Смъртността от мозъчносъдови болести у нас е над 4 пъти по-висока от средната за ЕС
През предходната година всеки пети не е съумял да оцелее
В Световния ден за битка с инсулта, още веднъж вършим извода, че профилактиката избавя животи. А повода за него е първото ни място в Европейския съюз по смъртност от мозъчносъдови заболявания. Тя е четири пъти по-висока от междинната за общността. Засегнати у нас през предходната година са били 50 хиляди души, като всеки пети не е оживял.
В челната тройка компания ни вършат латвийците и румънците, и то с не чак толкоз дребна разлика от нас. Последните три места пък за Ирландия, Испания и Франция, където средногодишно 39 души на всеки 100 хиляди от популацията губят живота си от това - на фона на нашите 301.
Всъщност мозъчносъдовите заболявания са втората причина за гибел в Европа. Така е и през днешния ден, по този начин е било и преди 10 години, въпреки броят на смъртните случаи да понижава.
Данните са на Евростат от 2022 година - последните налични по тематиката. У нас има и по-нови, които засягат родната реалност. Те са напълно леко по-обнадеждаващи, тъй като демонстрират спад. Той обаче е във връзка с смъртността, само че не и на заболеваемостта. Така, съгласно Национален статистически институт, на всеки 100 хиляди души у нас, 272 умират от мозъчносъдова болест, като дамите са повече от мъжете.
В кои региони обстановката е най-сериозна? Това на първо място е Северозападна България - със стойности, много над междинните за страната. Над 300 смъртни случая на всеки 100 хиляди души са регистрирани също в Югоизточна България, Южния централен и Северния централен регион на страната. Под междинната са стойностите единствено в Североизточна и Югозападна България, като в последния регион случаите са даже под 200 на 100 хиляди души.
За първите 6 месеца на годината, от инсулт у нас са болни съвсем 25 хиляди души. Което, най-малко до регистрирания миг, наподобява на обстановката през 2024-а, когато за цялата година те са били 50 хиляди.
Възрастта на пациентите спада. Рискът към момента е максимален при хората над 55 години. През предходната година, от Центъра по публично здраве и разбори са отчели и над 4 хиляди наранени от мозъчносъдова болест на възраст сред 35 и 55 години. Както и забележете - 162 души под 35-годишна възраст.
Рискът от инсулт след 55-годишна възраст, въпреки всичко е двойно по-висок. И за жалост, всеки пети случай у нас приключва съдбовно, а над половината от засегнатите остават с трайна неработоспособност. Липсата на народен проект за битка с инсулта и незадоволителната ангажираност на обществото, експертите показват като съществени аргументи за тази тежка статистика. Затова сигнализират, че реакцията в първите 4 часа и половина може да бъде животоспасяваща, защото всяка минута след получен инсулт, се губят по 2 милиона мозъчни кафези.
В международен мащаб на всеки 6 секунди 1 човек умира от инсулт, като упованията на лекарите са до 10 години броя на засегнатите да нарасне с една трета. Затова припомнят, че държим живота си в личните си ръце, тъй като 80% от случаите са предотвратими.
В Световния ден за битка с инсулта, още веднъж вършим извода, че профилактиката избавя животи. А повода за него е първото ни място в Европейския съюз по смъртност от мозъчносъдови заболявания. Тя е четири пъти по-висока от междинната за общността. Засегнати у нас през предходната година са били 50 хиляди души, като всеки пети не е оживял.
В челната тройка компания ни вършат латвийците и румънците, и то с не чак толкоз дребна разлика от нас. Последните три места пък за Ирландия, Испания и Франция, където средногодишно 39 души на всеки 100 хиляди от популацията губят живота си от това - на фона на нашите 301.
Всъщност мозъчносъдовите заболявания са втората причина за гибел в Европа. Така е и през днешния ден, по този начин е било и преди 10 години, въпреки броят на смъртните случаи да понижава.
Данните са на Евростат от 2022 година - последните налични по тематиката. У нас има и по-нови, които засягат родната реалност. Те са напълно леко по-обнадеждаващи, тъй като демонстрират спад. Той обаче е във връзка с смъртността, само че не и на заболеваемостта. Така, съгласно Национален статистически институт, на всеки 100 хиляди души у нас, 272 умират от мозъчносъдова болест, като дамите са повече от мъжете.
В кои региони обстановката е най-сериозна? Това на първо място е Северозападна България - със стойности, много над междинните за страната. Над 300 смъртни случая на всеки 100 хиляди души са регистрирани също в Югоизточна България, Южния централен и Северния централен регион на страната. Под междинната са стойностите единствено в Североизточна и Югозападна България, като в последния регион случаите са даже под 200 на 100 хиляди души.
За първите 6 месеца на годината, от инсулт у нас са болни съвсем 25 хиляди души. Което, най-малко до регистрирания миг, наподобява на обстановката през 2024-а, когато за цялата година те са били 50 хиляди.
Възрастта на пациентите спада. Рискът към момента е максимален при хората над 55 години. През предходната година, от Центъра по публично здраве и разбори са отчели и над 4 хиляди наранени от мозъчносъдова болест на възраст сред 35 и 55 години. Както и забележете - 162 души под 35-годишна възраст.
Рискът от инсулт след 55-годишна възраст, въпреки всичко е двойно по-висок. И за жалост, всеки пети случай у нас приключва съдбовно, а над половината от засегнатите остават с трайна неработоспособност. Липсата на народен проект за битка с инсулта и незадоволителната ангажираност на обществото, експертите показват като съществени аргументи за тази тежка статистика. Затова сигнализират, че реакцията в първите 4 часа и половина може да бъде животоспасяваща, защото всяка минута след получен инсулт, се губят по 2 милиона мозъчни кафези.
В международен мащаб на всеки 6 секунди 1 човек умира от инсулт, като упованията на лекарите са до 10 години броя на засегнатите да нарасне с една трета. Затова припомнят, че държим живота си в личните си ръце, тъй като 80% от случаите са предотвратими.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ