Териториални планове осигуряват временна заетост на уволнени миньори и енергетици. А след нея накъде
През предходната седмица териториалните проекти на България за бъдещето на Старозагорския, Пернишкия и Бобовдолски въглищни басейни станаха публичноизвестни и провокираха извънредно мощно неодобрение в енергийния бранш, най-много измежду засегнатите от проектите за затваряне на въглищната енергетика.
Според специалисти реализацията на настоящия тип на териториалните проекти ще бъде пагубна за българската енергетика. Обезпокоително е, че в препоръчаните проекти уволненията на 27000 души в трудоспособна възраст са наречени „ разстройства “.
Иронично е, че въпреки всичко създателите на документите сами признават, че постигането на климатична индиферентност към 2050 година ще бъде обвързвано с „ сериозно социално-икономическо влияние “. Но за жалост доста по-притеснително е каква преквалификация е планувана за бъдещите някогашни енергетици и миньори.
Един от вероятните сюжет за преквалификация е съсредоточаването на служащи в процеса по рекултивация на затворените мини. За задачата ще бъде основана държавна компания, в която служители ще дават нареждания и ще получават високи заплати от европейските фондове, а някогашните енергетици и миньори евентуално ще работят за минимална заплата. Но по-лошото е, че този вид за преквалификация, въпреки и разказан толкоз в детайли в териториалните проекти, обезпечава кратковременна претовареност.
Никой от създателите на това решение не си е признал, че рекултивацията се прави на терен за интервал от 1 до 2 години. Какво ще работят някогашните енергетици и миньори по-късно?
Очевидно насочването на служащи към рекултивация на мините е решение, което да замаже очите на хората, само че не и да докара до гарантиране на действителна и дълготрайна трудова претовареност. Друга алтернатива за отпадналите от пазара на труда енергетици и миньори, препоръчана с териториалните проекти, е изпращането им на работа или непосредствено във новите фотоволтаични централи, или в производството на уреди и елементи за тях.
Решение, което също не е изключително уместно, защото няма съпоставимост за това какъв брой чиновници са нужни в една въглища централа, или в един фотоволтаичен парк. За второто са нужни няколко пъти по-малко чиновници, защото поддръжката на оборудванията не изисква съществуването на толкоз огромен експлоатационен екип.
Планират се и назначения на отпаднали от пазара на труда енергетици и миньори в нови предприятия, занимаващи се със предпазване на сила, които съгласно териториалните проекти ще бъдат големи, само че такива за нашите географски ширини към момента са оригиналност и са непознати.
В документа като стратегически цели са посочени и преквалификацията в имагинерните към момента за нас централи за произвеждане на водород и още по-екзотичните агрофотоволтаици, които щели да подкрепят селскостопанските процеси. Някои някогашни енергетици по проект ще бъдат изпращани на работа в производството на геотермална сила, който съгласно специалисти е бранш от енергетиката, който съвсем няма късмет да бъде развъртян в България, защото липсват подобаващи условия.
Очевидно е, че в настоящия си тип териториалните проекти целят да съсипят изцяло българската енергетика, както и да се усили фрапантно безработицата в трите наранени региона поради големия брой на българите, които ще изгубят препитанието си и няма да бъдат готови да се включат на променения пазар на труда.
