Какво се случва в Африка?
През предходната седмица едно събитие – значимо за даден континент – като че ли остана в периферията и въобще не беше видяно от спортната общественост в Европа. Беше избран домакинът на Купата на Африканската Нации през 2027. Или по-точно – домакините. Точно в крайник с модерните трендове от последните две десетилетия – шампионатът ще бъде подслонен допълнително от една страна – Кения, Уганда и Танзания. И незабавно започнаха анализите и мненията, тъй като това съревнование не е било в Източна Африка или най-малко в този район от … 1976 година, когато мачовете се играят в Етиопия. Разбира се, президентът на Конфедерацията на Африканския Футбол (CAF) Патрис Мотсепе незабавно похвали големите старания и отдаденост, които трите страни са показали по време на кандидатурата си и желанието за организация на шампионата, демонстрирано заедно от източноафриканските страни.
„ Ние сме извънредно строги във връзка с разпоредбите и изискванията, които желаеме да забележим – приказваме за независимост на напредване към и от тези страни, инфраструктура, взаимни дейности, сигурност. “ – загатна Мотсепе по време на речта си в Кайро, където бяха избрани домакините на идващите две издания (между другото – Мароко ще одобри шампионата през 2025, само че това в тази ситуация надалеч не е чак толкоз вълнуващо или ненадейно като новина). Естествено още от в този момент се дават обещание непрестанни визити в Кения, Уганда и Танзания, където екипите ще наблюдават деликатно за подготовката и напредъка във връзка с логистиката.
Гръмки изречения от рода на „ Купата на Африканските Нации през 2027 ще бъде един голям триумф “ напълно закономерно не просто витаеха в пространството, а гордо бяха използвани. Друг е въпросът дали в действителност ще се следи изкъсо за протичащото се в тази част на континента или комфортно ще се затварят очите при забележими нарушавания. Най-вече в региона на човешките права. Защото, в случай че бъдем откровени, в случай че в Катар имаше толкоз доста сигнали за кошмарни условия на труд, неизплатени хонорари, даже смъртни случаи на служащи и последици де факто нямаше, а ставаше дума за Световно състезание, единствено можем да си представим какво ще бъде подминавано с лека ръка в Източна Африка за шампионат, за който даже не се загатва преди да стартира.
Представителите на Черния континент изявиха неведнъж желанието си техният шампионат да наподобява по организация на Европейското състезание и на Копа Америка. Това е отлично! Но дали е изпълнимо? Членът на Угандийската футболна асоциация Роджърс Бямукама акцентира, че работата ще бъде непрестанна, а стадионите в трите страни би трябвало да бъдат изцяло подготвени до декември 2025 година, както е по интернационалните условия. И в случай че ви се коства невероятно да има наказания, единствено ще загатна че Гвинея, която трябваше да одобри шампионата през 2025, се елементарни с семейството си, тъй като от CAF имаха съществени терзания към инфраструктурата в страната. Изискванията включват да има два стадиона с потенциал от най-малко 40 хиляди души (в столицата на Кения – Найроби – националният стадион беше ремонтиран и открит през 2020 с опция да бъде посетен от 45 000 почитателите, тъй че на пръв взор по този аршин нещата се движат добре), две уреди с капаците от 20 хиляди и още две, които да побират най-малко 15 хиляди души.
Спортният министър на Кения Абабу Намуамба анонсира през седмицата, че в страната имат предпочитание (а явно и ресурс) да построят нов 50-хиляден стадион в Найроби, както и да опитат да предложат прилични игрища в Елдорет и Касарани (където се организира международното състезание по лека атлетика за младежи до 20 години през 2021 година). Президентът на Кения Уилям Руто пък подписа по-рано през годината контракт на стойност към 60 милиона $ посредством средства от програмата US Foreign Aid Agency за възстановяване изискванията на градския превоз и пътната мрежа в Найроби.
Нормално е кенийците да пробват по всякакъв начин да се приготвят, имайки поради че те два пъти се разделяха с семейството си в последните си десетилетия – първо през 1996 поради липса на подготвеност и след това през 2018 поради „ насъбрани закъснения “. За Уганда обстановката също е притеснителна – по-рано през годината министърът на спорта Питър Огуанг се извини в Народното събрание, че националният тим по футбол е играл домашен квалификационен дуел в … Египет, като повода е, че в страната няма нито един стадион, който може да одобри мач от сходен сан.
Така че решението на CAF е най-малкото екстравагантно, отчитайки, че измежду другите претенденти бяха Египет и Сенегал. Не загатвам взаимната самодейност на Ботсвана и Замбия, тъй като и тя звучеше много рискова. Предстои да забележим дали в Африка са си създали добре сметките. В Източна Африка – да бъдем най-точни.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
„ Ние сме извънредно строги във връзка с разпоредбите и изискванията, които желаеме да забележим – приказваме за независимост на напредване към и от тези страни, инфраструктура, взаимни дейности, сигурност. “ – загатна Мотсепе по време на речта си в Кайро, където бяха избрани домакините на идващите две издания (между другото – Мароко ще одобри шампионата през 2025, само че това в тази ситуация надалеч не е чак толкоз вълнуващо или ненадейно като новина). Естествено още от в този момент се дават обещание непрестанни визити в Кения, Уганда и Танзания, където екипите ще наблюдават деликатно за подготовката и напредъка във връзка с логистиката.
Гръмки изречения от рода на „ Купата на Африканските Нации през 2027 ще бъде един голям триумф “ напълно закономерно не просто витаеха в пространството, а гордо бяха използвани. Друг е въпросът дали в действителност ще се следи изкъсо за протичащото се в тази част на континента или комфортно ще се затварят очите при забележими нарушавания. Най-вече в региона на човешките права. Защото, в случай че бъдем откровени, в случай че в Катар имаше толкоз доста сигнали за кошмарни условия на труд, неизплатени хонорари, даже смъртни случаи на служащи и последици де факто нямаше, а ставаше дума за Световно състезание, единствено можем да си представим какво ще бъде подминавано с лека ръка в Източна Африка за шампионат, за който даже не се загатва преди да стартира.
Представителите на Черния континент изявиха неведнъж желанието си техният шампионат да наподобява по организация на Европейското състезание и на Копа Америка. Това е отлично! Но дали е изпълнимо? Членът на Угандийската футболна асоциация Роджърс Бямукама акцентира, че работата ще бъде непрестанна, а стадионите в трите страни би трябвало да бъдат изцяло подготвени до декември 2025 година, както е по интернационалните условия. И в случай че ви се коства невероятно да има наказания, единствено ще загатна че Гвинея, която трябваше да одобри шампионата през 2025, се елементарни с семейството си, тъй като от CAF имаха съществени терзания към инфраструктурата в страната. Изискванията включват да има два стадиона с потенциал от най-малко 40 хиляди души (в столицата на Кения – Найроби – националният стадион беше ремонтиран и открит през 2020 с опция да бъде посетен от 45 000 почитателите, тъй че на пръв взор по този аршин нещата се движат добре), две уреди с капаците от 20 хиляди и още две, които да побират най-малко 15 хиляди души.
Спортният министър на Кения Абабу Намуамба анонсира през седмицата, че в страната имат предпочитание (а явно и ресурс) да построят нов 50-хиляден стадион в Найроби, както и да опитат да предложат прилични игрища в Елдорет и Касарани (където се организира международното състезание по лека атлетика за младежи до 20 години през 2021 година). Президентът на Кения Уилям Руто пък подписа по-рано през годината контракт на стойност към 60 милиона $ посредством средства от програмата US Foreign Aid Agency за възстановяване изискванията на градския превоз и пътната мрежа в Найроби.
Нормално е кенийците да пробват по всякакъв начин да се приготвят, имайки поради че те два пъти се разделяха с семейството си в последните си десетилетия – първо през 1996 поради липса на подготвеност и след това през 2018 поради „ насъбрани закъснения “. За Уганда обстановката също е притеснителна – по-рано през годината министърът на спорта Питър Огуанг се извини в Народното събрание, че националният тим по футбол е играл домашен квалификационен дуел в … Египет, като повода е, че в страната няма нито един стадион, който може да одобри мач от сходен сан.
Така че решението на CAF е най-малкото екстравагантно, отчитайки, че измежду другите претенденти бяха Египет и Сенегал. Не загатвам взаимната самодейност на Ботсвана и Замбия, тъй като и тя звучеше много рискова. Предстои да забележим дали в Африка са си създали добре сметките. В Източна Африка – да бъдем най-точни.
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ