След епичната слънчева буря около Земята бяха открити мистериозни радиационни пояси
През месец май 2024 година една епична слънчева стихия раздруса Земята толкоз мощно, че последствията от нея бяха усетени даже на дъното на океана.
Вследствие на поредност от мощни слънчеви изригвания планетата ни бе връхлетяна от мощна вълна от слънчеви частици, които раздрусаха магнитното поле на планетата и окъпаха небето с пано от преливащи цветове, като полярните сияния доближиха надалеч по-ниски географски ширини от нормалното.
Но резултатът от всичко това се оказа доста по-обширен, както демонстрират новите разкрития на учените. В месеците след бурята Земята е била опасана от два нови, краткотрайни радиационни пояса от високоенергийни частици, уловени от магнитното поле на планетата.
Макар че сме следили сходно събитие и преди – след мощни геомагнитни стихии – слънчевата стихия от месец май 2024 година донесе нещо, което в никакъв случай до момента не бе записано: високоенергийни протони в един от новите пояси.
„ Когато сравнихме данните от преди и след бурята, си споделих: “ Охо, това е нещо в действителност ново “, споделя физикът Синлин Ли от Университета на Колорадо в Боулдър. „ Това е в действителност зашеметяващо. “
Полярното зарево, следено над Върмонт през месец май 2024 година Радиационните пояси са естествена и нормална част от структурата на планета с световно магнитно поле. Звездите непрекъснато изхвърлят частици, носени от звездния вятър; те се излъчват на открито и там, където се сблъскват с планетарните магнитни полета, се увличат, образувайки големи пояси в тороидална групировка към планетата, която се намира в центъра.
Около Земята са ситуирани два непрекъснати радиационни пояса, известни като поясите на Ван Алън – вътрешен пояс, който е по-близо до планетата, и външен пояс, който обгръща вътрешния пояс и нея. Това в действителност е доста хубаво; те са нещо като планетарна защитна система, която защищава нашата планета от директната бомбардировка със слънчеви частици и ни разрешава да живеем на нея напълно невредими.
Диаграма, показваща разположението на поясите на Ван Алън Тъй като тези пояси се поддържат и обновяват от слънчевите частици, не е изненадващо, че увеличението на количеството слънчеви частици, генерирано от изригванията и изхвърлянията на коронарна маса при слънчева стихия, ще усили към този момент съществуващите.
Въпреки това, когато учените изследваха резултатите от слънчевата стихия през месец май 2024 година въз основа на данните, получени от спътника CubeSat Colorado Inner Radiation Belt Experiment на НАСА, това, което съумяха да видят, ги изненада.
Там, притиснати сред двата радиационни пояса на Ван Алън, те откриха два нови пояса – единият, състоящ се най-вече от електрони, какъвто е бил следен и преди, а другият, съдържащ енергийни протони, какъвто в никакъв случай до момента не е бил срещан.
„ Това са в действителност високоенергийни електрони и протони, които са намерили своя път към вътрешната магнитна среда на Земята “, споделя астрономът Дейвид Сибек от Центъра за галактически полети Goddard на НАСА, който не е взел участие в проучването. „ Някои от тях могат да останат на това място за доста дълго време. “
Всъщност поясите останаха непокътнати доста по-дълго от предходните краткотрайни радиационни пояси, подбудени от слънчевите стихии: три месеца в съпоставяне със седмици, които нормално се случваше до момента.
Последвалите слънчеви стихии през месеците юни и август на 2024 година изтласкаха по-голямата част от частиците от орбита, като доста понижиха плътността на поясите. Въпреки това дребна част от тях към момента остават там горе и оказват въздействие върху Земята.
Нещо повече, протонният пояс може да остане недокоснат за повече от година. Продължаващите проучвания ще дадат опция на учените да измерят продължителността на неговия живот и скоростта на раздробяване.
Това е значима информация: частиците в околоземна орбита могат да съставляват заплаха за намиращите се там спътници, тъй че информацията за плътността на частиците и за въздействието, което слънчевите стихии могат да окажат върху тях, ще помогне на инженерите да разработят нови тактики за понижаване на тяхното влияние, с цел да защитят орбиталните софтуерни решения.
Засега обаче заплахата, която съставляват новите радиационни пояси, не е количествено избрана. Необходими са бъдещи изследвания, с цел да се дефинират рисковете, които тези и бъдещите сходни пояси могат да основат.
