През миналата седмица двама души обядваха в градината на малко

През предходната седмица двама души обядваха в градината на малко заведение в центъра с добра кухня и богат бар. И аз обядвах с тях. Говорихме за неотдавна отминалите следващи парламентарни избори. Попитах ги за кого са дали своят вот, като авансово се извиних за нескромния въпрос, само че те махнаха с ръка и споделиха, че това не е загадка и биха го споделили с всекиго ( " Човек не трябва да се срами или да са опасява от изборите си ", сподели единият). Той бил дал своя вот за Движение за права и свободи, тъй като от една страна не можел да си разреши да види във властта Българска социалистическа партия или новата левица - ПППП/ДБ, а пък бил морално некадърен да гласоподава и за ГЕРБ, тъй като си имал там някакви персонални връзки и огорчения.

Другият сподели, че е дал своя вот за КОД по най-простата причина - тъй като му харесват и е склонен с съвсем всичко от програмата им. Тогава първият го прекъсна и сподели, че и на него КОД са му били най-симпатични, обаче не е пуснал за тях, с цел да не похаби гласа си.

И тук аз се замислих: какъв брой ли откровени симпатизанти са изгубили дребните партии затова - боязън да не похабят гласа си. На пръв взор такова държание на електората наподобява рационално, само че в последна сметка е неуместно, тъй като изкривява картината, която изборите дават. Вслушвайки се прекомерно в прогнозите на социолозите, хората не слушат сърцата си, а си вършат някакви сметки с мозъците си, които нормално излизат неправилни, тъй като медиите са се постарали мозъците им да бъдат задоволително дезинформирани.

Понякога се запитвам дали не е добре социологическите прогнози въобще да бъдат неразрешени. Отдавна те са част от акцията на огромните партии, рекламни пана, а не някакво обективно научно проучване. Но даже и да бяха, кому е нужно такова проучване. Само кара зле осведомените гласоподаватели да си вършат сметки без кръчмаря. Защо гласоподавателите би трябвало да знаят по какъв начин биха се подредили партиите, в случай че " изборите бяха през днешния ден "? Колкото и надеждни да са социологическите способи, в последна сметка тези прогнози или " моментни фотоси " си остават чисти спекулации. И което е по-лошото - карат хората, които елементарно се подвеждат, да гласоподават съгласно прогнозата, а не както вероятно биха дали своят вот, в случай че не я знаеха.

- Не гласувах за КОД, а за Движение за права и свободи - сподели първият човек, който пиеше огромен Макалан с едамаме, - освен тъй като не виждах никакъв късмет КОД да влязат, само че и тъй като Движение за права и свободи са предвидима систематична партия. Стара партия. Ама били корпорация! Какво ми пука? Аз съм работил с тях и знам, че каквото обещаят, се случва. А не като другите: но, несъмнено, но няма проблеми, но смятай че е станало и най-после - нищо. А КОД, КОД са доста сладки, само че нямат късмет.

- Нямат късмет, тъй като такива като теб не им го дават - отговори вторият човек, който пиеше Перно с пармезанови гризини. - Човек би трябвало да гласоподава за това, което му харесва, а не по сметка. Виж ги КОД: желаят дясното да се сплоти към обща платформа, която включва излизане от съветската орбита на въздействие, озаптяване на социализма в стопанската система и отбрана на християнските и фамилните полезности.

- Защита значи ли изповядване? Защото и сивият вълк е предпазен тип, само че ние вълци не сме.

- Е, за това би трябвало да питаш тях.

- За какво друго се борят?

- Например за незабавна лустрация.

- Късно е. Минаха 30 години. Кого ще лустрираш, децата им ли? Не можеш да лустрираш някого, задето е нечие дете, даже да си го заслужава. Друго?

- Много ми хареса, че страната не трябва да оказва помощ на бизнеса, а просто да не му пречи.

- Това е либертарианска романтика. Държавата не може да не се меси, тъй като заради човешката проклетия концепцията за свободен пазар и почтена конкуренция бързо се изражда. Силните стават все по-силни и най-после остават няколко корпорации, които даже по доста въпроси се договарян между тях. Понякога това е по-лошо и от социализъм. Друго?

- Природните запаси. Да си ги употребяваме, да търсим нови и да отхвърлим изцяло зелените утопии, тъй като ни вършат небогати и подвластни.

- Виж, това е доста хубаво - съгласи се първият човек, който беше дал своя вот за Движение за права и свободи, с цел да не похаби гласа си.

Ето това е несправедливата орис на дребните партии. Хората, даже да ги харесват, не виждат смисъл да гласоподават за тях, с цел да не изгубят въздействието на гласа си върху общата картина (то пък едно въздействие!). Как дребните партии могат да трансформират това? На първо място като основат усещане, че най-малко ще влязат в Народното събрание. Това не се реализира с една-две заявления в медиите. Има си технология за това е те я знаят.

И тогава резултатите от изборите в действителност ще дадат някаква не толкоз изкривена визия за мнението на суверена. Някои от дребните партии в действителност има какво да кажат и се стараят да бъдат откровени. В първия миг това шокира електоралните маси, тъй като е друго от общия избирателен рефрен, само че в случай че се повтаря настоятелно и сърцато, ще стигне до тях. И да не бързат. Ето, Коста Копейкин® не бърза и непрестанно пораства.

Избирателите също би трябвало да проявят малко повече достолепие и да гласоподават за това, което им харесва, а последствията ще се подредят от единствено себе си такива, каквито са. Да не си вършат всякакви тънки сметчици по какъв начин няма да им се похаби гласът, да не го продават и да не слушат какво им разправят роднините или работодателите. Всеки човек, в случай че го оставиш да намерения на мира, най-после ще усети какво му харесва. Може да не излезе прав, може изборът му да му навреди в допълнение, само че най-малко ще е последвал сърцето си, а не някой заплатен медиен хипнотизатор. Тогава шансът на дребните партии ще е доста по-голям. Тогава шансът в политиката да влезе нещо друго също ще се усили.

Накрая поръчахме коняк и кафе - някаква арабика от Руанда с мирис на свеж самун и нотки на млечен шоколад.

- А ти какво мислиш? - попитаха ме моите познати.

- Мисля, че кафето леко киселее - отвърнах. - Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.