Ивайловградско скланят глава: 110 години от освобождението на тракийските българи
През май преди 110 години стотици хиляди българи в Източна Тракия честват освобождението си , оповестиха от Община Ивайловград. Само месец по-късно насладата им се трансформира в призрачен сън. Докато българските бойци се борят и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската войска нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребване. Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и занаят, десетки хиляди, измежду които старци, дами и деца, са свиреп убити. Трагедията е голяма . Мнозина откриватели назовават неописуемите безчинства в Тракия „ новия Батак “ .
Пет години по-късно излиза книгата на проф. Любомир Милетич „ Разорението на тракийските българи през 1913 година “ . Тя е писана по горещи следи на закононарушенията, посредством персонални диалози с оживелите, с визити в изпепелените села. Сухата статистика се трансформира в история за унищожени животи, пропилени ориси, разрушени фамилии.
Безмилостната сеч потегля на 2 юли от Булгаркьой, Кешанско, едно от най-многолюдните български села в Одринска Тракия. Там са избити 1100 дами и деца и 350 мъже. Унищожени са всички български села в Малгарско и Узункюприйско. На грабежи и убийства са подложени българите в региона на Лозенград, Визе, Мидия, Бунар хисаар, Люлебургас, Бабаески, Ортакьой.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи , основно дами, деца и старци. Опожарени са 22 български села. Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.
„ Насилието и страданието в книгата на проф. Милетич се разкриват като кръговете на пъкъла, всеки идващ все по-ужасяващ и по-смразяващ от предходния… Изправено пред злокобната, само че справедлива картина на разорението, тъкмо и достоверно нарисувано, естественото човешко схващане се бунтува, не може да си показа, че всичко това е било допустимо да се случи “ , написа проф. Светлозар Елдъров.
„ Родното ми село Покрован е едно от разорените села в Ивайловградско. Избити са множеството от мъжете в селото – затворени в една от стаите в учебното заведение, разстреляни и след това доубити с щикове. Жените и децата са подкарани към Одрин, а селото, дружно с църквата – опожарени. Семействата на моите родители претърпяват една жестока човешка драма. В детските си години съм слушал нееднократно спомените на оживелите. Днес в селските гробища стоят непокътнати каменните надписи на тези, които околните са съумели да погребат “ , споделя от Хасково историкът доцент доктор Георги Граматиков .
Кървящата рана от трагичната 1913-та няма по какъв начин да зарасне. През 2013 година 33-ма известни български историци излизат с намерено писмо Народното събрание да одобри специфична декларация в памет на десетките хиляди избити българи от Одринска и Беломорска Тракия.
В Ивайловград е основан Инициативен комитет отпред с кмета на общината Диана Овчарова за отбелязване на трагичната годишнина . Панихиди в памет на почтените жертви ще бъдат направени и в деветте села, разорени по време на кървавите събития.
