През ноември 1872 г. Джордж Смит работи в Британския музей

През ноември 1872 година Джордж Смит работи в Британския музей в стая на втори етаж с панорама към голите дървета на площад Ръсел. На дълга маса в стаята лежат части глинени плочи, част от стотиците хиляди, които археолозите изпращат назад в Лондон от Ниневия, в сегашен Ирак, преди четвърт век. Много от фрагментите са изписани с писмени знаци и през годините учените съумяват да съберат някои от частите в таблети и да дешифрират за първи път тези писмени знаци от Асирия от 8 и 7 век прочие н. е. В тях става въпрос за най-различни неща – волове, плебеи, бъчви вино, петиции към крале, контракти, съглашения, молебствия и предсказания.

Смит, тогава на 32 години, е особеност – той завършва с формалното си обучение на 14-годишна възраст, когато е бил чирак на печатар, и може би поради това е имал умеенето да сглоби в понятен текст клинописите. Всъщност Смит съумява да откри датите на няколко незначителни събития в историята на израилтяните и в този есенен ден той търси друга информация, която би могла да потвърдят елементи от Библията. След това върху откъс от таблет се натъква на история, която скоро ще изненада целия западен свят. Той чете за наводняване, за транспортен съд, затънал на планина, и птица, изпратена в търсене на земя – първото без значение удостоверение за голямо наводняване в антична Месопотамия, дружно с фигура, наподобяваща Ной и ковчега му.

Той обаче може да прочете единствено няколко реда от таблета. Музеят има експертен реставратор – Робърт Реди – само че той е надалеч от частни каузи. Както по-късно напомни сътрудника на Смит Е. А. Уолис Бъдж, „ Смит е нервозен, сензитивен мъж и раздразнението му в отсъствието на Реди не знаеше граници “. Няколко мъчителни дни по-късно Реди най-сетне се връща и прави реставрацията, след което „ Смит взе таблета и стартира да чете редовете “, спомня си Бъдж, и когато вижда, че те съдържат част от легендата, която се надява да откри там, той споделя: „ Аз съм първият човек, който чете това след повече от 2000 години давност “. Слагайки таблета на масата, Смит скача и се втурва из стаята мощно разчувствуван. “

Това, което открива, ще стане известно на Запада като „ Епоса за Гилгамеш “ – история на 3200 годишни за подвизите на едноименния воин и едно от най-старите литературни творби в света. Това е една от най-сензационните находки в историята на археологията. Смит по-късно ще стане водещ международен специалист по античния акадски език и неговата ужасно сложна книжовност, ще напише първата същинска история на от дълго време изгубената Асирийска империя в Месопотамия и ще разгласява отлични преводи на главните вавилонски литературни текстове. И всичко това от самообразован служащ, който в никакъв случай не е бил в гимназията, още по-малко в лицей.

Таблетът с „ Епосът за Гилгамеш “

Учените едвам неотдавна съумяват да пробият кода на комплицирания клинопис, на който са написани множеството от античните месопотамски текстове. С малко одобрени протоколи, асириологията (комплекс от филантропични дисциплини, учещи историята, културата и езиците на народите, които през древността са употребявали клинопис) съставлява рядка цепнатина в бронята на английската класова конструкция. Всеки по-буден разум със свежа вероятност е приветстван в тази просвета без никакво уверение, рекомендация или фамилна връзка. Ресурсите са към момента оскъдни и заетостта на цялостен работен ден в тази област е съвсем непостижима, тъй че би било пресилване да се приказва за това като за достъп до особени благоприятни условия. Но Смит не се нуждаеше от повече.

Той е роден през 1840 година в лондонския квартал Челси, по това време съмнителна зона с мрачни жилища и висока безработица. Когато навършва 14 години, татко води момчето да чиракуването в печатарската компания на Брадбъри и Евънс, където той е назначен да гравира банкови документи.

Работейки при печатащите преси и миризмата на влажно мастило върху хартия, Смит развива самообладание, наблюдателно око и деликатната ръка, която по-късно ще му служи доста добре с клинописни таблетки. Работата му го излага и на един по-широк свят, защото Брадбъри и Евънс се развиват от печатането в публикуването и издават хумористичното списанието Punch, както и Дикенс и Такерай в луксозно илюстрирани издания. През есента на 1860 година 20-годишният Смит, удивен от античната история, стартира да отделя внимание на близкоизточните сбирки в Британския музей.

По това време преобладаващата фигура в английските клинописни проучвания е сър Хенри Кресуик Роулинсън. Надменен, упорит и привикнал да командва, Роулинсън е рицар след отлична военна кариера в Индия, Персия и Ирак. Макар да не е чиновник на музея, той постоянно участва в работната зала на отдела. Именно той прави решаващия пробив в дешифрирането на клинописната книжовност. Навършил 50 години през 1860 година, преди малко разгласява първия том на клинописните си надписи от Западна Азия.

Ръководителят на катедрата по ориенталски антики е египтологът Самуел Бърч, който няма директен опит в месопотамските изследвания и оставя надзора върху клинописната сбирка на единствения си помощник, млад академик по класика на име Уилям Хенри Кокс. Отначало Бърч и Кокс не обръщат доста внимание на тихия, само че твърдоглав млад гравьор. Постепенно обаче и на двамата излиза наяве, че Смит може да чете таблетите по-добре от тях и след време Бирч го среща с Роулинсън.

Роулинсън е впечатлен от способността на младежа да сглобява счупени таблети, задача, изискваща както изключителна образна памет, по този начин и умелост. Даден таблет може да е разрушен на 10 или повече части, които в този момент са необятно разпръснати измежду хилядите фрагменти в музея. Роулинсън убеждава музея да наеме Смит и както Бъдж означи, Смит „ работи няколко години за заплата, която беше по-малка от тази на занаятчия дърводелец или занаятчия зидар “.

Но Смит употребява допустимо най-пълноценно своята нова позиция, с цел да усили знанията си за езика и писмеността и доникъде на 60-те години на 19 век прави същински открития: разпознава еврейските монарси, упоменати в асирийските надписи и дава нови детайлности за библейската последователност. През 1866 година Смит разгласява първата си публикация и получава значимо покачване, когато Роулинсън убеждава попечителите на музея да го наемат като собствен асистент в проучванията на идващия том от клинописните надписи. „ Така при започване на 1867 година “ – спомня си Смит по-късно с тиха горделивост, „ влязох в формалния живот на науката и постоянно преследвах проучването на клинописните текстове “.

Нетърпелив да стане същински археолог, Смит копнее да замине за Ирак, с цел да прави разкопки. Но попечителите на музея считат, че имат повече от задоволително артефакти от Асирия и Вавилон и желаят Смит да работи при тях. Той няма по какъв начин да се устоя в далечна провинция на Османската империя или даже да заплати личния си път до там, защото към този момент има брачна половинка и семейство. Обезверен, той написа на другар през февруари 1872 година, че „ сега държавното управление няма да подкрепи проекта ми, в действителност мисля, че няма да дадат и стотинка, до момента в който нещо не бъде намерено “. Тогава Смит стартира систематично да изследва сбирката на музея с текстове, които могат да хвърлят нова светлина върху библейските проучвания. Откривайки историята за потопа, Смит почувства, че е намерил паспорта за земята на фантазиите си.