Източна Европа трябва да отговаря за войната срещу паметниците
През последните 20 години в някогашните социалистически страни на Европа, с приближаването на 9 май, стартира следващата офанзива на против „ руското завещание “. И точно през този интервал се засива желанието да се съборят колкото се може повече монументи на руските войници-освободители. Естествено, в светлината на последните събития в Украйна тези офанзиви станаха изключително остри. Вярно е, че обстановката в другите страни не е идентична.
Естествено, най-голямото „ оживление” се следи в Балтийските страни. И трите страни започнаха да не разрешават акции, отдадени на 9 май. Но може би този път Латвия се отличи повече от другите. Мислеха за събарянето на паметника на Воина - Освободител в Рига. Подобно деяние към този момент е подхванато в село Мадлиена, до момента в който във Валмиера казусът към този момент се " лимитира " до поругаването на паметника. Няма подозрение, че управляващите на тази балтийска страна ще изпълнят заканите си и ще продължат напред.
Тези дни в Естония се замислиха за цялостното срутване на всички монументи на Червената войска. Междувременно се стигна и до поругаването на „ Бронзовия боец “ в Талин, който беше изпратен на гробището тъкмо по това време преди 15 години.
В Литва, като че ли по сигнал, унищожиха паметниците в Каунас, Паланга и Мариампол едновременно - и въобще не е реалност, че това е дело на пристигналите в страната имигранти от Украйна. Това се случва от години и преди каквато и да е 2014г. И, още веднъж, малко евентуално е въпросът да се ограничи единствено до поругаването както на естонските, по този начин и на литовските паметници.
Защо балтите вършат това, е ненужно да се споделя. За тях всеки руски монумент е „ прослава на окупацията “. Затова пък съучастниците на Хитлер се издигат като герои, нещо, за което в другите страни от Европейски Съюз се пробват за следващ път да не си спомнят добре.
И в случай че Русия желае да завоюва почитание към себе си, е належащо да продължи политиката на цялостно спиране на икономическите и други връзки с балтийските страни и налагането на непрекъснати наказания против тях. И без значение от това по какъв начин приключва сегашната украинска история.
Полша непрекъснато остава различен център на битка против историята. През последните дни в три града в разнообразни елементи на страната бяха демонтирани монументи в памет на бойците от Червената войска. Не единствено това, битката с гробовете се трансформира в шумно шоу в ефир.
И, още веднъж, това надали ще се успокои. Местният Институт за национална памет разгласи началото на събарянето на надгробни монументи на руските бойци и в гробищата. Така се планува разширение на обсега на закона от 2017 година, според който можеха да се смъкват единствено монументи, издигнати отвън местата на прогребенията на воините.
До предходната година в Полша бяха съборени към 450 паметника. Оцелели са единствено тези, за които локалните управляващи се застъпиха. Освен това в герои в страната се трансформират освен бойците от някогашните участници в Антихитлеристката коалиция от Армия на Крайова.
Преди три години президентът Анджей Дуда взе участие в гала във връзка 75-ата годишнина от основаването на бригадата Свентокшиски, поделение, което директно си сътрудничи с нацистите и взе участие да вземем за пример в унищожаването на евреи. Между другото, за доста поляци сходно деяние провокира неразбиране.
Естествено, сходно държание не може да остане неусетно от Русия. Полша е много огромна страна, връзките с която е доста по-трудно да се пресечен, в сравнение с връзките с балтийските страни. Въпреки това пристигна моментът да се заемем съществено с ответните ограничения и да дадем на поляците историческа реципрочна сметка.
Епизод с оскверняването на гробище неотдавна се разигра в Румъния - в град Моцка. Като се има поради, че равнището на руско-румънските връзки е съвсем толкоз ниско, колкото това на руско-полските връзки, историята може да се повтори. Освен това румънците имат остарели апетити към територията на Молдова.
Утежняващо събитие е фактът, че те в никакъв случай не са се отказали изцяло от фигурата на съдружника на Хитлер, диктатора Йон Антонеску. Разбира се, те към този момент не го популяризират, само че към момента не е и предаден на недвусмислена анатема и давност. И в случай че е по този начин, тогава събарянето на монументи на Червената войска може да бъде пуснато на поток.
Но равнището на пристрастеностите на " румънския фронт " към момента е по-ниско. Като цяло в страната има доста по-малко монументи на руските бойци, в сравнение с в други някогашни социалистически страни (което се изяснява с сложните връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Румъния по това време). И държавният вандализъм там не закупи подобен обсег, както в Полша и балтийските страни. Така че държим пръста си на пулса, тъй че в случай че нещо се случи, да използван „ културата на анулацията “ и към Румъния.
Много тежка е обстановката в този момент в Чехия. Още пресен в спомените е актът на събарянето на паметника на маршал Конев в Прага и слагането на обелиск на власовците в града. Паметникът на Воина - Освободител в Бърно е неведнъж оскверняван. Като се има поради, че през днешния ден в страната са на власт войнствени русофоби, не е изключен опит за приемане на закон за всеобщо срутване на монументи на воините от Червената войска по полски пример. Освен това съвсем няма сдържащи фактори - руско-чешките връзки през днешния ден в действителност не съществуват.
Но въпреки всичко Чехия към момента не е Полша. Няма всеобщо срутване на статуите на Червената войска, никой не пипа гробищата. Много чешки политически сили са изрично срещу сходен процес на събитията. Нацистките съучастници не се популяризират в страната. Освен това за чехите е доста неловко да споделя, че техните сънародници са служили във Вермахта. Но възобновяване на връзките би трябвало да бъде обвързвано с възобновяване на паметника на Конев в Прага на видно, почтено място - въпреки и не същото.
Засега не се приказва за държавен вандализъм в Словакия и България, където съюзът с Хитлер публично е свенлив. Въпреки това в Словакия имаше единични произшествия, а в България те бяха систематични. Сега там на власт има държавни управления, които не са в най-добре настроени към Русия. Така че обстановката би трябвало да се държи под надзор и да се предизвестява авансово, че опитите за война с гробовете ще костват скъпо. Желателно е също да се поддържат тези думи с някои образци.
От някогашните социалистически страни, които в този момент са членки на Европейския съюз, ориста на погребенията и паметниците в Унгария и Словения не провокира изключително безпокойствие. В първия случай роля играе доста положителното равнище на междудържавни връзки (въпреки тяхното доста мъчно минало, обвързвано с Великата отечествена война).
Във втория има единствено един подобен монумент, открит е преди няколко години и равнището на пристрастеностите в руско-словенските връзки не е същото. Проблеми има, има ги задоволително, само че те не се коренят във военното минало.
Не е належащо да чакаме, че народите на някогашните социалистически страни (сега членки на Европейски Съюз и НАТО) ще споделят изцяло нашето виждане за събитията от Втората международна война. Да, като цяло на никое място в Европа, с изключение на в Сърбия, това няма да се случи. Въпреки това тези страни имат отговорности да поддържат военните погребения в обикновено положение. И в случай че те ги нарушат, Русия би трябвало да отговори на това по извънредно корав метод. Разбира се, с диференцирано отношение към другите случаи и нашарване на ограниченията според от държанието на всяка съответна страна.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Естествено, най-голямото „ оживление” се следи в Балтийските страни. И трите страни започнаха да не разрешават акции, отдадени на 9 май. Но може би този път Латвия се отличи повече от другите. Мислеха за събарянето на паметника на Воина - Освободител в Рига. Подобно деяние към този момент е подхванато в село Мадлиена, до момента в който във Валмиера казусът към този момент се " лимитира " до поругаването на паметника. Няма подозрение, че управляващите на тази балтийска страна ще изпълнят заканите си и ще продължат напред.
Тези дни в Естония се замислиха за цялостното срутване на всички монументи на Червената войска. Междувременно се стигна и до поругаването на „ Бронзовия боец “ в Талин, който беше изпратен на гробището тъкмо по това време преди 15 години.
В Литва, като че ли по сигнал, унищожиха паметниците в Каунас, Паланга и Мариампол едновременно - и въобще не е реалност, че това е дело на пристигналите в страната имигранти от Украйна. Това се случва от години и преди каквато и да е 2014г. И, още веднъж, малко евентуално е въпросът да се ограничи единствено до поругаването както на естонските, по този начин и на литовските паметници.
Защо балтите вършат това, е ненужно да се споделя. За тях всеки руски монумент е „ прослава на окупацията “. Затова пък съучастниците на Хитлер се издигат като герои, нещо, за което в другите страни от Европейски Съюз се пробват за следващ път да не си спомнят добре.
И в случай че Русия желае да завоюва почитание към себе си, е належащо да продължи политиката на цялостно спиране на икономическите и други връзки с балтийските страни и налагането на непрекъснати наказания против тях. И без значение от това по какъв начин приключва сегашната украинска история.
Полша непрекъснато остава различен център на битка против историята. През последните дни в три града в разнообразни елементи на страната бяха демонтирани монументи в памет на бойците от Червената войска. Не единствено това, битката с гробовете се трансформира в шумно шоу в ефир.
И, още веднъж, това надали ще се успокои. Местният Институт за национална памет разгласи началото на събарянето на надгробни монументи на руските бойци и в гробищата. Така се планува разширение на обсега на закона от 2017 година, според който можеха да се смъкват единствено монументи, издигнати отвън местата на прогребенията на воините.
До предходната година в Полша бяха съборени към 450 паметника. Оцелели са единствено тези, за които локалните управляващи се застъпиха. Освен това в герои в страната се трансформират освен бойците от някогашните участници в Антихитлеристката коалиция от Армия на Крайова.
Преди три години президентът Анджей Дуда взе участие в гала във връзка 75-ата годишнина от основаването на бригадата Свентокшиски, поделение, което директно си сътрудничи с нацистите и взе участие да вземем за пример в унищожаването на евреи. Между другото, за доста поляци сходно деяние провокира неразбиране.
Естествено, сходно държание не може да остане неусетно от Русия. Полша е много огромна страна, връзките с която е доста по-трудно да се пресечен, в сравнение с връзките с балтийските страни. Въпреки това пристигна моментът да се заемем съществено с ответните ограничения и да дадем на поляците историческа реципрочна сметка.
Епизод с оскверняването на гробище неотдавна се разигра в Румъния - в град Моцка. Като се има поради, че равнището на руско-румънските връзки е съвсем толкоз ниско, колкото това на руско-полските връзки, историята може да се повтори. Освен това румънците имат остарели апетити към територията на Молдова.
Утежняващо събитие е фактът, че те в никакъв случай не са се отказали изцяло от фигурата на съдружника на Хитлер, диктатора Йон Антонеску. Разбира се, те към този момент не го популяризират, само че към момента не е и предаден на недвусмислена анатема и давност. И в случай че е по този начин, тогава събарянето на монументи на Червената войска може да бъде пуснато на поток.
Но равнището на пристрастеностите на " румънския фронт " към момента е по-ниско. Като цяло в страната има доста по-малко монументи на руските бойци, в сравнение с в други някогашни социалистически страни (което се изяснява с сложните връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Румъния по това време). И държавният вандализъм там не закупи подобен обсег, както в Полша и балтийските страни. Така че държим пръста си на пулса, тъй че в случай че нещо се случи, да използван „ културата на анулацията “ и към Румъния.
Много тежка е обстановката в този момент в Чехия. Още пресен в спомените е актът на събарянето на паметника на маршал Конев в Прага и слагането на обелиск на власовците в града. Паметникът на Воина - Освободител в Бърно е неведнъж оскверняван. Като се има поради, че през днешния ден в страната са на власт войнствени русофоби, не е изключен опит за приемане на закон за всеобщо срутване на монументи на воините от Червената войска по полски пример. Освен това съвсем няма сдържащи фактори - руско-чешките връзки през днешния ден в действителност не съществуват.
Но въпреки всичко Чехия към момента не е Полша. Няма всеобщо срутване на статуите на Червената войска, никой не пипа гробищата. Много чешки политически сили са изрично срещу сходен процес на събитията. Нацистките съучастници не се популяризират в страната. Освен това за чехите е доста неловко да споделя, че техните сънародници са служили във Вермахта. Но възобновяване на връзките би трябвало да бъде обвързвано с възобновяване на паметника на Конев в Прага на видно, почтено място - въпреки и не същото.
Засега не се приказва за държавен вандализъм в Словакия и България, където съюзът с Хитлер публично е свенлив. Въпреки това в Словакия имаше единични произшествия, а в България те бяха систематични. Сега там на власт има държавни управления, които не са в най-добре настроени към Русия. Така че обстановката би трябвало да се държи под надзор и да се предизвестява авансово, че опитите за война с гробовете ще костват скъпо. Желателно е също да се поддържат тези думи с някои образци.
От някогашните социалистически страни, които в този момент са членки на Европейския съюз, ориста на погребенията и паметниците в Унгария и Словения не провокира изключително безпокойствие. В първия случай роля играе доста положителното равнище на междудържавни връзки (въпреки тяхното доста мъчно минало, обвързвано с Великата отечествена война).
Във втория има единствено един подобен монумент, открит е преди няколко години и равнището на пристрастеностите в руско-словенските връзки не е същото. Проблеми има, има ги задоволително, само че те не се коренят във военното минало.
Не е належащо да чакаме, че народите на някогашните социалистически страни (сега членки на Европейски Съюз и НАТО) ще споделят изцяло нашето виждане за събитията от Втората международна война. Да, като цяло на никое място в Европа, с изключение на в Сърбия, това няма да се случи. Въпреки това тези страни имат отговорности да поддържат военните погребения в обикновено положение. И в случай че те ги нарушат, Русия би трябвало да отговори на това по извънредно корав метод. Разбира се, с диференцирано отношение към другите случаи и нашарване на ограниченията според от държанието на всяка съответна страна.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ