Свидетелски разказ: Как взех антибиотик с електронна рецепта… от петия път
През последната седмица интензивно се приказва за проблемите в опазването на здравето, които породиха с новите електронни предписания за медикаменти. Като младеж, който е изцяло “за ” цифровизацията, си мислех, че не е нещо кой знае какво и просто би трябвало да се отиграе… до момента в който не ми се наложи да купя антибиотик за детето си, написа София Крачанова, предава БТВ.
След обзор при персонален доктор се открива ангина и се изписва банкет на антибиотик. Пишем електронна рецепта, отлично.
- Отидете в този момент в нашата аптека да забележим излезе ли рецептата, че не е несъмнено - споделя персоналният доктор.
Отивам в аптеката - рецептата не излиза в системата на нейното ЕГН.
И тук стартира тъгата.
Разстоянието от кабинета до аптеката на столичното ДКЦ е 10-15 метра, но в рамките на 2 часа аз го минавам общо шест пъти, тъй като електронната рецепта не излиза.
- Джипито ви би трябвало да налучка кой е интензивният антибиотик. В тяхната система го има въведен несъмнено 20 пъти, само че единствено един е деен. Него би трябвало да изберат - споделят в аптеката.
- А вие може ли да ми кажете кой е интензивният?
- Не, тъй като не го виждаме.
Обратно за нова рецепта. Този път на моето ЕГН. Обратно в аптеката - пак неверно налучкване.
Връщам се при персоналния доктор. Анулират остарялата рецепта, вкарват новата. Връщам се в аптеката – пак не излиза.
Снимка: София Крачанова
Отново се връщам при джипито, псуваме дружно, вкарват отново, отново се връщам – пак не излиза.
Пак пробваме с ЕГН-то на детето – пак не излиза.
- Моля ви, кажете ми какво да създадем, с цел да го купя този антибиотик.
- Сега ще ви напиша на едно листче какво да вкарат в системата и ще ви го заменя генерично като се върнете – дават отговор от аптеката.
Взимам хвърчащото листче, прибирам се при персоналния доктор. Изписват нещото. Говорим си.
Оплакват ми се, че това се случва на съвсем всяко изписване на антибиотик. Двете системи – на фармацевтите и на джипитата – нямат общо една с друга. Реално персоналният доктор не знае като изписва лекарството дали го има в аптеката или не. Не му излиза.
Поглеждам и интерфейса на системата. Всички лекарства са изписани поименно в голям лист. Предизвикателство е изобщо да намериш това, което ти би трябвало, пък камо ли да избереш вярното.
Така наподобява падащото меню, от което би трябвало да се избере верният медикамент
Снимка: София Крачанова
- Представете си – ние имаме фамилии с бебета, дребни деца. При тях приемът на антибиотик от време на време е извънредно незабавен. И тези хора са принудени да обикалят из цяла София, с цел да получат това, от което имат потребност. Сърдят се на нас, тъй като си мислят, че ние сме отговорни, а ние нищо не можем да създадем – споделя персоналният ни доктор.
Междувременно здравната сестра деликатно вкарва електронната рецепта. С моя помощ – диря лекарството по безумния лист. Изписано по същия метод както на хвърчащото листче от аптеката.
Връщам се назад при фармацевта. Ура! Рецептата излиза в системата… само че не е посочено, че може да се заменя. И тук към този момент се предадох. Дадоха ми еквивалента на същия антибиотик и се разделихме.
В цялата тази обстановка детето ми подвига 40 градуса температура в колата. Имам шанс, че съм с мъжа ми и двамата се прибират вкъщи, до момента в който аз обикалям от аптеката до кабинета за следващ път. Но в случай че бях сама? Ако бях с нея на ръце? Или пък беше уикенд, както постоянно се случва при фамилиите с дребни деца?
Дори не желая да си представям по какъв начин си взимаш медикамент, когато си с животозастрашаващо заболяване и приемът му е под час.
След обзор при персонален доктор се открива ангина и се изписва банкет на антибиотик. Пишем електронна рецепта, отлично.
- Отидете в този момент в нашата аптека да забележим излезе ли рецептата, че не е несъмнено - споделя персоналният доктор.
Отивам в аптеката - рецептата не излиза в системата на нейното ЕГН.
И тук стартира тъгата.
Разстоянието от кабинета до аптеката на столичното ДКЦ е 10-15 метра, но в рамките на 2 часа аз го минавам общо шест пъти, тъй като електронната рецепта не излиза.
- Джипито ви би трябвало да налучка кой е интензивният антибиотик. В тяхната система го има въведен несъмнено 20 пъти, само че единствено един е деен. Него би трябвало да изберат - споделят в аптеката.
- А вие може ли да ми кажете кой е интензивният?
- Не, тъй като не го виждаме.
Обратно за нова рецепта. Този път на моето ЕГН. Обратно в аптеката - пак неверно налучкване.
Връщам се при персоналния доктор. Анулират остарялата рецепта, вкарват новата. Връщам се в аптеката – пак не излиза.
Снимка: София Крачанова
Отново се връщам при джипито, псуваме дружно, вкарват отново, отново се връщам – пак не излиза.
Пак пробваме с ЕГН-то на детето – пак не излиза.
- Моля ви, кажете ми какво да създадем, с цел да го купя този антибиотик.
- Сега ще ви напиша на едно листче какво да вкарат в системата и ще ви го заменя генерично като се върнете – дават отговор от аптеката.
Взимам хвърчащото листче, прибирам се при персоналния доктор. Изписват нещото. Говорим си.
Оплакват ми се, че това се случва на съвсем всяко изписване на антибиотик. Двете системи – на фармацевтите и на джипитата – нямат общо една с друга. Реално персоналният доктор не знае като изписва лекарството дали го има в аптеката или не. Не му излиза.
Поглеждам и интерфейса на системата. Всички лекарства са изписани поименно в голям лист. Предизвикателство е изобщо да намериш това, което ти би трябвало, пък камо ли да избереш вярното.
Така наподобява падащото меню, от което би трябвало да се избере верният медикамент
Снимка: София Крачанова
- Представете си – ние имаме фамилии с бебета, дребни деца. При тях приемът на антибиотик от време на време е извънредно незабавен. И тези хора са принудени да обикалят из цяла София, с цел да получат това, от което имат потребност. Сърдят се на нас, тъй като си мислят, че ние сме отговорни, а ние нищо не можем да създадем – споделя персоналният ни доктор.
Междувременно здравната сестра деликатно вкарва електронната рецепта. С моя помощ – диря лекарството по безумния лист. Изписано по същия метод както на хвърчащото листче от аптеката.
Връщам се назад при фармацевта. Ура! Рецептата излиза в системата… само че не е посочено, че може да се заменя. И тук към този момент се предадох. Дадоха ми еквивалента на същия антибиотик и се разделихме.
В цялата тази обстановка детето ми подвига 40 градуса температура в колата. Имам шанс, че съм с мъжа ми и двамата се прибират вкъщи, до момента в който аз обикалям от аптеката до кабинета за следващ път. Но в случай че бях сама? Ако бях с нея на ръце? Или пък беше уикенд, както постоянно се случва при фамилиите с дребни деца?
Дори не желая да си представям по какъв начин си взимаш медикамент, когато си с животозастрашаващо заболяване и приемът му е под час.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ