Популизмът завладява Европа
През последните 20 години поддръжката за популистките партии в Европа се е нараснала повече от три пъти, осигурявайки задоволително гласове, тъй че тези обединения да нареждат своите водачи на държавни постове в 11 страни и подлагайки под тестване открития политически ред на Стария континент.
Това демонстрират резултатите от изследване на " Гардиън ", извършено в съдействието с 30 изявени политолози. Проучването е осъществено по план на Университета в Амстердам и обгръща интервала от 1998 година до през днешния ден.
Изследването демонстрира непрекъснат напредък на поддръжката на популистките партии в Европа, изключително в дясното политическо пространство, на база на провежданите парламентарни избори в 31 европейски страни в посочения интервал.
Данни от изследването сочат, че от 1998 година насам популистките придвижвания в Европа бележат непрекъснат напредък. Преди две десетилетия популистките партии на континента са били най-вече незначителни политически сили, представляващи едвам 7% от европейските гласоподаватели. На последните национални избори обаче един от всеки четири гласа е отишъл аз популистка партия, написа изданието.
" Не толкоз от дълго време популизмът беше феномен на политическата външна страна ", съобщи Матайс Родойн от Университета в Амстердам, който е началник на изследователския план.
" Днес популизмът става все по-широко публикуван - някои от най-важните политически събития като референдума за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп не могат да бъдат разбрани, в случай че не вземем поради възхода на популизма... Почвата за развиването на популизма става все по-благородна, а популистките партии стават все по-способни да жънат триумфа от това ", пояснява Родойн.
Привържениците на популизма споделят, че пазят елементарния човек против непознати ползи, от което следвало, че те тези партии са жизненоважни за демократичните процеси в страните.
Критиците обаче са на мнение, че популистите на власт постоянно подкопават демократичните устои, без значение дали посредством подриване на медиите и правосъдната власт или посредством потъпкване на правата на малцинствата.
Констатациите от изследването идват шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент, а съгласно някои анализатори е допустимо на тези избори десните популисти да седнат на рекордно доста евродепутатски места.
Проучването разкрива другите развои на десните популистки придвижвания като това на премиера на Унгария Виктор Орбан и вицепремиера на Италия Матео Салвини, които означават максимален триумф през последните години. Изследва се и пътят на популистите в лявото политическо пространство, които бързо се разраснаха след финансовата рецесия, само че не съумяха да намерят място в друго държавно управление, с изключение на гръцкото, написа още " Гардиън ".
Проектът разполага с виртуална карта на европейските страни, които вземат участие в изследването, измежду които е и България. На база на националните избори в тези страни на картата е обрисуван възходът на популистките партии за интервала от 1998 - 2018 година.
Картата демонстрира по какъв начин популизмът колкото да проблясва в края на 90-те години. След 2000 година обаче популистите трайно се настаняват в страни от Източна Европа, а след финансовата рецесия те към този момент са фактор и в Западна Европа.
Според изследването Европа надалеч не се изправя сама пред това предизвикателство - то превзема елементи от изпълнителната власт в пет от най-големите демокрации в света - Индия, Съединени американски щати, Бразилия, Мексико и Филипините, осведоми " Гардиън ".
Популизмът в Европа се завръща в продължение на няколко десетилетия. Пример - крайно-дясната Партия на свободата на Австрия, която е учредена през 1956 година от някогашен нацист. На изборите през 1994 година партията печели повече от 20% от гласовете в страната. Днес тя е част от ръководещата коалиция в Австрия.
През 90-те години на предишния век популистките партии се радваха на триумф и в Норвегия, Швейцария и Италия. В началото на новия век популистки хрумвания и техните последователи започнаха да заливат и страни като Холандия, Франция, Унгария и Полша.
Събития като международната финансова рецесия от 2008 година и бежанската рецесия през 2015 година в Европа направиха разпространяването на популистките партии лавинообразно.
Антиаскетичната политика на гръцката СИРИЗА ѝ завоюва първо 27%, а след това 36% от гласоподавателите в страната.
Партията за самостоятелност на Англия (ЮКИП) принуди хората на Острова да гласоподават за Брекзит.
След татко си, Марин Льо Пен стана втора на президентските избори във Франция, спечелвайки 33% от гласовете.
Антиимиграционната политика на партията Алтернатива за Германия я трансформира в първата крайно-дясна политическа групировка от Втората международна война насам, която влиза във всеки Бундестаг, а в този момент има над 90 места в законодателния орган (94 места).
В Италия крайнодясната партия " Лига " на Матео Салвини и обявяващото се за промяна на системата Движение " Пет звезди " на Луиджи ди Майо събраха близо 50% от вота на гласоподавателите.
Фидес на Виктор Орбан в Унгария удари 49% от гласовете.
А крайно-дясната партия " Шведски демократи " увеличи гласоподавателите си до 17.5%.
Според проучването левите популисти са надалеч по-малко и несполучливи от консерваторите.
Клаудия Алварес, доцент в Университета Лусофона в Лисабон, която обаче не взе участие в екипа на изследователския план на " Гардиън ", разяснява, че триумфът на политиците популисти е обвързван със способността им да убеждават аудиторията, че не принадлежат към обичайна политическа система. " Като такива, те се подреждат паралелно до елементарните хора, доколкото нито те, нито хората принадлежат към " корумпирания " хайлайф ", изяснява Алварес.
По думите ѝ възходът на обществените медии играе основна роля за популистката вълна, тъй като алгоритмичният им модел възнаграждава и промотира спорните послания на популистите. " Гневът, който популистките политически партии съумяват да канализират, се зарежда от изявленията в обществените медии, тъй като самите обществени медии са мощно проницаеми при разпространяването на страсти. Крайният резултат е все по-нарастваща популяризация на политическия и журналистически дискурс ", добавя Алварес.
Източник:
Карта на популисткия избор в Европа през 2018 година
Както към този момент стана ясно, България е една от страните, които попадат в проучването. Страната ни попада в цифровата карта, която обрисува възхода на популистките партии за интервала от 1998 -2018 година. Картата демонстрира в проценти дяловете на вота за популистките обединения в другите страни, като скалата е разграничена през 10-процентов период (0-10%, 10-20%, 20-30%, 30-40%, 40%+).
Спрямо проучването на " Гардиън " през 1998, 1999 и 2000 година в България не е имало популистки избор. През 2001 година обаче страната ни внезапно става отличник по този индикатор измежду всички участващи в проучването страни с над 40% избор за популистки партии. Положението се резервира на същото равнище и през идващите 3 години - 2002, 2003 и 2004 година.
През 2005 година изследването на " Гардиън " за България записва спад, регистрират се сред 20 и 30% популисткия избор у нас. Тези стойности се резервират до 2008 година, в това число.
През 2009 година България още веднъж влиза в най-крайната рубрика с над 40% избор за популистки политически партии. От 2009 година до през днешния ден, 2018 година, България остава с популистки избор над 40%.
България участва и в графика на политическия набор на популистките партии. В изследването са включени пет родни политически обединения, показани от ляво надясно:
" Атака " - партията е позиционирана в център-дясно, само че въпреки всичко най-ляво от всички български политически обединения. 2005 година партията записва 8.14% избор, през 2009 година - 9.36%, през 2013 година - 7.23%, през 2014 година - 4.52%, през 2017 година - в " Обединени патриоти ".
Национална движение „Симеон Втори" - партията е позиционирана по-дясно в политическия набор. През 2001 година партията печели 42.74% от вота на българите, през 2005 година - 19.88%, през 2009 година - 3.02%.
ГЕРБ - партията е позиционирана още по-надясно. През 2009 година ГЕРБ печелят 39.72% от вота на българите, през 2013 година - 30.53%, през 2014 година - 32.67%, през 2017 година - 33.54%.
Ред, правда и правдивост - през 2009 година печелят 4.13%, а през 2013 година - 1.67%.
Патриоти:
- НФСБ - през 2013 година печелят 3.70%;
- " Патриотичен фронт " (НФСБ, ВМРО-БНД) - през 2014 година печелят 7.28%;
- " Обединени патриоти " (НФСБ-ВМРО- " Атака " ) - през 2017 година печелят 9.31%.
Това демонстрират резултатите от изследване на " Гардиън ", извършено в съдействието с 30 изявени политолози. Проучването е осъществено по план на Университета в Амстердам и обгръща интервала от 1998 година до през днешния ден.
Изследването демонстрира непрекъснат напредък на поддръжката на популистките партии в Европа, изключително в дясното политическо пространство, на база на провежданите парламентарни избори в 31 европейски страни в посочения интервал.
Данни от изследването сочат, че от 1998 година насам популистките придвижвания в Европа бележат непрекъснат напредък. Преди две десетилетия популистките партии на континента са били най-вече незначителни политически сили, представляващи едвам 7% от европейските гласоподаватели. На последните национални избори обаче един от всеки четири гласа е отишъл аз популистка партия, написа изданието.
" Не толкоз от дълго време популизмът беше феномен на политическата външна страна ", съобщи Матайс Родойн от Университета в Амстердам, който е началник на изследователския план.
" Днес популизмът става все по-широко публикуван - някои от най-важните политически събития като референдума за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп не могат да бъдат разбрани, в случай че не вземем поради възхода на популизма... Почвата за развиването на популизма става все по-благородна, а популистките партии стават все по-способни да жънат триумфа от това ", пояснява Родойн.
Привържениците на популизма споделят, че пазят елементарния човек против непознати ползи, от което следвало, че те тези партии са жизненоважни за демократичните процеси в страните.
Критиците обаче са на мнение, че популистите на власт постоянно подкопават демократичните устои, без значение дали посредством подриване на медиите и правосъдната власт или посредством потъпкване на правата на малцинствата.
Констатациите от изследването идват шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент, а съгласно някои анализатори е допустимо на тези избори десните популисти да седнат на рекордно доста евродепутатски места.
Проучването разкрива другите развои на десните популистки придвижвания като това на премиера на Унгария Виктор Орбан и вицепремиера на Италия Матео Салвини, които означават максимален триумф през последните години. Изследва се и пътят на популистите в лявото политическо пространство, които бързо се разраснаха след финансовата рецесия, само че не съумяха да намерят място в друго държавно управление, с изключение на гръцкото, написа още " Гардиън ".
Проектът разполага с виртуална карта на европейските страни, които вземат участие в изследването, измежду които е и България. На база на националните избори в тези страни на картата е обрисуван възходът на популистките партии за интервала от 1998 - 2018 година.
Картата демонстрира по какъв начин популизмът колкото да проблясва в края на 90-те години. След 2000 година обаче популистите трайно се настаняват в страни от Източна Европа, а след финансовата рецесия те към този момент са фактор и в Западна Европа.
Според изследването Европа надалеч не се изправя сама пред това предизвикателство - то превзема елементи от изпълнителната власт в пет от най-големите демокрации в света - Индия, Съединени американски щати, Бразилия, Мексико и Филипините, осведоми " Гардиън ".
Популизмът в Европа се завръща в продължение на няколко десетилетия. Пример - крайно-дясната Партия на свободата на Австрия, която е учредена през 1956 година от някогашен нацист. На изборите през 1994 година партията печели повече от 20% от гласовете в страната. Днес тя е част от ръководещата коалиция в Австрия.
През 90-те години на предишния век популистките партии се радваха на триумф и в Норвегия, Швейцария и Италия. В началото на новия век популистки хрумвания и техните последователи започнаха да заливат и страни като Холандия, Франция, Унгария и Полша.
Събития като международната финансова рецесия от 2008 година и бежанската рецесия през 2015 година в Европа направиха разпространяването на популистките партии лавинообразно.
Антиаскетичната политика на гръцката СИРИЗА ѝ завоюва първо 27%, а след това 36% от гласоподавателите в страната.
Партията за самостоятелност на Англия (ЮКИП) принуди хората на Острова да гласоподават за Брекзит.
След татко си, Марин Льо Пен стана втора на президентските избори във Франция, спечелвайки 33% от гласовете.
Антиимиграционната политика на партията Алтернатива за Германия я трансформира в първата крайно-дясна политическа групировка от Втората международна война насам, която влиза във всеки Бундестаг, а в този момент има над 90 места в законодателния орган (94 места).
В Италия крайнодясната партия " Лига " на Матео Салвини и обявяващото се за промяна на системата Движение " Пет звезди " на Луиджи ди Майо събраха близо 50% от вота на гласоподавателите.
Фидес на Виктор Орбан в Унгария удари 49% от гласовете.
А крайно-дясната партия " Шведски демократи " увеличи гласоподавателите си до 17.5%.
Според проучването левите популисти са надалеч по-малко и несполучливи от консерваторите.
Клаудия Алварес, доцент в Университета Лусофона в Лисабон, която обаче не взе участие в екипа на изследователския план на " Гардиън ", разяснява, че триумфът на политиците популисти е обвързван със способността им да убеждават аудиторията, че не принадлежат към обичайна политическа система. " Като такива, те се подреждат паралелно до елементарните хора, доколкото нито те, нито хората принадлежат към " корумпирания " хайлайф ", изяснява Алварес.
По думите ѝ възходът на обществените медии играе основна роля за популистката вълна, тъй като алгоритмичният им модел възнаграждава и промотира спорните послания на популистите. " Гневът, който популистките политически партии съумяват да канализират, се зарежда от изявленията в обществените медии, тъй като самите обществени медии са мощно проницаеми при разпространяването на страсти. Крайният резултат е все по-нарастваща популяризация на политическия и журналистически дискурс ", добавя Алварес.
Източник:
Карта на популисткия избор в Европа през 2018 година
Както към този момент стана ясно, България е една от страните, които попадат в проучването. Страната ни попада в цифровата карта, която обрисува възхода на популистките партии за интервала от 1998 -2018 година. Картата демонстрира в проценти дяловете на вота за популистките обединения в другите страни, като скалата е разграничена през 10-процентов период (0-10%, 10-20%, 20-30%, 30-40%, 40%+).
Спрямо проучването на " Гардиън " през 1998, 1999 и 2000 година в България не е имало популистки избор. През 2001 година обаче страната ни внезапно става отличник по този индикатор измежду всички участващи в проучването страни с над 40% избор за популистки партии. Положението се резервира на същото равнище и през идващите 3 години - 2002, 2003 и 2004 година.
През 2005 година изследването на " Гардиън " за България записва спад, регистрират се сред 20 и 30% популисткия избор у нас. Тези стойности се резервират до 2008 година, в това число.
През 2009 година България още веднъж влиза в най-крайната рубрика с над 40% избор за популистки политически партии. От 2009 година до през днешния ден, 2018 година, България остава с популистки избор над 40%.
България участва и в графика на политическия набор на популистките партии. В изследването са включени пет родни политически обединения, показани от ляво надясно:
" Атака " - партията е позиционирана в център-дясно, само че въпреки всичко най-ляво от всички български политически обединения. 2005 година партията записва 8.14% избор, през 2009 година - 9.36%, през 2013 година - 7.23%, през 2014 година - 4.52%, през 2017 година - в " Обединени патриоти ".
Национална движение „Симеон Втори" - партията е позиционирана по-дясно в политическия набор. През 2001 година партията печели 42.74% от вота на българите, през 2005 година - 19.88%, през 2009 година - 3.02%.
ГЕРБ - партията е позиционирана още по-надясно. През 2009 година ГЕРБ печелят 39.72% от вота на българите, през 2013 година - 30.53%, през 2014 година - 32.67%, през 2017 година - 33.54%.
Ред, правда и правдивост - през 2009 година печелят 4.13%, а през 2013 година - 1.67%.
Патриоти:
- НФСБ - през 2013 година печелят 3.70%;
- " Патриотичен фронт " (НФСБ, ВМРО-БНД) - през 2014 година печелят 7.28%;
- " Обединени патриоти " (НФСБ-ВМРО- " Атака " ) - през 2017 година печелят 9.31%.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ