През по-голямата част от живота си Джой Милн имала суперсила,

През по-голямата част от живота си Джой Милн имала суперсила, за която не знаела - тя просто не е имала визия, че има изцяло невероятна, даже и леко ужасяваща биологична заложба, която може да избавя животи.

Всъщност суперсилата на Джой евентуално щяла да остане незабелязана, в случай че не беше брачният партньор й Лес Милн.

Двамата се срещнали в гимназията, когато Лес бил 17-годишен, а Джой - на 16. Спомня си по какъв начин е танцувала с него на празненство и е била изумена от прелестната му миризма. „ Имаше прелестна миризма. “, спомня си тя.



След колежа те се женят и заживяват дълго и щастливо, като Лес станал доктор, а Джой - здравна сестра. Родили им са се и три момчета.

Но един ден, към 10 години след брака, когато Лес бил на 31, той се прибрал у дома и необичайно, споделя Джой, миришел друго. „ Неговата прелестна миризма имаше тази неприятна миризма на квас “, споделя тя.

Първоначално тя сметнала, че би трябвало да е нещо от болничното заведение, където Лес работил, и му сподели да се изкъпе, само че това не помогнало през идващите месеци, а дори в противен случай - миризмата сякаш станала по-силна.

За страдание, с напредването на годините Джой стартира да усеща, че освен миризмата на брачна половинка й се трансформира. „ Това беше неговата персона, неговият темперамент. Той стартира да се трансформира. Беше по-мрачен. Не беше толкоз търпелив и благ, както когато се влюбих в него. “, споделя тя.

Толкова доста от качествата, които Джой ценеше в своя брачен партньор – неговата внимателност, търпението му, тихото му достолепие – почнали да изчезват, до момента в който в последна сметка, при започване на 40-те му години, тя почнала да вижда Лес като изцяло друг човек. 

И тогава една нощ Джой се разсъни от брачна половинка си, който я атакува. „ Той някак си крещеше и ме разтърсваше и знаете ли, само че той изцяло забравяше за това “, споделя тя. Тя се тревожела, че Лес има мозъчен израстък, при което трябвало да потърсят здравна помощ. Но се оказва, че 45-годишният й брачен партньор има заболяването на Паркинсон.



Така след години на битка, те решили да потърсят група за поддръжка от хора, страдащи от заболяването.

„ Влязох в стаята, дружно с Лес, и си помислих: „ МИРИШЕ! “, споделя тя.

Джой осъзнала, че другите хора в стаята имат същата миризма като Лес - миризмата, която Джой видя за първи път, когато Лес беше единствено на 31. „ И тогава разбрах, че за някои хора миришат по-силно, а за други не миришат толкоз мощно ", споделя тя.

Възможно ли е, чудела се Джой, Паркинсоновата болест да мирише?

Докато се прибирали от срещата, Джой се чудела и до момента в който пристигнали, към този момент се беше решила да каже на брачна половинка си.

Тя споделя, че откакто обяснява откритието си, очите му се разширили: " Той е доктор - и двамата разбрахме смисъла. Веднага. "

Като начало това беше ново научно изобретение, само че също така Джой беше подушила заболяването на Лес повече от десетилетие преди признаците му да станат задоволително тежки, с цел да потърсят здравна помощ. Ако Джой можеше да предскаже заболяването на Паркинсон преди нейните добре познати признаци, като трептене и спиране на съня, даже да стартират да се появяват, може би тя би могла да работи с откриватели. Може да докара до пробив.

Джой и Лес мигновено разбрали, че би трябвало да предадат тази информация на верния академик. Така че те отипли да видят откривател на заболяването на Паркинсон в Университета на Единбург на име Тило Кунат. Но в началото той не се е интересувал.

„ Просто го отхвърлих, би трябвало да кажа. Просто не изглеждаше допустимо “, споделя откривателят.

Но няколко месеца по-късно Кунат чува за проучване, което демонстрира, че кучетата могат да надушат рак - което, несъмнено, го накара да си спомни за Джой. Затова той я наблюдавал и я помолил да пристигна в лабораторията му за специфичен тест, който той самичък измислил.

Кунат помолил една група хора, които са имали Паркинсон, и друга група хора, които не са имали заболяването, да вземат бели тениски, да ги носят през нощта и по-късно да ги върнат в лабораторията.

Тогава Кунат дал тениските на Джой да ги помирише. „ На всички им бяха дадени случайни цифри и сложени в кутия, а по-късно тя беше помолена да извади всяко от тях и да му даде оценка “, споделя той. „ Дали индивидът, който носеше тази тениска, беше в ранен етап на Паркинсон? В късен етап на заболяването? Нещо сред тях? Или може би индивидът въобще не го е имал?. Тя беше необикновено точна “, прецизира Кунат.

Всъщност, тя направила една неточност.

Определила човек, че е в ранен етап, макар, че той няма Паркинсон. Месеци по-късно се оказва, че същият човек е диагностициран с заболяването.

Беше неоспоримо: Джой освен можеше да помирише заболяването на Паркинсон, само че и да я надуши даже при неналичието на типичната здравна демонстрация.

Кунат и сътрудници учени разгласиха работата си през март 2019 година, като показаха Джой като съавтор. Тяхното проучване разпознава избрани характерни съединения, които могат да допринесат за миризмата, която Джой видя при брачна половинка си и други пациенти с Паркинсон.



Джой и нейните супер качества за подушване отвориват напълно нова сфера на проучване, споделя Кунат. Заради нея откривателите са започанали да работят по способ, който да открива заболяването още преди да се появят първите признаци. Суперсилата на Джой даде тласък на други откриватели да търсят и лекуване на заболяването.

„ Трябваше да запишем всичко, което се беше случило, с цел да може медицината да разбере какво се случва с хората с Паркинсон “, споделя Джой.

Така през последните шест седмици от живота на Лес той и Джой правели ежедневни сесии. „ Те бяха единствено 35 до 40 минути едновременно, само че последните шест седмици бяха изцяло разнообразни “, спомня си тя. „ Всеки ден прекарвахме време в разискване на случилото се с нас през последните 20 години. “