През последната година десетки хиляди враждебно настроени срещу имигрантите протестиращи

През последната година десетки хиляди враждебно настроени против имигрантите протестиращи демонстрираха в Лондон, скандирайки „ изпратете ги у дома! “. Британски народен представител се оплака, че вижда прекомерно доста цветнокожи лица по малкия екран. Високопоставени политици желаеха да бъдат депортирани от дълго време пребиваващи във Англия хора, които са били родени в чужбина.

Явната демонизация на имигрантите и на хората с имигрантски генезис се ускорява във Англия, и в цяла Европа, в миг, когато миграцията е на все по-водеща позиция в политическия дневен ред и десните партии набират известност.

В няколко европейски страни политически партии, които поддържат всеобщите депортации и показват имиграцията за опасност за националната еднаквост, се класират на челни позиции в социологическите изследвания: „ Реформирай Обединеното кралство “, „ Алтернатива за Германия “ и френската партия „ Национален общ брой “.

Президентът Доналд Тръмп, който наскоро назова сомалийските имигранти в Съединени американски щати „ отпадъци “ и съгласно чиято тактика за национална сигурност европейските страни са застрашени от имиграцията, наподобява поддържа и предизвиква грубите антиимигрантски настроения в Европа.

На фона на усилването на напрежението главните европейски партии възприемат по-твърдолинейни позиции по отношение на миграцията и от време на време прибягват до език, разделящ хората на породист симптом.

„ Това, което в миналото бе отхвърляно като крайни позиции на крайнодясната политика, в този момент е централна част от политическия спор “, споделя Киърън Конъл, преподавател по английска история в Кралския университет в Белфаст.

Имиграцията се е засилила доста през последното десетилетие в някои европейски страни, частично заради милионите хора, търсещи леговище, които са пристигнали в Европа, с цел да избягат от спорове в Африка, Близкия изток и Украйна.

Търсещите леговище обаче съставляват дребен % от общата миграция и съгласно специалисти антипатията против разнообразието и миграцията произлиза от комбинация от фактори. Икономическата застоялост в годините след международната финансова рецесия от 2008 година, възходът на харизматични политици националисти и поляризиращото влияние на обществените медии имат роля в това, споделят специалисти.

Във Англия има „ плашещо усилване на чувството за национално разделяне и крах “ и това има наклонност да тласка хората към политическите крайности, споделя Боби Дъфи, шеф на Политическия отдел в Кралския лицей в Лондон. Това чувство се утвърди след финансовата рецесия, бе засилено от дебатите към Брекзит и се задълбочи по време на пандемията от КОВИД-19, показва Дъфи.

Социалните мрежи ускоряват това чувство, изключително „ Екс “, чийто логаритъм предизвиква насаждащото разделяне наличие и чийто притежател Илон Мъск с утвърждение споделя крайнодесни изявления.

В цяла Европа етнонационализмът е насърчаван от десни партии като „ Алтернатива за Германия “, „ Национален общ брой “ и ФИДЕС на унгарския министър председател Виктор Орбан.

Сега наподобява, че тази идеология е получила и утвърждението на администрацията на Тръмп, чиято тактика за национална сигурност показва Европа като общ брой от страни, застрашени от „ стопански крах “ и „ цивилизационно изтриване “ поради имиграцията и поради загуба на националната еднаквост.

Този неприятелски език обезпокои мнозина европейски политици, само че той също по този начин повтаря това, което те чуват от крайнодесните партии в личните си страни.

Лидерът на „ Национален общ брой “ Жордан Бардела съобщи пред Би Би Си, че като цяло споделя опасенията на администрацията на Тръмп, че всеобщата имиграция „ нарушава салдото в европейските страни “.

Политики, които в миналото бяха считани за екстремистки, в този момент са твърдо заложени в политическите стратегии. „ Реформирай Обединеното кралство “, крайнодясната партия, която поредно води в социологическите изследвания, споделя, че в случай че пристигна на власт, ще отнеме статута на непрекъснато пребиваващи от мигрантите, даже те да са живели във Англия в продължение на десетилетия. Дясноцентристката опозиционна Консервативна партия споделя, че, в случай че пристигна на власт, ще депортира английски жители с двойно поданство, които са направили закононарушения.

Депутат от „ Реформирай Обединеното кралство “ се оплака през октомври, че рекламите са „ цялостни с чернокожи, цялостни с азиатци “. Говорителят на консерваторите по правосъдните въпроси Робърт Дженрик с безпокойствие означи, че не вижда „ друго бяло лице “ в един регион на Бирмингам, който е вторият по величина град във Англия. На нито един от двамата политици не му се наложи да подаде оставка.

Мнозина поддръжници на ограничението на миграцията споделят, че изпитват опасения по отношение на интеграцията и сплотеността на общностите, а не - по отношение на расата. Не по този начин обаче се усещат хората, които са наранени от расова дискриминация.

„ Няма подозрение, че тя се утежнява “, споделя Доун Бътлър, чернокожа английска законодателна, по думите на която обидите, които получава в обществените мрежи „ фрапантно се усилват и ескалират в смъртни закани “.

Според статистически данни на английското държавно управление полицията в Англия и Уелс е отчела повече от 115 000 закононарушения от ненавист в границите на една година до март 2025 година, което съставлява нарастване с 2% спрямо предходните 12 месеца.

През юли 2024 година по улиците на Англия избухна принуждение против имигрантите и против мюсюлманите, откакто три девойки бяха намушкани по време на урок по танци в стила на Тейлър Суифт.

Властите споделиха, че онлайн дезинформация, която неправилно идентифицирала родения във Англия нападател като мохамеданин и мигрант, е изиграла роля в експлоадирането на насилието.

В Ирландия и в Нидерландия протестиращи постоянно показват пред общински здания в общности, където има оферти за разкриване на нов център за мигранти. Някои митинги прераснаха в принуждение и съперниците на бежанците хвърляха фойерверки по полицията за битка с безредиците.

В цяла Европа главният фокус на митингите са хотели и други места за престояване на търсещи леговище хора, които съгласно някои протестиращи са се трансформирали в притегателни места за престъпност и неприятно държание. Дневният ред на уредниците на митингите обаче постоянно е доста по-широкообхватен.

През септември повече от 100 000 души скандираха „ Искаме си страната назад “, до момента в който манифестираха в Лондон в границите на митинг, проведен от крайнодесния деятел и наказан лъжец Томи Робинсън. Сред изказалите се на събитието беше френският крайнодесен политик Ерик Земур, който съобщи пред множеството, че Франция и Англия са застрашени от „ огромната замяна на нашите европейски хора с хора, идващи от Юга и от мюсюлманската просвета “.

Европейски политици от главните партии осъждат тайната доктрина за „ огромната замяна “. Лявоцентристкото английско държавно управление на Лейбъристката партия осъжда расизма и споделя, че миграцията е значима част от националната история на Англия.

В същото време обаче тя възприе по-строга позиция във връзка с имиграцията и разгласи политики, задачата на които е да създадат по-трудно за мигрантите да се откриват за непрекъснато. Правителството споделя, че е било въодушевено от Дания, където броят на търсещите леговище внезапно спадна, откакто страната стартира да дава на бежанците единствено краткосрочно право на престояване.

Дания и Англия са част от група европейски страни, които водят акция за намаляване на юридическата отбрана за мигрантите и за улеснение на депортациите.

Застъпници за човешките права споделят, че опитите за успокояване на десницата единствено водят до още по-екстремни политики.

„ За всеки отстъпен сантиметър те ще изискат още един “, съобщи пред в. „ Гардиън “ комисарят за човешките права на Съвета на Европа Майкъл О`Флеърти. „ Къде ще спре това? Например фокусът сега значително е върху мигрантите. Кой обаче ще бъде това идващия път? “, пита се той.

Политиците от политическия център също са подложени на рецензии за това, че са възприели езика на крайната десница. Британският министър председател Киър Стармър сподели през май, че Англия рискува да се трансформира в „ остров на непознатите “ – фраза, която повтаря думите от печално известна тирада против имиграцията от 1968 година на политика Инок Пауъл. Стармър по-късно сподели, че не е знаел за връзката и че съжалява, че е използвал фразата.

Дясноцентристкият немски канцлер Фридрих Мерц употребява все по-остър език във връзка с мигрантите с повишаването на въздействието на „ Алтернатива за Германия “. Мерц провокира бурни реакции през октомври, когато сподели, че Германия има проблем със своя „ Щатбилд “ (Stadtbild) – термин, който се превежда като „ градски образ “ или „ градски пейзаж “. Критици считат, че Мерц е намеквал, че хората, които не наподобяват като германци, в действителност нямат място в тази страна.

Мерц по-късно акцентира, че „ ние се нуждаем от имиграция “, без която някои браншове от стопанската система, в това число опазването на здравето, биха престанали да действат.

Дъфи споделя, че политиците би трябвало да подхождат отговорно и да преценят по какъв начин тяхната изразителност въздейства на публичните настройки, макар че прибавя, че съгласно него това е „ много безрезултатна вяра “. „ Възприятието, че тази тактичност на отцепване работи, към този момент се е вкоренило “, счита той. (БТА)

(Превод от британски език: Владимир Арангелов)