Горещите вълни застрашават риби и птици по Черноморието
През последните 12 месеца междинните световни температури са били най-топлите в историята. Текущата година, съгласно предварителните прогнози, може да стане най-горещата в историята.
А у нас единствено след дни ще се организира научна конференция на тематика “Климатични опасности в Черноморския район ”. Горещите талази трансформират екосистемите, застрашени са риби и птици.
Кирил Жеглев е потомствен риболовец от Несебър. Той е наясно, че топлото време оказа въздействие върху придвижването на рибите в Черно море. А нахлуването на топли подводни течения оказва голямо въздействие на дънните риби.
" Повишената температура на морската вода значи по-малко О2. Рибите напущат съответните региони там където има по-висока температура и търсят по-хладни води където са по-богати на О2. И това за нас е неподходящ миг тъй като рибите просто напущат нашите полета ", споделя той.
Рибарите помнят по какъв начин през годините, когато цели популации типове риби са се изтеглили от нашето крайбрежие или са идвали на богати пасажи. Обменът на информация от турските, румънски и украински сътрудници свидетелства за същото.
" Проблемът е в придънните пластове. А от един месец доминират източни и североизточни ветрове и течения. Те носят топла вода. За да се възобновят тези пластове вода, би трябвало да духат западни, северозападни, югозападни ветрове, т.е. от брега. Попчета, писии, калкани, даже цацата в това число, те търсят студена вода ", изясни рибарят.
Тази циркулация на водата обаче води до гибел на придънните риби, само че не поради замърсяване от човешка активност, а поради термичните процеси. Този резултат може да се получи и през зимата, когато топлолюбивите види като сафрид, чернокоп и лефер бъдат застигнати от студени морски течения.
" От Турция идват много паламудчета. Което персонално за мен и за сътрудниците, които се занимаваме с цаца, не е добре сега. Това не е натурален развой. Прекалено рано е, просто с един месец напред ", счита Жеглев.
България ще бъде наранена от горещи талази все по-често и мощно, считат учените. Според доктор Зорница Спасова морските горещи талази могат да имат опостушително влияние върху фауната и флората и да доведат до всеобща гибел, защото всмукват въглеродния диоксид.
" За последните 40 години междинната скорост на увеличената температура на повърхностните пластове на Черно море е 0,65 градуса на десетилетие. А сред 84-90% от всички морски горещи талази е открито, че са свързани с антропогенното изменение на климата. Към момента честотата на морските горещи талази спрямо преди 100 години е повишена с 50% и се чака до края на века да нарасне четирикратно или даже осемкратно. В взаимозависимост от това дали ще се реализира оптимистичен или скептичен сюжет на стопляне ", акцентира тя.
Над Бургас и бургаските влажни зони минава пътят на птиците Виа Понтика, който директно се въздейства от въздушните течения и климатичните промени, свързани с влажните зони. Промени се следят и при доста типове птици, които се хранят с риба. У нас към този момент се настани топлолюбивият тип фламинго, а някои типове зимуващи птици идват с по-малки числености у нас, оставайки на север. За някои пернати световното стопляне е предизвикателство за оцеляването им, като да вземем за пример кукувицата. Видът мигрира от Африка и постоянно стопира до средиземноморските острови с цел да се храни с гъсеници.
" Тези гъсеници, поради световното стопляне, към този момент са пеперуди и за тях е предизвикателство да оцелеят. Идвайки към този момент у нас, някои типовете към този момент по-рано са загнездили. Знаете, че при кукувицата се следи гнездови паразитизъм. Тоест тя снася яйцето си в непознато гнездо за там да бъде отгледано дребното. А идвайки у нас, към този момент намира дребни в гнездата на сивата овесарка, а не яйца. И по същия метод е изправена пред предизвикателство, което мъчно би могла за няколко години да се научи малко по-рано да потегля от Африка ", означи Радослав Молдовански – орнитолог в Българско дружество за защита на птиците.
Затоплянето на морската вода, изпаренията, влажността на въздуха и всички промени, които през последните години изместиха България от умерения климат към субтропичен, оказват въздействие и на земеделските култури. Пшеницата към този момент зрее по-рано, жътвата също е по-рано, а у нас сполучливо вирее маслина. Някои промени обаче не просто тревожат учените, а изправят човечеството на прага на нови естествени опасности и рискове.