20 години природен парк Рилски манастир
През месец юни се навършват 20 години от основаването на Природен парк „ Рилски манастир “ към Изпълнителна Агенция по горите. Паркът е разгласен като подобен на 26.06.2000 година, макар, че концепцията за запазване на природата към Рилския манастир се ражда преди повече от 50 години. Още през 1966 година, държавната тогава гора към Рилския манастир е оповестена за предпазена околност, 20 години по-късно (1986 г.) е оповестена за резерват, а през 1992 година попада в рамките на Национален парк „ Рила “.
Паркът е единствената предпазена територия в страната, чиято по-голяма част (70,2%) е напълно във притежание на един частен притежател – Рилска Света обител. Наред с това Природен парк „ Рилски манастир ” е предпазена територия с извънредно биологично многообразие в народен и интернационален мащаб.
Паркът е една от териториите с най-високо многообразие на естествени местообитания в България и Европа /85 разнообразни вида хабитати/, представляващи 21% от тези в страната. Местообитанията са част от програмата CORINE, чиято цел е основаване на база данни с надеждна и налична информация за уязвими екосистеми, местообитания и типове, които имат значение при оценка на околната среда на Общността. Четири от местообитанията са без аналог в международния класификатор на местообитанията – Палеарктика. Освен това територията на парка е част от екологичната мрежа НАТУРА 2000.
Природен парк „ Рилски манастир “ е единственото място в света, където може да се види находище на рилски дъб, както и единственото в Европа местообитание на непрекъснато овлажнявани скатове материнска канара - Водния хълм. Паркът е едно от десетте най-значими места в България, съхраняващи торфени съобщества.
Само на тази територия се намират и най-представителни в Европа популации на балканския ендемит - царборисова ела. Показателен за разнообразието от дървесна растителност е фактът, че в горите на България са регистрирани 109 дървесни типа, а в Природния парк е показано 32% от дървесното многообразие на страната.
Природен парк “Рилски манастир ” е един от най-значимите в България във връзка с биологичното многообразие, което се показва в 1400 типа висши растения - 38,88% от висшата флора на България. 110 типа от висшите растения са реликти, 57 са включени в Закона за биологичното многообразие, а 49 типа са включени в Червената книга на България. Тук могат да бъдат открити 6 бр. местни, 27 български и 90 типа балкански ендемити, измежду които рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, кернерова метличина, трансилванска камбана и сив див тютюн и други
На територията на естествения парк са открити и 202 типа гръбначни животни включително 122 типа птици, 52 типа бозайници и 2475 типа безгръбначни животни. Природен парк „ Рилски манастир “ е една от трите най-важни територии в България за запазване на алпийския вид птици, основна част от интернационалната мрежа от Орнитологично значими места със международна значителност за птиците от алпийския биом.
Паркът е единствената предпазена територия в страната, чиято по-голяма част (70,2%) е напълно във притежание на един частен притежател – Рилска Света обител. Наред с това Природен парк „ Рилски манастир ” е предпазена територия с извънредно биологично многообразие в народен и интернационален мащаб.
Паркът е една от териториите с най-високо многообразие на естествени местообитания в България и Европа /85 разнообразни вида хабитати/, представляващи 21% от тези в страната. Местообитанията са част от програмата CORINE, чиято цел е основаване на база данни с надеждна и налична информация за уязвими екосистеми, местообитания и типове, които имат значение при оценка на околната среда на Общността. Четири от местообитанията са без аналог в международния класификатор на местообитанията – Палеарктика. Освен това територията на парка е част от екологичната мрежа НАТУРА 2000.
Природен парк „ Рилски манастир “ е единственото място в света, където може да се види находище на рилски дъб, както и единственото в Европа местообитание на непрекъснато овлажнявани скатове материнска канара - Водния хълм. Паркът е едно от десетте най-значими места в България, съхраняващи торфени съобщества.
Само на тази територия се намират и най-представителни в Европа популации на балканския ендемит - царборисова ела. Показателен за разнообразието от дървесна растителност е фактът, че в горите на България са регистрирани 109 дървесни типа, а в Природния парк е показано 32% от дървесното многообразие на страната.
Природен парк “Рилски манастир ” е един от най-значимите в България във връзка с биологичното многообразие, което се показва в 1400 типа висши растения - 38,88% от висшата флора на България. 110 типа от висшите растения са реликти, 57 са включени в Закона за биологичното многообразие, а 49 типа са включени в Червената книга на България. Тук могат да бъдат открити 6 бр. местни, 27 български и 90 типа балкански ендемити, измежду които рилски ревен, божествена иглика, янкиев лопен, планинско подрумиче, кернерова метличина, трансилванска камбана и сив див тютюн и други
На територията на естествения парк са открити и 202 типа гръбначни животни включително 122 типа птици, 52 типа бозайници и 2475 типа безгръбначни животни. Природен парк „ Рилски манастир “ е една от трите най-важни територии в България за запазване на алпийския вид птици, основна част от интернационалната мрежа от Орнитологично значими места със международна значителност за птиците от алпийския биом.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ