Броят на земеделските стопанства у е намалял със 75% за 15 години
През интервала от 2005 до 2020 година броят на земеделските стопанства в България е намалял с 75% - от 500 хиляди през 2005 година до 132 хиляди през 2020 година Тези статистически данни бяха показани в разбора на проф. доктор Божидар Иванов, шеф на Института по земеделска стопанска система, по време на интернационалната научна конференция " Аграрната стопанска система в поддръжка на земеделието ".
Проф. Иванов акцентира, че българското земеделие не наподобява еднопосочно. По думите му в избрани браншове има забележими достижения и уточни като образец зърнените и маслодайни култури.
" В последните най-малко 15-20 години България се показва доста добре, има доста положителни позиции на пазара. Въпреки съмненията, които се дължат повече на климатични, естествени фактори, представянето на земеделието в тази област е доста мощно и мисля, че това ще продължи най-малко в идващите години. При стопанства, които са добре структурирани и позиционирани, най-малко в идващите 5-10 и повече години мисля, че ще продължи. Тук ще зависи от външните условия, които значително могат да повлияят ", разяснява той.
Проф. Иванов акцентира обаче и на сензитивните браншове, които значително касаят директно и потребителите, и хората, които обезпечават основната част от храната за популацията - мляко, месо, зеленчуци, плодове. Според него в тези браншове нещата са на другия полюс - където повече от 20 години се изпитват компликации и те не престават. Там пазарният дял на локалното произвеждане не се усилва, а тук-там и понижава, акцентира той в изявление за БНР.
" В тези браншове се оказа, че самото произвеждане, фермите, които го вършат, методът, по който действа пазарната организация, са толкоз комплицирани и са свързани с прекомерно огромни условия и за вложения, и за положителни управнически умения, и за добра организация на пазара. Конкуренцията и в Европейски Съюз, и местоположението на България в съседство със страни, които са доста мощни особено при плодовете и зеленчуците, е тестване за нашите производители. А и самата обща селскостопанска политика след 2007 година не способства това тези браншове да се показват на равнището, на което ни се желае ", сподели още проф. Иванов.
Проф. Иванов акцентира, че българското земеделие не наподобява еднопосочно. По думите му в избрани браншове има забележими достижения и уточни като образец зърнените и маслодайни култури.
" В последните най-малко 15-20 години България се показва доста добре, има доста положителни позиции на пазара. Въпреки съмненията, които се дължат повече на климатични, естествени фактори, представянето на земеделието в тази област е доста мощно и мисля, че това ще продължи най-малко в идващите години. При стопанства, които са добре структурирани и позиционирани, най-малко в идващите 5-10 и повече години мисля, че ще продължи. Тук ще зависи от външните условия, които значително могат да повлияят ", разяснява той.
Проф. Иванов акцентира обаче и на сензитивните браншове, които значително касаят директно и потребителите, и хората, които обезпечават основната част от храната за популацията - мляко, месо, зеленчуци, плодове. Според него в тези браншове нещата са на другия полюс - където повече от 20 години се изпитват компликации и те не престават. Там пазарният дял на локалното произвеждане не се усилва, а тук-там и понижава, акцентира той в изявление за БНР.
" В тези браншове се оказа, че самото произвеждане, фермите, които го вършат, методът, по който действа пазарната организация, са толкоз комплицирани и са свързани с прекомерно огромни условия и за вложения, и за положителни управнически умения, и за добра организация на пазара. Конкуренцията и в Европейски Съюз, и местоположението на България в съседство със страни, които са доста мощни особено при плодовете и зеленчуците, е тестване за нашите производители. А и самата обща селскостопанска политика след 2007 година не способства това тези браншове да се показват на равнището, на което ни се желае ", сподели още проф. Иванов.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ