Космосът ще се превърне в „дивия запад“: Защо остарелите закони не отговарят на съвременните космически мисии?
През първите няколко месеца на 2025 година се наблюдаваше взрив на частните галактически задачи. Някои от тях бяха сполучливи, като да вземем за пример американската компания Firefly Aerospace, която приземи галактическия си транспортен съд Blue Ghost Mission 1 на Луната. Това беше първото сполучливо лунно кацане на галактически транспортен съд, благосъстоятелност на частна компания.
Но в последно време имаше и няколко несполучливи опита. Никой от тях не беше по-зрелищен от многократните детонации на ракетата SpaceX Starship на софтуерния милиардер Илън Мъск през януари и март.
На доктрина съществуват редица интернационалните закони, които контролират тези действия. Повечето от тях обаче са основани преди към половин век, преди космосът да стане наличен за частните компании, които са нетърпеливи да го изследват и да експлоатират неизползваните му запаси.
С това развиване на събитията поражда незабавна нужда от актуализиране на законите, регулиращи протичащото се в космоса, с цел да се предотврати превръщането му в самобитен „ див запад “, където софтуерните милиардери и притежаваните от тях компании могат да вършат каквото си изискат, без да носят отговорност, без последици и без да се преценяват с публичното богатство.
Закони, остарели като Студената война
Космическите действия се контролират основно от договорите на Организация на обединените нации. Те включват Договора за галактическото пространство от 1967 година, Конвенцията за отговорността от 1972 година и Споразумението за Луната от 1979 година
Но тези съглашения са основани по време на Студената война, когато проучването на галактическото пространство се дефинира от военните съображения и се прави основно от националните страни.
Днес обаче частните компании са главните играчи в галактическото пространство. Те могат да дават очарованието на космоса на масите против значително пари. Така да вземем за пример множеството от към 11-те хиляди дейни спътника в орбита към Земята са частна благосъстоятелност.
Понастоящем НАСА разчита на партньорства с разнообразни компании, с цел да съчетае опита си и да спести разноски. Същото прави и Европейската галактическа организация, както и доста от 77-те страни с галактически стратегии.
Илън Мъск ловко се възползва от тази наклонност, като обезпечи 22,6 милиарда щатски $ държавно финансиране за SpaceX.
Частните галактически полети могат да съчетават търговски и национални цели. Например, задачата Blue Ghost 1 беше контрактувана от НАСА посредством нейната самодейност за търговски лунен товар. Той носеше набор от научни и софтуерни принадлежности на НАСА.
Само няколко дни по-късно друга компания изпрати галактически транспортен съд на Луната. И въпреки всичко галактическият транспортен съд Athena на Intuitive Machines се приземи погрешно. Той се прекатурна и скоро беше разгласен за мъртъв. Той също носеше безценен товар на НАСА.
Националните галактически организации ще продължат да разчитат на партньорски компании в по-амбициозните инициативи. Но какво се случва, когато нещата се объркат? Как частните компании могат да бъдат подведени под отговорност, в случай че повредят непознатата благосъстоятелност или причинят екологични вреди на небесните тела?
Космическият трафик
Нараства рискът от конфликт сред спътниците, галактическите апарати и галактическите боклуци. Макар че има механизми за предизвестие за конфликт, няма световен метод за оценка на риска от конфликти.
Конвенцията за отговорността от 1972 година дава насоки за справяне с отговорността след конфликт със спътник. Тя обаче се ползва директно единствено за страните, а не за частните сдружения.
Ако галактическият транспортен съд на частна компания аргументи вреди, засегнатата страна може да предяви иск по дипломатически път единствено против страната, която го е изстреляла, а не против самата компания. Пътят за предявяване на искания е комплициран, муден и предстои на дипломатически договаряния.
Освен това някои оператори на спътници закупуват застраховки за покриване на вредите от конфликти, рационално заобикаляйки конвенцията. Застраховката основава ефикасен частен механизъм за справяне с вредите, като се заобикаля нуждата от ангажиране на страните или от прекосяване през дипломатическите процедури, изисквани според Конвенцията.
Но галактическите застраховки са извънредно скъпи, тъй че множеството спътници не са застраховани.
В Договора за галактическото пространство се споделя, че страните би трябвало да заобикалят замърсяването на галактическото пространство. Но в него не се преглежда съответно казусът с насъбраните галактически боклуци.
Дългосрочната резистентност на галактическите действия, в това число натрупването на галактически боклуци, въобще не е представлявала настоящ въпрос за съставителите на контракта. Освен това формулировката на контракта е неразбираема, като изисква от страните да работят с „ съответно ценене “ на ползите на другите и да организират „ подобаващи “ съвещания, преди да подхващат евентуално нездравословни действия. В него обаче не се дефинира какво значат тези термини.
Кой има ресурсите в космоса?
Перспективата, че хората ще могат да добиват и продават потребни изкопаеми от астрономическите обекти, се доближава до действителността. Първоначално вниманието е ориентирано към Луната. Но на кого принадлежат ресурсите на Луната?
Не съществува интернационален контракт за правата на благосъстоятелност отвън Земята. Съединени американски щати се пробват да реализират частна благосъстоятелност върху галактическите запаси посредством своето „ Споразумение Артемида “ (Artemis Accords) от 2020 година
Това начинание е огромен тласък за приватизирането на галактическото пространство. Но то контрастира с концепцията за „ общото завещание на човечеството “ – крайъгълният камък на Споразумението за Луната от 1979 година
Досега 53 страни са подписали Artemis Accords. Но единствено 17 страни са страни по Споразумението за Луната. Без ясни правила, използвани за всички участници в галактическия бранш, проучването и добивът на потребни изкопаеми на Луната от частни субекти може да се сблъска с проблеми.
Има голям брой тревожни сюжети. Частният галактически транспортен съд може да се разбие в лунното оборудване за настаняване на някоя страна заради неналичието на „ правила за придвижване “ на Луната. Лунният трафик и добивът на потребни изкопаеми могат да причинят вреди на повърхността на Луната.
Могат ли частните организации да бъдат държани виновни за тези вреди? Настоящият режим на галактическото право не се занимава с такива хипотетични проблеми, които могат да станат напълно действителни през идващите няколко години.
Сега НАСА разчита на партньорства с частни компании като SpaceX, с цел да съчетае експертния си опит и да спести разноски Безопасно и стабилно проучване на космоса
Космическото право би трябвало да се развива, с цел да се обезпечат безвредни и устойчиви търговски галактически пътувания и проучване на Луната. Това може да бъде реализирано единствено посредством реализиране на интернационален консенсус по отношение на новите правила за галактическите задачи.
Това изисква голям брой комплицирани и сложни полемики.
Какви типове вреди, нанесени на Луната, би трябвало да бъдат възобновени и от кого? Кой е най-подходящият метод за кандидатстване за обезщетение от страна на засегнатите субекти? Какви правила би трябвало да се вкарат за ръководство на нараствания размер на трафика в галактическото пространство? Как могат да бъдат подтиквани страните да засилят надзора над своите сътрудници от частните организации в взаимните задачи?
Може би най-лесният за решение въпрос е от коя страна на бъдещите лунни автомагистрали да се кара. При състояние, че Съединени американски щати и Китай са водещи сега, това би било от дясната страна.
Що се отнася до Обединеното кралство английският изчерпателен център Adam Smith Institute предложи Луната да бъде разграничена на обособени сектори, които да се дават под аренда на бизнеса, в това число и от сферата на галактическия туризъм, както и на другите проучвателен компании. Според икономиста Ребека Лоу, парите от арендата може да се внасят в специфичен фонд, финансовите средства на който ще се употребяват за битка с бедността в слаборазвитите страни. Тази концепция не получи поддръжка на процедура от никого – реализацията на това прекомерно необичайно предложение е на процедура невъзможна, тъй като договорът на Организация на обединените нации в областта на космоса забранявана на страните и на физическите и юридическите лица да имат каквито и да било елементи от галактическото пространство и обектите в него.
