На 85-годишнината от рождението на оперната певица Гена Димитрова е посветен броят на списание ЛИК през юни
През месец юни броят на списание ЛИК е отдаден на световноизвестната оперна певица Гена Димитрова. През тази година се отбелязва 85-годишнината от рождението й – тя се навърши на 6 май.
Сред акцентите в изданието за литература, изкуство и просвета на Българската телеграфна организация (БТА) са и именитите български сопрани Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова и Соня Йончева, които градят своите музикални кариери на международната сцена.
Броят на ЛИК „ Неотразимата Гена “ ще бъде показан на 9 юли, четвъртък, в 17:00 ч. в Оперен клуб „ Рихард Вагнер “ в Софийската опера и балет. Събитието ще се организира взаимно посредством видеовръзка с националните пресклубове на Българска телеграфна агенция в България и чужбина.
„ Настоящият брой на списание ЛИК е отдаден на нашите фамозни женски гласове в операта и особено на най-мощния от тях – на Гена Димитрова, по случай 85 години от рождението й “, написа във въведението основният редактор на ЛИК доцент Георги Лозанов. По думите му броят от единствено себе си повдига и по-широката тематика за националната горделивост, която тези изключителни певици, а и артисти – като Борис Христов, Николай Гяуров или Никола Гюзелев – носят на България, каквото е упованието към тях. „ Те му дават отговор с цялостна мощ – повече, в сравнение с звездитe на което и да е друго изкуство – и са еликсир за националната душа “, написа още той. Според доцент Лозанов нашите оперни гласове, които обикалят планетата и с творчеството и живота си дават съображение да се приказва за международна просвета и съответно за международна музикална просвета. Той също по този начин напомня, че „ огромната четворка “, особено на Вердиевите изпълнителки са Мария Калас, Рената Тебалди, Леонтин Прайс и Гена Димитрова “.
„ Звездният път на Гена Димитрова “ е заглавието на публикацията на музиколога проф. Боянка Арнаудова. Тя споделя, че Гена Димитрова „ до края на блестящата си кариера непроменяемо споделяше, че всичко е постигнала с безспирно учене и блян освен да пее професионално и красиво, само че да навлиза дълбоко в музикалния облик, с цел да овладее и да съобщи същината на своите героини – дами със комплицирани ориси, изживяващи нещастия и катарзиси. “ Според проф. Арнаудова три десетилетия Димитрова – без да се стреми към самоцелна себеизява, безрезервно, сърцато и свястно пее, играе, безспирно учи, надгражда, раздава се и внушава посланията, вложени в опусите на Верди, Белини, Пучини. „ Повече от десетилетие дефилираше триумфално по най-големите подиуми на три континента на планетата – преобразявайки се превъзходно в Абигайл от „ Набуко “, влюбената робиня Аида, в жестоката и властолюбива Лейди Макбет, възмездителката Одабела в „ Атила “, в жрицата на друидите Норма или в китайската принцеса Турандот, предизвиквайки непроменяемо екстаз и възторженостти “, написа проф. Боянка Арнаудова. „ Гена Димитрова към този момент беше звезда на оперното небе – доста търсена и доста обичана певица, само че си остана и „ нашата Гена “, а Софийската опера – нейният дом “, добавя още тя.
„ Големите български сопрани на международната сцена “ е тематиката, по която написа за ЛИК музикалният редактор Татяна Иванова от Българското национално радио (БНР). „ Историята на българското оперно изкуство е относително къса. От първите опити за професионални оперни представления у нас до през днешния ден са минали едвам малко повече от 100 години. И въпреки всичко този дребен исторически откъслек ражда феномен, който впечатлява музикалния свят – извънредно огромен брой артисти от международна големина, чиито кариери се развиват на най-престижните подиуми “, написа Иванова. По думите й, в случай че приказваме за сопраните, измежду тях изключително респектиращи са триумфите на Катя Попова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова, а след това щафетата поемат Дарина Такова, Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Соня Йончева. „ Певици от разнообразни генерации, които стават част от международния оперен хайлайф. Те не престават да потвърждават, че България е значима в света на оперното пеене и даже дефинира стандарти “, написа още Татяна Иванова.
Списание ЛИК напомня изявления на Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова и Соня Йончева, отразени в излъчванията на Българска телеграфна агенция през последните 30 години – при разнообразни събития или особено за репортерите на организацията. Сред тях е мисълта на Райна Кабаиванска, че „ оперното изкуство ще е постоянно живо, тъй като хората имат потребност от хубост “. Както и изявлението на Анна Томова-Синтова, че „ любовта към героинята е ключът към сполучливото преобразяване “.
За Красимира Стоянова „ висшият пилотаж в пеенето е изразяването на страстта посредством гласа… “ А Соня Йончева споделя, че задачата на изпълнителите не е да показват техника, а да „ опишат история, хората да изпитат наслада, да бъдат привлечени към операта по най-невинен начин… “.
В списание ЛИК са поместени и изявления на Гена Димитрова, с помощта на записи, предоставени от архивния фонд на БНР. „ Мисля, че имам няколко върха, които са на равнището на най-големите артисти на света, пели този репертоар, и че съм имала върхови моменти в доста театри. И професионално мисля, че съм оставила нещо за сътрудниците, които идват след нас (…) Когато човек си отива, се обръща обратно да види какво е останало. Мисля, че следата, която оставих, е светла музикална диря “, споделя оперната прима в диалог през 90-те години на предишния век.
„ Големите актьори са постоянно в паметта. Записите са живо удостоверение за гения им, а и уроци за генерации млади оперни актьори “, споделя в изявление за списание ЛИК шефът на Софийската опера и балет учен Пламен Карталов. Той добавя, че гласът на Гена Димитрова е безподобен и несравним. „ За нея още приказват сътрудниците й по целия свят. Тя е към момента приета Маестра в кариерата на доста от тях “, споделя акад. Карталов. Пред изданието на Българска телеграфна агенция той споделя по какъв начин Софийската опера отбелязва годишнината от рождението на именитата певица и по какъв начин си я спомня публиката, която я е гледала в функциите й от „ Дон Карлос “, „ Набуко “, „ Аида “, „ Турандот “ и останалите оперни заглавия, в които е взела участие през кариерата си. Той споделя и за отличителните черти на характера й, които я трансформират в неотразима оперна прима.
„ Извън сцената тя беше доста естествена, прочувствена, топла, в никакъв случай безразлична, в никакъв случай неприятна “, споделя в диалог за изданието осиновената щерка на Гена Димитрова - нейната племенница Милена Стойкова.
Списание ЛИК напомня по какъв начин в Плевен – родния завършек на Гена Димитрова, пазят загатна за нея. В Регионалния исторически музей на града паметта за гения и изкуството на Гена Димитрова е съхранена в специфична експозиция. А от родното й село Беглеж със спомените си за именитата оперна певица се включва 87-годишната Петка Вълчева. „ Гена беше красива жена, като богиня. Имаше божествена физиономия, като че ли виждам икона “, споделя тя.
Списанието споделя и за една среща с Гена Димитрова, която оставя дълбока диря в живота на оперната певица Милена Йотова. Като солистка на Софийската опера тя има опция да взе участие в режисура на операта „ Бал с маски “ от Джузепе Верди, в която пее на една сцена с Гена Димитрова през 1996 година Преживяването е незабравимо за Милена Йотова, която по това време е на 27 години. По думите й вълнението на сцената и изключителната опция да има креативен допир с невероятната Гена Димитрова остават измежду най-емоционалните и удовлетворяващи мигове в артистичната й кариера.
„ Гена Димитрова като човек беше феномен. Беше извънредно пряма, извънредно откровена. Можеше да те срине със земята, само че го правеше с любов, правеше го по един доста майчински метод “, споделя и оперният артист Иван Момиров, който се среща с нея, когато е студент във втори курс в Музикалната академия.
Забележителната креативна кариера и следата, оставена от Гена Димитрова, намират място и в осведомителния поток на Българска телеграфна агенция през десетилетията. В архива се пазят стотици вести, които отразяват нейни участия освен в оперите из страната, само че и на разнообразни международни подиуми. В списание ЛИК са поместени акценти от тях, разказващи за интернационалния отзив на забележителния й глас, гений и присъствие; за любовта на българската публика; за нейни сътрудници, които я познават като човек и творец; за самата нея – с думите й за операта, за изкуството и за живота в неговата целокупност.
Хронологията на ЛИК стартира с вести за Софийската национална опера от 1967 година – интервала, в който Гена Димитрова дебютира и слага началото на креативния си път, и когато към момента никой не подозира до какви висоти ще доближи.
В списание ЛИК са показани и цитати от някои от интернационалните мнения, които са достигнали до България през годините – те стартират още с първите стъпки на Гена Димитрова на международните подиуми при започване на кариерата й и затвърждават триумфа й с всяко последващо присъединяване по-късно – на разнообразни континенти, в разнообразни страни и градове. Така да вземем за пример италианското списание Gente оповестява: „ Гена Димитрова е кралицата на Ла Скала... “
От януари 2024 година списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Юнският брой, на тематика „ Неотразимата Гена “, можете да откриете на следния линк:
Сред акцентите в изданието за литература, изкуство и просвета на Българската телеграфна организация (БТА) са и именитите български сопрани Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова и Соня Йончева, които градят своите музикални кариери на международната сцена.
Броят на ЛИК „ Неотразимата Гена “ ще бъде показан на 9 юли, четвъртък, в 17:00 ч. в Оперен клуб „ Рихард Вагнер “ в Софийската опера и балет. Събитието ще се организира взаимно посредством видеовръзка с националните пресклубове на Българска телеграфна агенция в България и чужбина.
„ Настоящият брой на списание ЛИК е отдаден на нашите фамозни женски гласове в операта и особено на най-мощния от тях – на Гена Димитрова, по случай 85 години от рождението й “, написа във въведението основният редактор на ЛИК доцент Георги Лозанов. По думите му броят от единствено себе си повдига и по-широката тематика за националната горделивост, която тези изключителни певици, а и артисти – като Борис Христов, Николай Гяуров или Никола Гюзелев – носят на България, каквото е упованието към тях. „ Те му дават отговор с цялостна мощ – повече, в сравнение с звездитe на което и да е друго изкуство – и са еликсир за националната душа “, написа още той. Според доцент Лозанов нашите оперни гласове, които обикалят планетата и с творчеството и живота си дават съображение да се приказва за международна просвета и съответно за международна музикална просвета. Той също по този начин напомня, че „ огромната четворка “, особено на Вердиевите изпълнителки са Мария Калас, Рената Тебалди, Леонтин Прайс и Гена Димитрова “.
„ Звездният път на Гена Димитрова “ е заглавието на публикацията на музиколога проф. Боянка Арнаудова. Тя споделя, че Гена Димитрова „ до края на блестящата си кариера непроменяемо споделяше, че всичко е постигнала с безспирно учене и блян освен да пее професионално и красиво, само че да навлиза дълбоко в музикалния облик, с цел да овладее и да съобщи същината на своите героини – дами със комплицирани ориси, изживяващи нещастия и катарзиси. “ Според проф. Арнаудова три десетилетия Димитрова – без да се стреми към самоцелна себеизява, безрезервно, сърцато и свястно пее, играе, безспирно учи, надгражда, раздава се и внушава посланията, вложени в опусите на Верди, Белини, Пучини. „ Повече от десетилетие дефилираше триумфално по най-големите подиуми на три континента на планетата – преобразявайки се превъзходно в Абигайл от „ Набуко “, влюбената робиня Аида, в жестоката и властолюбива Лейди Макбет, възмездителката Одабела в „ Атила “, в жрицата на друидите Норма или в китайската принцеса Турандот, предизвиквайки непроменяемо екстаз и възторженостти “, написа проф. Боянка Арнаудова. „ Гена Димитрова към този момент беше звезда на оперното небе – доста търсена и доста обичана певица, само че си остана и „ нашата Гена “, а Софийската опера – нейният дом “, добавя още тя.
„ Големите български сопрани на международната сцена “ е тематиката, по която написа за ЛИК музикалният редактор Татяна Иванова от Българското национално радио (БНР). „ Историята на българското оперно изкуство е относително къса. От първите опити за професионални оперни представления у нас до през днешния ден са минали едвам малко повече от 100 години. И въпреки всичко този дребен исторически откъслек ражда феномен, който впечатлява музикалния свят – извънредно огромен брой артисти от международна големина, чиито кариери се развиват на най-престижните подиуми “, написа Иванова. По думите й, в случай че приказваме за сопраните, измежду тях изключително респектиращи са триумфите на Катя Попова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова, а след това щафетата поемат Дарина Такова, Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Соня Йончева. „ Певици от разнообразни генерации, които стават част от международния оперен хайлайф. Те не престават да потвърждават, че България е значима в света на оперното пеене и даже дефинира стандарти “, написа още Татяна Иванова.
Списание ЛИК напомня изявления на Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова и Соня Йончева, отразени в излъчванията на Българска телеграфна агенция през последните 30 години – при разнообразни събития или особено за репортерите на организацията. Сред тях е мисълта на Райна Кабаиванска, че „ оперното изкуство ще е постоянно живо, тъй като хората имат потребност от хубост “. Както и изявлението на Анна Томова-Синтова, че „ любовта към героинята е ключът към сполучливото преобразяване “.
За Красимира Стоянова „ висшият пилотаж в пеенето е изразяването на страстта посредством гласа… “ А Соня Йончева споделя, че задачата на изпълнителите не е да показват техника, а да „ опишат история, хората да изпитат наслада, да бъдат привлечени към операта по най-невинен начин… “.
В списание ЛИК са поместени и изявления на Гена Димитрова, с помощта на записи, предоставени от архивния фонд на БНР. „ Мисля, че имам няколко върха, които са на равнището на най-големите артисти на света, пели този репертоар, и че съм имала върхови моменти в доста театри. И професионално мисля, че съм оставила нещо за сътрудниците, които идват след нас (…) Когато човек си отива, се обръща обратно да види какво е останало. Мисля, че следата, която оставих, е светла музикална диря “, споделя оперната прима в диалог през 90-те години на предишния век.
„ Големите актьори са постоянно в паметта. Записите са живо удостоверение за гения им, а и уроци за генерации млади оперни актьори “, споделя в изявление за списание ЛИК шефът на Софийската опера и балет учен Пламен Карталов. Той добавя, че гласът на Гена Димитрова е безподобен и несравним. „ За нея още приказват сътрудниците й по целия свят. Тя е към момента приета Маестра в кариерата на доста от тях “, споделя акад. Карталов. Пред изданието на Българска телеграфна агенция той споделя по какъв начин Софийската опера отбелязва годишнината от рождението на именитата певица и по какъв начин си я спомня публиката, която я е гледала в функциите й от „ Дон Карлос “, „ Набуко “, „ Аида “, „ Турандот “ и останалите оперни заглавия, в които е взела участие през кариерата си. Той споделя и за отличителните черти на характера й, които я трансформират в неотразима оперна прима.
„ Извън сцената тя беше доста естествена, прочувствена, топла, в никакъв случай безразлична, в никакъв случай неприятна “, споделя в диалог за изданието осиновената щерка на Гена Димитрова - нейната племенница Милена Стойкова.
Списание ЛИК напомня по какъв начин в Плевен – родния завършек на Гена Димитрова, пазят загатна за нея. В Регионалния исторически музей на града паметта за гения и изкуството на Гена Димитрова е съхранена в специфична експозиция. А от родното й село Беглеж със спомените си за именитата оперна певица се включва 87-годишната Петка Вълчева. „ Гена беше красива жена, като богиня. Имаше божествена физиономия, като че ли виждам икона “, споделя тя.
Списанието споделя и за една среща с Гена Димитрова, която оставя дълбока диря в живота на оперната певица Милена Йотова. Като солистка на Софийската опера тя има опция да взе участие в режисура на операта „ Бал с маски “ от Джузепе Верди, в която пее на една сцена с Гена Димитрова през 1996 година Преживяването е незабравимо за Милена Йотова, която по това време е на 27 години. По думите й вълнението на сцената и изключителната опция да има креативен допир с невероятната Гена Димитрова остават измежду най-емоционалните и удовлетворяващи мигове в артистичната й кариера.
„ Гена Димитрова като човек беше феномен. Беше извънредно пряма, извънредно откровена. Можеше да те срине със земята, само че го правеше с любов, правеше го по един доста майчински метод “, споделя и оперният артист Иван Момиров, който се среща с нея, когато е студент във втори курс в Музикалната академия.
Забележителната креативна кариера и следата, оставена от Гена Димитрова, намират място и в осведомителния поток на Българска телеграфна агенция през десетилетията. В архива се пазят стотици вести, които отразяват нейни участия освен в оперите из страната, само че и на разнообразни международни подиуми. В списание ЛИК са поместени акценти от тях, разказващи за интернационалния отзив на забележителния й глас, гений и присъствие; за любовта на българската публика; за нейни сътрудници, които я познават като човек и творец; за самата нея – с думите й за операта, за изкуството и за живота в неговата целокупност.
Хронологията на ЛИК стартира с вести за Софийската национална опера от 1967 година – интервала, в който Гена Димитрова дебютира и слага началото на креативния си път, и когато към момента никой не подозира до какви висоти ще доближи.
В списание ЛИК са показани и цитати от някои от интернационалните мнения, които са достигнали до България през годините – те стартират още с първите стъпки на Гена Димитрова на международните подиуми при започване на кариерата й и затвърждават триумфа й с всяко последващо присъединяване по-късно – на разнообразни континенти, в разнообразни страни и градове. Така да вземем за пример италианското списание Gente оповестява: „ Гена Димитрова е кралицата на Ла Скала... “
От януари 2024 година списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Юнският брой, на тематика „ Неотразимата Гена “, можете да откриете на следния линк:
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ