Финансист: Какво избирате – здраве или пестициди? Европа се оплете тотално!
През последната седмица по всички медии това е главната тематика, дори измести и новините от Украйна и Близкия изток. Преди да изложа тезата си за протичащото се, бих желал да поясня, че 1/3 от европейския бюджет отива за субсидиране на земеделието при изискване, че то обезпечава 1,4% от брутния артикул на Европейски Съюз. Ще кажете, че това е стратегически бранш със степен на значителност като част от европейската система за сигурност и тези средства са безусловно нужни. Това написа финансистът Бисер Манолов.
Това е тъкмо по този начин, само че и в същото време прекомерно надалеч от " аграрния звук “ по улиците на европейските градове, който твърди, че секторът е недофинансиран! Категорично – НЕ! Българските земеделци за 2023 година са получили близо 3 милиарда лева директни субсидии. Има ли различен бранш в страната с толкоз огромна държавна (европейска) поддръжка? Не, несъмнено.
Въпроси
Ще ми се да слага няколко въпроса, които са противоположната страна на монетата, за които всички знаят, само че никой не приказва обществено в изискванията на земеделските протести:
1. Дали протестиращите животновъди са осведомени с бизнеса по транспорт на едни и същи животни от плантация във плантация за приемане на европейски дотации?
2. Дали има човек, от по този начин наречените " зърнари “, който да не знае за схемите със зърното от държавния запас в " богоизбрани зърнобази “?
3. Дали не знаят протестиращите, че съгласно отчетите на ОЛАФ, България е измежду европейските " водачи “ по злоупотреби със аграрни средства?
4. Как ще си обяснят претенциите на протестиращите взаимно животновъди и зърнопроизводители, като първите желаят по-ниски цени на фуража, а вторите по-високи изкупни цени на продукцията им?
Въпросите са прекалено много, само че ще се огранича до горепосочените.
В България има десетки аграрни браншови организации и асоциации и всички от тях най-вече се борят за " по-добри “ цени, под което схващат повече държавна поддръжка. Разбира се, че сега земеделците роптаят и срещу по този начин наречената " зелена политика “ в Европа. Става въпрос най-много за потреблението на пестициди и въглеродните излъчвания (земеделието е отговорно за 10% от годишните въглеродни излъчвания в Европа).
Политиците в Брюксел тотално се поддадоха на натиска, дори Урсула фон дер Лайен изиска напълно да изтегли регламента за понижаване на пестицидите на половина до 2030 година Добре де, всички знаем за безспорните изгоди от потреблението на пестицидите, само че те напълно не са безвредни за човешкото здраве. В световен проект над 1 милион индивида умират заради болести свързани с несъразмерното потребление на пестициди. Това е публична информация.
Принос
Трябва да отбележим, че земеделието създава под 4% от Брутният вътрешен продукт на България. Броят на хората, които работят в този бранш, са под 6% от всички работещи. Безспорно това е извънредно значим бранш, само че както виждаме приносът му към Брутният вътрешен продукт на страната е, меко казано, прекомерно сдържан. Известен факт е и, че при зърнопроизводителите 10% от тях получават 90% от европейските дотации. В този ред на мисли няма по какъв начин да се направи извода, че това е типично фамилен бизнес.
Начинът на разпределяне на европейските дотации е изрично циничен. Той подтиква само размера на обработваемата земя и броя на животните, а не качеството на продукцията и тъкмо този метод основава структури от вида " аграрни франкенщайн “. Пирамидата по финансиране би трябвало да се обърне. Най-големи дотации би трябвало да получават най-малките стопанства. Това е бил и смисълът на аграрната промяна в доста европейски страни в средата на предишния век, която в следствие се изражда.
Ефективност
Прави усещания още един значим факт - след 2021 година родното произвеждане на плодове и зеленчуци се стабилизира, колкото и необичайно да звучи това. Същото е и ситуацията при животновъдите. Колкото и парадоксално да звучи, както намекнах посредством въпросите при започване на публикацията, колкото са по-ниски цените на зърното, респективно на фуража, толкоз повече това усъвършенства успеваемостта на животновъдите. Има безусловно същият абсурд и сред ползите на производителите на слънчоглед и производителите на олио – първите имат интерес от високи цени на слънчогледа, а вторите от по-ниски. Направих информация в уеб страницата на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България и е много необичайно да се види, че там не членува нито един производител на слънчоглед, дори ги няма и в листата на асоциираните членове. Какво имам поради? В земеделието има прекалено много проблеми, които могат да бъда решени по хоризонтала на равнище браншови организации, защото приказваме най-много за разлики във връзка с цената на селскостопанската продукция. Видимо обаче е, че такива диалози няма. Спомняте ли си за рецесията с украинския слънчоглед?
Политика
Европа се оплете тотално във връзка с земеделската си политика. Прекомерните държавни тласъци, в който и да е бранш, рано или късно основават антагонистични несъгласия. Я си представете, че на междинния европеец му бъде заложен въпросът: " Какво избирате – здраве или пестициди? “. Това не е поземлен популизъм, а действителният живот. Просто земеделците са най-шумни сега, само че. Както знаем политиците не вземат решение проблеми, а си купуват само време, с цел да ръководят, предава " Телеграф ".
Това е тъкмо по този начин, само че и в същото време прекомерно надалеч от " аграрния звук “ по улиците на европейските градове, който твърди, че секторът е недофинансиран! Категорично – НЕ! Българските земеделци за 2023 година са получили близо 3 милиарда лева директни субсидии. Има ли различен бранш в страната с толкоз огромна държавна (европейска) поддръжка? Не, несъмнено.
Въпроси
Ще ми се да слага няколко въпроса, които са противоположната страна на монетата, за които всички знаят, само че никой не приказва обществено в изискванията на земеделските протести:
1. Дали протестиращите животновъди са осведомени с бизнеса по транспорт на едни и същи животни от плантация във плантация за приемане на европейски дотации?
2. Дали има човек, от по този начин наречените " зърнари “, който да не знае за схемите със зърното от държавния запас в " богоизбрани зърнобази “?
3. Дали не знаят протестиращите, че съгласно отчетите на ОЛАФ, България е измежду европейските " водачи “ по злоупотреби със аграрни средства?
4. Как ще си обяснят претенциите на протестиращите взаимно животновъди и зърнопроизводители, като първите желаят по-ниски цени на фуража, а вторите по-високи изкупни цени на продукцията им?
Въпросите са прекалено много, само че ще се огранича до горепосочените.
В България има десетки аграрни браншови организации и асоциации и всички от тях най-вече се борят за " по-добри “ цени, под което схващат повече държавна поддръжка. Разбира се, че сега земеделците роптаят и срещу по този начин наречената " зелена политика “ в Европа. Става въпрос най-много за потреблението на пестициди и въглеродните излъчвания (земеделието е отговорно за 10% от годишните въглеродни излъчвания в Европа).
Политиците в Брюксел тотално се поддадоха на натиска, дори Урсула фон дер Лайен изиска напълно да изтегли регламента за понижаване на пестицидите на половина до 2030 година Добре де, всички знаем за безспорните изгоди от потреблението на пестицидите, само че те напълно не са безвредни за човешкото здраве. В световен проект над 1 милион индивида умират заради болести свързани с несъразмерното потребление на пестициди. Това е публична информация.
Принос
Трябва да отбележим, че земеделието създава под 4% от Брутният вътрешен продукт на България. Броят на хората, които работят в този бранш, са под 6% от всички работещи. Безспорно това е извънредно значим бранш, само че както виждаме приносът му към Брутният вътрешен продукт на страната е, меко казано, прекомерно сдържан. Известен факт е и, че при зърнопроизводителите 10% от тях получават 90% от европейските дотации. В този ред на мисли няма по какъв начин да се направи извода, че това е типично фамилен бизнес.
Начинът на разпределяне на европейските дотации е изрично циничен. Той подтиква само размера на обработваемата земя и броя на животните, а не качеството на продукцията и тъкмо този метод основава структури от вида " аграрни франкенщайн “. Пирамидата по финансиране би трябвало да се обърне. Най-големи дотации би трябвало да получават най-малките стопанства. Това е бил и смисълът на аграрната промяна в доста европейски страни в средата на предишния век, която в следствие се изражда.
Ефективност
Прави усещания още един значим факт - след 2021 година родното произвеждане на плодове и зеленчуци се стабилизира, колкото и необичайно да звучи това. Същото е и ситуацията при животновъдите. Колкото и парадоксално да звучи, както намекнах посредством въпросите при започване на публикацията, колкото са по-ниски цените на зърното, респективно на фуража, толкоз повече това усъвършенства успеваемостта на животновъдите. Има безусловно същият абсурд и сред ползите на производителите на слънчоглед и производителите на олио – първите имат интерес от високи цени на слънчогледа, а вторите от по-ниски. Направих информация в уеб страницата на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България и е много необичайно да се види, че там не членува нито един производител на слънчоглед, дори ги няма и в листата на асоциираните членове. Какво имам поради? В земеделието има прекалено много проблеми, които могат да бъда решени по хоризонтала на равнище браншови организации, защото приказваме най-много за разлики във връзка с цената на селскостопанската продукция. Видимо обаче е, че такива диалози няма. Спомняте ли си за рецесията с украинския слънчоглед?
Политика
Европа се оплете тотално във връзка с земеделската си политика. Прекомерните държавни тласъци, в който и да е бранш, рано или късно основават антагонистични несъгласия. Я си представете, че на междинния европеец му бъде заложен въпросът: " Какво избирате – здраве или пестициди? “. Това не е поземлен популизъм, а действителният живот. Просто земеделците са най-шумни сега, само че. Както знаем политиците не вземат решение проблеми, а си купуват само време, с цел да ръководят, предава " Телеграф ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ