Ивайло Иванов: Надявам се на Олимпиадата да изправя България на крака
През предходната седмица Ивайло Иванов реализира исторически триумф на Мастърс шампионата по джудо в Доха. 26-годишният гений от Монтана стана първият българин с орден от подобен конгрес в джудото, откакто завоюва бронзов отличие в категория до 81 кг. Днес в Пресклуб “България” той беше награден от президента на Българската федерация по джудо Румен Стоилов с парична награда за своя триумф.
" Ако го няма екипа, самичък човек е никой. Тези хора на тази маса (Атанас Герчев, Румен Стоилов и Даме Стойков) аз ги одобрявам като другари и им благодаря за това. Вижда се, че от две години нещата вървят добре. Благодаря също и на треньора Атанас Герчев. Когато ние имаме успокоение да работим и можем да сме контецнтирани в работата си, резултатите идват.
Благодарен съм, че се опазих здрав. Радостен съм, че съм първият човек, който печели подобен орден за България. Продължавам да дерзая и да работя интензивно и се надявам с всяко едно съревнование до Олимпиадата да бъда по-добър и по-добър и на най-важното съревнование да изправя България на крайници ", показа Иванов в Пресклуб “България”.
Той разяснява и загубата си на полуфиналите от нидерландеца Франк де Вит, който съгласно огромна част от хората в залата е спечелил по непочтен метод: " Аз не го разбрах, до момента в който не отидох в подготвителната зала. При потегляне на хватката да го мятам, бях сигурен, че го мятам и ходя на край. Изведнъж аз не си усещах краката. Цялата зала викаше “ууу”, само че си мислех, че е за друга среща. Човек би трябвало да приема загубата. Когато излязох от татамито, си споделих, че надпреварата не е приключило и имам още една среща. Не за първи път има такова субективно решение против мен, само че се пробвам да ги одобрявам. "
Той разяснява и инфарктната си победа против Алан Кубецов, който 6 секунди преди края на мача за бронзовото отличие получи трето наказване: " За срещата с руснака беше обстановка. Влязох на техника и ми се подхлъзна ръката и той ме дръпна и завъртя без да съумея да се съпротивлявам. Всички ми викаха да потегли напред - за мен беше все тая дали ще изгубя с ипон или с наказване. Трудно се санкционира руснак, изключително последните шест секунди - очевидно съм посочил, че съм по-настойчив и съм желал да взема успеха. Ако съм аз насреща, нямаше да ме оставят по този начин. Трябва да се борим и против съдиите. Аз не желая да ме поддържат, а просто да не ме режат. Винаги съм имал почитание към всички съперници. "
Иванов беше запитан и дали в миналото е имал желание да се състезава в различен спорт: " Никога не съм мислил за различен спорт. Баща ми ме записа от напън на джудо, тъй като бях доста буйно дете, а залата беше на 200 метра от нас. Ходил съм на футбол, само че в никакъв случай не съм мислил за друго. През 2010 година, когато станах европейски първенец още веднъж с Атанас Герчев, осъзнах, че желая да върша това. Аз избрах тогава да упражнявам и да се съсредоточвам в едно нещо. "
Той не пропусна и пандемията: " Пандемията ми сподели, че не всичко е на 100 %. Бях го решил, чe в случай че изгубя на Олимпиадата, светът свършва. Но ето - нещата не зависят от нас. Гледам да последвам надпреварите малко по малко без значение какви са - ще пристигна Олимпиадата, ще бъда квалифициран за нея, ще умра на татамито. Ако е писано да съм на върха, ще съм измежду медалистите. "
" Ако го няма екипа, самичък човек е никой. Тези хора на тази маса (Атанас Герчев, Румен Стоилов и Даме Стойков) аз ги одобрявам като другари и им благодаря за това. Вижда се, че от две години нещата вървят добре. Благодаря също и на треньора Атанас Герчев. Когато ние имаме успокоение да работим и можем да сме контецнтирани в работата си, резултатите идват.
Благодарен съм, че се опазих здрав. Радостен съм, че съм първият човек, който печели подобен орден за България. Продължавам да дерзая и да работя интензивно и се надявам с всяко едно съревнование до Олимпиадата да бъда по-добър и по-добър и на най-важното съревнование да изправя България на крайници ", показа Иванов в Пресклуб “България”.
Той разяснява и загубата си на полуфиналите от нидерландеца Франк де Вит, който съгласно огромна част от хората в залата е спечелил по непочтен метод: " Аз не го разбрах, до момента в който не отидох в подготвителната зала. При потегляне на хватката да го мятам, бях сигурен, че го мятам и ходя на край. Изведнъж аз не си усещах краката. Цялата зала викаше “ууу”, само че си мислех, че е за друга среща. Човек би трябвало да приема загубата. Когато излязох от татамито, си споделих, че надпреварата не е приключило и имам още една среща. Не за първи път има такова субективно решение против мен, само че се пробвам да ги одобрявам. "
Той разяснява и инфарктната си победа против Алан Кубецов, който 6 секунди преди края на мача за бронзовото отличие получи трето наказване: " За срещата с руснака беше обстановка. Влязох на техника и ми се подхлъзна ръката и той ме дръпна и завъртя без да съумея да се съпротивлявам. Всички ми викаха да потегли напред - за мен беше все тая дали ще изгубя с ипон или с наказване. Трудно се санкционира руснак, изключително последните шест секунди - очевидно съм посочил, че съм по-настойчив и съм желал да взема успеха. Ако съм аз насреща, нямаше да ме оставят по този начин. Трябва да се борим и против съдиите. Аз не желая да ме поддържат, а просто да не ме режат. Винаги съм имал почитание към всички съперници. "
Иванов беше запитан и дали в миналото е имал желание да се състезава в различен спорт: " Никога не съм мислил за различен спорт. Баща ми ме записа от напън на джудо, тъй като бях доста буйно дете, а залата беше на 200 метра от нас. Ходил съм на футбол, само че в никакъв случай не съм мислил за друго. През 2010 година, когато станах европейски първенец още веднъж с Атанас Герчев, осъзнах, че желая да върша това. Аз избрах тогава да упражнявам и да се съсредоточвам в едно нещо. "
Той не пропусна и пандемията: " Пандемията ми сподели, че не всичко е на 100 %. Бях го решил, чe в случай че изгубя на Олимпиадата, светът свършва. Но ето - нещата не зависят от нас. Гледам да последвам надпреварите малко по малко без значение какви са - ще пристигна Олимпиадата, ще бъда квалифициран за нея, ще умра на татамито. Ако е писано да съм на върха, ще съм измежду медалистите. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ