През месец май 2025-а година се навършват 10 години от

...
През месец май 2025-а година се навършват 10 години от
Коментари Харесай

Дело приключи по изтичане на давност от 10 г., а виновни за смъртта на родилка няма? Адвокат Гънчо Гънчев пред ФАКТИ

През месец май 2025-а година се навършват 10 години от гибелта на родилката Преслава Първанова. Дали някой я помни, а!? Случаят е от преди 10 години. 10 години минаха. 10 години! 10 години! Колко са 10 години? Именно по тази причина, ще си приказваме – 10 години. Ако едно дело не завърши 10 години – край. Изтича по отминалост. Какъв бе въпросът преди 10 години? Преслава издъхна ден, откакто роди дъщеричката си Димана. Наскоро, Софийска градска прокуратура приключи наказателно произвеждане, което водеше за нещастието. Това става единствено месец, преди то да изтече по отминалост. Припомняме, че 29-годишната жена от Карлово, която беше юрист в столична адвокатска фирма, умря на 15 май 2015 година в болница в столицата. Дело завършва по отминалост или какъв брой е бързо българското правораздаване... Пред ФАКТИ приказва юрист Гънчо Гънчев, който съставлява Юлиан Първанов, брачен партньор на умрялата.

- Адвокат Гънчев, казусът с Преслава извървя 10 години в правосъдната ни система. Защо стана по този начин, какво не се случи както би трябвало, с цел да има правдивост?
- Справедливостта значи всеки да получава това, което заслужава – съгласно делата си, потребностите си или заслугите си, според от подтекста. Това включва: Равенство пред закона – всички хора би трябвало да бъдат третирани еднообразно, без значение от пол, генезис, вяра или обществен статус. Честност – решенията би трябвало да се взимат обективно и без пристрастия. Отговорност – когато някой аргументи щета, би трябвало да понесе последствия, а потърпевшият – да получи отплата или поддръжка. Разпределение на запаси и благоприятни условия – хората би трябвало да имат достъп до съществени потребности и шансове за развиване, без значение от началната им позиция в живота. Справедливостта не постоянно значи " всички да получават еднообразно ", а по-скоро " всеки да получи това, което е вярно и справедливо за него ".
В случая с Преслава, за жалост, както сподели и брачният партньор ѝ Юлиан Първанов през тези 10 година, изключително в този момент след преустановяване на производството, той се е почувствал по-скоро като простак. Това е чувството. Някой ни прави на простаци! Дали е прокурор, проверяващ, експерт, или арбитър – това е без значение. Цялата система ни прави на простаци.

За страдание, казусът с Преслава Първанова не е индивидуален, а по-скоро е продължителен за нашето правораздаване.

Преслава беше едвам на 29 години, когато умря на 15 май 2015 година в столичната болница „ Д-р Щерев “ ден след раждане при планувано цезарово сечение. Операцията ѝ е минала сполучливо, без затруднения и на бял свят се появява крепко момиченце – Димана. Въпреки това, на идващия ден Преслава ненадейно колабира и умира. Версията на болничното заведение е, че повода за гибелта и е солидна белодробна тромбоемболия – положение, което може да бъде съдбовно и постоянно е мъчно предвидимо даже при модерна здравна грижа. В огромна част от заключенията при гибелта на родилки това е задочната диагноза. Семейството на Преслава – брачният партньор ѝ Юлиян и татко ѝ Димо Аризанов – и тогава, и през днешния ден показват подозрение за безпристрастността на провежданото произвеждане и упорстват за цялостно следствие. По данни от клиничните индикатори Преслава е била здрава, без хронични болести, тъй че нищо не е предвещавало нещастието.

Съпругът ѝ и през днешния ден декларира, че не е получил формален резултат от аутопсията

дори месеци след случая, което поражда спомагателни въпроси и паники. Отговор на въпроса за какво и по какъв начин се случи тази покруса нямаме и до през днешния ден. Въпросите остават, само че, за жалост, отговори няма. За страдание, както клиентите ми по този начин и доста други българи в тази позиция изгубиха доверие в правосъдната ни система.
Самото произвеждане се водеше по догадка на член 123 алинея 1 от Наказателен кодекс - който аргументи другиму гибел заради неведение или немарливо осъществяване на занимание или на друга правно регламентирана активност, представляваща източник на нараснала заплаха, се санкционира с отнемане от независимост от една до шест години. Кое е жалкото тук? Жалкото е, че месец преди да настъпи общата отминалост за закононарушението по член 123, алинея 1, а точно 10 година прокуратурата приключва произвеждане, заради липса на доказателства за виновност на лечебното заведение. Т.е. освен това състояние няма по какъв начин прокуратурата да бъде упрекната, че го е прекратила по отминалост, тъй като е прекъснато преди приключването на законоустановения период. Не е ли това висша форма на двуличие и насмешка с тъгата и упованията на околните?
За повече изясненост на вашите читатели: Институтът на отминалостта в наказателното произвеждане е прегледан в наредбите на член 80, 81 от Наказателен кодекс. Във връзка с приложението са постановени и наложителни актове на Водоснабдителна система – Тълкувателно решение № 28/02.03.1959г. на Общо събрание на наказателната колегия и Тълкувателно решение № 96/01.11.1961г. на Общо събрание на наказателната колегия. Според чл.81, алинея 3 от Наказателен кодекс без значение от прекъсването или спирането на отминалостта наказателното гонене се изключва, в случай че е изминал период, който надвишава с една втора периода очакван в предходния член ( член 80 от НК). Според член 80, ал.1, т. 3 от Наказателен кодекс наказателното гонене се изключва по отминалост, когато то не е възбудено в продължение на 10 години за санкции, наказуеми с отнемане от независимост повече от три години. По този метод тъй наречените „ безспорна отминалост “ за закононарушение по чл.123, ал.1 от Наказателен кодекс е 15 години. За да бъде използвана обаче „ безспорната отминалост “, е належащо наказателното гонене да е било водено против ОПРЕДЕЛЕНО ЛИЦЕ. В случай, че не е било възбудено наказателно гонене против съответно лице (делото е водено против незнаен причинител, както е в случая) се съблюдава тъй наречените „ ОБЩА ДАВНОСТ “, която в тази ситуация е 10 години (чл. 80, ал.1, т. 3 от НК). В този смисъл е наложителната правосъдна процедура, съгласно която отминалостта може да бъде прекъсвана единствено когато действието на надлежния орган за откриване на осъщественото закононарушение е ориентирано към съответно лице (Тълкувателно решение № 28/02.03.1959г. на ОСНК). В противоположен случай дейностите не прекъсват отминалостта. Действия, които прекъсват отминалостта, са приканване на обвинения, разпит на обвинения, правене на обвинително умозаключение, внасяне на делото в съд. В сегашния случай няма осъществено нито едно такова деяние по отношение на съответно лице. Действията на прокуратурата са законни, само че дали са морални?

- Вие обжалвате пред Софийски градски съд прекратяването на наказателното произвеждане. Това обезверен ход ли е?
- Това е единственото, което можем да създадем на този стадий. Надявам се Софийски градски съд да одобри доводите ни за незаконност на постановлението за преустановяване на СГП и да го върне назад на прокуратурата за доразследване. Но това няма да реши казуса, тъй като сме в хипотезата на изтичаща отминалост за закононарушението по член 123, както показах и нагоре.
Погасяването на наказателно гонене и на наложеното наказване е обвързвано с приключването на период, който в правото се назовава отминалост.

- Какви са типовете отминалост?
- В наказателното право разграничаваме два типа наказателноправна отминалост - според от това дали има постановена присъда/определение по член 68 или няма постановени такива правосъдни актове. Първият тип е отминалост, която изключва правото да се реализира наказателно гонене. Тя е уредена е в член 80 и 81 от Наказателния кодекс и погасява правото на страната да възбуди наказателно гонене, против несъмнено лице, за осъществено закононарушение от общ темперамент. Според член 80, алинея 1 от Наказателния кодекс, наказателното гонене се изключва по отминалост, когато то не е възбудено в продължение на посочените в т. 1-5 периоди. Важно е да се откри началният миг, от който стартира да тече отминалостта. Той зависи от типа на закононарушението, интервалът на осъществяването и съответното наказване.
Давността стопира да тече, когато започването или продължаването на наказателното гонене зависи от разрешаването на някой прелиминарен въпрос с влезнал в действие правосъден акт. Предварителен въпрос е, да вземем за пример, одобряването на някой дейности по следствието от способния съд.

Давността се прекъсва с всяко деяние на надлежните органи (такъв, който има пълномощие да го извърши), подхванато за гонене, и то единствено по отношение на лицето, против което е ориентирано преследването.

След приключване на действието, с което е прекратена отминалостта, стартира да тече нова отминалост. Независимо от прекъсването или спирането на отминалостта наказателното гонене не се реализира, в случай че е изминал период, който надвишава с една втора периода, периода посочен в член 80, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Вторият тип е отминалост, която погасява правото на страната да извърши наложено наказване. Тя е уредена е в член 82 от Наказателния кодекс и погасява правото да бъдете преследвани, от страната, поради обстоятелството, че от влизане в действие на присъдата, а във връзка с наказването, чието осъществяване е било отсрочено според член 66 от Наказателен кодекс – от влизане в действие на присъдата или определението по член 68, са изтекли периодите посочени в член 82, алинея 1 от Наказателния кодекс.
Давността се прекъсва с всяко подхванато деяние на съответния подобаващ орган, по отношение на наказаното лице за осъществяване на присъдата. След като свърши действието, с което се прекъсва отминалостта, стартира да тече нова отминалост.
Като резюме бих споделил, че дали ще се потвърди виновността на доктор, акушер-гинеколог, здравна сестра или какъвто и да е медицински личен състав, в случай че е налице изтекла отминалост, отговорност на същите не може да бъде търсена.

- Какво се оказва. Въпреки многото експертизи, множеството от които седморни, нито една от тях не дава изясненост каква е повода за нещастието. От експертиза до експертиза и по този начин 10 години…
- Прекратяването на преписката е на съображение умозаключение на наблюдаващия прокурор от СГП, че отговорите на движимостите лица са дали отговор на всички въпроси, касаещи настъпилата гибел на родилката, подплатени от разпита на очевидците и приобщената здравна документи. В постановлението си наблюдаващият прокурор е показал, че липсва причинно-следствена връзка сред нарушената норма или предписание на дееца и гибелта на родилката. Според наблюдаващия прокурор, белодробната емболия не е извънредно затруднение, не може да се планува и предотврати, даже и на фона антикоагулантна профилактика.
Без причина наблюдаващият прокурор е приел, че „ даже в случай че главното поддържане на живот, реализирано без специфична екипировка, не е било изпълнено в частта си „ обдишване “, това не би повлияло на съдбовния край. Това е цялостен парадокс! Прокурорът е приел, че даже на родилката да не е оказана първа помощ и следващо обдишване с уред и то от анестезиолог, с уред и поддържане на дихателната активност, тя отново е щяла да почине.

Налице са съществени несъгласия в самите седморни медицински експертизи.

а първо място се сочи като причина за гибелта – масирана мастна белодробна тромбоемболия. Според прокурора „ не може да се изключи положението да е зародило вследствие на дисеминирани /множествени/ емболии в съдовете на междинен диаметър и с следващ пулмо-коронарен инстикт с остро настъпило исхемично увреждане на миокарда. “ „ Мастна емболия в белите дробове е заела над 50 % от белодробните капиляри “. Кой и по какъв начин пресметна, че става въпрос за 50% задръстване на капиляри? Твърди се, че такова затруднение е непредвидимо, само че НЕ съдебна експертиза СОЧИ повода за настъпването му. Сочи се, че „ липсва профилактика и няма средства и клинични способи за преодоляването му “. Забележете, на всички места в постановлението се приказва за вероятности и вероятни аргументи за гибелта, само че в диспозитива на постановлението прокуратурата е безапелационна, че повода за гибелта е масирана мастна тромбоемболия.

На второ място сочи се, че Преслава е имала сърдечно заболяване, което не е могло да бъде открито по време на бременността, само че е открито след осъществената аутопсия.

Доказателства в тази посока не са събрани. И следват още веднъж догатки от страна на наблюдаващия прокурор.
На трето място, заради умишлени дейности или бездействия от страна на прокуратурата и движимостите лица се заобикаля въпросът за откритото кръвонасядане в тилната област, в региона на продълговатия мозък, вследствие от рухването на Преслава Първанова. Твърди се, че пострадването е незадълбочено, само че данни за осъществени инспекции и медицински документи, които да сочат това изказване не са част от приобщените материали по делото. Същото влиза в несъгласие със снимков материал и данни от осъществената аутопсия. Липсват доказателства, които да сочат има ли причинно-следствена връзка сред рухването и настъпилата гибел. Искам да отбележа, че единствено ден, откакто обжалвахме постановлението на прокуратурата за преустановяване на произвеждане, получихме отвод за ексхумация на натрупа и то без право на обжалване.
Безпредметно е и да разясня множеството несъгласия в показанията на медицинския личен състав, които са диаметрално противоположни. Същите са създали усещане даже на движимостите лица.

Следва…

Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР