVID-19 е вирус, лекарството срещу бактерии не работи против вируси! “. Те в никакъв случай не са получили просветлението, че не е належащо лекарството да работи непосредствено върху патогена, с цел да бъде дейно. Понякога е задоволително просто да попречите на патогена да направи това, което прави на хемоглобина, без значение от употребяваното средство.
Както и да е, задоволително се сподели по въпроса. Какви са окончателните заключения до момента? Първо, спешността на респиратора би трябвало да бъде преразгледана още веднъж. Ако се слагат пациенти на респиратор, тъй като те влизат в кома и се нуждаят от механично обдишване, с цел да останат живи – добре. Дайте време на имунната им система да ги избави. Но в случай че са в схващане, будни, със непокътнати функционалности – просто поддържайте нараснал импорт на О2 (O2). Увеличете кислорода в случай че би трябвало. Ако вентилирането е неизбежно, направете го само че при ниско налягане и най-много висока кислородна централизация. Не им разкъсвайте белите дробове с най-много PEEP, тъй като ще нанесете повече щета на пациента, тъй като ще си мислите че лекувате, само че диагнозата няма да е вярна.
В идеалния случай действително лекуване в някаква степен постоянно би трябвало да се получи когато:
1. Инхибирате вирусния напредък и размножаване. Тук най-важна е комбинацията CHQ (хидроксихлорохин) + ZPAK (азитромицин) + ZINC (цинк) или други ретровирусни лечения, които са в развой на създаване. Колкото по-малко вируси – толкоз по-малко хемоглобин ще губи дейния си стоманен йон – толкоз по-малко увреждания и вреди.
2. Терапии, ориентирани към всеки с абнормен хемоглобин или погрешно функциониращи еритроцити – просто кръвопреливане. Каквото и да е, не познавам целия набор от благоприятни условия като широчина и обсег, тъй като не съм реаниматор-интезивен доктор. Но помислете в тази посока и лекувайте същинската болест. Ако решите да им дадете плазма с антитела, а те към този момент са в неприятно положение, помислете още веднъж и по-добре им прелейте КРЪВ с АНТИТЕЛА или най-малко кръв, последвана от плазма с антитела.
3. Сега, когато знаем повече за това по какъв начин работи този вирус и по какъв начин въздейства върху нашият организъм, пред нас ще се открие цяла гама от нови благоприятни условия. “
Реално няма никаква „ пневмония “, нито ARDS (Acute Respiratory Distress Syndrome). Поне не ARDS с открити протоколи за лекуване и процедури, с които сме осведомени. Изкуствената вентилация освен е неправилно решение, само че интубацията под високо налягане може в действителност да повреди, причинявайки повече вреди, в сравнение с в случай че я няма, да не приказваме за затруднения от пострадвания на трахеята и язви, неизбежни при продължителна интубация, а такава постоянно се изисква… Тя въпреки всичко би могла да се употребява в близко бъдеще за пациентите които тежко са се влошили, с цел да се възстановят благодарение на това ново знание, само че би трябвало да се сътвори нов протокол за лекуване, с цел да се приключи досегашната процедура на неправилно лекуване на пациентите заради сбъркана диагноза.
През последните малко повече от 48 часа направихме голямо изобретение:
COVID-19 предизвиква продължителна и прогресираща хипоксия (тялото ви гладува за кислород), като се свързва с хемовите групи в хемоглобина в алените ви кръвни кафези. Хората просто десатурират (губят O2 в кръвта си) и това в последна сметка води до нарушавания на органите, които точно ги повреждат, а не някаква си там форма на ARDS (Тежък Остър Респираторен Синдром) или пневмония. Цялостното увреждане на белите дробове, което виждате при CT (компютърна томография), е от отделянето на окислено желязо от хема, което преодолява естествената отбрана против белодробния оксидативен стрес и предизвиква тази добре забележима, постоянно двустранна неяснота наподобяваща матово стъкло в белите дробове. Пациентите, които се връщат за повторна хоспитализация дни или седмици след възобновяване, страдащи от очевидно забавена постхипоксична левкоенцефалопатия, ускоряват усещането, че COVID-19-пациентите страдат от хипоксия, макар че няма признаци на респираторен „ срив “ или отмалялост.
Червените ви кръвни кафези придвижват О2 от белите дробове до всички ваши органи и останалата част от тялото. Червените кръвни кафези могат да правят това с помощта на хемоглобина, който е протеин, състоящ се от четири „ хема “. Хемовете удържат специфичен тип стоманен йон, който нормално е много отровен в свободната си форма, и е заключен в центъра на хема с порфирин, настоящ като „ резервоар “. По този метод желязният йон може да бъде „ подложен в клетка “ и безвредно да се носи от хемоглобина, само че и да се употребява за свързване с О2, когато стигне до белите ви дробове.
Когато алената кръвна клетка стигне до алвеолите или дребните торбички в белите ви дробове, където се случва цялата обмяна на газове, този специфичен дребен стоманен йон може да се преобразува сред Fе2 + и Fе3 + положения посредством продан на електрон и да се свърже с О2, след което към този момент е изключена опцията да достави О2 някъде другаде.
Ето къде се намесва вирусът на COVID-19. Неговите гликопротеини се свързват с хема и по този метод специфичните и токсични окислителни стоманени йони се „ разделят “ (освобождават се). По принцип стоманеният йон се измъква от клетката и в този момент свободно се скита самичък. Това е неприятно, заради две аргументи:
1) Без стоманения йон хемоглобинът към този момент не може да се свързва с О2. След като целият хемоглобин е развален, алената кръвна клетка всъщност се трансформира в кабина на камион без ремарке и няма опция да тегли товара си… той е ненужен и просто се движи в близост с вируса COVID-19, прикован към порфирина му. Всички тези безполезни еритроцити, които се движат в близост, не доставят О2 и това стартира да води до спадането на равнищата на О2 в кръвта на пациента. НЕВЕРОЯТНО е да приемете всичко това за баналния ARDS и по този метод да лекувате признака, а не действителната болест. Мислете за това положение по-скоро като отравяне с въглероден окис, при което Следствен отдел към окръжна прокуратура се свързва с хемоглобина, като го прави некадърен да придвижва О2. В тези случаи респираторите не лекуват първопричината; белите дробове на пациента не се „ изморяват “, те си изпомпват добре. Червените кръвни кафези просто не могат да придвижват О2, в последна сметка. Само че в този случай, за разлика от отравянето с Следствен отдел към окръжна прокуратура, при което най-после Следствен отдел към окръжна прокуратура може да се разпадне, повреденият хемоглобин е трайно лишен от способността си да придвижва О2, тъй като е изгубил стоманения си йон. Тялото компенсира тази липса на пренасяща дарба и доставките на О2, посредством бъбреците ви които отделят хормони като еритропоетин, а той на собствен ред споделя на вашите заводи за костен мозък да усилят производството на нови червени кръвни кафези с прясно създаден и изцяло работещ хемоглобин. Това е повода да се смятат нарасналият хемоглобин и понижената сатурация с О2 в кръвта като едни от 3-те съществени знака за това дали белодробният срив е към този момент настъпил за съответен пациент или не е.
2) Този дребен стоманен йон, дружно с милиони негови другари, освободени от други хемове, към този момент плуват свободно през кръвта ви. Както загатнах по-рано, този тип стоманен йон е мощно реактивен и предизвиква окислително увреждане. Оказва се, че това непрекъснато се случва въпреки и в лимитирана степен естествено в телата ни, заради което си имаме и естествени механизми за разчистване и отбрана, посредством които поддържаме салдото. Белите дробове имат по-специално 3 съществени защитни механизма за поддържане на естествена „ хомеостаза на стоманените йони “, 2 от които са в алвеолите, тези дребни торбички в белите ви дробове, за които говорихме по-рано. Първият от двата защитни механизма са дребни макрофаги, които бродят в близост и почистват всички свободни радикали каквото съставлява и това окислително желязо. Вторият предпазен механизъм е облицовката по стените на алвеолите (наречена епителна повърхност), върху която има тъничък пласт течност (сърфактант), съдържаща висока централизация на антиоксидантни молекули каквато е да вземем за пример аскорбиновата киселина (известна още под името витамин С), апропо. Е, това нормално е задоволително дейно за естествено срещащите се окислителни стоманени йони, само че при един разрастващ се COVID-19 тялото ви в действителност е претрупано … просто агресивното окисляващо желязо става прекалено много и стартира да преодолява естествената отбрана в белите дробове което води до началото на процесът именуван белодробен оксидативен стрес. Той на собствен ред води до увреждане и инфектиране, а оттова се стига до всички тези гадни увреждания, които виждате при CT (комютърна томография) на белите дробове на пациент с COVID-19. Забелязали ли сте по какъв начин постоянно този развой е двустранен? (и левият и белият дроб се повреждат едновременно)
При същинска пневмония това рядко се случва, само че при COVID-19 се случва … ВСЕКИ ПЪТ.
След като тялото ви към този момент изчерпва контрола си, когато всичките ви кислородни камиони се движат в близост без никакъв товар и купища от тази токсична форма на желязо заплуват в кръвообращението ви, защитни сили стартират да се изчерпват. Докато дробовете ви са заети с целия този оксидативен стрес те не могат да се оправят и вашите органи гладуват заради липса на О2 (О2) и без непрекъснатия му приток обезпечен от хемоглобина на алените кръвни кафези, тогава черният ви дроб се пробва да направи всичко допустимо, с цел да почисти желязото и да го съхранява в неговото „ стоманено хранилище “. Той обаче също бива претрупан в един миг. И тогава заради тежката загуба на О2 породена от разваления хемоглобин, който освобождава нападателните стоманени йони, той стартира да вика: „ Помощ, нанасям вреди! “ като освобождава ензим, наименуван аланин-аминотрансфераза (ALT). И ето, това е другият от трите съществени знака за това дали обстановката е на път да стане сериозна за съответен пациент или не.
В последна сметка, в случай че имунната система на пациента не се бори с вируса в точния момент, преди насищането с О2 в кръвта да падне прекомерно ниско, без значение дали има или няма включен респиратор, органите стартират да се изключват. Без гориво те не могат да работят. Единственият метод е да се опитате да ги поддържате работещи с най-много кислороден импорт, или даже хипербарна камера, в случай че е налична, за засищане с до 100% О2 с вариране на налягането, за да се даде опция на това, което е останало от функциониращия в кръвта хемоглобин, да придвижи задоволително количество О2 в органите и да ги поддържа живи. Да, само че ние нормално не разполагаме с задоволително от тези камери, тъй че ще би трябвало да се погрижим да се доставят свежи червени кръвни кафези с естествен хемоглобин под формата на трансфузия.
Основният миг в лекуването на пациенти при съществуване на стоманени йони изпуснати от хемоглобина не е посредством интубация и респиратор, което е нефункционално и значително неефикасно, в случай че просто не се надявате имунната система на пациента да сътвори магията си във времето. Трябва да се стигне до коренната причина на болестта.
Най-добрият сюжет?
Да се стартира протокол за лекуване колкото може по-рано, преди признаците да се развият и утежнят. Хидроксихлорохинът (повече за него след минута, обещавам) в композиция с Азитромицин сподели фантастични резултати, въпреки и критиците да употребяват думата „ анекдотично “, с цел да опишат планината от обстоятелства, давам обещание да обясня за какво е по този начин – по-нататък. Но забравете плазмата с антитела, която може да сработи в случай че е на задоволително ранен стадий, само че в случай че пациентът е прекомерно влошен, ще би трябвало да се направи освен това. Той ще се нуждае от пълноценна кръв: антитела дружно с червени кръвни кафези. Защото никаква помощ не е да изпратиш на отряд от бойци единствено муниции, когато към този момент те са изпаднали в безсъзнание и кървят на открито на бойното поле, а би трябвало да изпратите тези муниции дружно с някаква мощна поддръжка на хемоглобина, с цел да може те да дойдат на себе си и да изстрелят тези муниции по врага.
Историята с хидроксихлороксин
Цялата тази смехотворно заблудена и контрапродуктивна рецензия, на която медиите подлагат хлорохина ( по чисто политически причини) като дейно лекуване, в този момент ще се трансформира в най-голямата неточност на източниците на подправени вести и ще удари назад върху тях. Медиите нападателно покачиха своята интензивност за битка с „ неприятния оранжев човек “ (алегоричен израз за хлорохина) на цената на хиляди изгубени животи. Позор за тях.
Как работи хлорохинът?
По същия метод, както при маларията. Виждате ли, маларийният плазмодий е този дребен паразит, който влиза в алените кръвни кафези и стартира да се храни с хемоглобина като негов хранителен източник. Причината, поради която хлорохинът работи при малария, е същата причина, заради която той е ефикасен и против COVID-19 – и въпреки и да не е разбрана до дъно, се подозира, че заради свързването му с хемоглобина, той пречи на способността на вируса да поврежда хемоглобина. Същият механизъм, който пречи на маларийния плазмоди да доближи до хемоглобина и да го фрагментира, наподобява, се задейства и при среща с COVID-19 (който всъщност съставлява фрагменти от РНК в белтъчна обвивка) блокира свързването му с хемоглобина. На всичкото от горната страна хидроксихлорохинът (подобрено производно на познатия ни остарял хлорохин) намалява pH, което в допълнение пречи на репликацията на вируса. И по този начин, до момента в който не станат известни цялостните детайлности на този механизъм, цялата концепция за това евентуално лекуване което може да докара до поврат в лечението, главната цел си остава да се предотврати увреждането на хемоглобина, без значение дали се дължи на малария или на COVID-19.
Вече няма по какъв начин медиите и псевдо-лекарите, седящи на фотьойла в дребните си кули от слонова кост, да настояват „ Какви са тези нелепости, маларията е бактерия, COVID-19 е вирус, лекарството срещу бактерии не работи против вируси! “. Те в никакъв случай не са получили просветлението, че не е належащо лекарството да работи непосредствено върху патогена, с цел да бъде дейно. Понякога е задоволително просто да попречите на патогена да направи това, което прави на хемоглобина, без значение от употребяваното средство.
Както и да е, задоволително се сподели по въпроса. Какви са окончателните заключения до момента? Първо, спешността на респиратора би трябвало да бъде преразгледана още веднъж. Ако се слагат пациенти на респиратор, тъй като те влизат в кома и се нуждаят от механично обдишване, с цел да останат живи – добре. Дайте време на имунната им система да ги избави. Но в случай че са в схващане, будни, със непокътнати функционалности – просто поддържайте нараснал импорт на О2 (O2). Увеличете кислорода в случай че би трябвало. Ако вентилирането е неизбежно, направете го само че при ниско налягане и най-много висока кислородна централизация. Не им разкъсвайте белите дробове с най-много PEEP, тъй като ще нанесете повече щета на пациента, тъй като ще си мислите че лекувате, само че диагнозата няма да е вярна.
В идеалния случай действително лекуване в някаква степен постоянно би трябвало да се получи когато:
1. Инхибирате вирусния напредък и размножаване. Тук най-важна е комбинацията CHQ (хидроксихлорохин) + ZPAK (азитромицин) + ZINC (цинк) или други ретровирусни лечения, които са в развой на създаване. Колкото по-малко вируси – толкоз по-малко хемоглобин ще губи дейния си стоманен йон – толкоз по-малко увреждания и вреди.
2. Терапии, ориентирани към всеки с абнормен хемоглобин или погрешно функциониращи еритроцити – просто кръвопреливане. Каквото и да е, не познавам целия набор от благоприятни условия като широчина и обсег, тъй като не съм реаниматор-интезивен доктор. Но помислете в тази посока и лекувайте същинската болест. Ако решите да им дадете плазма с антитела, а те към този момент са в неприятно положение, помислете още веднъж и по-добре им прелейте КРЪВ с АНТИТЕЛА или най-малко кръв, последвана от плазма с антитела.
3. Сега, когато знаем повече за това по какъв начин работи този вирус и по какъв начин въздейства върху нашият организъм, пред нас ще се открие цяла гама от нови благоприятни условия. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ