СЕНЗАЦИЯ: Откриха манастира на Св. Теодосий Търновски
През сегашния археологически сезон, експедиция ръководена от проф. доктор Хитко Вачев и магистър Илиян Петракиев от Регионален исторически музей – Велико Търново осъществя началната фаза на план, обвързван с издирването и изследването на исихаска монашеска обител. Тя е упомената в средновековните писмени извори от XIV в., само че до момента не е открито точното й местонахождение.
Анализирайки данните от писмените свидетелства, екипът стартира изследването на терен, ситуиран западно от Велико Търново, в землището на близкото с. Самоводене. В резултат на разкопките са разкрити архитектурните остатъци на феодален храм повдигнат през XIV в. Архитектурно-стиловите му характерности недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите мостри на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство.
Стените на църквата са построени от точно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични детайли в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със особено направени тухли вид „ вълчи зъби “ и керамични детайли, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена изложба, чиито арки са били върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със фрески. Олтарът на църквата е обособен от останалата част чрез зидана олтарна бариера, която също е стенописана.
Свързвайки резултатите от археологическите изследвания с данните съдържащи се в „ Житието на Св. Теодосий Търновски “ написано от самия Вселенски патриарх Калист е открито, че разкритата черква е католиконът на манастира, чийто свещеник е Св. Теодосий Търновски.
Анализирайки данните от писмените свидетелства, екипът стартира изследването на терен, ситуиран западно от Велико Търново, в землището на близкото с. Самоводене. В резултат на разкопките са разкрити архитектурните остатъци на феодален храм повдигнат през XIV в. Архитектурно-стиловите му характерности недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите мостри на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство.
Стените на църквата са построени от точно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични детайли в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със особено направени тухли вид „ вълчи зъби “ и керамични детайли, които за пръв път се откриват в българските земи. От северната страна на църквата е била издигната засводена изложба, чиито арки са били върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със фрески. Олтарът на църквата е обособен от останалата част чрез зидана олтарна бариера, която също е стенописана.
Свързвайки резултатите от археологическите изследвания с данните съдържащи се в „ Житието на Св. Теодосий Търновски “ написано от самия Вселенски патриарх Калист е открито, че разкритата черква е католиконът на манастира, чийто свещеник е Св. Теодосий Търновски.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




