Велковски: Това е един от добрите ми сезони, в кипърското първенство има повече конкуренция
През предходната есен Димитър Велковски се причисли към кипърския Докса Катокопия и бързо се трансформира в главен футболист за състава от локалния хайлайф. През сегашния сезон врачанинът, който всекидневно се подвизава като ляв бранител или крило, бива употребен нерядко като вътрешен халф, а със осъществените досега три гола Велковски записва най-резултатния си сезон. Бившият футболист на Серкъл Брюж и Медж Легница, подвизавал се още в родните Локомотив Пловдив, Славия и Локомотив София, се съгласи на особено изявление за Gong.bg броени часове преди решаващата борба за оцеляване против директния съперник Кармиотиса. Велковски описа за усещанията си от престоя в Кипър и какво му харесва в страната. Той също по този начин изрази мнение за работата с младите футболисти в България и поддържа, въпреки и в ретроспекция, правилото за състезател до 21 години, което важеше в българския хайлайф.
-През уикенда ви следва значим дуел против директния конкурент за оцеляване Кармиотиса, като те ви водят със седем точки. Вие сега сте под чертата, а те са над чертата при оставащи шест мача до края. Има ли оптимизъм в клуба за това, че може да се спасите?
-Ще е сложен мач. Има оптимизъм в клуба, тъй като не играем неприятен футбол. Мога да кажа, че победихме едни от най-силните тимове в шампионата, само че загубихме значими дуели против директни съперници. Утре това ще е доста значим дуел. Има оптимизъм в тима и се надявам мощно да победим този път, с цел да можем да стопим разликата на четири точки и по-късно към този момент в идващите мачове към този момент всичко ще си зависи от нас, несъмнено, да побеждаваме.
-Как се чувстваш ти в Кипър, в клуба и какво можеш да ни разкажеш за него?
-Честно да си призная, усещам се доста добре в Кипър, a и предвид на това, че и времето подготвя да се чувстваш по-добре. Първенството не мога да кажа, че е едва, по никакъв начин даже. Има доста класни футболисти и като цяло тимове и съм прелестно сюрпризиран.
-Ако би трябвало да направиш паралел с предходното състезание, в което ти се състезаваше, а точно шампионата на Полша, какъв паралел може да правиш сред равнището на футбола в Полша по отношение на това в Кипър? Ако може да вмъкнеш и българския футбол някъде там като съпоставяне?
-С Полша, в случай че го съпоставям, считам, че Полша е по-високо равнище, в случай че би трябвало да съм почтен, макар че изкарах много къс интервал там. Те имат много добра инфраструктура, игрища и организацията им е на високо равнище. Тук малко и манталитетът им е подобен, че просто са по-лежерни във всяко едно отношение, както в живота, по този начин и във футбола. С българското състезание по какъв начин да го сравня? Мога да кажа, че тук има една концепция повече конкуренция в по-горните тимове. Всяка година се борят няколко тима за първенец. Интересно е и това може би е разликата с българското състезание, до момента в който в по-долните позиции на класирането мисля, че няма толкоз разлика.
-Аз удостоверявам това, което казваш за другите първенци, като такива са директните ми наблюдения. Илиан Илиев-младши знаем, че стана първенец преди две години с Аполон Лимасол, по-късно Арис Лимасол стана първенец. А по какъв начин се чувстваш ти на терена и те запитвам за това, тъй като виждам, че последните две срещи играеш като вътрешен полузащитник? Едва ли си очаквал, че на твоите 29 години внезапно ще ти се наложи да се подвизаваш на тази позиция на терена. Защо се стигна до тази смяна и в действителност харесва ли?
-Да, дори може би са повече от два мача. Ротират ме като цяло в тима, главен състезател съм, макар че не ми е непозната позицията. Аз като младеж и първите ми една-две години в професионалния футбол също играех в по-офанзивните позиции. Не ми е непознато, не се усещам неприятно, в противен случай, усещам се добре, тъй като аз като цяло съм и по-офанзивен футболист, даже да съм на левия бек и ми подхожда до някаква степен. Не съм изцяло спокоен, тъй като въпреки всичко за това би трябвало и рутина на тази позиция. Различно е, в сравнение с да си на линията. Но почтено да си призная, съм окей, нямам проблем с това нещо.
-Това, което забелязах от твоята персонална статистика, е, че сигурно това е твоят най-резултатен сезон досега. Видях, че преди броени дни си отбелязал на Етникос, освен това си вкарал на Пафос по-рано през сезона, а в един мач против съперника, който ви следва на следващия ден, си вкарал гол и си подал за още едно попадение. Може ли да се каже, че това е твоят най-хубав сезон досега, по какъв начин го усещаш?
-Да, мога да кажа, че върша добър сезон, дори много добър сезон с оглед първо на това, че съм изиграл много цялостни мачове. Именно това, че играя и на по-офанзивна позиция в дадени мачове ми разрешава да съм и по-близко до гола и може би това се отразява и на статистиката ми, че съм вкарал досега три гола и съм подал за още два или три, не съм тъкмо сигурен. Но сигурно мога да кажа, че това е един от положителните ми сезони, даже да е с една концепция по-слабо състезание от миналогодишното и да кажем - още по-слабо от по-предишното състезание, в което съм играл.
-А спомагателна мотивация ли за е теб е да се спасиш от изпадане и от позиция на това, че ще ти бъде втори следващ сезон като изпадащ? Преди формалния ни диалог ти ми сподели, че предния не си го броиш, само че все пак статистиката сочи, че ти си бил там.
-Така е, по този начин е. Това беше като цяло доста къс интервал предходната година, който изкарах в Полша. Не че не си го броя, просто не мога да кажа, че можех да допринеса чак толкоз доста към тима, с цел да се избави. Докато тази година пристигнах към седмия кръг на шампионата и все пак нося отговорност за това нещо. Не ми е прелестно сигурно, само че има и доста разнообразни фактори, поради които стигнахме до това състояние. Не мога да изтъквам и да разясня в елементи, само че ще се надявам мощно да успеем най-малко да се борим докрая и до последния мач да можем да спасим тима.
-Аз обаче може би ще те опровергая за Полша, защото ти беше един от водачите, що се отнася до статистически индикатори в твоя тим. Така че в последна сметка ти си имал своето въздействие върху тима, само че просто не е било задоволително.
-Не знам по какъв начин да ти отговоря на това. Имах доста хубава статистика там след всеки един мач и може би там ни липсваше голът, в действителност ни липсваше и имахме малшанс. Доколкото си припомням, множеството мачове падахме с по един гол разлика и не успявахме да се наложим над тимове, които не ни превъзхождаха толкоз. Но това е към този момент затворена страница в моя живот, в действителност съм фокусиран напълно към този миг и се надявам и тук, в случай че мога да оказа помощ с каквото и да е. Дори да не отбележа и да не подам, то да оказа помощ с каквото мога на тима, с цел да се избави и в самостоятелен проект, както казваш, да не е втора поредна година, в която съм изпаднал с тим от Първа лига, а чисто и като групово да помогнем на тима.
-Остава ли ти време да хвърляш взор към българското състезание и в случай че да, какво е твоето мнение за обстановката сега?
-Разбира се, че ми остава време. Предполагам знаеш, че и Георги Костадинов играе тук в АПОЕЛ. Ние сме съвсем всеки ден дружно и си разясняваме разнообразни тематики, гледаме мачове. Какво да кажа… в българското състезание единственото, което мога да кажа, че не ми подхожда, е, че просто в действителност конкуренцията я няма последните 12-13 години. Имам доста другари, които играят в българското състезание и с интерес го проследявам. Дори по този начин да ги назовем, по-безинтересните мачове, аз си ги пущам у дома и ги виждам. Не знам какво да ти отговоря. Силно се надявам и след измененията в този момент да има някаква смяна. Трудно ще е, не може да стане от през днешния ден за на следващия ден, ще ни трябват години работа, само че мощно се надявам да стартираме отнякъде.
-Новият народен селекционер Илиан Илиев беше твой треньор в Локомотив Пловдив. Първо да те запитвам, откогато той застана отпред на националния тим, вие имали ли сте някаква връзка за бъдеща твоя повиквателна?
-Откакто е селекционер на националния тим, не сме имали връзка. Чували сме се преди този момент, тъй като аз със сина му съм в доста положителни връзки. Знаеш, той играеше в Аполон тук, отиде чартърен в Гърция и поддържаме връзка. Чувал съм се около дребния Илиан и с татко му. Да, той ми беше треньор преди в Локомотив Пловдив. Не знам дали си спомняш, че имаше тогава предписание за играчи до 21 години да стартират мачовете.
-Извинявай, че те преустановявам, само че това предписание е именито и то стана такова по-скоро с Венци Керчев, а не толкоз с теб.
-Да, да, безусловно, дори аз не мога да се оплача. За мен беше безспорен плюс. Илиан, когато стана треньор на Локомотив, залагаше доста на мен и ме пускаше. Въпреки правилото, той ми показваше, че разчита на мен до каквато и да е степен. Но като цяло не съм поддържал през годините близка връзка с него заради една или друга причина, няма никакво значение. Сега, откогато е треньор на националния тим, не сме имали директни контакти.
-Какво можеш да кажеш за него като треньор тогава на база работата ви в Локомотив Пловдив?
-Честно да си призная, това беше много от дълго време, преди към осем-девет години, в случай че не се греша. Моите усещания от този момент са положителни и точно поради това, че тимът тогава играеше доста мощно. Но не мога да кажа в този момент, тъй като знаеш, че както футболистът, по този начин и треньорът се трансформира с годините, а това са много години опит, който е натрупал. Виждаш самичък и в Черно море, че последните години прави много мощни сезони. Този изключително е просто исторически за тима и това е показателно, че се развива в положителна посока.
-Като заговорихме за това предписание до 21 години и ти като човек, който си бил фаворизиран от това в някаква степен. Вие, тези момчета, които тогава се възползвахте от това предписание и бяхте един тип стартирани, оказа помощ ли ви това в дълготраен проект?
-Със сигурност оказа помощ в дълготраен проект, мога да ти кажа и за какво. Макар тогава да могат да те изкарат и в трета минута, както споменахме доскоро, само че даже да играеш 15, 20, 30 минути, полувреме като титуляр е доста друго от това да влезеш последните 5 минути при към този момент решен мач, по този начин да се каже. Както сега се случва с доста от младите момчета. Дава ти едно самочувствие, обиграваш се в самата конюнктура, усещаш напрежението, заряда преди самия мач. Това е разликата и оказа помощ на доста от момчетата, които тогава се възползваха от това предписание в дълготраен проект, както се изрази.
-Сега тематиката е доста настояща. Най-вероятно си гледал последния мач сред ЦСКА и Левски и въпреки в тази ситуация да се касае за вратари, в тази ситуация тези на Левски, двете млади момчета Андреев и Андонов страдат доста от рецензии на почитателите. Няма задоволително самообладание към тях, само че те са млади и най-малко съгласно мен би трябвало да им се дава късмет, с цел да могат да бъркат. Когато получат този скъп опит, те могат занапред след това да създадат кариери. Което пък ме връща към друго. Тези дни слушах за 23-годишни футболисти, които бяха избрани като млади. Докога съгласно теб един футболист е млад, до какъв брой годишна възраст? Виждам, че на равнище Шампионска лига 16- и 17-годишни са най-хубавите футболисти в мача.
-И вършат разликата, да. Точно през вчерашния ден разясних с другари това, че разликата съгласно мен идва още от тъкмо към 15-16-годишна възраст. Там се къса нишката сред България и Европа. Това е заради доста аргументи, не можем да ги изброяваме в този момент занапред, само че съгласно мен тъкмо там се къса нишката. И когато един футболист в западните страни е подготвен да влезе в първия тим на 18 години, ние тук занапред на 18 години, когато влезем вероятно в мъжкия тим, занапред се сблъскваме и занапред започваме да учим. И към този момент когато станем на 21-22 години, вероятно сме подготвени. И по тази причина може би в България се считаме за млади, тъй като занапред стартира футболистът на 22, на 23 години да играе, да поема повече отговорност в мачовете и по този начин нататък. Преди това ги считаме един тип за юноши, не за млади футболисти, а за юноши. Това е най-голямата разлика.
-За край на нашия диалог - да предположим хипотетично, че изпаднеш. Остава ли в действие договорът ти по-късно, ще потърсиш ли ново предизвикателство и къде вероятно би желал да бъде то? Дали би се опитал да си намериш нов тим в Кипър, щом ти е допаднала страната? Би ли си помислил за завръщане в България и дали към този момент вероятно има запитвания към теб?
-Договорът ми е до края на този сезон, нямам контракт по-късно. Пак споделям, че ще се опитам оптимално да оказа помощ на тима да се избави. Да, Кипър ми харесва и бих останал в Кипър, в случай че би трябвало да съм почтен. Предпочитам сигурно да е някой от тимовете, който има по-високи упоритости и се бори за топ 6 и за Европа. А по отношение на България - към този момент нямам никакви запитвания, мисля че към момента е рано. Може би бих се върнал, само че не и на този стадий, в случай че би трябвало да съм почтен с теб. Някак си към момента считам, че не ми е пристигнало времето да се върна в България, това е моето мнение. Но всичко може да се промени, несъмнено, в никакъв случай не знаеш какво ще се случи.
-През уикенда ви следва значим дуел против директния конкурент за оцеляване Кармиотиса, като те ви водят със седем точки. Вие сега сте под чертата, а те са над чертата при оставащи шест мача до края. Има ли оптимизъм в клуба за това, че може да се спасите?
-Ще е сложен мач. Има оптимизъм в клуба, тъй като не играем неприятен футбол. Мога да кажа, че победихме едни от най-силните тимове в шампионата, само че загубихме значими дуели против директни съперници. Утре това ще е доста значим дуел. Има оптимизъм в тима и се надявам мощно да победим този път, с цел да можем да стопим разликата на четири точки и по-късно към този момент в идващите мачове към този момент всичко ще си зависи от нас, несъмнено, да побеждаваме.
-Как се чувстваш ти в Кипър, в клуба и какво можеш да ни разкажеш за него?
-Честно да си призная, усещам се доста добре в Кипър, a и предвид на това, че и времето подготвя да се чувстваш по-добре. Първенството не мога да кажа, че е едва, по никакъв начин даже. Има доста класни футболисти и като цяло тимове и съм прелестно сюрпризиран.
-Ако би трябвало да направиш паралел с предходното състезание, в което ти се състезаваше, а точно шампионата на Полша, какъв паралел може да правиш сред равнището на футбола в Полша по отношение на това в Кипър? Ако може да вмъкнеш и българския футбол някъде там като съпоставяне?
-С Полша, в случай че го съпоставям, считам, че Полша е по-високо равнище, в случай че би трябвало да съм почтен, макар че изкарах много къс интервал там. Те имат много добра инфраструктура, игрища и организацията им е на високо равнище. Тук малко и манталитетът им е подобен, че просто са по-лежерни във всяко едно отношение, както в живота, по този начин и във футбола. С българското състезание по какъв начин да го сравня? Мога да кажа, че тук има една концепция повече конкуренция в по-горните тимове. Всяка година се борят няколко тима за първенец. Интересно е и това може би е разликата с българското състезание, до момента в който в по-долните позиции на класирането мисля, че няма толкоз разлика.
-Аз удостоверявам това, което казваш за другите първенци, като такива са директните ми наблюдения. Илиан Илиев-младши знаем, че стана първенец преди две години с Аполон Лимасол, по-късно Арис Лимасол стана първенец. А по какъв начин се чувстваш ти на терена и те запитвам за това, тъй като виждам, че последните две срещи играеш като вътрешен полузащитник? Едва ли си очаквал, че на твоите 29 години внезапно ще ти се наложи да се подвизаваш на тази позиция на терена. Защо се стигна до тази смяна и в действителност харесва ли?
-Да, дори може би са повече от два мача. Ротират ме като цяло в тима, главен състезател съм, макар че не ми е непозната позицията. Аз като младеж и първите ми една-две години в професионалния футбол също играех в по-офанзивните позиции. Не ми е непознато, не се усещам неприятно, в противен случай, усещам се добре, тъй като аз като цяло съм и по-офанзивен футболист, даже да съм на левия бек и ми подхожда до някаква степен. Не съм изцяло спокоен, тъй като въпреки всичко за това би трябвало и рутина на тази позиция. Различно е, в сравнение с да си на линията. Но почтено да си призная, съм окей, нямам проблем с това нещо.
-Това, което забелязах от твоята персонална статистика, е, че сигурно това е твоят най-резултатен сезон досега. Видях, че преди броени дни си отбелязал на Етникос, освен това си вкарал на Пафос по-рано през сезона, а в един мач против съперника, който ви следва на следващия ден, си вкарал гол и си подал за още едно попадение. Може ли да се каже, че това е твоят най-хубав сезон досега, по какъв начин го усещаш?
-Да, мога да кажа, че върша добър сезон, дори много добър сезон с оглед първо на това, че съм изиграл много цялостни мачове. Именно това, че играя и на по-офанзивна позиция в дадени мачове ми разрешава да съм и по-близко до гола и може би това се отразява и на статистиката ми, че съм вкарал досега три гола и съм подал за още два или три, не съм тъкмо сигурен. Но сигурно мога да кажа, че това е един от положителните ми сезони, даже да е с една концепция по-слабо състезание от миналогодишното и да кажем - още по-слабо от по-предишното състезание, в което съм играл.
-А спомагателна мотивация ли за е теб е да се спасиш от изпадане и от позиция на това, че ще ти бъде втори следващ сезон като изпадащ? Преди формалния ни диалог ти ми сподели, че предния не си го броиш, само че все пак статистиката сочи, че ти си бил там.
-Така е, по този начин е. Това беше като цяло доста къс интервал предходната година, който изкарах в Полша. Не че не си го броя, просто не мога да кажа, че можех да допринеса чак толкоз доста към тима, с цел да се избави. Докато тази година пристигнах към седмия кръг на шампионата и все пак нося отговорност за това нещо. Не ми е прелестно сигурно, само че има и доста разнообразни фактори, поради които стигнахме до това състояние. Не мога да изтъквам и да разясня в елементи, само че ще се надявам мощно да успеем най-малко да се борим докрая и до последния мач да можем да спасим тима.
-Аз обаче може би ще те опровергая за Полша, защото ти беше един от водачите, що се отнася до статистически индикатори в твоя тим. Така че в последна сметка ти си имал своето въздействие върху тима, само че просто не е било задоволително.
-Не знам по какъв начин да ти отговоря на това. Имах доста хубава статистика там след всеки един мач и може би там ни липсваше голът, в действителност ни липсваше и имахме малшанс. Доколкото си припомням, множеството мачове падахме с по един гол разлика и не успявахме да се наложим над тимове, които не ни превъзхождаха толкоз. Но това е към този момент затворена страница в моя живот, в действителност съм фокусиран напълно към този миг и се надявам и тук, в случай че мога да оказа помощ с каквото и да е. Дори да не отбележа и да не подам, то да оказа помощ с каквото мога на тима, с цел да се избави и в самостоятелен проект, както казваш, да не е втора поредна година, в която съм изпаднал с тим от Първа лига, а чисто и като групово да помогнем на тима.
-Остава ли ти време да хвърляш взор към българското състезание и в случай че да, какво е твоето мнение за обстановката сега?
-Разбира се, че ми остава време. Предполагам знаеш, че и Георги Костадинов играе тук в АПОЕЛ. Ние сме съвсем всеки ден дружно и си разясняваме разнообразни тематики, гледаме мачове. Какво да кажа… в българското състезание единственото, което мога да кажа, че не ми подхожда, е, че просто в действителност конкуренцията я няма последните 12-13 години. Имам доста другари, които играят в българското състезание и с интерес го проследявам. Дори по този начин да ги назовем, по-безинтересните мачове, аз си ги пущам у дома и ги виждам. Не знам какво да ти отговоря. Силно се надявам и след измененията в този момент да има някаква смяна. Трудно ще е, не може да стане от през днешния ден за на следващия ден, ще ни трябват години работа, само че мощно се надявам да стартираме отнякъде.
-Новият народен селекционер Илиан Илиев беше твой треньор в Локомотив Пловдив. Първо да те запитвам, откогато той застана отпред на националния тим, вие имали ли сте някаква връзка за бъдеща твоя повиквателна?
-Откакто е селекционер на националния тим, не сме имали връзка. Чували сме се преди този момент, тъй като аз със сина му съм в доста положителни връзки. Знаеш, той играеше в Аполон тук, отиде чартърен в Гърция и поддържаме връзка. Чувал съм се около дребния Илиан и с татко му. Да, той ми беше треньор преди в Локомотив Пловдив. Не знам дали си спомняш, че имаше тогава предписание за играчи до 21 години да стартират мачовете.
-Извинявай, че те преустановявам, само че това предписание е именито и то стана такова по-скоро с Венци Керчев, а не толкоз с теб.
-Да, да, безусловно, дори аз не мога да се оплача. За мен беше безспорен плюс. Илиан, когато стана треньор на Локомотив, залагаше доста на мен и ме пускаше. Въпреки правилото, той ми показваше, че разчита на мен до каквато и да е степен. Но като цяло не съм поддържал през годините близка връзка с него заради една или друга причина, няма никакво значение. Сега, откогато е треньор на националния тим, не сме имали директни контакти.
-Какво можеш да кажеш за него като треньор тогава на база работата ви в Локомотив Пловдив?
-Честно да си призная, това беше много от дълго време, преди към осем-девет години, в случай че не се греша. Моите усещания от този момент са положителни и точно поради това, че тимът тогава играеше доста мощно. Но не мога да кажа в този момент, тъй като знаеш, че както футболистът, по този начин и треньорът се трансформира с годините, а това са много години опит, който е натрупал. Виждаш самичък и в Черно море, че последните години прави много мощни сезони. Този изключително е просто исторически за тима и това е показателно, че се развива в положителна посока.
-Като заговорихме за това предписание до 21 години и ти като човек, който си бил фаворизиран от това в някаква степен. Вие, тези момчета, които тогава се възползвахте от това предписание и бяхте един тип стартирани, оказа помощ ли ви това в дълготраен проект?
-Със сигурност оказа помощ в дълготраен проект, мога да ти кажа и за какво. Макар тогава да могат да те изкарат и в трета минута, както споменахме доскоро, само че даже да играеш 15, 20, 30 минути, полувреме като титуляр е доста друго от това да влезеш последните 5 минути при към този момент решен мач, по този начин да се каже. Както сега се случва с доста от младите момчета. Дава ти едно самочувствие, обиграваш се в самата конюнктура, усещаш напрежението, заряда преди самия мач. Това е разликата и оказа помощ на доста от момчетата, които тогава се възползваха от това предписание в дълготраен проект, както се изрази.
-Сега тематиката е доста настояща. Най-вероятно си гледал последния мач сред ЦСКА и Левски и въпреки в тази ситуация да се касае за вратари, в тази ситуация тези на Левски, двете млади момчета Андреев и Андонов страдат доста от рецензии на почитателите. Няма задоволително самообладание към тях, само че те са млади и най-малко съгласно мен би трябвало да им се дава късмет, с цел да могат да бъркат. Когато получат този скъп опит, те могат занапред след това да създадат кариери. Което пък ме връща към друго. Тези дни слушах за 23-годишни футболисти, които бяха избрани като млади. Докога съгласно теб един футболист е млад, до какъв брой годишна възраст? Виждам, че на равнище Шампионска лига 16- и 17-годишни са най-хубавите футболисти в мача.
-И вършат разликата, да. Точно през вчерашния ден разясних с другари това, че разликата съгласно мен идва още от тъкмо към 15-16-годишна възраст. Там се къса нишката сред България и Европа. Това е заради доста аргументи, не можем да ги изброяваме в този момент занапред, само че съгласно мен тъкмо там се къса нишката. И когато един футболист в западните страни е подготвен да влезе в първия тим на 18 години, ние тук занапред на 18 години, когато влезем вероятно в мъжкия тим, занапред се сблъскваме и занапред започваме да учим. И към този момент когато станем на 21-22 години, вероятно сме подготвени. И по тази причина може би в България се считаме за млади, тъй като занапред стартира футболистът на 22, на 23 години да играе, да поема повече отговорност в мачовете и по този начин нататък. Преди това ги считаме един тип за юноши, не за млади футболисти, а за юноши. Това е най-голямата разлика.
-За край на нашия диалог - да предположим хипотетично, че изпаднеш. Остава ли в действие договорът ти по-късно, ще потърсиш ли ново предизвикателство и къде вероятно би желал да бъде то? Дали би се опитал да си намериш нов тим в Кипър, щом ти е допаднала страната? Би ли си помислил за завръщане в България и дали към този момент вероятно има запитвания към теб?
-Договорът ми е до края на този сезон, нямам контракт по-късно. Пак споделям, че ще се опитам оптимално да оказа помощ на тима да се избави. Да, Кипър ми харесва и бих останал в Кипър, в случай че би трябвало да съм почтен. Предпочитам сигурно да е някой от тимовете, който има по-високи упоритости и се бори за топ 6 и за Европа. А по отношение на България - към този момент нямам никакви запитвания, мисля че към момента е рано. Може би бих се върнал, само че не и на този стадий, в случай че би трябвало да съм почтен с теб. Някак си към момента считам, че не ми е пристигнало времето да се върна в България, това е моето мнение. Но всичко може да се промени, несъмнено, в никакъв случай не знаеш какво ще се случи.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ