„Нали така станах премиер, като няма кой“: Възможно ли е Главчев отново да оглави служебно правителство?
През отминалата седмица при президента се организираха консултациите преди завъртането на рулетката с разпределяне на мандат за сформиране на постоянно държавно управление в границите на сегашния парламент. Въпреки че за момента нито една от парламентарните сили не е безапелационна, че ще опита да потърси болшинство и все по-отчетливо се обрисува пътят към предварителни избори, президентът е задължен по конституция да раздаде мандати. При неуспех за сформиране на нов кабинет, Румен Радев ще би трябвало да разпусне Народното събрание – за осми път в десетгодишния си мандат, да избере длъжностен министър председател от „ домовата книга “ и да насрочи парламентарни избори.
Държавният глава даде поръчка всичко това да стартира след коледните и новогодишни празници.
Списъкът с евентуални претенденти е явен — само че не без запаси
Съгласно конституционните промени от 2023 година, президентът може да избере длъжностен министър председател единствено от авансово избран лист с 10 длъжности — измежду които са ръководителят на Народното събрание, шефът и подуправителите на Българска народна банка, ръководителят и заместниците на Сметната палата, омбудсманът и неговите заместници.
До момента този лист е на практика образуван посредством назначенията в основните институции, само че доста от евентуалните претенденти към този момент обществено са отказвали да одобряват поста.
Рая Назарян отпада от уравнението, към този момент
Един от най-дискутираните разновидности — Рая Назарян, ръководител на Народното събрание — беше изключена като евентуален претендент от вътрешнопартийния си съдружник Тома Биков. Той разгласи, че Назарян няма желание да желае поста длъжностен министър председател, заявявайки това пред Nova, и акцентира правни усложнения с конституционния текст по отношение на присъединяване ѝ в политическия живот, в случай че одобри служебно държавно управление.
Политическата система пред стрес-тест: Кандидатите за длъжностен министър председател от „ домовата книга “ са ясни
Назначаването на Назарян за ръководител на Народното събрание през сегашния мандат последва оставката на Наталия Киселова и първоначално провокира мнения в общественото пространство, че този избор може да бъде обвързван с вероятността за нейното изтъкване като длъжностен министър председател. В края на краищата обаче самата тя отхвърли да влезе в тази роля.
ПП‑ДБ упорстват за Андрей Гюров, само че има юридически неясноти
Сред останалите имена в „ домовата книга “ е Андрей Гюров — подуправител на Българската национална банка, който е спряган от Продължаваме промяната – Демократична България (ПП‑ДБ) като вероятен длъжностен министър председател.
Представители на ПП‑ДБ настояват, че той е „ най‑подходящият претендент “ от наличните варианти, защото е лице, обвързвано с техните позиции, и те аргументират нуждата от негово включване, в това число и в подтекста на почтени избори.
Юридически проблем при този вид е, че Гюров сега не е настоящ подуправител — той е в неплатен отпуск и неговият статут и присъединяване му в Българска народна банка са предмет на правосъдна свада поради открита от антикорупционната комисия несъответственост.
Делото е стигнало до правосъдни инстанции, в това число до Съда на Европейски Съюз за разглеждане на независимостта на институцията.
Поради тази правна и институционална неустановеност остава неразбираемо дали Гюров официално към момента може да бъде назначен за длъжностен министър председател, макар политическите апели.
Димитър Главчев и „ класическият “ запас на институцията
Другото име, което исторически се спряга в „ домова книга “, е Димитър Главчев — актуалният ръководител на Сметната палата и длъжностен министър председател при предходния длъжностен кабинет.
Той самият в диалози с медиите нееднократно е обяснявал, че заема поста в подтекста на институционална нужда. В един собствен „ неофициален “ коментар, който по-късно бе свален от обществените мрежи, той се пошегува с публицисти, като сподели: „ Аз нали по този начин станах длъжностен министър председател — като няма кой “, което той използваше да опише обстановката с лимитираните политически варианти.
„ Аз нали по този начин станах министър председател – като няма кой “. Главчев изясни, че желае, не желае ще води делегация във Вашингтон
При съставянето на последното служебно държавно управление след конституционните промени се заприказва за изпадане в конституционна рецесия, защото претендентите за поста един по един започнаха да отпадат – първо с следствието на антикорупционната комисия против Гюров, преди този момент пък позицията на омбудсмана беше овакантена, а по-късно и постът на заместник-омбудсмана. Останалият евентуален за длъжностен министър председател Горица Кожарева, зам.-председател на Сметната палата, отхвърли да изтегли кандидатурата на Калин Георгиев като вътрешен министър от проектокабинета си.
Това докара и до отвод президентът да подпише указа за състав на кабинета и последвалия избор на Димитър Главчев, който все още беше настоящ длъжностен министър председател.
Въпреки изказванията за конституционна рецесия, новото Народно заседание даже не сложи за момент на дневен ред промени в Конституцията, тъй че да бъдат избегнати сходни нови моменти.
Политическите последствия и натискът за избор
Възможно ли е обстановката с избор на служебно държавно управление да се повтори и този път и за министър председател да бъде излъчен претендент, откакто „ няма кой “? Или даже по-лошо: в действителност да няма претендент за поста?
Изборът на длъжностен министър председател няма да бъде просто официално упражнение, защото в нажежената политическа конюнктура има значение кой ще оглави кабинета – огромна част от претендентите за поста имат партийна биография. Той ще има обилни политически последици за идния избирателен развой, присъединяване на ГЕРБ, ПП‑ДБ и други политически сили, както и за реакциите на обществеността, която следи институционалните ходове с нараснал интерес.
Президентът Радев, който официално би трябвало да връчи мандата след Нова година, е подложен в обстановка, в която би трябвало да балансира сред правните ограничавания и политическия напън — без значение дали това ще бъде Гюров, Главчев или различен претендент от листата.
При първите служебни държавни управления на Радев се говореше за „ усмиряване “ на политическата конюнктура, само че в края на мандата на президента – нещата към този момент стоят по друг метод и най-много поради спекулациите към идния политически план на президента.
