115 500 медици са починали от COVID през първите 18 месеца на пандемията по данни на СЗО
„ През първите 18 месеца на пандемията към 115 500 медицински служащи са умряли от COVID-19 “. Това заяви Джеймс Кемпбъл, шеф на Отдела за работна мощ в опазването на здравето на СЗО, представен от пресслужбата на международната организация. По думите му отсъствието заради болест и изтощението на медиците са изострили съществуващия дефицит на медици в целия свят и са се отразили извънредно отрицателно на потенциала на здравните системи.
„ Дори и преди пандемията от COVID-19 здравният бранш беше измежду най-опасните браншове за работа “, сподели доктор Мария Нейра, шеф на Отдела по околна среда, изменение на климата и здраве в СЗО. Според нея едвам няколко здравни институции са имали стратегии за ръководство на здравето и сигурността на работното място, а здравните служащи не престават да страдат от инфекции, мускулно-скелетни болести, контузии и пострадвания, принуждение и тормоз на работното място, изгаряния и алергии в зле поддържана работна среда.
„ Пандемията от COVID-19 нанесе спомагателен тежък удар върху здравните служащи и сподели рисково занемаряване на тяхното здраве, сигурност и благоденствие. Повече от едно на всеки три здравни заведения нямат хигиенични браншове и места за грижи. По-малко от една на всеки шест страни са имали национална политика за здравословна и безвредна работна среда в здравния бранш. Сега COVID-19 разкри цената на тази систематична липса на гаранции за здравето, сигурността и благополучието на медицинските служащи “, добави тя.
Във връзка с тези рискови трендове СЗО и Международната организация на труда са създали ново управление с рекомендации за основаване и използване на по-строги стратегии за здравословни и безвредни условия на труд за медиците, което бе показано в централата на СЗО в Женева. В него се оферират насоки към националните държавни управления за предприемане на ограничения, които биха могли да трансформират картината в обособените страни и да допринесат за стабилно развиване на работната мощ в здравния бранш.
„ Дори и преди пандемията от COVID-19 здравният бранш беше измежду най-опасните браншове за работа “, сподели доктор Мария Нейра, шеф на Отдела по околна среда, изменение на климата и здраве в СЗО. Според нея едвам няколко здравни институции са имали стратегии за ръководство на здравето и сигурността на работното място, а здравните служащи не престават да страдат от инфекции, мускулно-скелетни болести, контузии и пострадвания, принуждение и тормоз на работното място, изгаряния и алергии в зле поддържана работна среда.
„ Пандемията от COVID-19 нанесе спомагателен тежък удар върху здравните служащи и сподели рисково занемаряване на тяхното здраве, сигурност и благоденствие. Повече от едно на всеки три здравни заведения нямат хигиенични браншове и места за грижи. По-малко от една на всеки шест страни са имали национална политика за здравословна и безвредна работна среда в здравния бранш. Сега COVID-19 разкри цената на тази систематична липса на гаранции за здравето, сигурността и благополучието на медицинските служащи “, добави тя.
Във връзка с тези рискови трендове СЗО и Международната организация на труда са създали ново управление с рекомендации за основаване и използване на по-строги стратегии за здравословни и безвредни условия на труд за медиците, което бе показано в централата на СЗО в Женева. В него се оферират насоки към националните държавни управления за предприемане на ограничения, които биха могли да трансформират картината в обособените страни и да допринесат за стабилно развиване на работната мощ в здравния бранш.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ