През последната половин година се вижда, че държавата е поела

През последната половин година се вижда, че страната е поела отговорно и съществено пътя за определяне на законови рамки за гарантиране на развиването на бранша на геотермалната сила у нас. Това изясни Николай Вълканов, ръководител на СД на „ Минстрой холдинг “ по време на интернационалния спорен конгрес „ Бъдещето на геотермалните планове в София и в страната “. 3eNews е медиен сътрудник на събитието. Според него се чака геотермалната сила да играе сериозна роля на ВЕИ прехода през през настоящото и идващите десетилетия. Нейното оползотворяване като въглероднонеутрален запас основава условия за потреблението на един голям капацитет за произвеждане на електрическо и топлота посредством новаторски системи, осигуряващи чиста сила за индустрията, земеделието, балнеологията и туризма, изясни той по време на своята презентация. Вълканов е уверен, че в най-скоро време ще има импортирани в Народното събрание законодателни промени, който да отпушат процеса по вложения в геотермални планове. Към момента страната ни е употребила дребна част от подземния си капацитет на геотермалните източници. Голяма част от страната не е детайлно проучена или няма настоящи данни, стана ясно по време на полемиката. Предположенията на експертите са, че на дълбочина сред 2000 и 3000 метра има задоволително гореща вода в българските земни глъбини, от която да се създава електрическа енергия. Подобни сондажи обаче досега не са правени. В настоящия План за възобновяване и резистентност има планувани грантови средства за сходни планове. В законодателството обаче към момента има прекомерно доста празноти за изработка на изследвания за геотермална сила. Стари изследвания, занемарени сондажи Повечето от изследванията у нас действително са остарели сондажи за рандеман на въглища или природен газ, правени по времето на социализма. Оказва се обаче, че до момента в който сме търсели въглища, природата ни е отвръщала с топла вода, съобщи по време на форума и арх. Здравко Здравков, основен проектант на Столична община. Той бе безапелационен, че са нужни законови механизми да се социализира това подземно благосъстояние и ние да променим отношението си към геотермалната сила. Арх. Здравков изясни, че София е получила на концесия от страната към този момент 10 източника на термални води, с цел да може да ги стопанисва и развива. Проучванията сочат, че геотермалните източници в София са с температура сред  30 и 90 градуса по Целзий, а – най-гореща е водата край Казичене. От Столична община са поискали да ръководят общо 23 залежи на геотермална вода досега. Към момента дадените разрешителни са почнали процеси на облагородяване и оползотворяване на източниците. Целта е топлата вода да зарежда публични здания като учебни заведения и детски градини. Получените позволения за концесия обаче са посочили, че положението на топлоизотичниците е неглижирано в последните 30 години. Любопитен случай има в кв. Лозенец, където по трасето на построената велоалея има два геотермални извора. Вероятно ще се наложи изместване на велоалеята, с цел да се построи санитарна зона към сондажите и да се оползотворят източниците, изясни арх. Здравков. Процедурите по установяване на санитарните им зони обаче костват доста време и нерви. Оказва се, че сега извънредно забавно за специалистите е геотермалния извор край Казичене, който е с положителни температурни характерности. Възможно е от него даже да се отоплява Летище София и са водени диалози в тази посока, изясни арх. Здравков. Нещата обаче са в доста ранен стадий и са единствено хипотези
С други два геотермални извора Столична община е много повече напреднала – тези на банята в Банкя и на Централната баня до ЦУМ. Банята в  гр. Банкя е отворена към този момент година, само че не може да намерим концесионер за нея, изясни арх. Здравков. В момента не престават и изследванията до каква степен е допустимо да се топлоснабдяват здания наоколо до централната баня на София. Друга цел на столичното управление е неизползваната част от банята в центъра още веднъж да бъде възобновена и предоставена за потребностите на обществото. Прогнозния дебит от източника в центъра на София е към 20 л/секунда топла вода. Този запас може да бъде употребен за отопление на здания, лечебни и спа процедури. За него обаче би трябвало да има решение на Столична община, изясни арх. Здравков. Като добър образец за оползотворяване на сондажа бе даден „ Баталова воденица “ където се намира новия парк „ Възраждане “. Благодарение на източника там към този момент има отопление за 2 детски градини и едно учебно заведение. Останалия дебит на топлата вода се употребява за водните атракциони на парка. Подобни остарели сондажи има в кварталите Надежда, Лозенец, и село Бистрица. Там следва довеждане докрай на процедурите за санитарните зони. Работи се и по възобновяване на банята в кв. Овча купел. Там ще има и център за върхови технологии, където ще се изследва геотермалния капацитет на България. Идеен план има и за оползотворяване на топлата в Панчарево, само че там също би трябвало да се произнесе Столична община. От Следствен отдел към окръжна прокуратура ще търсят и концесионер на сондаж „ Кумарица “ в гр. Нови Искър. „ Обществото чака повече резултати от нас в тази посока. Вече направихме големи крачки, само че те би трябвало да бъдат продължени “, изясни още арх. Здравков. Трябват дълбоки изследвания за Южна България Увеличаването на потреблението на геотермална сила в България ще понижи и може да размени нуждата от потребление на изкопаеми горива, когато е в синергия с други възобновими енергийни източници. Това ще сътвори работни места и даде благоприятни условия за развиване на нови умения, които биха могли да нареждат България като предстоящ европейски водач в приложенията на възобновими технологии. Това изясни пред 3eNews и Едуард Блънт, заместник-председател на Българска асоциация геотермална сила (БАГЕ). Според него над 2,5 млн. здания могат да се отопляват с геотермална сила, която е на дребна дълбочина. Нужни са обаче дълбокоземни изследвания, с цел да се види какъв геотермален капацитет има страната ни за промишлено произвеждане на електрическа енергия. Към момента главните дълбоки сондажи са правени в Северна България и са поради изследванията за петрол и газ. Те са посочили обширни водни басейни от мезозойската епоха, в недрата на Северна България. На юг от Стара планина обаче изследвания съвсем не са правени. Геолозите обаче имат косвени данни, че точно тук е заключен капацитета за геотермални води с висока температура. Това се потвърждава и посредством относително дребните сондажи, познати от Сапарева баня, Велинград и Златоград да вземем за пример. Не са нужни големи разработки и хиляди учени, а просто да се изследва и употребява този капацитет, изясни Блънт. Нужно е да има и вярното законодателство, с цел да може да се усвои този капацитет. От БАГЕ също са радетели на законовите ремонти като в най-скоро време ще дадат своята визия за развиване на бранша. Надеждите на специалистите са депутатите и едно постоянно държавно управление да прегледат съществено въпроса и да внесат нужните ремонти. Това е основата, с цел да може България да стартира да усвоя своя геотермален капацитет. От асоциацията считат, че София има голям геотермален капацитет, само че са нужни дълбоки сондажи от 2000 – 3000 метра, с цел да се уточнят опциите за потребление на силата от земните глъбини. Експертите прецизират, че концепцията е да се употребява само топлината, а водата след това може още веднъж да бъде инжектирана в земните глъбини. Тази концепция не е добре призната измежду хидролозите обаче.