През нощта на миналия петък пламва първият етаж на къщата,

През нощта на предишния петък пламва първият етаж на къщата, в която живее 10-членното семейство на Веселка и Красимир. От тях пет са деца - две от първия й брак, и три от втория.

Първият й брачен партньор е умрял, по-голямото дете от полусираците е на 11, а най-малкото й дете е на 2 и половина.

Във съдбовната нощ, всички спят, когато братът на Веселка се връща от работа и усеща дима. Преди това е имало стихия и евентуално нещо в комина е сторило бедата. Когато огънят лумва, възрастните на необут крайник скачат от леглата и небрежно изваждат децата на открито, почват да търсят помощ от съседи. Пожарната се бави. Изгаря целият първи етаж на къщата. По думите на Веселка всички са живеели там, вторият не бил достроен. Огънят изгаря всичко, което имат. Не е доста, само че е целият им свят - скромните мебели, няколко електроуреда и документите им. И облеклата, несъмнено. Веселка с децата отива при сестра си - в една кухничка, където намират краткотраен заслон. Кметът на Кнежа след ден-два праща дограма и прозорци, само че за ремонта на изгорелия етаж трябват доста повече неща. А хората нямат нито пари, нямат даже облекла на гърба си. Социалните се отзовали и дали обещание да дадат някаква еднократна помощ за децата.

Веселка описа пред кореспондент на Дир.бг, че в трагичната нощ тя и брачният партньор й се върнали от тежка работа - мъжът й "режел коли ". Били толкоз изморени, че незабавно заспали и в случай че не бил брат й, несъмнено са щели да изгорят вътре в къщата, дружно с децата.

Една жена, на име Ванеса, научава за нещастието и незабавно я популяризира в обществените мрежи. Попада на уеб страницата "Приятели, помагайте " на Лео Кадели. И той мигновено се отзовава. Заминава за Кнежа - дава първа помощ като кара едно от децата в болница, и от този момент насам, е главен мотор на избавителната акция за потърпевшото семейство.

Кой е той? - Лео Кадели е албанец, който от 10 години живее в България, има личен бизнес в туризма и дете. Когато го попитахме, постоянно ли се отзовава на доверие и че има доста хитреци, които могат да се възползват от добрината му, той реагира непринудено: "Дори и тези хора да бяха такива, да ставаше дума не за драматичен случай, а за тенденциозен пожар, отново щях да оказа помощ, тъй като става дума за деца. Аз закарах дребното дете на тези хора в болничното заведение. Дете на 2 годинки и нещо се беше надишало с дим...Ако не бях го направил, не знам какво можеше да се случи, а в този момент е добре. В къщата на тия хора, измежду руините, не видях нищо за ястие...После ги видях, опознах ги - те са положителни родители! Друго не ме интересува!..Но не може един пожарникар да ми каже: "Какво толкоз, изгоряла е една стая!.. Защото в тази стая е целият свят на тези хора, а в този момент те нямат този покрив, този свят, и децата им са на улицата!.. "

Слушайки този човек, се възнамерявам: "Наистина ли сме толкоз закоравели духовно през всичките тези години, че към този момент нищо не може да ни смути, или разчувства, и не щеш ли идва един чужденец, назовава ни другари, и с елементарни думи ни убеждава в неща, остарели като света. А точно, че нищо не оправдава болката на едно почтено дете, че отговорността за децата е на възрастните, и най-важното - че сме индивиди и би трябвало да си оказваме помощ.

Той добре познава манталитета ни, тъй като е планувал по какъв начин да твърди помагащите в безкористното си предпочитание за помощ - всяко подаяние се филмира, всеки човек в потребност познава, или най-малко е виждал "на фотография " спасителя си. Лео е направил цялостен лист от неща от първа нужда, които са нужни на хората от Кнежа - изредил е даже номерата на детските обувки. Подчертава, че не са толкоз скъпи парите, колкото движимостите. Може да са остарели - за някого може да са ненужни, за други са скъпи. Въпрос на позиция в миг на потребност.

У нас толкоз пъти ставахме очевидци на дарения, които не стигаха до хората, за които бяха изпращани, че болшинството българи към този момент сме станали Тома-неверници. И не щеш ли Лео ни учи на различен метод да помогнем - без пари, с движимости и труд - нещо материално, което се вижда и пипа с ръка и може да стигне до оня, на който прави повече работа даже от парите!..С непринуден труд не може да се спекулира, не може да се краде!..

Лео Кадели споделя за себе си, че е "албанец по рождение и българин по природа ". Очевидно влага в това определение нещо като комплимент във връзка с нас, българите, въпреки ние самите от дълго време да не харесваме "породата " си. Очевидно, обаче, той е забелязал, че даже да сме трансформирали "природата ", или "породата " си, по съпоставяне със старите българи, има нещо в нас, което заслужава доверие и почитание. И той го предизвика с простички думи, доколкото знае езика ни, и тъй че да стигне до положителното в нас: "Ние оказваме помощ, с цел да има един по-добър свят за живеене. Показваме това, което вършим, с цел да има бистрота и да ни се доверят повече положителни хора. Ако вие имате лозунг "Обединението прави силата ", то аз бих добавил към това и Желанието. Желанието да се обединим е сигурна гаранция за силата, с която ще побеждаваме всяко зло и ще създадем един по-добър свят за нашите деца!.. "

Звучи толкоз простичко. А постижимо ли е?.. Българите се умориха от лозунги и неистини. Може би е неуместно сравнението, тъй като тук нещастието е обвързвана с пожар, само че пък ето по какъв начин една искра е запалила огъня. И в случай че този огън не изгаря къщи, а гори в сърцата на хората, с цел да стопля душите на техни изпаднали събратя, то дано има повече подобен "огън "! Понякога нещастията ни дават добър урок и сплотяват хората.

Случаят в Кнежа е единствено един от многото, които потвърждават това. "Ти избирай какво бъдеще искаш да дадеш на децата си! ", е написал в уеб страницата на групата "Приятели, помагайте " Лео Кадели.