Михал Знаниецки постави по Зигмунд Фройд 3 Барток на фестивала Барток плюс в Унгария
През месец юни в унгарския град Мишколц се организира интернационалният оперен фестивал „ Барток плюс ”. Както подсказва заглавието му, най-важният акцент в него е музиката на огромния маджарски композитор Бела Барток. Много мощен старт на тазгодишното издание даде продукцията „ 3 Барток ” – режисура на трите музикално-сценични творби на Барток – балета „ Дървеният принц ”, пантомимата „ Чудният мандарин ” и операта „ Замъкът на херцога Синята брада ”, обединени в цялостна идея на основата на психоанализата на Зигмунд Фройд. За режисьорската идея огромният полски режисьор Михал Знаниецки показа пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм " Каста дива ":
Как избрахте това тълкувание – по Фройд?
Трябваше единствено да последвам характерността на епохата. Това е времето на Барток, Шимановски, Малер и всички композитори и художници, изразяващи концепциите на Фройд и Юнг в изкуството. Музиката е огледало на нашата душа и това, което виждаме в него, не е толкоз красиво, както в мелодрамата, по-сложно и многопластово е, в сравнение с в оперите на Верди и Белини. Например в Саломе на Рихард Щраус. Затова изведох тази метафора в двата балета „ Дървеният принц “ и „ Чудният мандарин “ и в операта „ Замъкът на херцога Синята брада “. Всички те описват за човешката душа. Аз ги „ прочитам “ като урок - за първата обич и първата целувка, за опознаването на живота и изненадата какъв брой тежък или какъв брой лек може да бъде той. Реших ключът да бъде въвеждането на персонажа на лекаря психоаналитик, който прави психоанализа на Юдит. Първата част „ Дървеният принц “ преглежда казуса за инициацията, за кастрацията на майката. В сюжета това е обликът на вещицата, на остарялата жена, която неразбираемо за какво споделя на всичко не, не, не. А в живота това е обликът на майката, която споделя не, не още, която споделя на своята щерка Уважавай себе си, не целувай това момче, не прави това, не прави това. След това в „ Чудният мандарин “ ние имаме три разнообразни мъжки облика – на младия, зрелия и възрастния мъж. Това може би са фигурите на сина, на брачна половинка и на бащата. Така доближаваме до вратите в Замъка на херцога Синята Брада. Всеки от нас има разнообразни порти, водещи към нашето минало, към нашите проблеми и страхове. Това са ключовете към трилогията, а Херцога Синята брада най-после отваря тези порти. Мисля, че по този начин всичко следва разумно.
Изглежда тъмните страни на човешката душа ви интригуват към този момент повече от 10 години. През 2007 година Вашата продукция на Д-р Джекил и М-р Хайд получи една от най-престижните награди Златна маска. Смятате ли,, че бихме могли да превъзмогнем своята тъмна страна, опознавайки я?
Смятам, че моята работа като режисьор е да покажа тъмната страна, тъй като тя е скрита. И е по-добре да разкриеш това на сцената, в сравнение с в живота. Мога да бъда М-р Хайд на сцената, а в живота избирам да съм Д-р Джекил и да не контузвам хората. Така че за мен е значимо като създател да покажа тъмната страна и да кажа Бъдете деликатни! Това е рисково! Ние сме рискови! Така че проявявайте самоконтрол! Но аз имам привилегията и свободата да изразя това дружно с моите артисти, артисти, балет. Щастлив съм, че е по този начин! И 80 % от хората в публиката знаят, че пазят в себе си своите тъмни страни и може би изкуството ще им помогне да ги проучват и да ги схванат. Много хора ми споделят: Гледах твоя театър. Много си dark! А аз в действителност съм доста спокоен и ухилен човек, благополучен, че мога да изразя посредством изкуството тъмната страна!
Това не е първата Ви продукция на Бела Барток. Казвате, че неговите шедьоври са съвременни и през днешния ден. Защо смятате по този начин?
Всеки път, когато стартирам работа върху творба на Барток, си споделям Боже мой, това е толкоз съвременно, толкоз ново! Барток в никакъв случай няма да остарее! И откриваш по нещо ново всякога. Барток е по-модерен от всеки различен, тъй като той приказва за страстите без боязън. Ролята на операта и на балета е да допират публиката, да я вълнуват. А неговата музика и неговите хрумвания за изкуството са доста завладяващи!
Харесват ли Ви атмосферата на този фестивал и този спектакъл?
Смисълът на всеки фестивал е да срещне хората – и артистите, и публиката. В Мишколц имам чувството, че целият град живее с този фестивал. Навсякъде има фестивални изяви, хората приказват за фестивала. Това е доста, доста хубаво! Има разговор. Можеш да вземем за пример да срещнеш артистите, които слагат операта Рок Дон Жуан, да идват на моите подготовки. А ние вървим да гледаме техните подготовки. Можем да се срещнем с актьори от Будапещенската оперета, които слагат операта „ Земелвайс “ и така нататък Много е значимо за артистите да се срещат с други продукции, с различен метод на мислене! Да, обичам това и считам, че е доста хубаво!
Между от време на време скучните типичен продукции и от време на време налудничавия режи спектакъл е светът на тези в действителност забавни модерни продукции. Каква е Вашата загадка и кои от сътрудниците си режисьори цените най-вече?
Моят метод на работа е да намеря доста мощна интерпретация. Например ключът в тази продукция е да разкрия фройдистката основа на творбите на Барток. Когато споделих концепцията си с артистите, те споделиха Боже мой! Това е доста рисково! Да, само че по-късно аз направих сцените и историята, която описвам по „ оперен метод “. Имам поради това, което те кара да се чувстваш благополучен, че си на оперен театър – красивите костюми, плановете за декори. Така че това е режи спектакъл като концепция, само че във формата на италианския обичаен оперен спектакъл с добър дизайн. Това е комбиниране на двете. Моят преподавател беше Лука Ронкони. Той създаваше такива мощни концепции и по-късно дизайнът беше уау, необикновен! Режисьорите през днешния ден, които в действителност обичам, са Греъм Вик, който постоянно доста мощно развива своите хрумвания, без да се опасява от нищо. Той направи на Вердиевия фестивал в Парма операта Стифелио измежду разхождаща се аудитория! Също Робърт Карсън, несъмнено! Защото те не вършат по този начин, че драматургията да похищава операта! Те показват доста мощни концепции, само че които е прелестно да гледаш.
Тази година Ви предстоят още няколко нови продукции – на Палячо от Леонкавало, Пътуване до Реймс на Росини, Идоменей от Моцарт… А разбирам, че обмисляте и посещение в С офийската опера.
Да, имам доста добър другар, с който доста сме работили дружно – баритонът Марчин Брониковски. Съвсем скоро той пя в Софийската опера в Евгений Онегин на Чайковски. Ние също сме правили моя Евгений Онегин в Уругуай, в Аржентина, в Полша… Марчин ми описа, че в Софийската опера има доста хубава атмосфера, че театърът работи доста добре. Той е доста въодушевен! А за мен постоянно е забавно да работя на нови места, за нова аудитория, с нова сила! Така че се надявам да успеем да изпълним някоя от моите многочислени хрумвания, да вземем за пример сега съм влюбен в Ромео и Жулиета на Гуно и в Саломе на Рихард Щраус.
Как избрахте това тълкувание – по Фройд?
Трябваше единствено да последвам характерността на епохата. Това е времето на Барток, Шимановски, Малер и всички композитори и художници, изразяващи концепциите на Фройд и Юнг в изкуството. Музиката е огледало на нашата душа и това, което виждаме в него, не е толкоз красиво, както в мелодрамата, по-сложно и многопластово е, в сравнение с в оперите на Верди и Белини. Например в Саломе на Рихард Щраус. Затова изведох тази метафора в двата балета „ Дървеният принц “ и „ Чудният мандарин “ и в операта „ Замъкът на херцога Синята брада “. Всички те описват за човешката душа. Аз ги „ прочитам “ като урок - за първата обич и първата целувка, за опознаването на живота и изненадата какъв брой тежък или какъв брой лек може да бъде той. Реших ключът да бъде въвеждането на персонажа на лекаря психоаналитик, който прави психоанализа на Юдит. Първата част „ Дървеният принц “ преглежда казуса за инициацията, за кастрацията на майката. В сюжета това е обликът на вещицата, на остарялата жена, която неразбираемо за какво споделя на всичко не, не, не. А в живота това е обликът на майката, която споделя не, не още, която споделя на своята щерка Уважавай себе си, не целувай това момче, не прави това, не прави това. След това в „ Чудният мандарин “ ние имаме три разнообразни мъжки облика – на младия, зрелия и възрастния мъж. Това може би са фигурите на сина, на брачна половинка и на бащата. Така доближаваме до вратите в Замъка на херцога Синята Брада. Всеки от нас има разнообразни порти, водещи към нашето минало, към нашите проблеми и страхове. Това са ключовете към трилогията, а Херцога Синята брада най-после отваря тези порти. Мисля, че по този начин всичко следва разумно.
Изглежда тъмните страни на човешката душа ви интригуват към този момент повече от 10 години. През 2007 година Вашата продукция на Д-р Джекил и М-р Хайд получи една от най-престижните награди Златна маска. Смятате ли,, че бихме могли да превъзмогнем своята тъмна страна, опознавайки я?
Смятам, че моята работа като режисьор е да покажа тъмната страна, тъй като тя е скрита. И е по-добре да разкриеш това на сцената, в сравнение с в живота. Мога да бъда М-р Хайд на сцената, а в живота избирам да съм Д-р Джекил и да не контузвам хората. Така че за мен е значимо като създател да покажа тъмната страна и да кажа Бъдете деликатни! Това е рисково! Ние сме рискови! Така че проявявайте самоконтрол! Но аз имам привилегията и свободата да изразя това дружно с моите артисти, артисти, балет. Щастлив съм, че е по този начин! И 80 % от хората в публиката знаят, че пазят в себе си своите тъмни страни и може би изкуството ще им помогне да ги проучват и да ги схванат. Много хора ми споделят: Гледах твоя театър. Много си dark! А аз в действителност съм доста спокоен и ухилен човек, благополучен, че мога да изразя посредством изкуството тъмната страна!
Това не е първата Ви продукция на Бела Барток. Казвате, че неговите шедьоври са съвременни и през днешния ден. Защо смятате по този начин?
Всеки път, когато стартирам работа върху творба на Барток, си споделям Боже мой, това е толкоз съвременно, толкоз ново! Барток в никакъв случай няма да остарее! И откриваш по нещо ново всякога. Барток е по-модерен от всеки различен, тъй като той приказва за страстите без боязън. Ролята на операта и на балета е да допират публиката, да я вълнуват. А неговата музика и неговите хрумвания за изкуството са доста завладяващи!
Харесват ли Ви атмосферата на този фестивал и този спектакъл?
Смисълът на всеки фестивал е да срещне хората – и артистите, и публиката. В Мишколц имам чувството, че целият град живее с този фестивал. Навсякъде има фестивални изяви, хората приказват за фестивала. Това е доста, доста хубаво! Има разговор. Можеш да вземем за пример да срещнеш артистите, които слагат операта Рок Дон Жуан, да идват на моите подготовки. А ние вървим да гледаме техните подготовки. Можем да се срещнем с актьори от Будапещенската оперета, които слагат операта „ Земелвайс “ и така нататък Много е значимо за артистите да се срещат с други продукции, с различен метод на мислене! Да, обичам това и считам, че е доста хубаво!
Между от време на време скучните типичен продукции и от време на време налудничавия режи спектакъл е светът на тези в действителност забавни модерни продукции. Каква е Вашата загадка и кои от сътрудниците си режисьори цените най-вече? Моят метод на работа е да намеря доста мощна интерпретация. Например ключът в тази продукция е да разкрия фройдистката основа на творбите на Барток. Когато споделих концепцията си с артистите, те споделиха Боже мой! Това е доста рисково! Да, само че по-късно аз направих сцените и историята, която описвам по „ оперен метод “. Имам поради това, което те кара да се чувстваш благополучен, че си на оперен театър – красивите костюми, плановете за декори. Така че това е режи спектакъл като концепция, само че във формата на италианския обичаен оперен спектакъл с добър дизайн. Това е комбиниране на двете. Моят преподавател беше Лука Ронкони. Той създаваше такива мощни концепции и по-късно дизайнът беше уау, необикновен! Режисьорите през днешния ден, които в действителност обичам, са Греъм Вик, който постоянно доста мощно развива своите хрумвания, без да се опасява от нищо. Той направи на Вердиевия фестивал в Парма операта Стифелио измежду разхождаща се аудитория! Също Робърт Карсън, несъмнено! Защото те не вършат по този начин, че драматургията да похищава операта! Те показват доста мощни концепции, само че които е прелестно да гледаш.
Тази година Ви предстоят още няколко нови продукции – на Палячо от Леонкавало, Пътуване до Реймс на Росини, Идоменей от Моцарт… А разбирам, че обмисляте и посещение в С офийската опера.
Да, имам доста добър другар, с който доста сме работили дружно – баритонът Марчин Брониковски. Съвсем скоро той пя в Софийската опера в Евгений Онегин на Чайковски. Ние също сме правили моя Евгений Онегин в Уругуай, в Аржентина, в Полша… Марчин ми описа, че в Софийската опера има доста хубава атмосфера, че театърът работи доста добре. Той е доста въодушевен! А за мен постоянно е забавно да работя на нови места, за нова аудитория, с нова сила! Така че се надявам да успеем да изпълним някоя от моите многочислени хрумвания, да вземем за пример сега съм влюбен в Ромео и Жулиета на Гуно и в Саломе на Рихард Щраус.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ