Ситуацията в района на Южен Кавказ отново се влоши
През нощта на 12 против 13 септември ситуацията на арменско-азербайджанската държавна граница се утежни доста. Според формалната информация на Министерството на външните работи на Азербайджан на 12 септември елементи на арменските въоръжени сили са направили огромни провокации по продължение на азербайджанско-арменската държавна граница. Групите за бойкот на въоръжените сили на Армения минираха секторите сред позициите на азербайджанските военни елементи и пътищата осигуряващи доставяне. Освен това арменските въоръжени сили направиха натоварен обстрел на позициите на азербайджанската войска, което докара до жертви измежду военните и цивилния личен състав. С цел попречване на по-нататъшни провокации от страна на арменските въоръжени сили, както и военни закани против суверенитета и целостта на Азербайджан, подразделенията на азербайджанската войска започнаха ответни ограничения. Официален Ереван отхвърля изнесената информация от Азербайджан.
Въпреки някои неотдавнашни позитивни събития, като освобождението на 5-ма арестувани арменци от страна на Азербайджан, акт необятно приветстван от интернационалната общественост и президента на Европейски Съюз Шарл Мишел, който го дефинира като първа стъпка за създаване на доверие към двете страни, военните провокации се случиха още веднъж.
По време на последната си среща на 31 август 2022 година, с посредничеството на президента на Европейския съвет, ръководителите на двете страни се споразумяха да ускорят същностната работа по подписването на кротичък контракт уреждащ междудържавните връзки. Те разпоредиха на своите външни министри да се срещнат в границите на идния месец, с цел да изработят планови текстове за кротичък контракт. Също по този начин на срещата се взе решение да се продължи работата по делимитирането на границата, като идната среща на граничните комисии би трябвало да се състои в Брюксел през ноември 2022 година
Армения и Азербайджан се намират в спор от началото на 90-те години поради карабахския район на Азербайджан. Тогава Армения употребява военна мощ, с цел да окупира и да прочисти етнически една пета от азербайджанските територии. Окупацията продължи съвсем 30 години, до есента на 2020 година, когато Азербайджан освободи сполучливо огромна част от своите територии. Веднага след приключването на войната, Азербайджан предложи да подпише кротичък контракт с Армения, при изискване, че всяка една от страните признае териториалната целокупност на другата, удостовери неналичието на териториални искания, делимитира и демаркира държавните граници и разблокира всички стопански и транспортни връзки в района. Ако тези оферти бъдат приложени, в района ще се откри дълготраен мир и сигурност, което ще има позитивно влияние и върху целия Черноморски район, в това число и България.
Въпреки някои неотдавнашни позитивни събития, като освобождението на 5-ма арестувани арменци от страна на Азербайджан, акт необятно приветстван от интернационалната общественост и президента на Европейски Съюз Шарл Мишел, който го дефинира като първа стъпка за създаване на доверие към двете страни, военните провокации се случиха още веднъж.
По време на последната си среща на 31 август 2022 година, с посредничеството на президента на Европейския съвет, ръководителите на двете страни се споразумяха да ускорят същностната работа по подписването на кротичък контракт уреждащ междудържавните връзки. Те разпоредиха на своите външни министри да се срещнат в границите на идния месец, с цел да изработят планови текстове за кротичък контракт. Също по този начин на срещата се взе решение да се продължи работата по делимитирането на границата, като идната среща на граничните комисии би трябвало да се състои в Брюксел през ноември 2022 година
Армения и Азербайджан се намират в спор от началото на 90-те години поради карабахския район на Азербайджан. Тогава Армения употребява военна мощ, с цел да окупира и да прочисти етнически една пета от азербайджанските територии. Окупацията продължи съвсем 30 години, до есента на 2020 година, когато Азербайджан освободи сполучливо огромна част от своите територии. Веднага след приключването на войната, Азербайджан предложи да подпише кротичък контракт с Армения, при изискване, че всяка една от страните признае териториалната целокупност на другата, удостовери неналичието на териториални искания, делимитира и демаркира държавните граници и разблокира всички стопански и транспортни връзки в района. Ако тези оферти бъдат приложени, в района ще се откри дълготраен мир и сигурност, което ще има позитивно влияние и върху целия Черноморски район, в това число и България.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ