МИСТЕРИЯ: Три сандъка с бетонирани трупове в Дунав крият зловеща тайна
През нощта на 4 против 5 декември 1998 година Андрей Ковачевич, наследник на Владимир Ковачевич-Треф от първия му брак, е ограбил компанията на татко си, който е бил погубен година по-рано пред " Сава център " в Белград. От сейфа на компанията " Треф рент-а-кар " той е отнесъл близо осем милиона немски марки, написа сръбският " Курир ".
След убийството компанията е била ръководена от Бояна Байрушевич, сестра на Вук Байрушевич и втора брачна половинка на убития Треф. Тъй като Треф не е оставил наследство, втората му жена Бояна наследява цялото имущество по право на състезание. На 10 декември 2025 година Вук Байрушевич беше прострелян в кафенето си във Врачар, Белград и това закононарушение възроди спомените и нови въпроси за неразкрития грабеж на 8 милиона марки.
Андрей, неудовлетворен от делбата на имуществото (тъй като твърди, че не е получил съвсем нищо), дружно с двама другари – тогава 20-годишния Александър Костадинович и 19-годишния Филип Гаврилович – измислят проект да откраднат парите от организацията " Треф рент-а-кар "
За акцията те сякаш са употребявали счетоводителката Биляна Станойкович, която е имала магнитна карта за достъп и единствена е знаела шифъра на сейфа.
Ковачевич е влезнал несмущаван в пространствата на организацията, защото познавал персонално охранителя Братислав Дачич, който, съгласно тогавашните медии, невъзмутимо е умъртвил с изстрел в тила. Смъртта на Дачич е била още по-трагична, защото неотдавна се е оженил, а брачната половинка му е била бременна в шестия месец.
С помощта на Станойкович те отварят сейфа и отнасят седем и половина милиона марки. По-късно нещастната жена е била откарана до язовир Гараши над Аранджеловац, където също е била невъзмутимо убита.
Първоначално следствието на това грубо закононарушение не дава резултат. Разплитането стартира, когато в Спешния център се появява млад мъж с огнестрелна рана в бедрото
Дежурният служител на реда подава сигнал, че той дава неразбираеми пояснения за контузията си, след което младежът е отведен за разпит.
След нескончаем разпит, към среднощ младежът признава, че се споделя Александър Костадинович и е един от участниците в обира, като оповестява и имената на съучастниците си. Той разкрива, че се е ранил, до момента в който са карали Биляна Станойкович към Аранджеловац.
Телефонът ѝ е звъннал, а той е заредил револвера си в колата, заплашвайки я. Оръжието обаче инцидентно се е самозадействало и го е ранило в крайници.
Така той е бил заставен да потърси помощ, когато му е прилошало, и кълбото на закононарушението стартира да се разплита. Скоро по-късно е задържан и Андрей Ковачевич, който се предава на полицията по гледище на майка си Весна.
При тях обаче не са открити всички пари. Андрей по-късно е наказан на оптимално наказване от 10 години затвор за малолетни, само че умира на 3 септември 2006 година при ужасна злополука с мотор. Александър Костадинович е наказан на 15 години затвор.
Третият участник в грабежа, Филип Гаврилович, по този начин и не е открит. Следите му се губят, както и следите на четири милиона марки, които в никакъв случай не са открити
Гаврилович не изчезва самичък – с него бягат татко му (който е бил комарджия) и един другар.
Година и половина по-късно, на 12 юли 2000 година, на река Дунав в Голубац, край Пожаревац, локални момчета откриват сандъци с трупове.
Момчетата намират сандъците, които изплуват от плитката вода. Първият е бил жестоко вцепенен, без похлупак, и е миришел извънредно. Вътре риболовци откриват, че има човешки торс без глава и ръце, залят с бетон до кръста.
Десет метра по-нагоре по течението е открит втори, съвсем еднакъв сандък, а два дни по-късно водолази намират и трети.
Във всеки сандък са били открити осакатени, бетонирани тела, които не е било допустимо да бъдат разпознати
Проведени са разбори, само че заради дългия престой във водата те не дават надеждни резултати, защото ДНК анализите тогава в Сърбия са били в начален стадий.
И до през днешния ден остава въпросът кои са тримата души, чиито бетонирани тела са извадени от реката. Съществуват единствено догатки, че може да има връзка с кървавия грабеж, за който две почтени жертви са платили с живота си две години по-рано в Белград.
След убийството компанията е била ръководена от Бояна Байрушевич, сестра на Вук Байрушевич и втора брачна половинка на убития Треф. Тъй като Треф не е оставил наследство, втората му жена Бояна наследява цялото имущество по право на състезание. На 10 декември 2025 година Вук Байрушевич беше прострелян в кафенето си във Врачар, Белград и това закононарушение възроди спомените и нови въпроси за неразкрития грабеж на 8 милиона марки.
Андрей, неудовлетворен от делбата на имуществото (тъй като твърди, че не е получил съвсем нищо), дружно с двама другари – тогава 20-годишния Александър Костадинович и 19-годишния Филип Гаврилович – измислят проект да откраднат парите от организацията " Треф рент-а-кар "
За акцията те сякаш са употребявали счетоводителката Биляна Станойкович, която е имала магнитна карта за достъп и единствена е знаела шифъра на сейфа.
Ковачевич е влезнал несмущаван в пространствата на организацията, защото познавал персонално охранителя Братислав Дачич, който, съгласно тогавашните медии, невъзмутимо е умъртвил с изстрел в тила. Смъртта на Дачич е била още по-трагична, защото неотдавна се е оженил, а брачната половинка му е била бременна в шестия месец.
С помощта на Станойкович те отварят сейфа и отнасят седем и половина милиона марки. По-късно нещастната жена е била откарана до язовир Гараши над Аранджеловац, където също е била невъзмутимо убита.
Първоначално следствието на това грубо закононарушение не дава резултат. Разплитането стартира, когато в Спешния център се появява млад мъж с огнестрелна рана в бедрото
Дежурният служител на реда подава сигнал, че той дава неразбираеми пояснения за контузията си, след което младежът е отведен за разпит.
След нескончаем разпит, към среднощ младежът признава, че се споделя Александър Костадинович и е един от участниците в обира, като оповестява и имената на съучастниците си. Той разкрива, че се е ранил, до момента в който са карали Биляна Станойкович към Аранджеловац.
Телефонът ѝ е звъннал, а той е заредил револвера си в колата, заплашвайки я. Оръжието обаче инцидентно се е самозадействало и го е ранило в крайници.
Така той е бил заставен да потърси помощ, когато му е прилошало, и кълбото на закононарушението стартира да се разплита. Скоро по-късно е задържан и Андрей Ковачевич, който се предава на полицията по гледище на майка си Весна.
При тях обаче не са открити всички пари. Андрей по-късно е наказан на оптимално наказване от 10 години затвор за малолетни, само че умира на 3 септември 2006 година при ужасна злополука с мотор. Александър Костадинович е наказан на 15 години затвор.
Третият участник в грабежа, Филип Гаврилович, по този начин и не е открит. Следите му се губят, както и следите на четири милиона марки, които в никакъв случай не са открити
Гаврилович не изчезва самичък – с него бягат татко му (който е бил комарджия) и един другар.
Година и половина по-късно, на 12 юли 2000 година, на река Дунав в Голубац, край Пожаревац, локални момчета откриват сандъци с трупове.
Момчетата намират сандъците, които изплуват от плитката вода. Първият е бил жестоко вцепенен, без похлупак, и е миришел извънредно. Вътре риболовци откриват, че има човешки торс без глава и ръце, залят с бетон до кръста.
Десет метра по-нагоре по течението е открит втори, съвсем еднакъв сандък, а два дни по-късно водолази намират и трети.
Във всеки сандък са били открити осакатени, бетонирани тела, които не е било допустимо да бъдат разпознати
Проведени са разбори, само че заради дългия престой във водата те не дават надеждни резултати, защото ДНК анализите тогава в Сърбия са били в начален стадий.
И до през днешния ден остава въпросът кои са тримата души, чиито бетонирани тела са извадени от реката. Съществуват единствено догатки, че може да има връзка с кървавия грабеж, за който две почтени жертви са платили с живота си две години по-рано в Белград.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ