Социализъм за богатите, капитализъм за останалите
През първите три години от ръководството си Доналд Тръмп работи с бюджетни дефицити, които са присъщи за Америка само по време на огромни войни и на финансови рецесии - с помощта на данъчните редукции, на военните разноски и на слабата финансова дисциплинираност. И това е резултат, появил се преди да избухне пандемията, когато стопанската система на страната бе в напредък и безработицата там бе ниска. Днес, когато наследникът му Джо Байдън желае да харчи повече, с цел да облекчи пандемичния напън и да предотврати стопанския спад, републиканците преоткриват недостига и "разперват криле ". И стартират да предявяват искания за орязване и модифициране на следващия пакет от тласъци в размер на 1.9 трлн. $.
Очевидно е, че би трябвало да се помогне на най-слабите американци, изгубили работните си места, домовете си или бизнеса си поради COVID-19, да бъдат подкрепени градовете, завладяни от вируса. Но се разяснява и, че когато той бъде надвит, всички би трябвало да седнат към масата и да поговорят.
През последните години се изприказваха много неща за минусите на бързата глобализация и за "неолибералния колективен уклон към свободните пазари ", които пренебрегнаха различен, доста по-силен консенсус. А той е, че живеем в нова епоха на непрестанно ниски лихвени проценти, тъй че дефицитите въобще нямат значение, най-малко до момента в който могат да бъдат обслужвани. Така че ролята на държавните управления на развитите страни е да продължат да ги усилват посредством все по-големи избавителни акции, дефицитни разноски, трупащи се държавни задължения и все "по-лесни пари " - напечатани от централните банки, с цел да финансират еуфорията.
Този нов консенсус си има формулировка и тя е: "Социализъм за богатите и капитализъм за всички останали ", показва Рушир Шарма - основен световен пълководец в "Моргън Стенли инвестмънт мениджмънт " и създател на книгата "Десетте правила на сполучливите народи ".
В телефонно изявление за "Ню Йорк таймс " Шарма разяснява, че до формулата "Социализъм за богатите и капитализъм за останалите " - разновидност на тематика, известна през 60-е години на предишния век - се стига, когато държавните управления подхващат най-вече ограничения за стимулиране на финансовите пазари, в сравнение с действителната стопанска система.
Така най-заможните 10% американци, които са притежатели на над 80% от акциите на щатските компании, са утроили благосъстоянието си през последните 30 години. А заемащите долната половина на имотната стълбица 50%, които разчитат на трудовите си хонорари на действителните пазари, с цел да оцелеят, имат нулеви облаги.
Най-добрият образец е от предходната година: когато по средата на пандемията дребни компании и милиони работни места се закриват, борсовите показатели се катерят стремително нагоре. Което не е вярно. И което цитираният господин Фрийдман назовава "полет на слонове ", който съгласно него постоянно е стеснителен и по предписание не свършва добре.
Дори в случай че се покачат налозите на богатите и се пренасочат повече безплатни помощи към бедните, могат да се получат ред нежелани последици. Например, както написа Шарма през юли 2020-а в "Уолстрийт джърнъл ": лесните пари и изобилието от великодушни избавителни стратегии подтикват подема на монополите и поддържат живи мощно задлъжнелите "фирми-зомбита " за сметка на нововъзникващите сдружения, които по предписание са пионери в нововъведенията и в технологиите. Всичко това способства за по-ниска продуктивност, което значи по-бавен стопански напредък и "по-скромно парче къс (или пица) за всички ".
Именно поради това не трябва да се учудваме, че поколенията, родени сред 1991-а и 2012-а от ден на ден губят доверие в тази изкривена форма на капитализма и настояват, "че избират социализма ".
Шарма показва, че през 80-е години на предишния век единствено 2% от обществено търгуваните компании в Съединени американски щати са били квалифицирани като "зомбита " - термин, употребен от Банката за интернационалните разплащания за компании, които за интервал от три години не са печелели задоволително, с цел да заплащат даже лихвите по заемите си. Техният брой стартира да пораства бързо при започване на новото хилядолетие и в навечерието на пандемията делът им към този момент е 19% от сдруженията, регистрирани на тържищата в Съединени американски щати. Същото се случва в Европа, в Китай и в Япония. Това, съгласно Шарма, е безусловно разумно. Защото продължителните и все по-разточителни избавителни проекти, при които държавните управления купуват даже високорискови (junk) корпоративни облигации, с цел да предотвратят насилствени банкрути, "изкривяват ефикасното систематизиране на капиталите, които би трябвало да усилят продуктивността ".
Последните няколко години би трябвало да са интервал на големи деструкции. При толкоз доста евтини и съвременни цифрови принадлежности, при толкоз свободен достъп до мощни компютри и при толкоз доста лесни пари започващите компании би трябвало да изобилстват и да избуяват. Но това не се случи. За сметка на това обаче едрите корпорации станаха големи и укрепиха монопола си. И то освен тъй като субекти като "Амазон ", "Гугъл ", "Фейсбук " и "Епъл " натрупаха големи парични маси, надхвърлящи запасите на доста страни, само че и тъй като те безпроблемно използваха мощно надутите цени на акциите си или купищата кеш, с цел да купуват напъпващи напред свои съперници и да гълтам гении и запаси. А и да изхвърлят от пазара слабаците.
Правителствата пък, в порива си да преодолеят рецесиите и спадовете, загърбиха ролята си да отстраняват неефективните компании. В резултат на това възобновяване става все по-слабо, с по-нисък растеж на продуктивността. Което пък изисква и по-голямо количество тласъци в поддръжка на растежа. Но и прави системата все по-неустойчива.
В момента голям брой страни, най-много Съединени американски щати, са нараснали дълговото си задължение. И в случай че в течение на времето, под натиска на върналата се инфлация лихвите по десетгодишните базови американски държавни облигации се покачат от сегашните - малко над 1%, на 3%, за обслужването на дълга ще са нужни толкоз доста пари, че за разноски за научни проучвания,за инфраструктура или за обучение ще останат единствено дребни монети.
Естествено, тогава би могло да се напечатат още пари, само че това пък би заплашило статуса на $ като международна аварийна валута и би повишило още повече цената на заемите.
Очевидно е, че би трябвало да се помогне на потърпевшите от пандемията. Но вместо това да става посредством лични чекове, по-разумно би било да се следва тактиката, която ползват корейците, тайванците, сингапурците, китайците и други източни азиатци: кешова поддръжка единствено на най-уязвимите.
И повече вложения в тези инфраструктури, които покачват продуктивността и основават перспективни работни места.
В Източна Азия подчертават и върху рационализиране на ръководството си - по-специално, като укрепват опазването на здравето си, а не като раздуват личния състав в една или друга конструкция. А това се дефинира като една от аргументите в тези региони да минават през пандемията по-леко.
В последна сметка специалистите се насочват към извода, че работещата бъдеща тактика по-скоро би била: повече капитализъм за всеки и по-малко социализъм за богатите. Защото стопанските системи порастват с помощта на ентусиазма и изобретателността на доста хора. Капитализмът не работи без предприемачески риск и креативна деструкция. Без разрушение и регенериране сърцето на системата стопира.
Очевидно е, че би трябвало да се помогне на най-слабите американци, изгубили работните си места, домовете си или бизнеса си поради COVID-19, да бъдат подкрепени градовете, завладяни от вируса. Но се разяснява и, че когато той бъде надвит, всички би трябвало да седнат към масата и да поговорят.
През последните години се изприказваха много неща за минусите на бързата глобализация и за "неолибералния колективен уклон към свободните пазари ", които пренебрегнаха различен, доста по-силен консенсус. А той е, че живеем в нова епоха на непрестанно ниски лихвени проценти, тъй че дефицитите въобще нямат значение, най-малко до момента в който могат да бъдат обслужвани. Така че ролята на държавните управления на развитите страни е да продължат да ги усилват посредством все по-големи избавителни акции, дефицитни разноски, трупащи се държавни задължения и все "по-лесни пари " - напечатани от централните банки, с цел да финансират еуфорията.
Този нов консенсус си има формулировка и тя е: "Социализъм за богатите и капитализъм за всички останали ", показва Рушир Шарма - основен световен пълководец в "Моргън Стенли инвестмънт мениджмънт " и създател на книгата "Десетте правила на сполучливите народи ".
В телефонно изявление за "Ню Йорк таймс " Шарма разяснява, че до формулата "Социализъм за богатите и капитализъм за останалите " - разновидност на тематика, известна през 60-е години на предишния век - се стига, когато държавните управления подхващат най-вече ограничения за стимулиране на финансовите пазари, в сравнение с действителната стопанска система.
Така най-заможните 10% американци, които са притежатели на над 80% от акциите на щатските компании, са утроили благосъстоянието си през последните 30 години. А заемащите долната половина на имотната стълбица 50%, които разчитат на трудовите си хонорари на действителните пазари, с цел да оцелеят, имат нулеви облаги.
Най-добрият образец е от предходната година: когато по средата на пандемията дребни компании и милиони работни места се закриват, борсовите показатели се катерят стремително нагоре. Което не е вярно. И което цитираният господин Фрийдман назовава "полет на слонове ", който съгласно него постоянно е стеснителен и по предписание не свършва добре.
Дори в случай че се покачат налозите на богатите и се пренасочат повече безплатни помощи към бедните, могат да се получат ред нежелани последици. Например, както написа Шарма през юли 2020-а в "Уолстрийт джърнъл ": лесните пари и изобилието от великодушни избавителни стратегии подтикват подема на монополите и поддържат живи мощно задлъжнелите "фирми-зомбита " за сметка на нововъзникващите сдружения, които по предписание са пионери в нововъведенията и в технологиите. Всичко това способства за по-ниска продуктивност, което значи по-бавен стопански напредък и "по-скромно парче къс (или пица) за всички ".
Именно поради това не трябва да се учудваме, че поколенията, родени сред 1991-а и 2012-а от ден на ден губят доверие в тази изкривена форма на капитализма и настояват, "че избират социализма ".
Шарма показва, че през 80-е години на предишния век единствено 2% от обществено търгуваните компании в Съединени американски щати са били квалифицирани като "зомбита " - термин, употребен от Банката за интернационалните разплащания за компании, които за интервал от три години не са печелели задоволително, с цел да заплащат даже лихвите по заемите си. Техният брой стартира да пораства бързо при започване на новото хилядолетие и в навечерието на пандемията делът им към този момент е 19% от сдруженията, регистрирани на тържищата в Съединени американски щати. Същото се случва в Европа, в Китай и в Япония. Това, съгласно Шарма, е безусловно разумно. Защото продължителните и все по-разточителни избавителни проекти, при които държавните управления купуват даже високорискови (junk) корпоративни облигации, с цел да предотвратят насилствени банкрути, "изкривяват ефикасното систематизиране на капиталите, които би трябвало да усилят продуктивността ".
Последните няколко години би трябвало да са интервал на големи деструкции. При толкоз доста евтини и съвременни цифрови принадлежности, при толкоз свободен достъп до мощни компютри и при толкоз доста лесни пари започващите компании би трябвало да изобилстват и да избуяват. Но това не се случи. За сметка на това обаче едрите корпорации станаха големи и укрепиха монопола си. И то освен тъй като субекти като "Амазон ", "Гугъл ", "Фейсбук " и "Епъл " натрупаха големи парични маси, надхвърлящи запасите на доста страни, само че и тъй като те безпроблемно използваха мощно надутите цени на акциите си или купищата кеш, с цел да купуват напъпващи напред свои съперници и да гълтам гении и запаси. А и да изхвърлят от пазара слабаците.
Правителствата пък, в порива си да преодолеят рецесиите и спадовете, загърбиха ролята си да отстраняват неефективните компании. В резултат на това възобновяване става все по-слабо, с по-нисък растеж на продуктивността. Което пък изисква и по-голямо количество тласъци в поддръжка на растежа. Но и прави системата все по-неустойчива.
В момента голям брой страни, най-много Съединени американски щати, са нараснали дълговото си задължение. И в случай че в течение на времето, под натиска на върналата се инфлация лихвите по десетгодишните базови американски държавни облигации се покачат от сегашните - малко над 1%, на 3%, за обслужването на дълга ще са нужни толкоз доста пари, че за разноски за научни проучвания,за инфраструктура или за обучение ще останат единствено дребни монети.
Естествено, тогава би могло да се напечатат още пари, само че това пък би заплашило статуса на $ като международна аварийна валута и би повишило още повече цената на заемите.
Очевидно е, че би трябвало да се помогне на потърпевшите от пандемията. Но вместо това да става посредством лични чекове, по-разумно би било да се следва тактиката, която ползват корейците, тайванците, сингапурците, китайците и други източни азиатци: кешова поддръжка единствено на най-уязвимите.
И повече вложения в тези инфраструктури, които покачват продуктивността и основават перспективни работни места.
В Източна Азия подчертават и върху рационализиране на ръководството си - по-специално, като укрепват опазването на здравето си, а не като раздуват личния състав в една или друга конструкция. А това се дефинира като една от аргументите в тези региони да минават през пандемията по-леко.
В последна сметка специалистите се насочват към извода, че работещата бъдеща тактика по-скоро би била: повече капитализъм за всеки и по-малко социализъм за богатите. Защото стопанските системи порастват с помощта на ентусиазма и изобретателността на доста хора. Капитализмът не работи без предприемачески риск и креативна деструкция. Без разрушение и регенериране сърцето на системата стопира.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ