Гражданската война в Судан – най-голямата хуманитарна криза през ХХI век?
През първата четвърт на ХХI век светът е очевидец на голям брой въоръжени спорове с хиляди човешки жертви. В медийното пространство се обръща изключително внимание на войните в Украйна, линията Газа и Иран. Евроцентризмът на множеството средства за всеобщо осведомление им пречи да извърнат задоволително внимание на може би най-смъртоносния спор на нашия век – гражданската война в Судан.
Судан е третата по величина страна в Африка, Простира се на повърхност 1,9 благ. кв. км. Населението е към 51 благ, най-вече мюсюлмани. По огромна част е от арабски генезис, като арабският е един от двата публични езика на страната. В западните и юго-западните райони (Дарфур) има огромни групи население с африкански генезис. Въпреки, че Судан е богат на естествени запаси, в това число злато, страната е една от най-бедните в света. За 2024 година брутният вътрешен артикул на глава от популацията е 989 $. Судан има доста удобно географско местонахождение. На брега на Червено море разполага със стратегическото пристанище Порт Судан. През страната протичат Бели и Сини Нил, които се сливат при столицата Хартум и образуват най-дългата река на света – Нил.
Съвременната история на Судан стартира от 1821 година, когато египетския властник в границите на Османската империя Мохамед Али превзема северен Судан за управление на търговията по река Нил. Османско-египетското ръководство се характеризира с налагане на тежки налози, иго и брутална употреба на популацията, което поражда необятно неодобрение. Последното става подбуда за тъй наречените „ Махдистка гражданска война “. През 1881 година религиозният лидер Мохамед Ахмед-ал-Махди афишира себе си за „ махди “ (ислямски месия) и стартира въстание против турско-египетското ръководство. Установена е ислямска теокрация, която просъществува до 1898 година В края на посочената година англо-египетски войски нахлуват в територията на Махдиски Судан и разгромяват неговите въоръжени сили. Започва интервал на англо-египетско ръководство, което продължава до 1956 година На процедура Судан става английска колония. Англичаните вършат сполучливи опити за делене на страната по етнически и набожен симптом. Северната част остава обитаема най-вече от арабско-мюсюлманско население, до момента в който на юг живеят християни и анимисти, множеството с африкански генезис. Това разделяне играе огромна роля в по-нататъшните трагични събития в страната.
През 1956 година Судан става самостоятелна страна. Почти незабавно по-късно стартира първата революция сред севера и юга, която продължава до 1972 година След десетгодишно помирение, през 1983 година стартира втората революция, в следствие от която Южен Судан се отделя като независима страна. С това споровете сред двете страни не завършват. Почти незабавно след разделянето на страната стартират военни дейности в богатата на нефт гранична област Абией. И сега напрежението остава, макар че Организация на обединените нации реализира мироопазваща задача в региона.
Конфликтите в Судан не престават в другите елементи на страната. Започват военни дейности сред два от щатите, прилежащи на Южен Судан – Южен Кордофан и Сини Нил и централното държавно управление. Причината е, че болшинството от популацията и въоръжените им сили се бият на страната на Южен Судан по време на гражданската война. Властите в Хартум въоръжават някои племенни милиции, тъй наречените джанджавид, които да се борят с зародилите сепаратистки трендове в двата щата.
Западната част от Судан е региона Дарфур, която е разграничена на 5 щата. Болшинството от популацията е от африкански (не арабски) генезис. Още по време на втората революция измежду локалните племенни групи поражда напрежение, подбудено от дискриминационното отношение на централното държавно управление в интерес на арабската част от популацията. Възникват редица въоръжени спорове.Началото е обещано от нахлуване на размирен групи на летището в Фашер, столицата на Северен Дарфур, при което са унищожени 7 самолета и е покорен командващия на военно-въздушните сили на Судан. Правителството реагира с солидни бомбардировки, довели, съгласно Организация на обединените нации до 300000 жертви. Дадена е цялостна независимост за деяние на племенните, най-вече арабски милиции (джанджавид), които правят голям брой жестокости, в това число и етническо пречистване на територии. Международният Наказателен съд упрекна президента по това време Омар Ал-Башир в геноцид и военни закононарушения. През 2013 година Ал-Башир реорганизира джанджавид в Сили за бързо подкрепяне (RapidSupportForcesRSF), назначавайки за пълководец Мохамед Хамдан Дагало, прочут като Хемедти. Централното държавно управление интензивно поддържа активността на формированието. Хемедти получи няколко златни мини в Дарфур, което, като се изключи че усили персоналното му благосъстояние, разреши набирането на нови бойци и придобиване на военна техника. Това му даде опция, с изключение на да потуши въстанието в Южен Дарфур през 2013 година, да изпрати свои войски за присъединяване в споровете в Йемен и Либия. Започна интензивно взаимоотношение на RSF с групата „ Вагнер “.
В края на 2018 година напрежението в Судан набъбна. Десетки хиляди се включиха в демонстрациите и гражданското непокорство против режима на Ал-Башир, управлявал страната в продължение на 30 години. След осем месеца на вълнения и тежки репресии, през април 2019 година военните, дружно с RSF реализираха боен прелом и поеха властта в страната. Омар ал-Башир е задържан, само че макар произнесената присъда не е предаден на Международния Наказателен съд. Протестите на популацията с искане за демократично ръководство продължиха. През м. юни суданските въоръжени сили (SAF), дружно с RSF направиха тъй наречените Хартумско кръвопролитие, лишило живота на повече от 100 стачкуващи.
През м. август 2019 година, в резултат на натиска на външни сили (основно Африканския съюз и Етиопия) беше основано цивилно-военно държавно управление. Предвидено беше провеждането на демократични избори през 2023 година Последното беше оценено като опасност от военните и през октомври 2021 година SAF и RSF реализираха следващия боен прелом. На власт беше конфигурирана военна хунта, водена от командващия SAF ген. Абдул Фатах ал-Буркан.
След военния прелом гражданските митинги продължиха. Икономиката на страната се срина. Напрежението сред ръководителите на преврата ал-Бурхан и Хемедти ескалира. Непосредствената причина за това беше назначението в администрацията на хора от обкръжението на предходния президент. Хемедти видя в това опит за доминация на Хартумския хайлайф, враждебно надъхан против него заради произхода му на арабин от Дарфур. RSF стартира всеобщо набиране на хора във въоръжените си групировки.
Конкретният мотив за началото на военните дейности се яви планът за интеграция на силите на RSF в суданската войска. Хемедти желае това да се случи в десетгодишен интервал, до момента в който държавното управление упорства за период от 2 години. Възникнаха разногласия за йерархията и висшото командване на обединените въоръжени сили. На 15 април 2023 година RSF нападна базите на SAF по цялата територия на страната, както и столицата Хартум и летището.
В началото RSF реализираха редица териториални триумфи. Особено значими те бяха в Дарфур и Хартум. Правителството на ал-Бурхан беше насила да напусне столицата и да се реалокира в Омдурман, на отсрещната страна на Нил. Дипломатическите старания за преустановяване на спора реализираха напълно временен резултат.
През септември 2024 година салдото на силите на бойното поле се обърна в интерес на SAF. Вследствие на сполучлива контраатака RSF бяха отблъснати от болшинството завзети области. Особено яростна беше борбата за столицата Хартум, като и двете страни правиха масирани бомбардировки, довели до хиляди жертви. Като повратна точка във войната се смята възобновяване от страна на SAF на контрола върху президентския замък, централната банка и летището в Хартум през март 2025 година В момента интензивните сражения не престават. Въпреки тактическите триумфи на SAF, RSF не престават да управляват обилни райони в западен и югозападен Судан (Дарфур, Кордофан). Опитите на редица страни и организации (САЩ, Саудитска Арабия, Африканския съюз и ООН) за ходатайство при мирни договаряния не водят до трайни резултати.
Редица страни и организации вземат участие с поддръжка на някоя от двете страни.
На страната на SAF са:
Египет, който има дългогодишни връзки с армията. Замесен е във въздушна поддръжка, доставка на образователни самолети, муниции, образование и разследващи данни. Отрича дейна поддръжка, само че президентът ал-Сиси постоянно е изразявал „ продължаваща поддръжка към армията. Провеждани са взаимни учения сред двете страни. Египетски военно-въздушни сили участваха в бомбардировките на RSF към Порт Судан.
Турция – поддържа държавната войска, в това число посредством военни и стопански съглашения. Снабдява с дронове и артилерийски снаряди.
Саудитска Арабия – публично поддържа посредническа роля, само че поддържа SAF, заради опасения за усилване на позициите на ОАЕ посредством въздействието и върху RSF
Еритрея е Етиопия – резервират контакти с проправителствените сили, изключително по отношение на граничната си сигурност
Украйна – дейностите и се състоят в офанзиви с дронове против групировката „ Вагнер “
Подкрепа на RSF:
ОАЕ – смятат се за основен външен настойник посредством доставка на оръжие финансиране и логистика, в това число посредством бази в Чад и Либия
Русия (чрез „ Вагнер “ и наследилите я структури) – обезпечава оръжие, наемници и достъп до интернационалните канали за търговия със злато, което е главен източник за финансиране на RSF
Чад и Либия – въоръжени групи и мрежи в тези страни вземат участие във войната. Съдействат за трансграничната контрабанда и търговия. Заслужава да се означи, че и двете воюващи страни в Либия поддържат RSF. Чрез летищата в Чад ОАЕ доставя RSF с дронове и артилерийски снаряди. В тази връзка през м. март 2025 година зам. командирът на судански въоръжени сили заплаши Чад с военна интервенция.
Кения – поддържа връзки с Хемедти и дава заслон на членове на RSF. През февруари 2025 година в Найроби се състоя среща на която RSF и нейните съдружници подписаха резолюция за основаване на редом суданско държавно управление.
Интересна е позицията на Руската федерация. Както беше упоменато, групировката „ Вагнер “ поддържа RSF. Русия като страна поддържа отношение и с двете страни, като се стреми да не наподобява, че заема твърда страна. Руските публични лица декларират, че страната им е „ за непоклатимост и мирни договаряния “. Очевидната цел е да се резервира въздействие самостоятелна от това, коя страна надвива в спора. Основните ползи на Руската федерация са свързани с Порт Судан. През 2027 година държавното управление на Омар ал-Башир подписа съглашение за основаването на съветска военно-морска база на Червено море. Москва вижда в базата стратегически късмет за силово въздействие в Африка и в непосредствена непосредственост до Суецкия канал. Русия има интерес посредством държавни и частни компании да взе участие в създаването на златните и другите минерални запаси. Блокирайки или смекчавайки някои строги резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Москва се нарежда като опция на западния напън и наказания.
Китай разгласи политика на невмешателство и прикани за мирни договаряния сред страните. Според отчет на AmnestyInternational от 2024 година Пекин доставя с оръжие и двете страни.
Гражданската война в Судан докара до тежка филантропична злополука. Съществуват значими разлики във връзка с човешките жертви. Според данните на Организация на обединените нации техният брой е 20000, ACLED (ArmedConflictLocationandEventData) дава цифрата 33000, а съгласно InternationalRescueCommittee те доближават 150000. В резултат на военните дейности има над 14 благ. вътрешно разселени. Повече от 30 благ. имат потребност от помощ, а 16 благ. деца са подложени на апетит. 70 – 80 % от здравните заведения са разрушени или не действат. Щетите от гражданската война се правят оценка на над 108 милиарда $. Особено тежка е обстановката в Дарфур. В петте области на района съжителстват конкуриращи племена от арабски и африкански (неарабски) генезис. Милициите на RSF са формирани най-вече от араби от Дарфур. Самият Хемедти е с подобен генезис. С началото на гражданската война RSF организира геноцид над африканското население. Към март 2025 година броят на починалите в региона се прави оценка на повече от 40000 индивида. Разселени са към 13 благ., като 8,8 благ. са вътрешно разселени, а 3,8 благ са бежанци в прилежащи страни. В резултат на военните дейности, неприятната хигиена и неналичието на здравни грижи, от м. юли 2024 година в региона върлува холера. Оценката на броя на инфектираните е 99700, като има 2470 смъртни случая.
Съществуват няколко вероятни изхода от гражданската война в Судан:
Военна победа на една от страните
При победа на SAF армията укрепва властта си, вероят
Судан е третата по величина страна в Африка, Простира се на повърхност 1,9 благ. кв. км. Населението е към 51 благ, най-вече мюсюлмани. По огромна част е от арабски генезис, като арабският е един от двата публични езика на страната. В западните и юго-западните райони (Дарфур) има огромни групи население с африкански генезис. Въпреки, че Судан е богат на естествени запаси, в това число злато, страната е една от най-бедните в света. За 2024 година брутният вътрешен артикул на глава от популацията е 989 $. Судан има доста удобно географско местонахождение. На брега на Червено море разполага със стратегическото пристанище Порт Судан. През страната протичат Бели и Сини Нил, които се сливат при столицата Хартум и образуват най-дългата река на света – Нил.
Съвременната история на Судан стартира от 1821 година, когато египетския властник в границите на Османската империя Мохамед Али превзема северен Судан за управление на търговията по река Нил. Османско-египетското ръководство се характеризира с налагане на тежки налози, иго и брутална употреба на популацията, което поражда необятно неодобрение. Последното става подбуда за тъй наречените „ Махдистка гражданска война “. През 1881 година религиозният лидер Мохамед Ахмед-ал-Махди афишира себе си за „ махди “ (ислямски месия) и стартира въстание против турско-египетското ръководство. Установена е ислямска теокрация, която просъществува до 1898 година В края на посочената година англо-египетски войски нахлуват в територията на Махдиски Судан и разгромяват неговите въоръжени сили. Започва интервал на англо-египетско ръководство, което продължава до 1956 година На процедура Судан става английска колония. Англичаните вършат сполучливи опити за делене на страната по етнически и набожен симптом. Северната част остава обитаема най-вече от арабско-мюсюлманско население, до момента в който на юг живеят християни и анимисти, множеството с африкански генезис. Това разделяне играе огромна роля в по-нататъшните трагични събития в страната.
През 1956 година Судан става самостоятелна страна. Почти незабавно по-късно стартира първата революция сред севера и юга, която продължава до 1972 година След десетгодишно помирение, през 1983 година стартира втората революция, в следствие от която Южен Судан се отделя като независима страна. С това споровете сред двете страни не завършват. Почти незабавно след разделянето на страната стартират военни дейности в богатата на нефт гранична област Абией. И сега напрежението остава, макар че Организация на обединените нации реализира мироопазваща задача в региона.
Конфликтите в Судан не престават в другите елементи на страната. Започват военни дейности сред два от щатите, прилежащи на Южен Судан – Южен Кордофан и Сини Нил и централното държавно управление. Причината е, че болшинството от популацията и въоръжените им сили се бият на страната на Южен Судан по време на гражданската война. Властите в Хартум въоръжават някои племенни милиции, тъй наречените джанджавид, които да се борят с зародилите сепаратистки трендове в двата щата.
Западната част от Судан е региона Дарфур, която е разграничена на 5 щата. Болшинството от популацията е от африкански (не арабски) генезис. Още по време на втората революция измежду локалните племенни групи поражда напрежение, подбудено от дискриминационното отношение на централното държавно управление в интерес на арабската част от популацията. Възникват редица въоръжени спорове.Началото е обещано от нахлуване на размирен групи на летището в Фашер, столицата на Северен Дарфур, при което са унищожени 7 самолета и е покорен командващия на военно-въздушните сили на Судан. Правителството реагира с солидни бомбардировки, довели, съгласно Организация на обединените нации до 300000 жертви. Дадена е цялостна независимост за деяние на племенните, най-вече арабски милиции (джанджавид), които правят голям брой жестокости, в това число и етническо пречистване на територии. Международният Наказателен съд упрекна президента по това време Омар Ал-Башир в геноцид и военни закононарушения. През 2013 година Ал-Башир реорганизира джанджавид в Сили за бързо подкрепяне (RapidSupportForcesRSF), назначавайки за пълководец Мохамед Хамдан Дагало, прочут като Хемедти. Централното държавно управление интензивно поддържа активността на формированието. Хемедти получи няколко златни мини в Дарфур, което, като се изключи че усили персоналното му благосъстояние, разреши набирането на нови бойци и придобиване на военна техника. Това му даде опция, с изключение на да потуши въстанието в Южен Дарфур през 2013 година, да изпрати свои войски за присъединяване в споровете в Йемен и Либия. Започна интензивно взаимоотношение на RSF с групата „ Вагнер “.
В края на 2018 година напрежението в Судан набъбна. Десетки хиляди се включиха в демонстрациите и гражданското непокорство против режима на Ал-Башир, управлявал страната в продължение на 30 години. След осем месеца на вълнения и тежки репресии, през април 2019 година военните, дружно с RSF реализираха боен прелом и поеха властта в страната. Омар ал-Башир е задържан, само че макар произнесената присъда не е предаден на Международния Наказателен съд. Протестите на популацията с искане за демократично ръководство продължиха. През м. юни суданските въоръжени сили (SAF), дружно с RSF направиха тъй наречените Хартумско кръвопролитие, лишило живота на повече от 100 стачкуващи.
През м. август 2019 година, в резултат на натиска на външни сили (основно Африканския съюз и Етиопия) беше основано цивилно-военно държавно управление. Предвидено беше провеждането на демократични избори през 2023 година Последното беше оценено като опасност от военните и през октомври 2021 година SAF и RSF реализираха следващия боен прелом. На власт беше конфигурирана военна хунта, водена от командващия SAF ген. Абдул Фатах ал-Буркан.
След военния прелом гражданските митинги продължиха. Икономиката на страната се срина. Напрежението сред ръководителите на преврата ал-Бурхан и Хемедти ескалира. Непосредствената причина за това беше назначението в администрацията на хора от обкръжението на предходния президент. Хемедти видя в това опит за доминация на Хартумския хайлайф, враждебно надъхан против него заради произхода му на арабин от Дарфур. RSF стартира всеобщо набиране на хора във въоръжените си групировки.
Конкретният мотив за началото на военните дейности се яви планът за интеграция на силите на RSF в суданската войска. Хемедти желае това да се случи в десетгодишен интервал, до момента в който държавното управление упорства за период от 2 години. Възникнаха разногласия за йерархията и висшото командване на обединените въоръжени сили. На 15 април 2023 година RSF нападна базите на SAF по цялата територия на страната, както и столицата Хартум и летището.
В началото RSF реализираха редица териториални триумфи. Особено значими те бяха в Дарфур и Хартум. Правителството на ал-Бурхан беше насила да напусне столицата и да се реалокира в Омдурман, на отсрещната страна на Нил. Дипломатическите старания за преустановяване на спора реализираха напълно временен резултат.
През септември 2024 година салдото на силите на бойното поле се обърна в интерес на SAF. Вследствие на сполучлива контраатака RSF бяха отблъснати от болшинството завзети области. Особено яростна беше борбата за столицата Хартум, като и двете страни правиха масирани бомбардировки, довели до хиляди жертви. Като повратна точка във войната се смята възобновяване от страна на SAF на контрола върху президентския замък, централната банка и летището в Хартум през март 2025 година В момента интензивните сражения не престават. Въпреки тактическите триумфи на SAF, RSF не престават да управляват обилни райони в западен и югозападен Судан (Дарфур, Кордофан). Опитите на редица страни и организации (САЩ, Саудитска Арабия, Африканския съюз и ООН) за ходатайство при мирни договаряния не водят до трайни резултати.
Редица страни и организации вземат участие с поддръжка на някоя от двете страни.
На страната на SAF са:
Египет, който има дългогодишни връзки с армията. Замесен е във въздушна поддръжка, доставка на образователни самолети, муниции, образование и разследващи данни. Отрича дейна поддръжка, само че президентът ал-Сиси постоянно е изразявал „ продължаваща поддръжка към армията. Провеждани са взаимни учения сред двете страни. Египетски военно-въздушни сили участваха в бомбардировките на RSF към Порт Судан.
Турция – поддържа държавната войска, в това число посредством военни и стопански съглашения. Снабдява с дронове и артилерийски снаряди.
Саудитска Арабия – публично поддържа посредническа роля, само че поддържа SAF, заради опасения за усилване на позициите на ОАЕ посредством въздействието и върху RSF
Еритрея е Етиопия – резервират контакти с проправителствените сили, изключително по отношение на граничната си сигурност
Украйна – дейностите и се състоят в офанзиви с дронове против групировката „ Вагнер “
Подкрепа на RSF:
ОАЕ – смятат се за основен външен настойник посредством доставка на оръжие финансиране и логистика, в това число посредством бази в Чад и Либия
Русия (чрез „ Вагнер “ и наследилите я структури) – обезпечава оръжие, наемници и достъп до интернационалните канали за търговия със злато, което е главен източник за финансиране на RSF
Чад и Либия – въоръжени групи и мрежи в тези страни вземат участие във войната. Съдействат за трансграничната контрабанда и търговия. Заслужава да се означи, че и двете воюващи страни в Либия поддържат RSF. Чрез летищата в Чад ОАЕ доставя RSF с дронове и артилерийски снаряди. В тази връзка през м. март 2025 година зам. командирът на судански въоръжени сили заплаши Чад с военна интервенция.
Кения – поддържа връзки с Хемедти и дава заслон на членове на RSF. През февруари 2025 година в Найроби се състоя среща на която RSF и нейните съдружници подписаха резолюция за основаване на редом суданско държавно управление.
Интересна е позицията на Руската федерация. Както беше упоменато, групировката „ Вагнер “ поддържа RSF. Русия като страна поддържа отношение и с двете страни, като се стреми да не наподобява, че заема твърда страна. Руските публични лица декларират, че страната им е „ за непоклатимост и мирни договаряния “. Очевидната цел е да се резервира въздействие самостоятелна от това, коя страна надвива в спора. Основните ползи на Руската федерация са свързани с Порт Судан. През 2027 година държавното управление на Омар ал-Башир подписа съглашение за основаването на съветска военно-морска база на Червено море. Москва вижда в базата стратегически късмет за силово въздействие в Африка и в непосредствена непосредственост до Суецкия канал. Русия има интерес посредством държавни и частни компании да взе участие в създаването на златните и другите минерални запаси. Блокирайки или смекчавайки някои строги резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Москва се нарежда като опция на западния напън и наказания.
Китай разгласи политика на невмешателство и прикани за мирни договаряния сред страните. Според отчет на AmnestyInternational от 2024 година Пекин доставя с оръжие и двете страни.
Гражданската война в Судан докара до тежка филантропична злополука. Съществуват значими разлики във връзка с човешките жертви. Според данните на Организация на обединените нации техният брой е 20000, ACLED (ArmedConflictLocationandEventData) дава цифрата 33000, а съгласно InternationalRescueCommittee те доближават 150000. В резултат на военните дейности има над 14 благ. вътрешно разселени. Повече от 30 благ. имат потребност от помощ, а 16 благ. деца са подложени на апетит. 70 – 80 % от здравните заведения са разрушени или не действат. Щетите от гражданската война се правят оценка на над 108 милиарда $. Особено тежка е обстановката в Дарфур. В петте области на района съжителстват конкуриращи племена от арабски и африкански (неарабски) генезис. Милициите на RSF са формирани най-вече от араби от Дарфур. Самият Хемедти е с подобен генезис. С началото на гражданската война RSF организира геноцид над африканското население. Към март 2025 година броят на починалите в региона се прави оценка на повече от 40000 индивида. Разселени са към 13 благ., като 8,8 благ. са вътрешно разселени, а 3,8 благ са бежанци в прилежащи страни. В резултат на военните дейности, неприятната хигиена и неналичието на здравни грижи, от м. юли 2024 година в региона върлува холера. Оценката на броя на инфектираните е 99700, като има 2470 смъртни случая.
Съществуват няколко вероятни изхода от гражданската война в Судан:
Военна победа на една от страните
При победа на SAF армията укрепва властта си, вероят
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ