Земята на Божиите словеса
През ноември предходната година у нас гостува доктор Харалд Харман – немски културолог и лингвист, който твърди и преподава, че най-старата книжовност в света е дунавският скрипт (пиктографски знаци върху артефакти, съхранявани по музеите на България, Сърбия и Румъния, датирани на седем хиляди години) на по този начин наречената от актуалните учени Дунавска цивилизация. Д-р Харман смята, че дунавският скрипт е формиран от идеограми с религиозно наличие, сложени върху предмети за свещена приложимост. Всъщност немският академик по този начин изцяло удостоверява тезата на доктор Стефан Гайд – езиковед, богослов и психиатър, член на Института за древност и християнство, Лонг Бийч, Калифорния (където дълги години са се съхранявали свитъците от Наг Хамади), ерудит с достъп до библиотеките на Ватикана и Синайския манастир, който преди 18 година съобщи и потвърди, че знаците върху плочките от Градешница, Караново и мн. други са най-първата човешка идеограмна книжовност. Д-р Гайд разчете по строго научна методология писаното върху тях, като „ декодира ” текста през древноегипетските писмени знаци (вж. фигура 1).
„ Две хиляди години преди Шумер и Египет… – откритието на американския академик от български генезис “ са единствено част от сензационните заглавия в пресата по това време. Изследванията на Института по Т-наука, който Стефан Гайд основа, опровергахa „ догмата “ в тракологията, че траките били „ безписмени “. В резултат на откритията бе възобновена най-първата човешка книжовност и посланията на античните ни предшественици, достигащи до нас посредством скрижали. По метода Гайд бяха разчетени орфическите формули и декодирани сакралните практики в слънчевата цивилизация на античните ни предшественици.
Беше развенчана и друга илюзия, обвързвана с етнонима траки и топонима Тракия. Йосиф Флавий ясно сочи за основоположник на траките (тираките) – патриарха Тир (Тцер – Цар), а в антични документи, съхранявани в архивите на Ватикана и Синай, се свидетелства за тракийския държател, основал династията в Буто – столица на Древен Египет в устието на река Нил. („ Бащата на историята “ Херодот твърди, че първите владетели на моретата доста преди гърците са били траките). Следвайки тази нишка, доктор Гайд намери и откри по какъв начин се изписва с египетски писмени знаци името на този античен династ (вж. фигура 2), които идеограми имат също и фонетичен прочит.
Фигура 2. Отдясно: „ Плочицата на Джер (Тцер) “, съхранявана в Британския музей. Отляво: глинена плочица с името на Джер (Тцер)
Така бе намерено йероглифното сходство на по-древния с две хилядолетия идеограм на Тракия, прочут като така наречен триглиф, прочут върху голям брой артефакти, открити по нашите земи. Разновидностите на този идеограм в производната на тракийския скрипт по-късна египетска книжовност (като негов по-нов калиграфски рисунък), са следните:
със съответното им значение – земя на Божиите Слова; Гръбнак на света, Земя на мегалитите (по-подробна информация за всичко това може да намерите в първа книга от поредицата „ Тракийското писмо – декодирано “).
Разкрита бе вълнуващата истина за прародината на Първата човешка цивилизация – мегалитната (мегалит - букв. огромен камък), на първите каменни светилища като духовна вертикала („ гръбнак ”) на света, като мястото, където човечеството е приело Божиите думи, изписани от „ Божия пръст “ (за разлика от гърците, чиито антични създатели сочат за основатели на тяхната писменост Кадъм, Орфей или Лин, нашите предшественици траките са приели свещената идеограмна книжовност от самото Божество, тъкмо по този начин, както са вярвали и самите египтяни).
Виждаме, че античните ни предшественици са се себеопределяли като създатели и жители на свещената татковина на божествената цивилизация (чиито мегалитни уреди ни удивляват и до днес), като пазители на речта на сътворението и нейната Божествена книжовност, като наследници на своя прародител Тир/Тцер – Цар от Бога. В този ред на мисли, не е чак толкоз неправилно античната тракийска тирада през днешния ден да се назовава „ Дунавски скрипт “ от актуалните непознати учени, изключително в случай че вземем поради най-старото название на река Дунав – Фисон/Писон, както е известна в древността първата от четирите реки на библейския парадайс.
И в случай че първите светилища на първата човешка цивилизация са мегалитни, то е разбираемо и за какво точно идеограма за храм, се чете фонетично Орфей (
). Същият идеограм можем да забележим върху Кивота на Орфеевия завет (вж. фигура 3), който и до през днешния ден се съхранява в историческия музей на Враца.
Фигура 3. Знакът за храм – Орфей, един от идеограмите, изписани върху глинен кивот – артефакт от просвета Градешница, датиран пето хилядолетие пр.н.е., и разчетени по метода Гайд.
Плочките на Завета сред индивида и Бога с медиатор първия Орфей – патриарха на храмовото свещенодействие (да не се бърка с Орфеус живял по времето на троянската война), разкриват орфическите формули на приканване и богоявление, като удивителното е, че разкриват вярата на предците ни в един троичен Бог (монотеизъм), доста преди Християнското богословие. Нещо повече – разкриват ни вярата във възкресението и отвъдния живот, тъкмо както свидетелстват античните създатели за вярата на траките (вж. фигура 4 – плочките от Караново и Точиларе).
Фигура 4. Горната част: сакралната плочица от с. Караново (Новозагорско), датирана четвърто хилядолетие пр.н.е, със съответния прочит. Долната част: погребална плочица от с. Точиларе, датирана 5000–4500 година пр.н.е., със съответния прочит.
Напълно се удостоверява приемствеността от античната първо-вяра, в богословието на императорите – орфици и тракийските папи, както и като въвеждане на тракийските мистерийни практики в богослужебните тайнства на светата литургия.
Също по този начин от орфическата плочка от Тартария (вж. фигура 5) разбираме, че належащо изискване за успехите и благоденствието на един народ, е неговите водачи да бъдат същински посветени Богу, и по този начин да го съставляват като татковци, бранители и благодетели.
Фигура 5. Тракийски талисман от Тартария, Румъния, датиран 4–5 хиляди пр.н.е.
В умозаключение, може да се убедите сами, че най-старата библия (библиотека от свещени послания върху скрижали от глина и камък), е изписана на дунавски скрипт и съдържа заповеди на Божествения закон, изписани върху глинени фигури и плочки, като хилядолетия преди Моисей са регламентирани общочовешките и публични взаимоотношения (вж. фиг. 6). Въпросните артефакти са изписани с руните на античния огам (повече за тракийския оугом и неговия прочит може да разберете от пета книга от поредицата „ Тракийското писмо – декодирано “). Това е най-древното Божествено законодателство, съхранено върху трайни материали като носители, за което безсмъртно познание античните създатели настояват, че е предадено от Енох – първия отдаден от Бога в тайните му, и съхранено от Ной и неговото поколение (следпотопното човечество).
Фигура 6. Антропоморфни статуетки от енеолита, изписани със Заповеди на Божествения Закон
Подробни изложби, пояснения и снимков материал, можете да намерите в книгите от поредицата „ Тракийското писмо – декодирано “, сборниците „ Тракийските летописи “ и „ Тракийските послания “, които можете да поръчате от онлайн книжарницата https://booksbogari.bg.
„ Две хиляди години преди Шумер и Египет… – откритието на американския академик от български генезис “ са единствено част от сензационните заглавия в пресата по това време. Изследванията на Института по Т-наука, който Стефан Гайд основа, опровергахa „ догмата “ в тракологията, че траките били „ безписмени “. В резултат на откритията бе възобновена най-първата човешка книжовност и посланията на античните ни предшественици, достигащи до нас посредством скрижали. По метода Гайд бяха разчетени орфическите формули и декодирани сакралните практики в слънчевата цивилизация на античните ни предшественици.
Беше развенчана и друга илюзия, обвързвана с етнонима траки и топонима Тракия. Йосиф Флавий ясно сочи за основоположник на траките (тираките) – патриарха Тир (Тцер – Цар), а в антични документи, съхранявани в архивите на Ватикана и Синай, се свидетелства за тракийския държател, основал династията в Буто – столица на Древен Египет в устието на река Нил. („ Бащата на историята “ Херодот твърди, че първите владетели на моретата доста преди гърците са били траките). Следвайки тази нишка, доктор Гайд намери и откри по какъв начин се изписва с египетски писмени знаци името на този античен династ (вж. фигура 2), които идеограми имат също и фонетичен прочит.
Фигура 2. Отдясно: „ Плочицата на Джер (Тцер) “, съхранявана в Британския музей. Отляво: глинена плочица с името на Джер (Тцер) Така бе намерено йероглифното сходство на по-древния с две хилядолетия идеограм на Тракия, прочут като така наречен триглиф, прочут върху голям брой артефакти, открити по нашите земи. Разновидностите на този идеограм в производната на тракийския скрипт по-късна египетска книжовност (като негов по-нов калиграфски рисунък), са следните:
със съответното им значение – земя на Божиите Слова; Гръбнак на света, Земя на мегалитите (по-подробна информация за всичко това може да намерите в първа книга от поредицата „ Тракийското писмо – декодирано “). Разкрита бе вълнуващата истина за прародината на Първата човешка цивилизация – мегалитната (мегалит - букв. огромен камък), на първите каменни светилища като духовна вертикала („ гръбнак ”) на света, като мястото, където човечеството е приело Божиите думи, изписани от „ Божия пръст “ (за разлика от гърците, чиито антични създатели сочат за основатели на тяхната писменост Кадъм, Орфей или Лин, нашите предшественици траките са приели свещената идеограмна книжовност от самото Божество, тъкмо по този начин, както са вярвали и самите египтяни).
Виждаме, че античните ни предшественици са се себеопределяли като създатели и жители на свещената татковина на божествената цивилизация (чиито мегалитни уреди ни удивляват и до днес), като пазители на речта на сътворението и нейната Божествена книжовност, като наследници на своя прародител Тир/Тцер – Цар от Бога. В този ред на мисли, не е чак толкоз неправилно античната тракийска тирада през днешния ден да се назовава „ Дунавски скрипт “ от актуалните непознати учени, изключително в случай че вземем поради най-старото название на река Дунав – Фисон/Писон, както е известна в древността първата от четирите реки на библейския парадайс.
И в случай че първите светилища на първата човешка цивилизация са мегалитни, то е разбираемо и за какво точно идеограма за храм, се чете фонетично Орфей (
). Същият идеограм можем да забележим върху Кивота на Орфеевия завет (вж. фигура 3), който и до през днешния ден се съхранява в историческия музей на Враца. Фигура 3. Знакът за храм – Орфей, един от идеограмите, изписани върху глинен кивот – артефакт от просвета Градешница, датиран пето хилядолетие пр.н.е., и разчетени по метода Гайд. Плочките на Завета сред индивида и Бога с медиатор първия Орфей – патриарха на храмовото свещенодействие (да не се бърка с Орфеус живял по времето на троянската война), разкриват орфическите формули на приканване и богоявление, като удивителното е, че разкриват вярата на предците ни в един троичен Бог (монотеизъм), доста преди Християнското богословие. Нещо повече – разкриват ни вярата във възкресението и отвъдния живот, тъкмо както свидетелстват античните създатели за вярата на траките (вж. фигура 4 – плочките от Караново и Точиларе).
Фигура 4. Горната част: сакралната плочица от с. Караново (Новозагорско), датирана четвърто хилядолетие пр.н.е, със съответния прочит. Долната част: погребална плочица от с. Точиларе, датирана 5000–4500 година пр.н.е., със съответния прочит. Напълно се удостоверява приемствеността от античната първо-вяра, в богословието на императорите – орфици и тракийските папи, както и като въвеждане на тракийските мистерийни практики в богослужебните тайнства на светата литургия.
Също по този начин от орфическата плочка от Тартария (вж. фигура 5) разбираме, че належащо изискване за успехите и благоденствието на един народ, е неговите водачи да бъдат същински посветени Богу, и по този начин да го съставляват като татковци, бранители и благодетели.
Фигура 5. Тракийски талисман от Тартария, Румъния, датиран 4–5 хиляди пр.н.е. В умозаключение, може да се убедите сами, че най-старата библия (библиотека от свещени послания върху скрижали от глина и камък), е изписана на дунавски скрипт и съдържа заповеди на Божествения закон, изписани върху глинени фигури и плочки, като хилядолетия преди Моисей са регламентирани общочовешките и публични взаимоотношения (вж. фиг. 6). Въпросните артефакти са изписани с руните на античния огам (повече за тракийския оугом и неговия прочит може да разберете от пета книга от поредицата „ Тракийското писмо – декодирано “). Това е най-древното Божествено законодателство, съхранено върху трайни материали като носители, за което безсмъртно познание античните създатели настояват, че е предадено от Енох – първия отдаден от Бога в тайните му, и съхранено от Ной и неговото поколение (следпотопното човечество).
Фигура 6. Антропоморфни статуетки от енеолита, изписани със Заповеди на Божествения Закон Подробни изложби, пояснения и снимков материал, можете да намерите в книгите от поредицата „ Тракийското писмо – декодирано “, сборниците „ Тракийските летописи “ и „ Тракийските послания “, които можете да поръчате от онлайн книжарницата https://booksbogari.bg.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ