Археологическа находка: Откриха една от най-бляскавите църкви от Второто българско царство | Разкритият средновековен храм е издигнат през XIV в. с ктиторството на Цар Иван Александър
През сегашния археологически сезон, експедиция ръководена от проф. доктор Хитко Вачев и магистър Илиян Петракиев от Регионален исторически музей – Велико Търново осъществя началната фаза на план, обвързван с издирването и изследването на исихаска монашеска обител. Тя е упомената в средновековните писмени извори от XIV в., само че до момента не е открито точното й местонахождение.
Анализирайки данните от писмените свидетелства, екипът стартира изследването на терен, ситуиран западно от гр. Велико Търново, в землището на близкото с. Самоводене. В резултат на разкопките са разкрити архитектурните остатъци на феодален храм повдигнат през XIV в. Архитектурно-стиловите му характерности недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите мостри на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство.
Стените на църквата са построени от точно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични детайли в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със особено направени тухли вид „ вълчи зъби “ и керамични детайли, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена изложба, чиито арки са били върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със фрески. Олтарът на църквата е обособен от останалата част чрез зидана олтарна бариера, която също е стенописана.
Свързвайки резултатите от археологическите изследвания с данните съдържащи се в „ Житието на Св. Теодосий Търновски “ написано от самия Вселенски патриарх Калист е открито, че разкритата черква е католиконът на манастира, чийто свещеник е Св. Теодосий Търновски.
Теодосий Търновски е огромен църковен модернизатор, ерудит, преподавател на бъдещия Търновски Св. Патриарх Евтимий. Той е идеологът на исихазма, който по своята същина е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се реализира посредством самоограничение, примирение, пост и молитва като по този метод се възвръща връзката с него. Теодосий Търновски е основателят на свикването на църковен събор през 1355 година против еретическите учения на така наречен варлаамити и адамити. Той е основния обвинител против тях и съборът приключва с цялостна победа над еретиците. През 1359 година църковният деятел още веднъж е в основата на успеха на православието на антиеврейския събор в Търново.
Близките връзки сред видния исихаст и българския цар Иван Александър имат за резултат издигането на монашеска обител наоколо до старопрестолния град. В житието на Св. Теодосий Търновски е маркирано, че царят и доближените му боляри освен са ктитори на градежа, само че и персонално, въпреки и алегорично вземат участие в градежа на църквата и килиите към нея. В творбата е маркирано, че цар Иван Александър носи в дрехата си пясък за градежа от близката река. Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние равна на 185 м), което прави 555 м. Измервайки със модерни средства това разстояние е открито, че то съответствува с това маркирано в писмения извор.
Друго значимо удостоверение , че това е църквата на манастира на Св. Теодосий Търновски се явява обстоятелството, че в „ Житието “ категорично и само по отношение на други писмени извори за градеж на храмове е маркирано, че цар Иван Александър издига за видния исихаст „ красива черква “. Това определение кореспондира с разкритите при изследванията архитектурни остатъци на храма.
Пред проучвателския екип стоят редица провокации свързани с бъдещите археологически проучвания. Освен цялостното откриване на храма и принадлежащите здания на манастира съществува действителна опция да бъде открит гробът в който е заровен един български светец. Става дума за сподвижника на Св. Теодосий Търновски и свещеник на манастира Роман Търновски. За него в „ Житието “ е маркирано, че откакто завършва земния си път, монасите от обителта го погребват като собствен отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се празнува на 17 февруари.
Установеното местонахождение на новоразкрития феодален манастир и съществуването наоколо до него други отшелнически обители слага на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата „ Търновска Света гора “.
Сред първите находки са кръст, ампула за миро, лъжица за причастия и фрески.
Анализирайки данните от писмените свидетелства, екипът стартира изследването на терен, ситуиран западно от гр. Велико Търново, в землището на близкото с. Самоводене. В резултат на разкопките са разкрити архитектурните остатъци на феодален храм повдигнат през XIV в. Архитектурно-стиловите му характерности недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите мостри на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство.
Стените на църквата са построени от точно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични детайли в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със особено направени тухли вид „ вълчи зъби “ и керамични детайли, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена изложба, чиито арки са били върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със фрески. Олтарът на църквата е обособен от останалата част чрез зидана олтарна бариера, която също е стенописана.
Свързвайки резултатите от археологическите изследвания с данните съдържащи се в „ Житието на Св. Теодосий Търновски “ написано от самия Вселенски патриарх Калист е открито, че разкритата черква е католиконът на манастира, чийто свещеник е Св. Теодосий Търновски.
Теодосий Търновски е огромен църковен модернизатор, ерудит, преподавател на бъдещия Търновски Св. Патриарх Евтимий. Той е идеологът на исихазма, който по своята същина е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се реализира посредством самоограничение, примирение, пост и молитва като по този метод се възвръща връзката с него. Теодосий Търновски е основателят на свикването на църковен събор през 1355 година против еретическите учения на така наречен варлаамити и адамити. Той е основния обвинител против тях и съборът приключва с цялостна победа над еретиците. През 1359 година църковният деятел още веднъж е в основата на успеха на православието на антиеврейския събор в Търново.
Близките връзки сред видния исихаст и българския цар Иван Александър имат за резултат издигането на монашеска обител наоколо до старопрестолния град. В житието на Св. Теодосий Търновски е маркирано, че царят и доближените му боляри освен са ктитори на градежа, само че и персонално, въпреки и алегорично вземат участие в градежа на църквата и килиите към нея. В творбата е маркирано, че цар Иван Александър носи в дрехата си пясък за градежа от близката река. Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние равна на 185 м), което прави 555 м. Измервайки със модерни средства това разстояние е открито, че то съответствува с това маркирано в писмения извор.
Друго значимо удостоверение , че това е църквата на манастира на Св. Теодосий Търновски се явява обстоятелството, че в „ Житието “ категорично и само по отношение на други писмени извори за градеж на храмове е маркирано, че цар Иван Александър издига за видния исихаст „ красива черква “. Това определение кореспондира с разкритите при изследванията архитектурни остатъци на храма.
Пред проучвателския екип стоят редица провокации свързани с бъдещите археологически проучвания. Освен цялостното откриване на храма и принадлежащите здания на манастира съществува действителна опция да бъде открит гробът в който е заровен един български светец. Става дума за сподвижника на Св. Теодосий Търновски и свещеник на манастира Роман Търновски. За него в „ Житието “ е маркирано, че откакто завършва земния си път, монасите от обителта го погребват като собствен отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се празнува на 17 февруари.
Установеното местонахождение на новоразкрития феодален манастир и съществуването наоколо до него други отшелнически обители слага на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата „ Търновска Света гора “.
Сред първите находки са кръст, ампула за миро, лъжица за причастия и фрески.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ